15% от българите са бойкотирали фирми, които не плащат данъци

6Национално представително социологическо проучване зададе за пръв път важни въпроси за данъчната справедливост в България

Икономическото неравенство е сериозен проблем за България и действащата данъчна система го задълбочава. Това е един от изводите от национално представително социологическо проучване, осъществено в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост“.

Според 94.5% от пълнолетните българи икономическото неравенство е проблем за страната, като 77.1% уточняват, че „трябва да се полагат усилия за преодоляването му“.

Данъчната система е най-често използваният лост за преразпределяне на доходи в обществото, но според повечето българи у нас тя не изпълнява функциите си. Повече от половината от анкетираните (50.6%) твърдят, че данъците в България всъщност задълбочават неравенството, а 22.7% считат, че не внасят промени в разпределението на доходите. Около една пета от попитаните не могат да преценят.

Проучването е осъществено от „Маркет Линкс“ в периода 3 – 11 август 2016 г. По метода на прякото лично интервю са анкетирани 1000 пълнолетни граждани, подбрани по пол, възраст, регион и тип населено място. Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се финансира от Европейската комисия и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята“.

Неодобрение към плоския данък 

От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата.

Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Според проведеното социологическо изследване, 32.8% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка от хората с ниски доходи).

За сравнение, крайните привърженици на плоския данък са 12.5% от анкетираните.

3

При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48.3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България.

От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22.8% от респондентите. Значителен (28.9%) е делът на хората в средата, които не дават превес на нито едно от двете твърдения.

Тоест в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера“ на плоския данък.

Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко“, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци“ и „бедните не плащат данъци“.

Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16.1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11.3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24.9%).

Най-силно одобрение от 47.7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.

1

Разточително правителство 

Мерките, които може да повишат данъчните приходи често срещат възражението, че правителството пилее или злоупотребява с парите на данъкоплатците. Проведеното изследване потвърди тази нагласа: 55% от анкетираните са изцяло съгласни с твърдението, че „българското правителство пилее парите, които събира от данъци“.

С тази теза в една или друга степен са съгласни общо 76% от анкетираните. Едва 7.2% считат, че парите от данъци се харчат повече или по-малко разумно.

Същата нагласа проличава в отговорите на въпроса, дали качеството на публичните услуги съответства на данъците, които се събират. 72.3% от респондентите считат, че услугите, които получават струват по-малко от данъците, които плащат.

В групата на тези, които твърдят, че получават повече услуги по сравнение с данъците, които плащат, попадат само 11%. Макар и малък, този процент все пак не е пренебрежим. Отговорилите по този начин са най-често от категориите с най-ниски и с най-високи доходи (съответно до 220 лв. и над 900 лв. на човек от домакинството).

Жителите на София са най-склонни да се съгласят, че публичните услуги, които получават струват повече от данъците, които те плащат (18.1%).

Средната класа е против данъчните убежища 

Почти две трети (63.6%) от българите са на мнение, че офшорните зони трябва да бъдат закрити, тъй като правят възможно укриването на данъци и на собственост. По-малко от 7% заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Делът на хората без мнение или без информация е 29.5%.

4

В това число, едва 11.2% от анкетираните признават, че не знаят какво е офшорна зона. В сравнение с предишни проучвания, има сериозно увеличение на информираността и заслуга за това вероятно имат скорошните разкрития на Документите от Панама.

Най-силно неодобрение за офшорните зони се изразява в София (71.8%) и сред представителите на средната класа, с доходи 500-900 лв. на човек от домакинство (76.8%).

Показателно е, че най-търпими към офшорните зони (т.е. най-нисък процент съгласни с тяхното закриване) са хората с най-ниски доходи, вероятно защото не разполагат с информация за проблема.

Това е още едно потвърждение, че групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент“ на върха на икономическата пирамида – и ощетяващи хората в основата й.

Така или иначе, към момента на провеждане на това проучване българското население вижда в офшорните зони най-вече източник на несправедливост и заплаха.

Да затворим данъчните вратички     

Като цяло, анкетираните заявяват, че неплащането на данъци е неетично и са необходими усилия в посока по-висока данъчна справедливост. Това проличава например в оценката на твърдението „неплащането на данъци е лошо за обществото“ спрямо „неплащането на данъци е добро за частния бизнес“.

59.9% от респондентите заемат твърдата позиция, че неплащането на данъци е нещо лошо. Общо с другите две степени на оценка, на страната на данъчната солидарност застават 80.6% от българите.

5

По-малко от 5% от анкетираните (общо за трите степени на оценка) предпочитат в България да не се плащат данъци и така в частния бизнес да остават повече пари.

Валидността на заявената нагласа е проверена още веднъж с контролен въпрос в самия край на анкетата: „Ако даден индивид или фирма се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, това е…“

Само 6.8% отговарят, че това е „проява на съобразителност“. Повече от половината (51.8%) заявяват, че да се възползваш от данъчни вратички е несправедливо, защото ощетява обществото.

Други 26.8% твърдят, че вратичките в данъчните закони са несправедливи, тъй като изкривяват конкурентната среда. Тоест процентът на даващите морална присъда срещу избягването и укриването на данъци е устойчив: близо 80% от населението.

Двете подоходни категории, които най-често гледат на избягването на данъци като проява на съобразителност, отново са тези с най-високите и с най-ниските доходи.

Жителите на София, както и хората с доходи над 500 лв. са най-склонни да заклеймяват „данъчните вратички“ като вредни за конкурентната среда, което е още един белег за по-високата им икономическа култура. От друга страна, жителите на столицата са най-склонни да виждат в избягването на данъци проява на съобразителност (15.3%).

Да плащат децата  

Моралната присъда срещу неплащането на данъци, макар и ясно изразена, е повече или по-малко абстрактна: тя касае „Другите“. Като потвърждение на това, над 70% от българите са убедени, че най-големите данъчни хитреци спадат към „големия бизнес“.

В същото време, изправени пред перспективата от данъчно увеличение, българите са изключително чувствителни. Това се вижда от отговорите на централен въпрос в изследването: „Ако властта в България изпита сериозни финансови затруднения, кой от изброените варианти според вас е за предпочитане?“

Вариантите, накратко, са: теглене на заеми, вдигане на данъци, инфлация, съкращаване на публични разходи, друго. Оказва се, че само 11.9% са готови да  преглътнат данъчно увеличение, докато 18% предпочитат да се вземе държавен заем.

„Затягането на колана“ като начин за справяне с финансови проблеми на държавата е по вкуса на 12.5% от респондентите, но този процент всъщност е по-висок, тъй като значителен дял от анкетираните са предложили свои рецепти, включващи главно уволнение на държавни служители и борба с корупцията.

Защо българите са по-склонни да се теглят държавни заеми, вместо да се вдигнат данъците е интересен въпрос. Вероятният отговор се намира отново по оста „Аз – Другите“. По-високите данъци се плащат периодично и лично, докато дълговете се правят сега и се изплащат в далечното бъдеще от някой друг.2

Данъците не са само за експерти

В отговорите на горния въпрос проличава друг важен феномен: 44.6% от анкетираните заявяват, че не могат да изберат начин за справяне с финансовите проблеми на държавата. Тоест те прехвърлят решението на компетентните политици или експерти. Сред жителите на малките градове се затрудняват да отговорят близо 50%.

Като цяло, данъчна култура демонстрират близо половината от анкетираните българи. Беше използван контролен въпрос: Кой тип данъци е най-важен източник на средства за хазната? 25.6% признават, че не са информирани. От респондентите, които имат мнение преобладават верните отговори: 42.1% правилно отговарят, че това е ДДС. Верният процент е още по-висок в София (49%) и при хората с доходи над 900 лв. (57.8%).

Зададен бе и въпросът за ролята на гражданите при изработване на данъчната политика. Крайните мнения: че гражданите не трябва да вземат отношение към този експертен въпрос, или че трябва да се прибягва до протестни действия, ако данъчните очаквания са излъгани, получават съответно 10.5% и 21.4% подкрепа.

