Данъците са за малките

DSC_0060„Гнили данъчни ябълки“ сред най-големите фирми в българската икономика  

Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като корпоративен данък в държавния бюджет общо 44 млн. лева през 2015 г. Сумата не е никак голяма, тъй като съвкупният оборот на тези най-големи български фирми (според класацията „Капитал топ 100“) надхвърля 22.6 млрд. лв. Този оборот съответства на ¼ от националния брутен вътрешен продукт – а платените данъци се равняват на 2.3% от общите приходи от корпоративен данък през годината.

Тъй като значителна част от лидерите на българския пазар хронично са на загуба – поне на хартия, челната десятка, взета като цяло, плаща данък печалба, равен на 0.2% от приходите си. Това е десетки пъти по-малко по сравнение с данъчната тежест върху доходите на физическите лица в България (работната заплата представлява приход, а не печалба за индивида и домакинството).

Големите компании ползват редица привилегии, недостъпни за физически лица и малки фирми, например приспадане на ДДС и отдели за корпоративни клиенти в администрацията. В същото време данъчният им принос – ангажиментът им към обществото, в което правят бизнес, остава незначителен.

Чрез разнообразни трикове (свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н.) пазарните колоси ерозират данъчната си основа. Нещо повече – най-големите компании в България са се научили и да печелят от данъци.

Невъзможен случай

В таблицата най-долу са показани индивидуални и обобщени данни за приходи, печалби и платени данъци на 10-те най-големи компании в България. Шест от тях са чуждестранна собственост, две български държавни и две български частни дружества. Седем са в сферата най-общо на енергетиката (производство и търговия с горива и енергия), две в търговията, има и един мащабен металургичен обект.

Вижда се, че при 22 656 млн. лв. съвкупни приходи, групата на най-големите компании е декларирала общо 221 млн. лв. печалба. Предвид внушителната печалба от 216 млн. лв. само за Аурубис България, общото постижение е по-скоро посредствено. Загуба са обявили четири компании: Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл – България, Националната електрическа компания и Експрес Логистика и Дистрибуция (определян още като „Дистрибутор в сянка на Булгартабак“).

За последните 10 години само веднъж – през 2007 г., рафинерията в Бургас не е обявявала многомилионна загуба. Натрупаните за периода минуси са в размер на 1.78 млрд. лв. Те трудно може да се оправдаят дори с обещаните мащабни технологични трансформации.

Предизвиква учудване и отрицателният резултат на бензиностанциите на Лукойл: над 6 млн. лв. загуба при 3 млрд. лв. оборот. Значително по-малките търговци на горива ОМВ и Сакса (общо с продажби от около 2 млрд. лв.), записват нелоши печалби – 50 млн. лв.

Много са компаниите, използващи България като данъчен рай, но Лукойл е специален случай. Руската международна империя е декларирала 5.7 трилиона рубли приход за 2015 г. – стойност, двойно по-голяма от БВП на България. Пред руските данъчни власти Лукойл отчита 389 млрд. рубли печалба и внася 96 млрд. рубли данъци (над 1.4 млрд. долара по курс на деня).

По съвсем различен начин се държи компанията с българските данъчни органи. През 2015 г. рафинерията в Бургас не плаща, а получава приход от корпоративен данък в България – в размер на 21 млн. лв.

Държави в държавата

Лукойл за съжаление не е изолиран случай: всъщност, счетоводно погледнато, българският бизнес топ 10 не плаща, а получава данъци в размер на поразяващите 153 млн. лв.

Събирането на данъци е свойствено за държавната и в по-малка степен за местната власт, но явно в България има още един център на власт и влияние, който пред очите на Националната приходна агенция трупа минус върху минус и не само че не плаща данъци, но превръща загубите в данъчен актив.

Този парадокс става възможен заради Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя отрицателния финансов резултат като данъчна загуба, която може да се пренася до изчерпването й в следващите 5 години (ЗКПО, чл. 70). Тя се приспада от печалбата, върху която се дължи данък.

Някои български компании трупат загуби с години и в годишните си финансови отчети вписват данъчните задължения като „данъчен приход“, а не като разход за плащане. Освен Лукойл, подобна практика се наблюдава в бизнес мрежата около „Брикел“, а както показа скорошно разследване – и в поне две западни търговски вериги.

Данъчни шампиони        

Двете компании в топ 10, които са платили най-висок данък в България са с германска собственост – това са Аурубис България и Кауфланд България. Заедно те внасят 76% от данъците, платени от българския топ 10. Най-добър е приносът им също и като съотношение данък / приход – около 0.6%. Следва ги ОВМ България със съотношение 0.4%.

Навлизането на големи търговски вериги на пазара потиска националните производители и търговци, а големите металургични комплекси причиняват дълготрайни и трудно проследими екологични щети. Но като данъкоплатци големите чуждестранни компании с изключение на Лукойл се представят по-добре от българските.

На другия полюс е НЕК, която пренася данъчна загуба от 2014 г. в размер на 176 млн. лв. и затвърждава впечатлението, че българската енергетика представлява държава в държавата, или по-скоро държави в държавата.

В същото време Булгаргаз опровергава тезата, че държавните компании са обречени на загуба: с 20 млн. лв. печалба и 3.5 млн. лв. платени данъци, фирмата строи нелошо на фона на останалите от частния сектор.

Интересен е и казусът на Експрес Логистика и Дистрибуция, водещ доставчик на цигари в България. През 2015 г. фирмата удвоява размера си до близо 1 млрд. лв. продажби – и за втора поредна година отчита загуба. Но минусът е нисък, в размер на 509 хил. лв., а все пак са платени и някакви данъци в размер на 83 хил. лв.

Корпоративния данък може да се заобикаля и без това да бие на очи.

Сходен е подходът и на ЧЕЗ Електро, които внасят в НАП кръгло милион лева – наистина скромен корпоративен налог при 1.4 млрд. лв. оборот.