Превес (53.8%) има становището, че е нужно да се изработят системни механизми, чрез които гражданите пряко да влияят върху данъчната система и начина за изразходване на публичните средства.

Около една четвърт от респондентите твърдят, че са предприемали някаква форма на протест, когато са разбирали, че дадена фирма не плаща данъци. 14.8% са прилагали бойкот на нейни продукти, а около 20% са изпращали протестни сигнали до самата фирма или до НАП. Преобладаващото множество (74%) все пак още не са реагирали активно.

Крачка напред в развитието  

Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се фокусира върху страните от Глобалния Юг, тъй като укриването и избягването на данъци от мултинационалните компании има най-негативен ефект върху най-бедната част от населението на планетата.

Над 60% от българите заявяват, че световната данъчна система трябва да се реформира – като 40% са за радикална реформа, а 20.4% са за постепенни подобрения. По-малко от 2% считат, че днешната данъчна система е задоволителна.

От привържениците на глобална данъчна реформа, 33.5% твърдят, че ЕС трябва да има водеща роля в света. Сходен обаче е делът и на тези, които заявяват, че главната задача на ЕС е да запази данъчния суверенитет на отделните страни.

59.9% от българите считат, в една или друга степен, че България е развиваща се, а не развита страна. Само 10.8% е делът на българите, които поставят страната си в групата на развиващите се държави.

Това от своя страна обуславя отговорите на въпроса, дали България трябва да дава финансова помощ на по-бедните държави, или сама да получава пари от по-богатите. 16.5% от респондентите са съгласни страната да е международен донор. 56% са на мнение, че по-богатите държави трябва да ни дават пари.

Макар и да представя мозаечна картина за данъчните нагласи на българите, проведеното изследване е първото, което задава някои важни въпроси. Част от резултатите са очаквани: правителството пилее парите на данъкоплатците, хората считат, че данъчната тежест е твърде висока и като цяло очакват „богатите“ да им дадат пари.

От друга страна, неплащането на данъци получава изненадващо остра морална присъда. Офшорните зони са в „лошия списък“. Изразява се подчертана склонност за връщане към прогресивния данъчен модел. Икономическото неравенство се разпознава като проблем практически от всички българи.

Някои по-неясни нагласи също крият прогресивен потенциал: например активната реакция на 25% от населението срещу данъчните тарикати под формата на потребителски бойкоти, сигнали до данъчните служби и т.н. Важен е и фактът, че 20% от най-заможните българи са склонни да плащат по-високи данъци, за да бъде качеството на публичните услуги наистина високо.

 

 

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Шаран от национално значение

Или как данъците може да послужат като наказателен инструмент срещу непокорния малък бизнес

От Димитър Събев

Хищни мултинационални корпорации, които чрез безскрупулни адвокати прехвърлят печалбите си в офшорни зони и не плащат данъците, нужни за развитието на една страна – това е най-честата мишена за привържениците на данъчната справедливост.

Но данъците в България понякога имат и друго предназначение, освен да осигуряват ресурс за пенсии и публични услуги. Те служат също и за сплашване и наказване на непослушни бизнесмени. Когато избягването на данъци е национален спорт, данъчните служби по места се превръщат във фактор, предоставящ или отнемащ бизнес предимства.

Това демонстрира случаят на рибовъда от гр. Елхово Стоян Желязков, който от години се бори за поминък, лавирайки между внезапни проверки, противоречиви глоби и компрометирани търгове.

Ден година храни

Традицията да се яде шаран на Никулден превръща 6-ти декември не само в професионален празник на рибаря, но и в най-важен ден за приходите на един рибен магазин. По-точно, пиковите дни са 4-ти и 5-ти декември – навръх празника рибите са вече във фурната или тигана.

img_20160817_135952Така че на 4-ти декември 2015 г. в магазина за жива риба на Стоян Желязков има доста клиенти. За обслужването им помага майката на Стоян, както и друг негов служител – пенсионер. Цари предпразнична суматоха, възрастната жена прибира парите, връща ресто и щрака на касовия апарат.

Което си е истина, истина е: тя не е издавала касов бон на всеки купувач. Това е категорично установено от мобилен екип на Националната агенция по приходите – Бургас, озовал се в магазина на Желязков в сюблимния момент. Фалшив клиент се сдобива с два едри шарана на обща стойност 21.56 лева, без да му връчат касова бележка и капанът щраква.

На Желязков е наложена глоба от общо 800 лв. заради две провинения: неиздаване на фискален касов бон за конкретните два шарана, както и разминаване на парите в касата с показанията на фискалното устройство. За да разберете за какъв мащаб става дума, в касата на магазина в този върхов ден е имало малко над 100 лв., на апарата са „чукнати“ около 40 лв.

По-вредно за бизнеса на Желязков от глобата се оказва разпореждането на НАП магазинът незабавно да се затвори за срок от един месец. Така той изпуска не само продажбите по Никулден, но и Коледните празници – тоест най-силните седмици в годината.

За да няма съмнения, че Желязков е сериозен нарушител, шефът на НАП – Бургас изготвя обемист документ, където обосновава наложеното наказание със следното тълкуване на Административно – процесуалния кодекс: незабавното изпълнение (затварянето на търговския обект) се налагало … „за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси“.

img_20160817_135645На територията на Бургаска област оперира известна чуждестранна компания, която от десетилетие декларира, че работи на загуба. Тя вероятно си е спестила десетки милиони от корпоративни данъци в България, но в нейния казус НАП явно не вижда нуждата да се „защитават особено важни държавни или обществени интереси“. Вместо това, цялата строгост на данъчните закони е стоварена върху един малък квартален обект, пипнат натясно в подходящ момент.

Това само по себе си е достатъчно любопитен факт, за да потърсим по-дълбоките причини.

Партийно поръчение или просто престараване

Земята между Сакар и Странджа е бедна на валежи, но през годините тук са изградени множество язовири и е добре развито рибовъдството от полуинтензивен тип. Клиенти за местните аквакултури не липсват, като особено активни в последните години са румънските прекупвачи.

С бежанската криза, строителството на граничната ограда и разполагането на мобилни патрулиращи екипи в региона, значението на Елхово значително нараства. Неговото местоположение и населението от близо 10 хил. души го правят най-важен пограничен град в Югоизточна България.

Толкова по-важни за управляващата партия са позициите й там: кметът от ГЕРБ Петър Киров през 2015 г. спечели втория си мандат, без да се явява на втори тур, а ГЕРБ имат 10 от 17-те общински съветника.

Ключова фигура сред общинарите на ГЕРБ е Кирил Киров, председател на Местната инициативна група и собственик на две фирми, занимаващи се със селскостопански бизнес. Освен с аренда на няколко хиляди декара земеделска земя и с ресторант, Киров се занимава и с рибовъдство, като държи два язовира в региона. Негов е и втория магазин за жива риба в Елхово.

Ако съдим по отчетите в Търговския регистър, продажбите на общинския съветник не са внушителни: 58 хил. лв. са нетните приходи от продажба на риба за 2013 г. на фирмата му „А.Т.Е.“ ЕООД. При наличието на магазин, ресторант и два язовира, това навежда на извода, че Киров има причина да не е доволен от рибния си бизнес.

Предвид твърде малкия рибен оборот на общинаря, може да се запитаме дали НАП прилага еднакви критерии към двата магазина за риба в Елхово. Така или иначе, Киров е извлякъл косвени облаги от затварянето на бизнеса на прекия си конкурент.

Но може би е преувеличение да се търси партийно поръчение в действията на НАП. Икономистът – специалист по социални дейности Татяна Кънчева беше назначена за директор на важната регионална приходна агенция през лятото на 2015 г. изненадващо за всички. Вероятно тя се е впуснала с прекалено голямо рвение в новото си поприще и на моменти е преминала границата на целесъобразността.

Показателно е, че Районният съд в Бургас през юни 2016 г. отмени наложена от НАП глоба в размер на 500 лв., санкционираща продавачка на алабаш и бяла ряпа на общинския пазар, която също не издала касова бележка. Съдът се произнася, че това е „маловажен случай на административно нарушение“, несъответстващ на глобата. (Решение 899/16.06.2016 г.)

С какво тогава бизнесът на Желязков е толкова по-важен и от продавачите на бензин, и от търговците на алабаш, че за два шарана се е наложило да се затвори магазина му за цял месец?

Черната овца на Елхово става шпионин

Жителят на големия град трудно разбира социалната структура на малкото населено място. В малкия български град човек не съществува сам по себе си – той първо принадлежи на род, партия, махала, ловна дружинка и т.н., и чак след това има право на личен живот в незаетото пространство. Стоян Желязков не произлиза от някой тежък Елховски род, в същото време инициативността и професионалната му квалификация го правят независим. В този регион това е взривоопасна комбинация.

Звучи комично, но не е шега, че през 2012 г. Желязков е глобен с 300 лв. заради нерегламентиран превоз в конска каруца на един шаран и няколко дребни каракуди. Рибите били без декларация за произход, постановява инспекторът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – който случайно се озовава на междуселския път точно в момента, когато оттам минава шаранът на Желязков.

По-рано през същата година рибовъдът става жертва на схема, която стига и до министър председателя. Дълго време Стоян Желязков стопанисва големия общински язовир в с. Трънково, но на проведения търг за преотдаването му той е принуден да наддава и да заяви нереално висок наем и съответно не подписва протокола. Вторият търг се провежда в партизански условия (обявен е единствено в ямболския в. „Време“) и е спечелен от правилния човек на правилната цена. Това е държавният служител Иван Кафеджиев, който се явява като пълномощник на тъща си.

Желязков отвръща с операция, на която би завидял и опитен разследващ журналист. Той кани в магазина си новия наемател Кафеджиев, както и свързаният полицай Георги Вълчев, и провежда с тях „откровен“ разговор – който обаче се записва от скрити под тезгяха свидетели. От записа става ясно, че действителният нов наемател на единия язовир в Трънково е…кметът на Елхово Петър Киров („Не мога да говоря с кмета за друг човек в неговия язовир… язовирът е негов!“ – ясно се чува да говори Кафеджиев, който по това време работи в МОСВ ).img_20160817_135411

Също така се разбира, че силните на деня в Елхово ще използват новонаетия язовир, за да печелят европейски проекти – като начинът за това бил „да се влезе в тъмната стаичка и да се издруса крушата“. Потвърдена е версията на Желязков, че му е предложен подкуп, за да се откаже от наддаването. В записа изплуват имената на бащата на районната прокурорка на Елхово, шефът на ИАРА в Ямбол и редица други „тежки“ хора.

Ефектът от това разкритие е предаване в телевизия с национално покритие, публикация в седмично списание – и разпореждане на премиера да се извърши проверка, за която отговаря… кметът на Елхово. Класически случай, когато на заподозряния се нарежда да провери сам себе си. Няма защо да питаме какъв е резултатът.

Има и други последици за Желязков след обнародването на този запис: многобройни проверки и санкции по всевъзможни причини в следващите години. Изнесената информация леко повдига завесата пред кръвосмешението между власт и бизнес в региона, но и това, което се вижда е достатъчно да ни убеди, че независимите малки бизнесмени са трън в очите на „особено важните държавни и обществени интереси“.

В крайна сметка, Стоян Желязков наема при добри условия друг микроязовир в съседната община Болярово, но гонението, на което е бил подложен в родната му община Елхово оставя в него горчиво разочарование.

Три незагасени цигари

„Знам, ако отида и падна на колене, ако им целуна ръцете, ще ме оставят най-сетне“ – жалва се Стоян на брега на новия си язовир, ден преди крайния срок за плащане на глобата за неиздадената касова бележка. След малка пауза добавя: „Но никога няма да го направя, все едно да си плюя на лицето.“ Тъмно е в полето над Боляровското село Попово, само плачът на чакалите смущава нощната тишина.

В един момент зад отсрещния хълм блясва светлина. Стоян скача от стола, вади прожектор и осветява силует на кола. Колата бавно се движи по междуселския път покрай язовира, на около километър от нас, сякаш се старае да я забележим. Внезапно лумва огън – горят сухите треви по банкета на пътя, на хвърлей от сеновала. Виждат се три отчетливи гнезда на огъня. Тайнственият автомобил отсреща ускорява. Стоян се мята на колата си и дава газ след него.

img_20160817_013705Авторът на този текст и негов приятел – авторитетен български журналист, бързаме към пожара. Кой го запали, и защо? Трудно е да отхвърлим версията „сплашване“ предвид факта, че подпалвачите се забавиха точно толкова, колкото бе нужно да ги забележим. След неизбежното объркване на телефон 112, след час пристига пожарна кола да загаси огъня. Междувременно гонката с тайнствения автомобил е приключила неуспешно, Стоян се е присъединил към нас и тримата говорим един през друг на пожарникарите:

„Колата беше комби, на кръчмата в селото долу има камера, ако искате, ще разберете коя е, още й е топъл двигателят…“ Пожарникарите извръщат очи: „Абе, сигурно някой е изхвърлил незагасена цигара.“ С колегата журналист настояваме: „На три места пламна, едновременно, висок огън, храсталаците залети с бензин…“ Пожарникарите си знаят: „Цигара е било.“

На другия ден пристигат и полицаи, за да проверят кой е вдигал пожарната посред нощ. Те продължават да ни убеждават: „Незагасена цигара, това е.“ И може би, поне отчасти и за малко, разбираме нещо за взаимоотношението човек – институции в малкия български град.

Стоян Желязков в никакъв случай не е безгрешен. Неиздаването на касова бележка е нарушение, което заслужава санкция, а със сигурност той има и други провинения пред Търговския закон. Но санкциите трябва да са съразмерни и с нарушението, и с материалното състояние на провинилия се. При това аршинът трябва да е еднакъв и за големите мултинационални компании, и за фирмите с връзки във властта, и за независимия малък бизнес.

Избирателното прилагане на данъчните правила е характерен национален дефект. Когато хората окончателно се убедят, че на големите измамници се връчват отличия, а за малките риби са предвидени всички наказания, икономиката и обществото рухват. Уморени да се борят срещу своята държава, хората, които не умеят да коленичат, си тръгват – кой в друга община, кой зад граница. И никаква бодлива ограда не може да ги спре.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Leave a comment

Данъците са за малките

DSC_0060„Гнили данъчни ябълки“ сред най-големите фирми в българската икономика  

Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като корпоративен данък в държавния бюджет общо 44 млн. лева през 2015 г. Сумата не е никак голяма, тъй като съвкупният оборот на тези най-големи български фирми (според класацията „Капитал топ 100“) надхвърля 22.6 млрд. лв. Този оборот съответства на ¼ от националния брутен вътрешен продукт – а платените данъци се равняват на 2.3% от общите приходи от корпоративен данък през годината.

Тъй като значителна част от лидерите на българския пазар хронично са на загуба – поне на хартия, челната десятка, взета като цяло, плаща данък печалба, равен на 0.2% от приходите си. Това е десетки пъти по-малко по сравнение с данъчната тежест върху доходите на физическите лица в България (работната заплата представлява приход, а не печалба за индивида и домакинството).

Големите компании ползват редица привилегии, недостъпни за физически лица и малки фирми, например приспадане на ДДС и отдели за корпоративни клиенти в администрацията. В същото време данъчният им принос – ангажиментът им към обществото, в което правят бизнес, остава незначителен.

Чрез разнообразни трикове (свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н.) пазарните колоси ерозират данъчната си основа. Нещо повече – най-големите компании в България са се научили и да печелят от данъци.