Гръбнакът на икономиката

Направеният кратък преглед показва, че плащането на данъци не е най-силната черта на най-големите фирми, работещи в България. Западноевропейските собственици обикновено са по-добри данъкоплатци от нашите момчета, макар че във „втория ешалон“ има редица случаи, например Лидл и Билла, където нещата не стоят така. НЕК и Лукойл са „невъзможен случай“, а ЧЕЗ и ЕЛД са се „снишили“.

Неплащането на данъци от страна на корпорациите е проблем в цяла Европа. Но счетоводният запис за 153 млн. лв. данъчен приход общо за групата на водещите български компании не познава аналог. През 2014 г., която е по-типична, най-големите десет в българската икономика са платили по-малко от 9 млн. лв. данък печалба.

Ефектът от това групово избягване е, че държавните разходи трябва да се финансират с по-високи данъци, събирани от потребителите и от малкия бизнес.

Невидимите косвени данъци изсмукват покупателната сила на населението. Данъците върху доходите на физическите лица, макар и ниски в България, са много по-високи от налозите, плащани от големите компании. Всъщност това е планирано: в Бюджета за 2016 г. Министерството на финансите заложи 2.8 млрд. лв. приходи от ДДФЛ и едва 1.8 млрд. лв. от корпоративен данък.

За първото полугодие на 2016 г. се наблюдава крехко положително развитие: планираните за годината приходи от корпоративен данък са изпълнени почти на 60% (част от това се обяснява и с календара на плащанията на подоходен данък от компаниите). Но изнесените факти и сравнения не оставят съмнение, че данъчният режим в България предоставя необясними, неоправдани и недопустими привилегии на най-големите корпоративни играчи.

tax_top10_2015

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Търговски вериги, изхранване и отрицателни данъци

Българската земя ражда доста повече, отколкото можем да изядем, но се налага да внасяме храни, защото системата е зациклила на ниски обороти. Част от вината, макар и споделена с потребителя, носят чуждестранните вериги супермаркети.

От Димитър Събев

DSC_0640Всяка година в България се внасят от чужбина храни, напитки и цигари за 100-200 млн. евро повече, отколкото се изнасят от страната. Според данни на Българската народна банка, в периода 2006 – 2015 г. дефицитът в международната търговия с храни е общо 1.6 млрд. евро. Българската земя не се затруднява да изхранва намаляващото си население, но се стига до системна неефективност, дължаща се на съвсем рационално икономическо поведение. Износът на суровини е по-изгоден от производството на храни при сегашните производствени отношения и действащия данъчен режим.

Всъщност търговският ни баланс в аграрния сектор е положителен и за последните 10 години износът надвишава вноса с 6.95 млрд. евро. Нетният плюс се дължи изцяло на износа на суровини: първични стоки, които тепърва ще поскъпват, превръщайки се, образно казано, в брашно, хляб, пасти и т.н. – в неща, които често внасяме. Износът на хранителни суровини от България е нараснал с 330% за разглеждания период, вносът на готови храни – с 270%, докато износът на готови храни с 200%. Може само да гадаем за пропуснатите ползи от това, че суровините се преработват извън България. Междувременно местните производители на храни губят надпреварата с вносителите.food

Подобна тенденция в европейска страна с умерен климат вдъхва учудване и тревога. Тя е свързана със загуба на работни места, забавено технологично развитие, демографска криза в селските райони. Нараства уязвимостта от прищявките на световните пазари. Под заплахата от климатичен стрес, югоизтокът на Европейския съюз се нуждае от по-голяма хранителна сигурност. Фактите сочат, че международните вериги хранителни супермаркети – независимо от ползите, възприемани от потребителя, допринасят за негативните процеси в българския хранителен сектор. 

От времето, когато маркетите бяха мини

Според специализирано изследване, търговските вериги вече заемат 42% от пазара на бързооборотни стоки в България. Те бележат експлозивен ръст в рамките само на десет години, докато за същото време дялът на минимаркетите се свива двойно. В кварталите на София, в големи и малки градове, а и по селата хората се снабдяват с хранителни стоки предимно от супермаркети – по-удобно е, освен всичко друго. „Кауфланд“ е най-голямата търговска верига с 13-14% пазарен дял, следван от Metro, Lidl, Billa със 100 магазина в страната, „Фантастико“, „Пикадили“ и някои други.

В тези супермаркети се продават и много български изделия – но често не с най-добро качество и на спорни цени. При млечните продукти, с изключение на маслото, местните производители държат предимството на географията и навика, но при плодовете, зеленчуците, картофите преобладават доставките от чужбина.

Внася се и значителна част от месото, което масово се купува. Рибните щандове изкарват предимно гръцка култивирана риба, а в Пловдив черните миди родно производство са тройно по-скъпи, отколкото на морето. Като цяло, българските хранителни стоки се губят в супермаркетите. Наскоро се появи масов продукт „Имало едно време… българска леща“.

Веригите подминават българските стоки по ред причини. Доставката на голямо количество еднородна продукция е предизвикателство за местния предприемач, но и платежните политики на самите търговски вериги са спорни. Компанията – майка или нейната банка имат установени отношения с големи европейски доставчици и само „дупките“ остават да се запълват със стандартизирани местни стоки. Самите българи търсят все повече вносни храни, включително от най-ниския клас на хранителните сурогати и от по-високия ценови клас, вносни деликатеси.

Едно от предимствата, които чуждестранните търговски вериги имат пред местните производители и търговци са данъците. Големи търговски вериги декларират, че работят на загуба и не внасят в бюджета корпоративен данък. В същото време семейните предприемачи, които се борят да продължат да работят плащат 15% данък от малката си печалба. Освен с банков кредит, административни услуги, логистика и реклама, големите търговци изпреварват местния бизнес и в спестените данъци.