Невъзможен случай

В таблицата най-долу са показани индивидуални и обобщени данни за приходи, печалби и платени данъци на 10-те най-големи компании в България. Шест от тях са чуждестранна собственост, две български държавни и две български частни дружества. Седем са в сферата най-общо на енергетиката (производство и търговия с горива и енергия), две в търговията, има и един мащабен металургичен обект.

Вижда се, че при 22 656 млн. лв. съвкупни приходи, групата на най-големите компании е декларирала общо 221 млн. лв. печалба. Предвид внушителната печалба от 216 млн. лв. само за Аурубис България, общото постижение е по-скоро посредствено. Загуба са обявили четири компании: Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл – България, Националната електрическа компания и Експрес Логистика и Дистрибуция (определян още като „Дистрибутор в сянка на Булгартабак“).

За последните 10 години само веднъж – през 2007 г., рафинерията в Бургас не е обявявала многомилионна загуба. Натрупаните за периода минуси са в размер на 1.78 млрд. лв. Те трудно може да се оправдаят дори с обещаните мащабни технологични трансформации.

Предизвиква учудване и отрицателният резултат на бензиностанциите на Лукойл: над 6 млн. лв. загуба при 3 млрд. лв. оборот. Значително по-малките търговци на горива ОМВ и Сакса (общо с продажби от около 2 млрд. лв.), записват нелоши печалби – 50 млн. лв.

Много са компаниите, използващи България като данъчен рай, но Лукойл е специален случай. Руската международна империя е декларирала 5.7 трилиона рубли приход за 2015 г. – стойност, двойно по-голяма от БВП на България. Пред руските данъчни власти Лукойл отчита 389 млрд. рубли печалба и внася 96 млрд. рубли данъци (над 1.4 млрд. долара по курс на деня).

По съвсем различен начин се държи компанията с българските данъчни органи. През 2015 г. рафинерията в Бургас не плаща, а получава приход от корпоративен данък в България – в размер на 21 млн. лв.

Държави в държавата

Лукойл за съжаление не е изолиран случай: всъщност, счетоводно погледнато, българският бизнес топ 10 не плаща, а получава данъци в размер на поразяващите 153 млн. лв.

Събирането на данъци е свойствено за държавната и в по-малка степен за местната власт, но явно в България има още един център на власт и влияние, който пред очите на Националната приходна агенция трупа минус върху минус и не само че не плаща данъци, но превръща загубите в данъчен актив.

Този парадокс става възможен заради Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя отрицателния финансов резултат като данъчна загуба, която може да се пренася до изчерпването й в следващите 5 години (ЗКПО, чл. 70). Тя се приспада от печалбата, върху която се дължи данък.

Някои български компании трупат загуби с години и в годишните си финансови отчети вписват данъчните задължения като „данъчен приход“, а не като разход за плащане. Освен Лукойл, подобна практика се наблюдава в бизнес мрежата около „Брикел“, а както показа скорошно разследване – и в поне две западни търговски вериги.

Данъчни шампиони        

Двете компании в топ 10, които са платили най-висок данък в България са с германска собственост – това са Аурубис България и Кауфланд България. Заедно те внасят 76% от данъците, платени от българския топ 10. Най-добър е приносът им също и като съотношение данък / приход – около 0.6%. Следва ги ОВМ България със съотношение 0.4%.

Навлизането на големи търговски вериги на пазара потиска националните производители и търговци, а големите металургични комплекси причиняват дълготрайни и трудно проследими екологични щети. Но като данъкоплатци големите чуждестранни компании с изключение на Лукойл се представят по-добре от българските.

На другия полюс е НЕК, която пренася данъчна загуба от 2014 г. в размер на 176 млн. лв. и затвърждава впечатлението, че българската енергетика представлява държава в държавата, или по-скоро държави в държавата.

В същото време Булгаргаз опровергава тезата, че държавните компании са обречени на загуба: с 20 млн. лв. печалба и 3.5 млн. лв. платени данъци, фирмата строи нелошо на фона на останалите от частния сектор.

Интересен е и казусът на Експрес Логистика и Дистрибуция, водещ доставчик на цигари в България. През 2015 г. фирмата удвоява размера си до близо 1 млрд. лв. продажби – и за втора поредна година отчита загуба. Но минусът е нисък, в размер на 509 хил. лв., а все пак са платени и някакви данъци в размер на 83 хил. лв.

Корпоративния данък може да се заобикаля и без това да бие на очи.

Сходен е подходът и на ЧЕЗ Електро, които внасят в НАП кръгло милион лева – наистина скромен корпоративен налог при 1.4 млрд. лв. оборот.

Гръбнакът на икономиката

Направеният кратък преглед показва, че плащането на данъци не е най-силната черта на най-големите фирми, работещи в България. Западноевропейските собственици обикновено са по-добри данъкоплатци от нашите момчета, макар че във „втория ешалон“ има редица случаи, например Лидл и Билла, където нещата не стоят така. НЕК и Лукойл са „невъзможен случай“, а ЧЕЗ и ЕЛД са се „снишили“.

Неплащането на данъци от страна на корпорациите е проблем в цяла Европа. Но счетоводният запис за 153 млн. лв. данъчен приход общо за групата на водещите български компании не познава аналог. През 2014 г., която е по-типична, най-големите десет в българската икономика са платили по-малко от 9 млн. лв. данък печалба.

Ефектът от това групово избягване е, че държавните разходи трябва да се финансират с по-високи данъци, събирани от потребителите и от малкия бизнес.

Невидимите косвени данъци изсмукват покупателната сила на населението. Данъците върху доходите на физическите лица, макар и ниски в България, са много по-високи от налозите, плащани от големите компании. Всъщност това е планирано: в Бюджета за 2016 г. Министерството на финансите заложи 2.8 млрд. лв. приходи от ДДФЛ и едва 1.8 млрд. лв. от корпоративен данък.

За първото полугодие на 2016 г. се наблюдава крехко положително развитие: планираните за годината приходи от корпоративен данък са изпълнени почти на 60% (част от това се обяснява и с календара на плащанията на подоходен данък от компаниите). Но изнесените факти и сравнения не оставят съмнение, че данъчният режим в България предоставя необясними, неоправдани и недопустими привилегии на най-големите корпоративни играчи.

tax_top10_2015

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | 1 Comment

Търговски вериги, изхранване и отрицателни данъци

Българската земя ражда доста повече, отколкото можем да изядем, но се налага да внасяме храни, защото системата е зациклила на ниски обороти. Част от вината, макар и споделена с потребителя, носят чуждестранните вериги супермаркети.

От Димитър Събев

DSC_0640Всяка година в България се внасят от чужбина храни, напитки и цигари за 100-200 млн. евро повече, отколкото се изнасят от страната. Според данни на Българската народна банка, в периода 2006 – 2015 г. дефицитът в международната търговия с храни е общо 1.6 млрд. евро. Българската земя не се затруднява да изхранва намаляващото си население, но се стига до системна неефективност, дължаща се на съвсем рационално икономическо поведение. Износът на суровини е по-изгоден от производството на храни при сегашните производствени отношения и действащия данъчен режим.

Всъщност търговският ни баланс в аграрния сектор е положителен и за последните 10 години износът надвишава вноса с 6.95 млрд. евро. Нетният плюс се дължи изцяло на износа на суровини: първични стоки, които тепърва ще поскъпват, превръщайки се, образно казано, в брашно, хляб, пасти и т.н. – в неща, които често внасяме. Износът на хранителни суровини от България е нараснал с 330% за разглеждания период, вносът на готови храни – с 270%, докато износът на готови храни с 200%. Може само да гадаем за пропуснатите ползи от това, че суровините се преработват извън България. Междувременно местните производители на храни губят надпреварата с вносителите.food

Подобна тенденция в европейска страна с умерен климат вдъхва учудване и тревога. Тя е свързана със загуба на работни места, забавено технологично развитие, демографска криза в селските райони. Нараства уязвимостта от прищявките на световните пазари. Под заплахата от климатичен стрес, югоизтокът на Европейския съюз се нуждае от по-голяма хранителна сигурност. Фактите сочат, че международните вериги хранителни супермаркети – независимо от ползите, възприемани от потребителя, допринасят за негативните процеси в българския хранителен сектор. 

От времето, когато маркетите бяха мини

Според специализирано изследване, търговските вериги вече заемат 42% от пазара на бързооборотни стоки в България. Те бележат експлозивен ръст в рамките само на десет години, докато за същото време дялът на минимаркетите се свива двойно. В кварталите на София, в големи и малки градове, а и по селата хората се снабдяват с хранителни стоки предимно от супермаркети – по-удобно е, освен всичко друго. „Кауфланд“ е най-голямата търговска верига с 13-14% пазарен дял, следван от Metro, Lidl, Billa със 100 магазина в страната, „Фантастико“, „Пикадили“ и някои други.

В тези супермаркети се продават и много български изделия – но често не с най-добро качество и на спорни цени. При млечните продукти, с изключение на маслото, местните производители държат предимството на географията и навика, но при плодовете, зеленчуците, картофите преобладават доставките от чужбина.

Внася се и значителна част от месото, което масово се купува. Рибните щандове изкарват предимно гръцка култивирана риба, а в Пловдив черните миди родно производство са тройно по-скъпи, отколкото на морето. Като цяло, българските хранителни стоки се губят в супермаркетите. Наскоро се появи масов продукт „Имало едно време… българска леща“.

Веригите подминават българските стоки по ред причини. Доставката на голямо количество еднородна продукция е предизвикателство за местния предприемач, но и платежните политики на самите търговски вериги са спорни. Компанията – майка или нейната банка имат установени отношения с големи европейски доставчици и само „дупките“ остават да се запълват със стандартизирани местни стоки. Самите българи търсят все повече вносни храни, включително от най-ниския клас на хранителните сурогати и от по-високия ценови клас, вносни деликатеси.

Едно от предимствата, които чуждестранните търговски вериги имат пред местните производители и търговци са данъците. Големи търговски вериги декларират, че работят на загуба и не внасят в бюджета корпоративен данък. В същото време семейните предприемачи, които се борят да продължат да работят плащат 15% данък от малката си печалба. Освен с банков кредит, административни услуги, логистика и реклама, големите търговци изпреварват местния бизнес и в спестените данъци.

Продавачи на загуба   

Пазарът на бързооборотни стоки у нас се оценява на 10 млрд. лв., а вероятно е и по-голям. Петте най-големи търговски вериги през 2015 г. отчитат продажби на стоки общо за над 3.5 млрд. лв. („Кауфланд“, „Метро“, „Лидл“, „Билла“ и „Фантастико“). Предвид стагнацията на вътрешния пазар, постигнатият за две години 20% ръст на продажбите на пазарните лидери е внушителен.

За разлика от техните финансови резултати: две компании отчитат печалба за пръв път през миналата година. Счетоводната загуба на „Лидл България“ за 2012-2015 г. е общо 144.7 млн. лв., „Билла“ е по-успешна с 35 млн. лв. минус за този период. Това се отразява и на данъците, които посочените фирми не плащат за дейността си в България.

Тъй като българското законодателство дава възможност да се приспадат текущи или минали загуби от дължимия корпоративен данък, понякога се стига до абсурди. За „Лидл“ данъкът е всъщност данъчен приход: 18 млн. лв. са осчетоводени като плюс за четирите години между 2012 и 2015 г. „Билла“ е с по-малки данъчни претенции към държавата, само 3.44 млн. лв. за периода.

Най-добри данъкоплатци са най-големите: „Кауфланд“ миналата година е внесъл корпоративен данък, равняващ се на 0.74% от оборота си. Средно за петте вериги, съотношението „данък/оборот“ е три на хиляда – около 11 млн. лв. през 2015 г.verigi-volume

От посочените търговски вериги само „Фантастико“ е с български собственик, който е разпределил бизнеса си в пет или шест по-малки структури. Прави впечатление, че ЕТ „Валери Николов – ФФ“, фирма, която дълго време играе роля в тази търговска верига, през 2015 г. е на практика изоставена. Обяснението – едноличният търговец в България плаща 15%, докато дружествата само 10%. Колко по-трудно е за наистина малките ЕТ.

Между 2012 и 2015 г. продажбите на ТВ „Фантастико“ нараснаха с 45%, но корпоративният данък намаля с 16%. Тази данъчна оптимизация бледнее пред постижението на „Лидл“: през 2015 г. германската верига най-сетне излезе на печалба в България и следваше да плати данък на държавата, но заради минали загуби всъщност отчете 5 млн. лв. данъчен приход.

Обикни своите окови   

Приносът към бюджета е важен, но не единствен показател, по който да се оцени ролята на търговските вериги в българската икономика. Адвокати на бизнеса изтъкват, че веригите всъщност внасят в хазната значителен ДДС, който при дребните търговци с голяма вероятност ще бъде укрит. От друга страна, супермаркетите очевидно изместват от пазара малките предприемачи и често налагат непосилни условия за местните доставчици. Техните стоки без биография влизат в противоречие с органичните хранителни модели. Тогава, „за“ или „против“?

Може би най-важното обстоятелство е, че пазаруването в супермаркети бързо се превърна в навик за потребителя: той ги търси, така че те ще останат. Удобството да се намери всичко на едно място съкращава времето и усилието за пазаруване. Осигурен е лесен достъп с автомобил. Асортиментът е богат и купувачите се въвличат в избор, който стимулира консуматорското им поведение. Постоянните промоции се възприемат като игра, от която купувачите печелят – и която често води до пристрастяване.

Присъствието на търговски вериги е белег за интеграцията на една страна със световната икономика. Глобалните вериги отсъстват само от най-богатите и от нестабилните държави, затова чуждестранните инвеститори виждат в присъствието им положителен знак за сигурността на капиталите си. В супермаркетите се откриват нови работни места – не само за продавачи, а и за реклама, охранители, чистачи. Там може би плащат по-добри заплати на служителите и повишават удовлетвореността на потребителите, като им предоставят „международно“ преживяване при пазаруване.

Но не трябва да се забравя, че в град като Пещера или Раднево дори само един супермаркет стресира местните търговци. Ефектът от веригите върху местното производство на хранителни стоки е косвен, но без съмнение също толкова реален.

Верижна реакция

През 2015 г. в България са внесени храни, напитки и цигари на стойност 3.5 млрд. лв., което говори, че близо една трета от храната, която купуват българите е вносна. Дялът на вносните стоки в супермаркетите е съответно значително по-голям. Експанзията на супермаркетите доведе до увеличено предлагане на не-български стоки и засили конкуренцията в отрасъла. Пазарните анализатори виждат в това импулс за подобряване на показателите при българските производители, но премълчават, че битката за цената подкопава качеството на продуктите.

Фактът, че потребителите с помощта на търговските вериги търсят по-малко български стоки засяга производителя. Той и без друго изостава от международните конкуренти, тъй като каналите за доставка на продукцията са в чужди ръце. Българските мащаби са отлични за създаване на продукти с гарантирано качество, но по-скоро малки за износ. Съответно местните предприемачи са принудени да работят с веригите, ако искат да продават – или да се откажат.

Българското селско стопанство им дава достатъчно поводи за последното, тъй като то е печелившо още преди етапа на преработка. Арендатори сеят и жънат зърнени и технически култури в стопанства от десетки хиляди декари или хектари. Те разполагат с модерна и производителна техника, купена при добри финансови условия. Ежегоден нетен доход от милион не е рядкост в българското земеделие, освен това има добре платени работни места за механизатори и агрономи. Този модел тежко засяга демографията и поминъка на българските села – но се е наложил, тъй като е печеливш.DSC_0571

От национална гледна точка нещата изглеждат различно: без преработка доходът на единица площ от българската земя е по-нисък от потенциалния, съответно нацията губи богатство. Дори не коментираме разпределението на този доход, предвид факта, че каймакът на субсидиите в селското стопанство обира кръг от 100-150 души.