Продавачи на загуба   

Пазарът на бързооборотни стоки у нас се оценява на 10 млрд. лв., а вероятно е и по-голям. Петте най-големи търговски вериги през 2015 г. отчитат продажби на стоки общо за над 3.5 млрд. лв. („Кауфланд“, „Метро“, „Лидл“, „Билла“ и „Фантастико“). Предвид стагнацията на вътрешния пазар, постигнатият за две години 20% ръст на продажбите на пазарните лидери е внушителен.

За разлика от техните финансови резултати: две компании отчитат печалба за пръв път през миналата година. Счетоводната загуба на „Лидл България“ за 2012-2015 г. е общо 144.7 млн. лв., „Билла“ е по-успешна с 35 млн. лв. минус за този период. Това се отразява и на данъците, които посочените фирми не плащат за дейността си в България.

Тъй като българското законодателство дава възможност да се приспадат текущи или минали загуби от дължимия корпоративен данък, понякога се стига до абсурди. За „Лидл“ данъкът е всъщност данъчен приход: 18 млн. лв. са осчетоводени като плюс за четирите години между 2012 и 2015 г. „Билла“ е с по-малки данъчни претенции към държавата, само 3.44 млн. лв. за периода.

Най-добри данъкоплатци са най-големите: „Кауфланд“ миналата година е внесъл корпоративен данък, равняващ се на 0.74% от оборота си. Средно за петте вериги, съотношението „данък/оборот“ е три на хиляда – около 11 млн. лв. през 2015 г.verigi-volume

От посочените търговски вериги само „Фантастико“ е с български собственик, който е разпределил бизнеса си в пет или шест по-малки структури. Прави впечатление, че ЕТ „Валери Николов – ФФ“, фирма, която дълго време играе роля в тази търговска верига, през 2015 г. е на практика изоставена. Обяснението – едноличният търговец в България плаща 15%, докато дружествата само 10%. Колко по-трудно е за наистина малките ЕТ.

Между 2012 и 2015 г. продажбите на ТВ „Фантастико“ нараснаха с 45%, но корпоративният данък намаля с 16%. Тази данъчна оптимизация бледнее пред постижението на „Лидл“: през 2015 г. германската верига най-сетне излезе на печалба в България и следваше да плати данък на държавата, но заради минали загуби всъщност отчете 5 млн. лв. данъчен приход.

Обикни своите окови   

Приносът към бюджета е важен, но не единствен показател, по който да се оцени ролята на търговските вериги в българската икономика. Адвокати на бизнеса изтъкват, че веригите всъщност внасят в хазната значителен ДДС, който при дребните търговци с голяма вероятност ще бъде укрит. От друга страна, супермаркетите очевидно изместват от пазара малките предприемачи и често налагат непосилни условия за местните доставчици. Техните стоки без биография влизат в противоречие с органичните хранителни модели. Тогава, „за“ или „против“?

Може би най-важното обстоятелство е, че пазаруването в супермаркети бързо се превърна в навик за потребителя: той ги търси, така че те ще останат. Удобството да се намери всичко на едно място съкращава времето и усилието за пазаруване. Осигурен е лесен достъп с автомобил. Асортиментът е богат и купувачите се въвличат в избор, който стимулира консуматорското им поведение. Постоянните промоции се възприемат като игра, от която купувачите печелят – и която често води до пристрастяване.

Присъствието на търговски вериги е белег за интеграцията на една страна със световната икономика. Глобалните вериги отсъстват само от най-богатите и от нестабилните държави, затова чуждестранните инвеститори виждат в присъствието им положителен знак за сигурността на капиталите си. В супермаркетите се откриват нови работни места – не само за продавачи, а и за реклама, охранители, чистачи. Там може би плащат по-добри заплати на служителите и повишават удовлетвореността на потребителите, като им предоставят „международно“ преживяване при пазаруване.

Но не трябва да се забравя, че в град като Пещера или Раднево дори само един супермаркет стресира местните търговци. Ефектът от веригите върху местното производство на хранителни стоки е косвен, но без съмнение също толкова реален.

Верижна реакция

През 2015 г. в България са внесени храни, напитки и цигари на стойност 3.5 млрд. лв., което говори, че близо една трета от храната, която купуват българите е вносна. Дялът на вносните стоки в супермаркетите е съответно значително по-голям. Експанзията на супермаркетите доведе до увеличено предлагане на не-български стоки и засили конкуренцията в отрасъла. Пазарните анализатори виждат в това импулс за подобряване на показателите при българските производители, но премълчават, че битката за цената подкопава качеството на продуктите.

Фактът, че потребителите с помощта на търговските вериги търсят по-малко български стоки засяга производителя. Той и без друго изостава от международните конкуренти, тъй като каналите за доставка на продукцията са в чужди ръце. Българските мащаби са отлични за създаване на продукти с гарантирано качество, но по-скоро малки за износ. Съответно местните предприемачи са принудени да работят с веригите, ако искат да продават – или да се откажат.

Българското селско стопанство им дава достатъчно поводи за последното, тъй като то е печелившо още преди етапа на преработка. Арендатори сеят и жънат зърнени и технически култури в стопанства от десетки хиляди декари или хектари. Те разполагат с модерна и производителна техника, купена при добри финансови условия. Ежегоден нетен доход от милион не е рядкост в българското земеделие, освен това има добре платени работни места за механизатори и агрономи. Този модел тежко засяга демографията и поминъка на българските села – но се е наложил, тъй като е печеливш.DSC_0571

От национална гледна точка нещата изглеждат различно: без преработка доходът на единица площ от българската земя е по-нисък от потенциалния, съответно нацията губи богатство. Дори не коментираме разпределението на този доход, предвид факта, че каймакът на субсидиите в селското стопанство обира кръг от 100-150 души.