От макроикономическа гледна точка, сегашната система за доставка на храни в България е неефективна. Хроничен хранителен дефицит в страна с благоприятен климат и почви е съчетан с мащабен износ на суровини за производство на храни. Машинизираното зърнопроизводство работи с печалба за арендаторите и общият резултат на системата е положителен – но няма развитие, нито замогване за повече хора. Зърното е възможно най-стандартизираният международен продукт със сравнително бърза възвращаемост и нисък риск. При това няма данъци върху земеделските ренти. Затова арендаторът рядко помисля за преработка, а дори да опита, конкуренцията във веригите и бавната администрация скоро го отказват.

Бият в сметката

Работещите в България търговски вериги се стремят да не постигат висока печалба, която ще се обложи с корпоративен данък. Майките продават на дъщерните си поделения някои продукти много скъпо – и заедно с това ги принуждават да правят промоции. В счетоводните книги се надуват разходите за външни услуги: общо за петте изследвани случаи те наближават 250 млн. лв. и са приблизително колкото разходите за персонала. Сключват се скъпи договори за наем с компания от групата, която притежава търговските обекти.

lentilИздига се бариера пред достъпа на българските производители на храни и напитки до българския потребител. Нараства дялът на вносните стоки в „продоволствието на нацията“. И въпреки всичко – веригите са тук и те ще останат (независимо че конкуренцията непрестанно изтиква неуспялите лидери и на този пазар във всеки момент може да очакваме фалити и сливания и придобивания). За да живеем по-добре с тях, уместно е да обсъдим няколко предложения за регулация на сектора.

  • Общините да организират подходящи Пазари на Производителите на плодове, зеленчуци и храни. Да не се допуска откриване на нови супермаркети в централните зони на населените места;
  • В супермаркети да се прави Щанд на малкия производител, който да стане задължителен за търговските вериги, открили обект в селски район;
  • Да се насърчат търговските вериги да разпространяват български вина в други страни;
  • Да се подпомага кооперацията между дребни производители (радикално преосмисляне на ДФ „Земеделие“ и Българската банка за развитие);
  • Големите вериги с над 300 млн. лв. оборот да дължат данък не върху печалбата, а върху оборота си.

Тези препоръки може да намерят място например в отдавна коментирания нов закон за търговията с храни. Вместо да е насочен „срещу веригите“, този акт следва да държи сметка за националното изхранване. Впрочем суровинната специализация е характерна за цялата икономика на България, не само за хранителния сектор. Износът на дървен материал за десетгодишен период е почти 7 млрд. лв., а вносът на хартия и картон близо 8.5 млрд. лв. Подобно е положението при тютюните: изнесли сме (по официални данни) цигари за 1.3 млрд. евро, а суров тютюн – за 1.4 млрд. евро.

Внасяме си и търговски вериги. Ако някой прояви достатъчно ловкост, бихме могли да ги научим не само да плащат данъци, а дори и да изнасят български продукти.

 

По изследването работи и Цвета Мутафчиева, стажант в ЕС „За Земята“

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Щастие и данъци

За изчезващата радост от високата заплата и ситуацията, в която 500 евро са повече от 700

DSC_0344Прогресивните среди по правило активно обсъждат разпределянето на държавния бюджет, настоявайки да се отделят повече средства за социални дейности, околна среда, образование и здравеопазване. Далеч по-пасивни остават те по вероятно по-важния въпрос: как се събират бюджетните средства, които се разпределят, или проблема за данъчната справедливост.

Данъците са не само средство за набиране на приходи в бюджета, но и икономически лост, сърцевина на фискалната политика. Често се изтъква, че те стоят в основата на стойността на фиатните пари. Данъците дават възможност да се стимулира дадена дейност и да се ограничи друга, излишна или нежелана дейност. Ако са прогресивни, те отслабват напрежението, което неравенството на доходите създава в обществото.

Човешки дефекти

Често левите привърженици имат смътна представа за данъчна политика: „да вземем от богатите и да дадем на бедните…“ Този подход е грешен, тъй като в самата същност на хората, включително на бедните е да желаят да станат богати. В кризата мечтата може и да е помръкнала – днес само 20% от американците вярват, че ще станат милионери в рамките на следващите 10 години, но тя продължава да въздейства на психиката на хората, когато те избират своя лидер, често милионер.

Бедните хора продължават да гласуват за интересите на богатите, включително за намаляване на собствените си социални придобивки. Продажбата на публични активи и неизгодното концесиониране на публични услуги остават на заден план заради експлоатираните от радикалната десница базови човешки страхове: сигурност, миграция, морал, религия. Широките слоеве неусетно се застъпват за гарантираните печалби на върхушката, включително като й намаляват данъците.

Необходим е цялостен научно обоснован подход за данъчна справедливост, който отчита този общочовешки дефект, за който стана дума. Тогава данъците, по-точно умно организираната данъчна политика е способна да увеличи щастието на хората.

Как е възможно това? Типично е да се говори за „наказване с данъцина икономическия човек, който желае да увеличи на всяка приемлива цена количеството на парите, активите и контрола си. За него всеки данък е нещастие.

Науката е установила, че нещата не стоят точно така. Нещастие носят не толкова данъците, колкото гонитбата за богатство. След достигане на определено ниво на благосъстояние – все пак по-високо от настоящето в България, прирастът на доходите не води до значим ръст на удоволствието от живота, това е доказано. Но преследването на допълнителен доход със социална санкция допринася за увеличаване на неудовлетворението.

Кога 500 евро са 300 евро

Изследванията на щастието дават потвърждения за това от десетилетия. Беше установено, че удовлетвореността от живота във Франция и в САЩ е еднаква, независимо че доходът на човек във Франция на 35-часовата работна седмица е по-нисък от този в САЩ с 1/3. Държавата Коста Рика – малко под стандарта на живот в България, е една от най-щастливите страни в света, докато България е в групата на най-нещастните.

Обяснението е, че хората оценяват своите успехи, сравнявайки себе си с другите. Няма универсална вътрешна скала: за един човек 500 евро в квартал, в който останалите взимат по 400 евро са повече, отколкото 600 евро в квартал, в който всички взимат по 700 евро. Тогава, колкото по-високо е неравенството в едно общество, толкова по-масово ще е неудовлетворението от живота. България го потвърждава, с най-високо неравенство, най-ниски данъци, най-ниски доходи и най-голямо нещастие в ЕС.

Човек е щастлив, ако чувства, че се справя – и го чувства, когато има поне толкова, колкото останалите хора около него. 

Психологът Даниел Канеман е най-задълбоченият изследовател на „икономиката на щастието“. Известен е поставеният още през 1970-те парадокс на Истърлин, на името на калифорнийския икономист Ричард Истърлин. Друг авторитет, мислил за “капана на щастието” е Ричард Леард, програмен директор в London School of Economics. Следват разсъждения върху някои заключения от книгата му „Щастие: уроци от една нова наука.

Работата като замърсяване

Данъкът е политически управленски механизъм, който има възможност да насърчава социално желаните дейности и да спира социално нежеланите. При достатъчно висок данък върху въглеродните емисии хората щяха да адаптират поведението си, да намерят алтернативи на двигателите с вътрешно горене и замърсяването на атмосферата можеше да намалее. Ако се насочат правилно, данъците не изкривяват – както действително често се случва, а коригират и балансират.

В днешния свят голяма част от работата се е превърнала в „замърсяване“, в нежелана емисия. Хората не са щастливи, тъй като работят твърде много и не им остава място за личен живот и обикновени човешки преживявания със семейство и приятели. Тази самоцелна работа е вредна както за тях и техните семейства, така и за планетата. Тя ускорява темповете за извличане на петрол и метали и увеличава количеството на отпадъците.

Тя служи на безкрайния икономически растеж, който унищожава, на практика излишно, невъзобновимите ресурси. Сравнявайки се с другите, хората се чувстват нещастни, ако нямат “достатъчно”. От алчност или суета те посягат на публичните блага, на природно и културно наследство. Губи се представата за непаричната стойност на света, който ни заобикаля. В плен на икономическата машина, човекът бяга от дебнещото го чувство за нещастие, като разрушава света около себе си.

Дори да звучи абсурдно, данъците може да помогнат на хората да са по-щастливи. В човешката природа е заложен стремеж за по-висок статус, било то чрез доходи, кредити или предприемачество, и данъците може да овладеят деструктивните му импулси. Данъците ще направят хората в богатия свят по-щастливи, като ги накарат да работят по-малко.

Изчезващата радост от високата заплата

Да търси щастие чрез сравнение е присъщо на човека, но това в материален план е така или иначе непостижимо. Рядко удовлетворението е дълготрайно и човек бързо забравя това, което получава. Допълнителният доход първо ни прави щастливи. После свикваме с него и за да изпитаме отново същата тръпка, изоставяме източниците на истинско щастие: семейство, приятели, каузи.

Работата обсебва и се самоувеличава. Хората бързо привикват към доброто, а над определено ниво на доходите повечето пари не носят същото удоволствие, както в началото. Експериментално е установено, че за една година изчезва 40% от доволството от повишението на заплатата. Ако заплатата ви тази година е вдигната от 400 на 500 евро, на следващата година вие ще се чувствате така, сякаш имате 460 евро, а на третата година значението на увеличението на практика ще изчезне.

Хората се пристрастяват към нарастването на дохода си също като към цигарите. Или към наркотиците: трябва постоянно да увеличаваш дозата, за да чувстваш същото. Ако заложат на дохода, за да останат щастливи хората трябва да работят все повече и повече. Те трябва да бягат, за да останат на едно място.

Това са черти, свойствени за човека, които нямат нищо общо с лявата или дясната му политическа ориентация. Не може да се счита, че от сегашните предпоставки ще се родятнови леви“ хора, които ще са доволни от малкото, което имат. При първа възможност бедният човек ще се превърне в богат, после в още по-богат. Данъците са прогресивна политика, която може да отказва хората от нерационално поведение.

Анти дядо Коледа

Според друга лекция на Ричард Леард, прекратяването на описания порочен кръг изисква данък върху дохода от порядъка на 60-65%. След това ниво на изземване хората губят стимул да работят, и това ги предпазва от паричния наркотик, от клопката на постоянната гонитба на сравнение и статус. Това може да се определи като екологично отговорно таксуване, тъй като отдавна знаем, че в днешния свят има достатъчно доходи, но не и достатъчно работа за всички хора.

Това е човешки въпрос, политически непопулярен както за лявото, така и за дясното. Факт е, че в средата на XX век в САЩ в период на най-голям просперитет нивото на маргиналния подоходен данък се движи около 80-90%. Далеч по-скромни предложения днес не намират своите политически представители в лицето на т.нар. социалдемокрация. Няма прогрес за всеобщ данък на Тобин, „данък милиардер“, глобален въглероден данък, отмяна на вредните субисдии за въглеродните горива, данък върху оборота.

Икономистът Джон Куигин описва теорията за „двамата Дядо Коледи“: ако левите предлагат подобрения в икономиката чрез увеличение на публиичните разходи, „десните“ отговарят с предложения за намаляване на данъците. Каквото и да кажат след това левите – и за данъците, и за разходите, те ще са в положение на анти – дядо Коледа.

Политическият финт, с който консервативният журналист Джуд Уаниски помогна за първата предизборна победа на Роналд Рейгън, паразитира върху най-важния атрибут на развития свят – споделената отговорност. Ниските данъци и икономиите от социални разходи надали са направили някоя страна по-богата, но по всичко личи, че допринасят за намаляване на удовлетвореността от живота.

Половината щастие 

Ако са качествени, тоест достатъчно финансирани, важни публични функции като образование, здравеопазване и сигурност вдъхват задоволство на населението. Авторът установи съществена закономерност. Корелационната зависимост между данъци и щастие в страните по света е 0.48, или казано по друг начин, половината от по-голямото щастие на една страна кореспондира с по-високите данъци, които се плащат там.

До този резултат стигнах, като сравних разходите за данъци като процент от БВП и удовлетвоореността от живота, установена от глобалното изследване на “Галъп Интернешънъл” за 150 държави: на практика всички по-значими страни по света с изключение на някои острови, включително офшорни убежища. Резултатите следва да се прецизират. Дотук, коефициент на Пирсън от 0.48 говори за средна към силна зависимост между щастието в една страна и плащането там на по-високи данъци.

Picture1

Димитър Събев. Данъци и щастие. Публикацията е на база на доклад, изнесен на конференция на ПП “Българската левица” на 28.05.2016

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Голяма крачка за ЕС – малък напредък за данъчната справедливост

Европейските институции обявиха че работят за честно и справедливо данъчно облагане – и оставиха зеещи възможности за „данъчна ефективност“ на бизнеса

Нови данъчни правила и общ подход към данъчното облагане на големи компании договориха страните членки на 21 юни. Дни по-рано финансовите министри одобриха предложения от Европейската комисия през януари пакет мерки против избягването на данъци (Anti-Tax Avoidance Package). Макар че комисията изрази задоволство за „поразителната бързина“, с която това законодателство е одобрено от страните, експедитивността се дължи по-скоро на възможностите, произтичащи от обтекаемите формулировки на новите данъчни правила, отколкото на отдаденост на данъчните приходи.

Избягването на корпоративни данъци е проблем, оценен на 50-70 млрд. евро в Европейския съюз. Това е приблизително равно на една пета от лихвите, които задлъжнелите европейски правителства плащат по кредитите си всяка година. Без съмнение, тези приходи са добре дошли, но икономическата политика, която кредитните пазари насърчават се базира на друга математика. Консервативните политици се водят от убеждението, че по-голямата данъчна отговорност и прозрачност ще засегне конкурентноспособността на европейските компании.

Въпреки това, Европейската комисия успя да прокара регулации, касаещи пет области с риск за избягване на данъци:

а) Ограничаване на лихвени плащания (interest limitation). Те влизат в сила, ако корпорация отпусне кредит с висока лихва на дъщерно предприятие през компания, регистрирана в трета страна с ниски или никакви данъци. Високите лихвени плащания се приспадат от данъчната основа в ЕС, изнесеният доход не се облага и в третата страна.

б) Облагане при излизане (exit taxation). Ще се използва в сферата на интелектуалната собственост и патентите. ЕК дава следния пример: фармацевтична компания разработва нов продукт в страна членка и приспада разходите за изследвания от данъчната си основа. Щом активът започне да носи печалба, тя учредява нова компания в офшорна зона и прехвърля там патента. Така стойността, създавана от интелектуалната собственост не се таксува никъде. Страната членка вече ще може да обложи стойността на продукта, преди да е изнесен в чужбина.

в) Избягване на хибриди (hybrids). Някои компании експлоатират разликата в дефинициите на дадени разходи в различните страни и ги приспадат двукратно. Други компании са в необлагодетелствано положение – принудени са да да плащат данък върху един и същ доход в различни страни членки.

г) Правило за контролирани чуждестранни компании (Controlled Foreign Company Rule). За такива се признават дружества в юрисдикции с ниски или никакви данъци, в които над 50% участие имат данъчни резиденти на страната – членка. Страната членка следва да обложи рентите, които регистрирана в ЕС компания отчислява в офшорна „касичка“.

д) Общи правила за противодействие на данъчните злоупотреби (General Anti – Tax Abuse Rule).