От макроикономическа гледна точка, сегашната система за доставка на храни в България е неефективна. Хроничен хранителен дефицит в страна с благоприятен климат и почви е съчетан с мащабен износ на суровини за производство на храни. Машинизираното зърнопроизводство работи с печалба за арендаторите и общият резултат на системата е положителен – но няма развитие, нито замогване за повече хора. Зърното е възможно най-стандартизираният международен продукт със сравнително бърза възвращаемост и нисък риск. При това няма данъци върху земеделските ренти. Затова арендаторът рядко помисля за преработка, а дори да опита, конкуренцията във веригите и бавната администрация скоро го отказват.

Бият в сметката

Работещите в България търговски вериги се стремят да не постигат висока печалба, която ще се обложи с корпоративен данък. Майките продават на дъщерните си поделения някои продукти много скъпо – и заедно с това ги принуждават да правят промоции. В счетоводните книги се надуват разходите за външни услуги: общо за петте изследвани случаи те наближават 250 млн. лв. и са приблизително колкото разходите за персонала. Сключват се скъпи договори за наем с компания от групата, която притежава търговските обекти.

lentilИздига се бариера пред достъпа на българските производители на храни и напитки до българския потребител. Нараства дялът на вносните стоки в „продоволствието на нацията“. И въпреки всичко – веригите са тук и те ще останат (независимо че конкуренцията непрестанно изтиква неуспялите лидери и на този пазар във всеки момент може да очакваме фалити и сливания и придобивания). За да живеем по-добре с тях, уместно е да обсъдим няколко предложения за регулация на сектора.

  • Общините да организират подходящи Пазари на Производителите на плодове, зеленчуци и храни. Да не се допуска откриване на нови супермаркети в централните зони на населените места;
  • В супермаркети да се прави Щанд на малкия производител, който да стане задължителен за търговските вериги, открили обект в селски район;
  • Да се насърчат търговските вериги да разпространяват български вина в други страни;
  • Да се подпомага кооперацията между дребни производители (радикално преосмисляне на ДФ „Земеделие“ и Българската банка за развитие);
  • Големите вериги с над 300 млн. лв. оборот да дължат данък не върху печалбата, а върху оборота си.

Тези препоръки може да намерят място например в отдавна коментирания нов закон за търговията с храни. Вместо да е насочен „срещу веригите“, този акт следва да държи сметка за националното изхранване. Впрочем суровинната специализация е характерна за цялата икономика на България, не само за хранителния сектор. Износът на дървен материал за десетгодишен период е почти 7 млрд. лв., а вносът на хартия и картон близо 8.5 млрд. лв. Подобно е положението при тютюните: изнесли сме (по официални данни) цигари за 1.3 млрд. евро, а суров тютюн – за 1.4 млрд. евро.

Внасяме си и търговски вериги. Ако някой прояви достатъчно ловкост, бихме могли да ги научим не само да плащат данъци, а дори и да изнасят български продукти.

 

По изследването работи и Цвета Мутафчиева, стажант в ЕС „За Земята“

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Щастие и данъци

За изчезващата радост от високата заплата и ситуацията, в която 500 евро са повече от 700

DSC_0344Прогресивните среди по правило активно обсъждат разпределянето на държавния бюджет, настоявайки да се отделят повече средства за социални дейности, околна среда, образование и здравеопазване. Далеч по-пасивни остават те по вероятно по-важния въпрос: как се събират бюджетните средства, които се разпределят, или проблема за данъчната справедливост.

Данъците са не само средство за набиране на приходи в бюджета, но и икономически лост, сърцевина на фискалната политика. Често се изтъква, че те стоят в основата на стойността на фиатните пари. Данъците дават възможност да се стимулира дадена дейност и да се ограничи друга, излишна или нежелана дейност. Ако са прогресивни, те отслабват напрежението, което неравенството на доходите създава в обществото.

Човешки дефекти

Често левите привърженици имат смътна представа за данъчна политика: „да вземем от богатите и да дадем на бедните…“ Този подход е грешен, тъй като в самата същност на хората, включително на бедните е да желаят да станат богати. В кризата мечтата може и да е помръкнала – днес само 20% от американците вярват, че ще станат милионери в рамките на следващите 10 години, но тя продължава да въздейства на психиката на хората, когато те избират своя лидер, често милионер.

Бедните хора продължават да гласуват за интересите на богатите, включително за намаляване на собствените си социални придобивки. Продажбата на публични активи и неизгодното концесиониране на публични услуги остават на заден план заради експлоатираните от радикалната десница базови човешки страхове: сигурност, миграция, морал, религия. Широките слоеве неусетно се застъпват за гарантираните печалби на върхушката, включително като й намаляват данъците.

Необходим е цялостен научно обоснован подход за данъчна справедливост, който отчита този общочовешки дефект, за който стана дума. Тогава данъците, по-точно умно организираната данъчна политика е способна да увеличи щастието на хората.

Как е възможно това? Типично е да се говори за „наказване с данъцина икономическия човек, който желае да увеличи на всяка приемлива цена количеството на парите, активите и контрола си. За него всеки данък е нещастие.

Науката е установила, че нещата не стоят точно така. Нещастие носят не толкова данъците, колкото гонитбата за богатство. След достигане на определено ниво на благосъстояние – все пак по-високо от настоящето в България, прирастът на доходите не води до значим ръст на удоволствието от живота, това е доказано. Но преследването на допълнителен доход със социална санкция допринася за увеличаване на неудовлетворението.

Кога 500 евро са 300 евро

Изследванията на щастието дават потвърждения за това от десетилетия. Беше установено, че удовлетвореността от живота във Франция и в САЩ е еднаква, независимо че доходът на човек във Франция на 35-часовата работна седмица е по-нисък от този в САЩ с 1/3. Държавата Коста Рика – малко под стандарта на живот в България, е една от най-щастливите страни в света, докато България е в групата на най-нещастните.

Обяснението е, че хората оценяват своите успехи, сравнявайки себе си с другите. Няма универсална вътрешна скала: за един човек 500 евро в квартал, в който останалите взимат по 400 евро са повече, отколкото 600 евро в квартал, в който всички взимат по 700 евро. Тогава, колкото по-високо е неравенството в едно общество, толкова по-масово ще е неудовлетворението от живота. България го потвърждава, с най-високо неравенство, най-ниски данъци, най-ниски доходи и най-голямо нещастие в ЕС.

Човек е щастлив, ако чувства, че се справя – и го чувства, когато има поне толкова, колкото останалите хора около него. 

Психологът Даниел Канеман е най-задълбоченият изследовател на „икономиката на щастието“. Известен е поставеният още през 1970-те парадокс на Истърлин, на името на калифорнийския икономист Ричард Истърлин. Друг авторитет, мислил за “капана на щастието” е Ричард Леард, програмен директор в London School of Economics. Следват разсъждения върху някои заключения от книгата му „Щастие: уроци от една нова наука.

Работата като замърсяване

Данъкът е политически управленски механизъм, който има възможност да насърчава социално желаните дейности и да спира социално нежеланите. При достатъчно висок данък върху въглеродните емисии хората щяха да адаптират поведението си, да намерят алтернативи на двигателите с вътрешно горене и замърсяването на атмосферата можеше да намалее. Ако се насочат правилно, данъците не изкривяват – както действително често се случва, а коригират и балансират.

В днешния свят голяма част от работата се е превърнала в „замърсяване“, в нежелана емисия. Хората не са щастливи, тъй като работят твърде много и не им остава място за личен живот и обикновени човешки преживявания със семейство и приятели. Тази самоцелна работа е вредна както за тях и техните семейства, така и за планетата. Тя ускорява темповете за извличане на петрол и метали и увеличава количеството на отпадъците.

Тя служи на безкрайния икономически растеж, който унищожава, на практика излишно, невъзобновимите ресурси. Сравнявайки се с другите, хората се чувстват нещастни, ако нямат “достатъчно”. От алчност или суета те посягат на публичните блага, на природно и културно наследство. Губи се представата за непаричната стойност на света, който ни заобикаля. В плен на икономическата машина, човекът бяга от дебнещото го чувство за нещастие, като разрушава света около себе си.

Дори да звучи абсурдно, данъците може да помогнат на хората да са по-щастливи. В човешката природа е заложен стремеж за по-висок статус, било то чрез доходи, кредити или предприемачество, и данъците може да овладеят деструктивните му импулси. Данъците ще направят хората в богатия свят по-щастливи, като ги накарат да работят по-малко.

Изчезващата радост от високата заплата

Да търси щастие чрез сравнение е присъщо на човека, но това в материален план е така или иначе непостижимо. Рядко удовлетворението е дълготрайно и човек бързо забравя това, което получава. Допълнителният доход първо ни прави щастливи. После свикваме с него и за да изпитаме отново същата тръпка, изоставяме източниците на истинско щастие: семейство, приятели, каузи.

Работата обсебва и се самоувеличава. Хората бързо привикват към доброто, а над определено ниво на доходите повечето пари не носят същото удоволствие, както в началото. Експериментално е установено, че за една година изчезва 40% от доволството от повишението на заплатата. Ако заплатата ви тази година е вдигната от 400 на 500 евро, на следващата година вие ще се чувствате така, сякаш имате 460 евро, а на третата година значението на увеличението на практика ще изчезне.

Хората се пристрастяват към нарастването на дохода си също като към цигарите. Или към наркотиците: трябва постоянно да увеличаваш дозата, за да чувстваш същото. Ако заложат на дохода, за да останат щастливи хората трябва да работят все повече и повече. Те трябва да бягат, за да останат на едно място.

Това са черти, свойствени за човека, които нямат нищо общо с лявата или дясната му политическа ориентация. Не може да се счита, че от сегашните предпоставки ще се родятнови леви“ хора, които ще са доволни от малкото, което имат. При първа възможност бедният човек ще се превърне в богат, после в още по-богат. Данъците са прогресивна политика, която може да отказва хората от нерационално поведение.

Анти дядо Коледа

Според друга лекция на Ричард Леард, прекратяването на описания порочен кръг изисква данък върху дохода от порядъка на 60-65%. След това ниво на изземване хората губят стимул да работят, и това ги предпазва от паричния наркотик, от клопката на постоянната гонитба на сравнение и статус. Това може да се определи като екологично отговорно таксуване, тъй като отдавна знаем, че в днешния свят има достатъчно доходи, но не и достатъчно работа за всички хора.

Това е човешки въпрос, политически непопулярен както за лявото, така и за дясното. Факт е, че в средата на XX век в САЩ в период на най-голям просперитет нивото на маргиналния подоходен данък се движи около 80-90%. Далеч по-скромни предложения днес не намират своите политически представители в лицето на т.нар. социалдемокрация. Няма прогрес за всеобщ данък на Тобин, „данък милиардер“, глобален въглероден данък, отмяна на вредните субисдии за въглеродните горива, данък върху оборота.

Икономистът Джон Куигин описва теорията за „двамата Дядо Коледи“: ако левите предлагат подобрения в икономиката чрез увеличение на публиичните разходи, „десните“ отговарят с предложения за намаляване на данъците. Каквото и да кажат след това левите – и за данъците, и за разходите, те ще са в положение на анти – дядо Коледа.

Политическият финт, с който консервативният журналист Джуд Уаниски помогна за първата предизборна победа на Роналд Рейгън, паразитира върху най-важния атрибут на развития свят – споделената отговорност. Ниските данъци и икономиите от социални разходи надали са направили някоя страна по-богата, но по всичко личи, че допринасят за намаляване на удовлетвореността от живота.

Половината щастие 

Ако са качествени, тоест достатъчно финансирани, важни публични функции като образование, здравеопазване и сигурност вдъхват задоволство на населението. Авторът установи съществена закономерност. Корелационната зависимост между данъци и щастие в страните по света е 0.48, или казано по друг начин, половината от по-голямото щастие на една страна кореспондира с по-високите данъци, които се плащат там.

До този резултат стигнах, като сравних разходите за данъци като процент от БВП и удовлетвоореността от живота, установена от глобалното изследване на “Галъп Интернешънъл” за 150 държави: на практика всички по-значими страни по света с изключение на някои острови, включително офшорни убежища. Резултатите следва да се прецизират. Дотук, коефициент на Пирсън от 0.48 говори за средна към силна зависимост между щастието в една страна и плащането там на по-високи данъци.

Picture1

Димитър Събев. Данъци и щастие. Публикацията е на база на доклад, изнесен на конференция на ПП “Българската левица” на 28.05.2016

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Голяма крачка за ЕС – малък напредък за данъчната справедливост

Европейските институции обявиха че работят за честно и справедливо данъчно облагане – и оставиха зеещи възможности за „данъчна ефективност“ на бизнеса

Нови данъчни правила и общ подход към данъчното облагане на големи компании договориха страните членки на 21 юни. Дни по-рано финансовите министри одобриха предложения от Европейската комисия през януари пакет мерки против избягването на данъци (Anti-Tax Avoidance Package). Макар че комисията изрази задоволство за „поразителната бързина“, с която това законодателство е одобрено от страните, експедитивността се дължи по-скоро на възможностите, произтичащи от обтекаемите формулировки на новите данъчни правила, отколкото на отдаденост на данъчните приходи.

Избягването на корпоративни данъци е проблем, оценен на 50-70 млрд. евро в Европейския съюз. Това е приблизително равно на една пета от лихвите, които задлъжнелите европейски правителства плащат по кредитите си всяка година. Без съмнение, тези приходи са добре дошли, но икономическата политика, която кредитните пазари насърчават се базира на друга математика. Консервативните политици се водят от убеждението, че по-голямата данъчна отговорност и прозрачност ще засегне конкурентноспособността на европейските компании.

Въпреки това, Европейската комисия успя да прокара регулации, касаещи пет области с риск за избягване на данъци:

а) Ограничаване на лихвени плащания (interest limitation). Те влизат в сила, ако корпорация отпусне кредит с висока лихва на дъщерно предприятие през компания, регистрирана в трета страна с ниски или никакви данъци. Високите лихвени плащания се приспадат от данъчната основа в ЕС, изнесеният доход не се облага и в третата страна.

б) Облагане при излизане (exit taxation). Ще се използва в сферата на интелектуалната собственост и патентите. ЕК дава следния пример: фармацевтична компания разработва нов продукт в страна членка и приспада разходите за изследвания от данъчната си основа. Щом активът започне да носи печалба, тя учредява нова компания в офшорна зона и прехвърля там патента. Така стойността, създавана от интелектуалната собственост не се таксува никъде. Страната членка вече ще може да обложи стойността на продукта, преди да е изнесен в чужбина.

в) Избягване на хибриди (hybrids). Някои компании експлоатират разликата в дефинициите на дадени разходи в различните страни и ги приспадат двукратно. Други компании са в необлагодетелствано положение – принудени са да да плащат данък върху един и същ доход в различни страни членки.

г) Правило за контролирани чуждестранни компании (Controlled Foreign Company Rule). За такива се признават дружества в юрисдикции с ниски или никакви данъци, в които над 50% участие имат данъчни резиденти на страната – членка. Страната членка следва да обложи рентите, които регистрирана в ЕС компания отчислява в офшорна „касичка“.

д) Общи правила за противодействие на данъчните злоупотреби (General Anti – Tax Abuse Rule).

Запълването на посочените празнини в европейското законодателство излиза извън препоръките на ОИСР и предложения модел анти – BEPS. Европейската комисия заявява и мерки, свързани с глобалната данъчна справедливост: подкрепа за данъчните администрации на развиващите се страни, общи действия против корпоративните данъчни злоупотреби. Сключвайки търговски договори с партньорите си, страните от ЕС ще имат и „просветителска роля“ за налагането на добри данъчни практики в света. Добра данъчна история ще е нужна и при усвояването на еврофондовете. Трети страни, които не поддържат добри данъчни стандарти, ще се вписват в списък. Ще се развива кооперацията между данъчните администрации, за да се постигне ефективност в CBCR (докладване на данъчна информация страна по страна)

Всичко това звучи многообщаващо, но конкретни текстове на новите данъчни правила показват друго. На първо място, регулациите ще влязат в сила най-рано през 2019 г., тоест компаниите разполагат с 2.5 години, в които да изнесат безнаказано патентите и централите си от ЕС в офшорни зони. Правилото за ограничаване на лихвените плащания оставя възможност за до 30% отчисление от данъчната основа под формата на лихви по кредити. Така тази мярка няма да спре, а само ще ограничи мащаба на данъчните трикове за придобиване на активи с дълг.

По дерогация, от данъчната основа се приспадат и лихви в размер до 3 млн. евро – което насочва към друг дефект на новото европейско данъчно законодателство. Докато регулациите касаят наистина най-големите, компаниите от „втория ешалон“ се радват на специални условия. Големите, но не най-големи фирми – с оборот под 750 млн. евро, няма да разкриват данъчна информация „страна по страна“. Така за над 85% от европейския бизнес данъчната прозрачност ще е само добро пожелание. От друга страна, за компании с годишни печалби под 0.75 млн. евро не се прилага правилото за контролирани чуждестранни компании.

Европейската комисия затруднява агресивното данъчно планиране, но все пак оставя на фирмите вратичка, през която да си спестят облагането при излизане. Ако компанията измести седалището си в страна членка или в страна от Европейското икономическо пространство (ЕС + Лихтенщайн, Исландия и Норвегия), тя може да разрочи дължимия „данък изход“ в 5-годишен период. Данъчни убежища като Кипър, Ирландия и България дори може да спечелят, като приютят доходоносните патенти.

Европейската комисия препоръчва модела BEPS като минимален стандарт на страните членки, който да бъде въведен до 2024 г. Особено внимание се обръща на 7-те страни на ЕС, които не членуват в ОИСР – сред тях и България с Румъния, Хърватия, Латвия, Литва, Кипър и Малта. Към тях се отправят остри думи заради мудността си и това, че пропускат да осигурят ефективно облагане на приходите на големите компании на своя територия. От останалите 21 страни се очаква да отидат и по-далеч от BEPS.

Търсят се данъчни шампиони – но дали се предлагат? Без действия срещу конкретни компании и данъчни убежища постигнатите с толкова преговори европейски правила няма да заработят. По думите на германския евродепутат Фабио Де Маси, всяка страна е получила своето малко сладко изключение. Великобритания не позволи новите правила за данъчна прозрачност да се пренесат върху отвъдморските й територии, които са сред най-важните офшорни зони в света. Дори България, в очакване на европейски „черен списък“ на данъчните убежища наскоро отмени своя действащ списък на офшорните зони и така влезе в опасно „междузаконие“.

Добрата новина е, че Европейската комисия не се е отказала от идеята за публичен CBCR – тоест разкритата данъчна и фирмена информация да не остава за служебно ползване на данъчните власти, а да се отвори за достъпа на журналисти и неправителствени организации. Но това усилие най-вероятно ще бъде оставено за следващ случай.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Микроданъците на Майкрософт

Защо компания, натрупала над 100 млрд. долара от минали печалби тегли банкови заеми

micro

Колаж на Невена Тодорова

26.2 млрд. долара е сумата, която ще заплати „Майкрософт Корпорейшън“, за да придобие регистрираната в САЩ социална мрежа LinkedIn. Огромна покупка – която основаната от Бил Гейтс компания без съмнение може да си го позволи, тъй като в сметките си разполага с близо 103 млрд. долара. Но вместо да прибегне до спестените пари, Microsoft предпочита да тегли банкови заеми, за да получи LinkedIn. Защо?

Отговорът на този въпрос за десетки милиарди се състои от шест букви: данъци. Огромната част от парите на Microsoft стоят на сигурно в офшорни зони. Ако тези пари се прехвърлят в САЩ, за да послужат за договорената сделка, те ще трябва да бъдат обложени – а корпоративният данък в Америка е 35%.

Но това не е всичко, защото в САЩ (както и в много други страни) лихвите, които фирмите плащат по кредитите си се приспадат от данъчната основа. И така, избирайки банковото кредитиране пред разплащане със спестените пари, Майкрософт са на път да спестят от данъци еднократно 9 млрд. долара и много милиони във всяка от последващите години.

Объркан свят, в който една къпеща се в пари компания тегли заеми, защото не иска да плаща данъци“, заявява пред агенция Bloomberg Робърт МакИнтайър от организацията „Граждани за данъчна справедливост“.

В интерес на истината, в периоди с ниски лихви компаниите често прибягват до финансиране със заеми, вместо със спестени средства. Например през 2015 г. „Епъл“ реши да се разплати с акционерите си, като тегли банков заем за 6.5 млрд. долара – вместо да посегне на натрупаните в офшорни зони над 180 млрд. долара.

Според бизнес анализаторите и финансовите директори тук не става дума за данъчен тарикатлък, а за добро корпоративно упралвение. Тим Кук от „Епъл“ дори определи като „лайняни“ критиките срещу вземането на заеми с цел избягване на данъци.

Възмущението на директорите не прави тази практика по-малко противоречива, но работата е там, че поредният хитрец в лицето на „Майкрософт“ може да се размине не само с публично порицание.

Богатата на офшорни сметки корпорация няма кой знае какви финансови ресурси в САЩ (около 3 млрд. долара). В същото време до края на тази година й предстоят големи плащания: за обратно изкупуване на акции и за обявеното придобиване на „ЛинкедИн“. Затова рейтинговата агенция „Мудис“ вече предупреди за възможно намаляване на кредитния й рейтинг.

Според анализатори, американски корпорации държат в чужбина натрупани печалби от 2.4 трлн. долара. Ако искат да върнат тези пари в страната, според сега действащото законодателство компаниите ще трябва да платят над 600 млрд. долара като федерални данъци.

Впрочем значителна част от печалбите, които американските корпорации крият от данъци в чужбина всъщност се намират в инвестиционни сметки, поддържани от американски банки. Например 81% от офшорните пари на Microsoft са вложени в американски държавни облигации.

Майкрософт получава лихви от тези държавни ценни книжа – и в същото време се ползва от данъчни облекчения заради лихвите, които плаща по банкови кредити.

По последни данни, „Епъл“ държи извън САЩ над 200 млрд. долара, „Пфайзър“ над 193 млрд. долара, „Дженерал Илектрик“ 104 млрд., „Гугъл“ 58 млрд. и т.н. Според Bloomberg в момента във Вашингтон активно се лобира за „данъчна ваканция“, за да може тези пари да се върнат в САЩ, но без да бъдат обложени със сегашния висок данък. Компаниите изтъкват, че при по-ниска от 35% ставка печалбите от чужбина ще бъдат инвестирани в САЩ и това ще помогне на икономиката.

Не останаха толкова доверчиви: през 2005 г. администрацията на Джордж Буш организира такъв данъчен юбилей, понижавайки корпоративния данъчк за чуждестранни печалби от 35% на 5.25%. Възползваха се над 800 компании, които върнаха в страната 300 млрд. долара.

Но тези пари не бяха инвестирани, а използвавни за финансови спекулации и бонуси. Доклад на Националното бюро за икономически изследвания показва, че някои от компаниите, които са се възползвали най-активно от данъчната ваканция, малко след това са затворили заводи с десетки хиляди служители.

За тази година на президентски избори по-съществена промяна в данъчното законодателство на САЩ е малко вероятна, но решението на Microsoft да придобие LinkedIn с банков заем само по себе си говори, че компанията се е настроила за благоприятни данъчни реформи.

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Офшорен ден за българската демокрация

Днес парламентът тихомълком прие изключително противоречиви промени в закона, станал известен като „Закон за офшорките“. Депутатите си измиха ръцете с това, че Брюксел ги принуждава да са по-либерални към регистрираните в данъчни убежища компании, но дали е така наистина? Брюксел ли ни е виновен – или частните интереси на свързани с властта обръчи от фирми?!

Важно е да се знае, че става дума не за бизнеса на офшорните фирми в България изобщо, за бизнеса МЕЖДУ офшорни фирми и България. Законът за офшорките регулира въпроси като приватизация, банкови и застрахователни услуги, добив на подземни изкопаеми, енергетика, субсидии за ВЕИ и много други.

След днешното гласуване, всички тези дейности може да се правят от компании с 10% офшорно участие – доскоро прагът беше 5%. Но това бе хитра стъпка за отклоняване на вниманието. Да, нашите депутати пипат наистина тънко. Сега обществото ще насочи критиката си към тези 10%, докато в допълнителните разпоредби към закона, в текста с малките букви, те направиха нещо много по-страшно.

Променяйки закона, те размиха дефиницията за офшорна зона. И след тяхната намеса Британските Вирджински острови – юрисдикцията, където се перат най-много български пари, вече не са офшорна зона!

Вече не са офшорки нито Бермудите, нито Каймановите и Кокосовите острови, скоро може би дори Панама. Българските законотворци запазиха рестрикциите за никому неизвестни островчета в Тихия и Индийския океан, а над истинските офшорни зони, където се перат парите на българската олигархия, опънаха шарен офшорен чадър.

Тъжен ден за българската демокрация, след като народните избранници узакониха конфликта на интереси в най-високите ешалони на властта…

 

Ако не сте съгласни с политиката на българската държава за офшорните компании, присъединете се утре към нас на нестандартен протест пред Министерството на финансите в 10:30 часа.

Posted in Uncategorized | Tagged , | 1 Comment

От Австралия през Перу до България: спрете Гленкор

Какво свързва Австралия, Перу и България? Огромна мултинационална минна компания, която добива промишлени метали из целия свят, замърсява тежко околната среда – и не плаща данъци.

Glencore със седалище в Швейцария и офис на остров Джърси заема челното десето място в списъка на най-големите компании в света, с приходи от 170 млрд. долара през миналата година. Тя контролира 60% от международната търговия на цинк и 50% от търговията с мед и държи ключови находища на промишлени метали по целия свят.

Едно такова находище е мината „МакАртър Ривър“ в Северната територия на Австралия. Тя носи огромен доход на собствениците си – но стресира живота на местните общности. От години малкият аборигенски народ боролула се бори за земите и водите си, отровени от „Гленкор“. Поминъкът на боролула почти изцяло зависи от риболова, също и питейната си вода те взимат от река МакАртър. Но откакто мината работи, местните жители виждат как цвета на водата им се променя като дъгата.

Гленкор няма право да трови нашата река. Затворете мината и почистете река МакАртър!

Гленкор няма право да трови нашата река. Затворете мината и почистете река МакАртър!

Документи разкриват, че още през 2014 г. компанията е била наясно с повишените нива на тежки метали във водата, както и в рибите и мидите – но не е предприела никакви мерки, за да уведоми и предпази населението. Боролула са твърдо решени да защитят наследството на своите предци.

Днес, 19 май ще се състои годишното събрание на „Гленкор“ в Швейцария. Пред офисите на компанията в Сидни с подкрепата на ActionAid Австралия ще се организира протестна акция на малкия народ, с изсипване на мъртва риба и изпълнение на традиционни барабани.

By Laura Murphy-Oates

By Laura Murphy-Oates

Каква е връзката с нашата страна? В Комбината за цветни метали край Пловдив се преработват цинкови концентрати, идващи от „Искай Крус“ – друга мина на „Гленкор“, разположена в Перу. Металите пътуват над 10 000 километра, за да стигнат от пристанището Каляо до Бургас и после до пещите на КЦМ. Цялата операция се ръководи от поделение на „Гленкор“, регистрирано на Бермудските острови.

Отпадъците и емисиите от добива остават за населението от древното индианско племе ярус, което живее в околностите на гр. Ойон в Андите. Мисия на „За Земята“ през януари установи, че земеделското производство, водните ресурси и потенциалът за доходи от туризъм на местните жители са подложени на стрес заради мината. Заетостта в „Искай Крус” е неустойчива и пряко зависи от прищевките на световните пазари.

DSC_0038

Мина “Искай Крус” – на 4872 м.н.вис. тя мърси прекрасния пейзаж на Андите и прави местното население заложник на световните пазари

Отпадъците и емисиите от преработката на цинковия концентрат пък остават в плодородната Горнотракийска низина. За „Гленкор“ – и за техните партньори в България, остават печалбите.

DSC_0870

Поминъкът на племето ярус също е изложен на риск заради дейността на Гленкор

През финансовата 2013 – 2014 г. шестте поделения на „Гленкор“ в Австралия са реализирали приходи в размер на 22.4 млрд. долара. Върху тях не е платен нито цент данък върху корпоративната печалба. Заради противоречиво търговско споразумение между Перу и ЕС, вносът на метални концентрати е освободен от мита и данъци и също и перуанското правителство е лишено от приходите, нужни за доставяне на важни услуги за населението.

Днес е ден на недоволство срещу „Гленкор“ и множеството подобни компании, които безнаказано изсмукват богатството на земята, докато замърсяват околната среда и отнемат поминъка на местното население. Нека ги накараме да си платят.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , | Leave a comment