Запълването на посочените празнини в европейското законодателство излиза извън препоръките на ОИСР и предложения модел анти – BEPS. Европейската комисия заявява и мерки, свързани с глобалната данъчна справедливост: подкрепа за данъчните администрации на развиващите се страни, общи действия против корпоративните данъчни злоупотреби. Сключвайки търговски договори с партньорите си, страните от ЕС ще имат и „просветителска роля“ за налагането на добри данъчни практики в света. Добра данъчна история ще е нужна и при усвояването на еврофондовете. Трети страни, които не поддържат добри данъчни стандарти, ще се вписват в списък. Ще се развива кооперацията между данъчните администрации, за да се постигне ефективност в CBCR (докладване на данъчна информация страна по страна)

Всичко това звучи многообщаващо, но конкретни текстове на новите данъчни правила показват друго. На първо място, регулациите ще влязат в сила най-рано през 2019 г., тоест компаниите разполагат с 2.5 години, в които да изнесат безнаказано патентите и централите си от ЕС в офшорни зони. Правилото за ограничаване на лихвените плащания оставя възможност за до 30% отчисление от данъчната основа под формата на лихви по кредити. Така тази мярка няма да спре, а само ще ограничи мащаба на данъчните трикове за придобиване на активи с дълг.

По дерогация, от данъчната основа се приспадат и лихви в размер до 3 млн. евро – което насочва към друг дефект на новото европейско данъчно законодателство. Докато регулациите касаят наистина най-големите, компаниите от „втория ешалон“ се радват на специални условия. Големите, но не най-големи фирми – с оборот под 750 млн. евро, няма да разкриват данъчна информация „страна по страна“. Така за над 85% от европейския бизнес данъчната прозрачност ще е само добро пожелание. От друга страна, за компании с годишни печалби под 0.75 млн. евро не се прилага правилото за контролирани чуждестранни компании.

Европейската комисия затруднява агресивното данъчно планиране, но все пак оставя на фирмите вратичка, през която да си спестят облагането при излизане. Ако компанията измести седалището си в страна членка или в страна от Европейското икономическо пространство (ЕС + Лихтенщайн, Исландия и Норвегия), тя може да разрочи дължимия „данък изход“ в 5-годишен период. Данъчни убежища като Кипър, Ирландия и България дори може да спечелят, като приютят доходоносните патенти.

Европейската комисия препоръчва модела BEPS като минимален стандарт на страните членки, който да бъде въведен до 2024 г. Особено внимание се обръща на 7-те страни на ЕС, които не членуват в ОИСР – сред тях и България с Румъния, Хърватия, Латвия, Литва, Кипър и Малта. Към тях се отправят остри думи заради мудността си и това, че пропускат да осигурят ефективно облагане на приходите на големите компании на своя територия. От останалите 21 страни се очаква да отидат и по-далеч от BEPS.

Търсят се данъчни шампиони – но дали се предлагат? Без действия срещу конкретни компании и данъчни убежища постигнатите с толкова преговори европейски правила няма да заработят. По думите на германския евродепутат Фабио Де Маси, всяка страна е получила своето малко сладко изключение. Великобритания не позволи новите правила за данъчна прозрачност да се пренесат върху отвъдморските й територии, които са сред най-важните офшорни зони в света. Дори България, в очакване на европейски „черен списък“ на данъчните убежища наскоро отмени своя действащ списък на офшорните зони и така влезе в опасно „междузаконие“.

Добрата новина е, че Европейската комисия не се е отказала от идеята за публичен CBCR – тоест разкритата данъчна и фирмена информация да не остава за служебно ползване на данъчните власти, а да се отвори за достъпа на журналисти и неправителствени организации. Но това усилие най-вероятно ще бъде оставено за следващ случай.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Микроданъците на Майкрософт

Защо компания, натрупала над 100 млрд. долара от минали печалби тегли банкови заеми

micro

Колаж на Невена Тодорова

26.2 млрд. долара е сумата, която ще заплати „Майкрософт Корпорейшън“, за да придобие регистрираната в САЩ социална мрежа LinkedIn. Огромна покупка – която основаната от Бил Гейтс компания без съмнение може да си го позволи, тъй като в сметките си разполага с близо 103 млрд. долара. Но вместо да прибегне до спестените пари, Microsoft предпочита да тегли банкови заеми, за да получи LinkedIn. Защо?

Отговорът на този въпрос за десетки милиарди се състои от шест букви: данъци. Огромната част от парите на Microsoft стоят на сигурно в офшорни зони. Ако тези пари се прехвърлят в САЩ, за да послужат за договорената сделка, те ще трябва да бъдат обложени – а корпоративният данък в Америка е 35%.

Но това не е всичко, защото в САЩ (както и в много други страни) лихвите, които фирмите плащат по кредитите си се приспадат от данъчната основа. И така, избирайки банковото кредитиране пред разплащане със спестените пари, Майкрософт са на път да спестят от данъци еднократно 9 млрд. долара и много милиони във всяка от последващите години.

Объркан свят, в който една къпеща се в пари компания тегли заеми, защото не иска да плаща данъци“, заявява пред агенция Bloomberg Робърт МакИнтайър от организацията „Граждани за данъчна справедливост“.

В интерес на истината, в периоди с ниски лихви компаниите често прибягват до финансиране със заеми, вместо със спестени средства. Например през 2015 г. „Епъл“ реши да се разплати с акционерите си, като тегли банков заем за 6.5 млрд. долара – вместо да посегне на натрупаните в офшорни зони над 180 млрд. долара.

Според бизнес анализаторите и финансовите директори тук не става дума за данъчен тарикатлък, а за добро корпоративно упралвение. Тим Кук от „Епъл“ дори определи като „лайняни“ критиките срещу вземането на заеми с цел избягване на данъци.

Възмущението на директорите не прави тази практика по-малко противоречива, но работата е там, че поредният хитрец в лицето на „Майкрософт“ може да се размине не само с публично порицание.

Богатата на офшорни сметки корпорация няма кой знае какви финансови ресурси в САЩ (около 3 млрд. долара). В същото време до края на тази година й предстоят големи плащания: за обратно изкупуване на акции и за обявеното придобиване на „ЛинкедИн“. Затова рейтинговата агенция „Мудис“ вече предупреди за възможно намаляване на кредитния й рейтинг.

Според анализатори, американски корпорации държат в чужбина натрупани печалби от 2.4 трлн. долара. Ако искат да върнат тези пари в страната, според сега действащото законодателство компаниите ще трябва да платят над 600 млрд. долара като федерални данъци.

Впрочем значителна част от печалбите, които американските корпорации крият от данъци в чужбина всъщност се намират в инвестиционни сметки, поддържани от американски банки. Например 81% от офшорните пари на Microsoft са вложени в американски държавни облигации.

Майкрософт получава лихви от тези държавни ценни книжа – и в същото време се ползва от данъчни облекчения заради лихвите, които плаща по банкови кредити.

По последни данни, „Епъл“ държи извън САЩ над 200 млрд. долара, „Пфайзър“ над 193 млрд. долара, „Дженерал Илектрик“ 104 млрд., „Гугъл“ 58 млрд. и т.н. Според Bloomberg в момента във Вашингтон активно се лобира за „данъчна ваканция“, за да може тези пари да се върнат в САЩ, но без да бъдат обложени със сегашния висок данък. Компаниите изтъкват, че при по-ниска от 35% ставка печалбите от чужбина ще бъдат инвестирани в САЩ и това ще помогне на икономиката.

Не останаха толкова доверчиви: през 2005 г. администрацията на Джордж Буш организира такъв данъчен юбилей, понижавайки корпоративния данъчк за чуждестранни печалби от 35% на 5.25%. Възползваха се над 800 компании, които върнаха в страната 300 млрд. долара.

Но тези пари не бяха инвестирани, а използвавни за финансови спекулации и бонуси. Доклад на Националното бюро за икономически изследвания показва, че някои от компаниите, които са се възползвали най-активно от данъчната ваканция, малко след това са затворили заводи с десетки хиляди служители.

За тази година на президентски избори по-съществена промяна в данъчното законодателство на САЩ е малко вероятна, но решението на Microsoft да придобие LinkedIn с банков заем само по себе си говори, че компанията се е настроила за благоприятни данъчни реформи.

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment