Конкурс за студентско есе: Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред

students_1

ЕС „За Земята“ обявява конкурс за студентско есе на тема “ Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред “, очакваме вашите есета в обем не повече от 3 000 думи на електронен адрес: konkurs@zazemiata.org.

Краен срок: 28 февруари 2017 г.

Сполучливите текстове ще бъдат публикувани на Блога за Данъчна справедливост (https://taxdog.wordpress.com/), а авторите на четирите най-добри есета ще бъдат наградени със специална образователна екскурзия до Брюксел и Амстердам с обиколка на най-важните места свързани с лобизма в Европейската столица и със статута на данъчен рай на Холандия. Пътуването ще бъде във втората половина на Март 2017 и покрива самолетни билети, наземен транспорт, нощувки и джобни пари.

Конкурсът няма ограничения студенти от кои специалности могат да участват, но темата е особено подходяща за следващи икономика, право, политически науки и журналистика. Не очакваме от вас нито експертни познания, нито да споделяте позициите на За Земята по отношение на данъците и данъчните убежища. По-скоро, искаме да открием във вашите текстове задълбоченост, отчитане на многобройните и противоречиви фактори в тази сложна материя, както и оригинална мисъл, насочена към практически решения на проблемите. Всеки студент може да участва с по едно есе.

Няколко думи за двъхновение:

Независимо от огромния напредък на технологиите и прираста на световното богатство, милиони хора в Глобалния Юг продължават да не могат да задоволят базови нужди като храна и вода, дом с приемливи санитарни условия, здравеопазване и образование, което дава шанс за излизане от бедността. Според много изследвания и анализи на водещи учени, една от причините за изоставащото развитие е ограбването. Глобалните корпорации се възползват от природните ресурси и евтиния труд в развиващите се страни, без да дадат своя насрещен дял под формата на дължими данъци. Изследване на ООН установи, че поне 100 милиарда долара е годишният размер на неплатените данъци, които мегакорпорациите укриват от Глобалния Юг. Още повече средства (138 млрд.) изтичат през дупки в законите.

Офшорните зони имат ключово значение в играта на данъчна криеница. Те са десетки на брой и по правило имат следните характеристики: 1) много ниска данъчна тежест за чуждестранни фирми и физически лица; 2) много висока секретност във финансовите институции, тоест инвеститорите запазват анонимност; 3) благоприятна среда за откриване на нов бизнес и финансови операции. Някои от най-известните офшорни зони са тропически острови, скрити от медийно внимание, но има и такива, разположени в сърцето на индустриалния свят. Трудно е да се оцени какво точно се крие в офшорните зони, но според изследователите на този тайнствен свят на парите, то се измерва с десетки хиляди милиарди долари.

Според много икономисти офшорните зони са тумор в съвременния свят, тъй като те не помагат за нарастване на богатството, а само за разпределянето му – и то по начин, който ощетява най-бедните и задълбочава неравенството в света. В офшорни зони се крият пари от мръсен бизнес – наркотици, оръжия, контрабанда. Огромните нерегулирани офшорни парични потоци създават нестабилност и провокират кризи на пазарите. Има и друга гледна точка, според която офшорните зони са естествена реакция на прекомерната данъчна тежест в развития свят. Тъй като държавата определя твърде високи ставки за корпоративния данък, бизнесмените поддържат сметки в офшорни зони, откъдето лесно могат да прехвърлят ресурсите си към операции с най-висока доходност. Офшорните зони са добри за общата ефективност на икономиката и са находчив начин да се ограничи достъпа на корумпирани държавници до публични средства – твърдят поддръжниците им.

Имат ли място офшорните зони в глобалния финансов ред и ако да – каква е тя? Какво ще спечелим и какво ще загубим, ако ги оставим да съществуват – или ако ги забраним? Как светът може да се противопостави най-ефективно на укриването на данъци, което лишава от средства най-силно нуждаещите се? Защо при целия икономически напредък все още има крайна бедност и екологично варварство в света – и имат ли офшорните зони нещо общо? Кой би спечелил, ако офшорните зони бъдат закрити – или напротив, ако развитият свят придобие характеристиките на една голяма офшорна зона?

Примерни източници на информация – статии и становища по темата:

1) Блог за Данъчна Справедливост:

2) Pulling the Plug: How to stop corporate tax dodging in Europe and beyond. Oxfam, 2015 http://policy-practice.oxfam.org.uk/publications/pulling-the-plug-how-to-stop-corporate-tax-dodging-in-europe-and-beyond-346860

3) “Йо – хо – хо и офшорна компания“. Михаела Иванова, 2014 http://evromegdan.bg/521/%D0%BC%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%84%D1%88%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5

4) „Офшорни бухалки“. Bodil.bg , 2016 http://bodil.bg/2016/03/19/offshore/

5) “Неделно четиво за офшорни зони”. Красен Станчев, ИПИ, 2016 http://ime.bg/bg/articles/nedelno-etivo-za-ofshorni-zoni/

6) „How to explain offshore banking to a five year old”. Guardian, 2016 https://www.theguardian.com/world/2016/apr/05/how-to-explain-offshore-banking-and-when-it-is-naughty-to-a-5-year-old

7) International Consortium of Investigative Journalists:

 

Posted in Uncategorized | 5 Comments

Дори богатият не живее добре в бедна страна

Какво още може да ни учуди в седмицата, в която разбрахме, че осем милиардери имат толкова богатство, колкото половината свят? Както и че за всеки долар, даден като помощ на Третия свят, Първият свят прибира обратно 24 долара? Все пак България има с какво да учуди света, щом става дума за неравенство. Интервю с Боян Захариев, програмен директор в Институт “Отворено общество”.

interview_boyanzahariev

Какво е неравенство, най-общо казано? И какво отличава неравното от справедливото общество?    

За неравенство може да се говори в много сфери на живота, да не кажа във всички сфери. Най-известният вид в пазарната икономика е неравенството в доходите. Но зад него се крият много други видове неравенства – разбира се, също свързани с парите, но които съществуват и самостоятелно и усилват действието на бедността.

Например в образованието, в достъпа до услуги, в здравеопазването – последното се отразява в голям кръг биологични неравенства. Да станеш нетрудоспособен много по-рано в живота си, или да ти се появят хронични заболявания. Да умреш по-рано и да имаш по-кратък живот. Много по-голям риск децата ти да се разболеят или да умрат… Всичко това може да се сложи под общия знак за неравенство. Или, по-скоро, има много различни видове неравенства, които се натрупват и усилват едно друго.

Как стои въпросът с неравенството в България?

България, заедно с други бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа, които станаха членки на Европейския съюз, през последните вече повече от 20 години има особена траектория на много рязко увеличаване на неравенствата. Може да храним всякакви резерви към предишното авторитарно, несвободно общество, но ако погледнем в базите данни на Световната банка, а дори и в българската статистика, нивото на неравенство, измерено с най-различни индикатори – като започнем от заплащане на труда и стигнем до достъп до здравеопазване и образование, в миналото е било много по-ниско.

У нас се наблюдава рязко увеличаване на неравенствата, което не е често срещано явление в историята. Има места, като Африка, които изостават със столетия поради екологични, исторически и други причини, но у нас става дума за относително кратък период от време. Това е като денивелацията: когато слизаш от високо, или изплуваш от дълбоко, изведнъж се появяват реакции, които са опасни за организма – в случая, за обществото.

Нашето общество не беше подготвено, то нямаше институциите, които в една пазарна икономика може да се справят с неравенствата. Съвременна социална служба, организация на образованието, здравеопазване – защото то стана съвършено различно от това, което беше преди. Тази екосистема от институции липсваше, тя трябваше да се изгражда. Не навсякъде това стана еднакво успешно. Бих казал, че България не е най-добрият пример сред бившите социалистически страни в Централна и Източна Европа.

Споменахте „опасно“ – как неравенството застрашава обществото и икономиката?         

Рязката промяна към по-високо неравенство може да е дори по-опасна от продължителното съществуване на големи неравенства. Тя дестабилизира обществото и създава усещане за несправедливост, често оправдано. Хората започват да се питат: защо едни тръгнаха нагоре, други останаха, където са, а мнозина тръгнаха надолу? Кои са тези сили, закони и правила, които движат това?

Наблюдавайки реалността, хората често виждат примери за забогатяване с неприемливи способи, което създава горчив привкус, тревожност в обществото. Цари усещане за преход: в смисъл, че не си никъде – ти си на път от едно място за друго, не знаеш кога ще стигнеш и даже не си точно сигурен в каква посока вървиш.

До какво води това? Ще посоча само един външен симптом. В една не толкова бедна страна – България не може да се сравнява с Африка и с повечето страни в Латинска Америка и Азия по равнища на бедност, емиграцията е по-голяма от емиграцията от най-бедните части на планетата. Страни като България, Румъния, мога да добавя и други, генерират нива на емиграция, които надхвърлят почти всичко познато.

Това е изцяло икономическа емиграция и тя е симптом за нестабилност в обществото. Там се случва нещо проблемно – нещо, което изисква внимание.

Ако деца с еднакви умствени способности учат в едно и също училище, но техните родители имат различни реални възможности, какво може да се очаква на края  на тяхното образование?

Много зависи в коя страна децата тръгват на училище. В докладите от международното изследване PISA се вижда, че България е сред страните в Европа, където социално – икономическият статус на родителите има най-силно влияние върху образователните резултати.

Това също поражда чувство на несправедливост. За възрастните казваме, че някой сам си е виновен, че не е бил мотивиран, че не е полагал усилия. Но ако се окаже, че представянето на едно дете в училище зависи от дохода на родителите и от това къде то живее – в богат квартал или в гето, това вече е проблематично. То говори, че в обществото има механизми, които генерират дългосрочно неравенство и го предават през поколенията.

При нас нещата стоят точно така и може много да се коментира какви са причините. Според мен, това е ранният подбор: изпращането на ученици в т.нар. елитни училища, където попадат предимно деца, чиито родители имат възможности да плащат частни уроци, да инвестират в тях, да им помагат.

Мислите ли, че в България се задълбочава неравенството на етнически принцип?

Да, това също е факт. В пазарната икономика неравенството в доходите почти винаги се преплита с други видове неравенства. Възможно е някой да живее в тежки условия, дори доходът му да не е под линията на бедност. При малцинствата доходите са многократно по-ниски, равнищата на бедност в някои гета са над 60% при средно 21-2 процента сред населението. Но там има и други бариери, свързани с дискриминацията, с мястото на живеене, с много други шансове в живота, които се наслагват.

Ситуацията в някои гета силно се влоши през 1990-е и след това не се е подобрила. Това е друг голям проблем, който също генерира миграция, и то най-злощастната: на бедни хора, които тръгват към по-богатата част от Европа без ресурси, често и без образование и подготовка. Този вид миграция става много видим и генерира в онези общества реакции и паника.

%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f

Какви са механизмите, които по-развитите капиталистически общества използват, за да намалят антагонизма в обществото?

От тези, които ги няма у нас, специално за Европа бих посочил данъчната и осигурителна политика. Там облагането е значително по-прогресивно: говоря както за данъците върху доходите, така и за здравното и социалното осигуряване. В България в някои случаи облагането е дори регресивно, защото тези с най-ниски доходи всъщност плащат по-голям дял.

При данъка върху доходиите има пропорционално облагане. При осигурителните вноски обаче има тавани, максимален доход, над който вноски не се дължат. Това означава, че най-богатите, които печелят повече от осигурителния таван (2600 лв. месечно) – да кажем 5 или 10 процента от населението, като теглят чертата в края на годината, се оказва, че са платили по-малък процент от дохода си за данъци и осигуровки от някой, който едва свързва двата края.

Бих се спрял първо на данъците, но трябва да споменем и социалните услуги и образованието. Също и политиката за заетост: България отделя много малък процент от брутния си вътрешен продукт, за да подпомага заетостта на най-уязвимите групи в обществото, на дългосрочно безработните.

Коя тогава е първата стъпка, която трябва да предприеме България за справяне с неравенството?

Първата стъпка е в данъчната политика: ако е малка стъпчица, поне да има някакъв необлагаем минимум за най-бедните, които да не плащат данък върху доходите си. След това, да се погледне към таваните в здравноосигурителната и социалноосигурителната система, там бремето е много несправедливо разпределено. Трето, отново в здравното осигуряване, е огромният брой здравно неосигурени – почти 1 млн. души. От тях, според мен, поне половин милион са бедни хора, които в някоя друга европейска страна биха получили подкрепа за достъпа си до здравеопазване.

Накрая, но това тук би станало много трудно, бих мислил да се върне прогресивното данъчно облагане върху доходите на физическите лица.

Накъде водят икономическите решения, които се взимат у нас във връзка с неравенството?

Напоследък – през последните 8 или 10 години, откакто се въведе пропорционалното данъчно облагане, нищо особено не е правено в посока облекчаване на неравенствата. След онези драстични решения за т.нар. „плосък данък“ не е правено нещо и в обратната посока, но вече имаме достатъчно вградени механизми в нашите политики, които генерират неравенство. Поне откакто сме влезли в Европейския съюз, политиката ни е една и съща. Това е съвпадение във времето, не твърдя, че има друга връзка.

У нас е силно изразено регионалното неравенство в доходите. В Северозападна България доходът по паритет на покупателната способност е 23% от средния за ЕС, в София е 100%. Действително ли стандартът на живот в столицата се изравнява с европейския? С какви регионални политики може да намалим неравенствата?

Да, София може би е единственото място в България, което в голяма степен е догонило средноевропейския доход. Но доходът не е единственото нещо, което определя качеството на живота. „Догонването“ става в условията на голям наплив на хора към няколкото големи града, особено към София, и е свързано с претоварване на инфраструктурата, със спад в качеството на редица услуги и с голямо замърсяване. София е един от лидерите в Европа по замърсяване на въздуха. Всичко това означава, че дори при по-добър доход не може да си гарантираш високо качество на живота, поне по отношение на здравето.

Добавя се и натоварването върху образователната инфраструктура, с което така и не можахме да се справим: липсата на детски градини и огромните разлики в качеството, които предлага училищната мрежа. В София на разстояние  100 метра може да видим т.нар. елитно училище, в което за едно място кандидатстват 10 деца, и в съседство друго, където много от децата няма да завършат и има проблеми с поведението и посещенията.

В регионален план действително имаме големи разлики. Парадоксът е, че някои от най-изоставащите и западащи места в България всъщност са близо до икономическите мотори. Ако тръгнем на север от София много бързо, още в Софийска област, ще попаднем в места с много висока безработица и бедност. Още по-на север, където вече не може да се пътува до София на работа, започва голямото обезлюдяване и общият упадък на икономиката.

Това са проблеми, които дори не сме тръгнали да решаваме. Те не са от днес и вчера, те са с давност десетилетия, но и нищо не сме направили и те се задълбочават.

Като говорим за неравенство, обикновено се фокусираме върху основата на пирамидата. Но какво може да кажете за най-богатите българи?

Интересувал съм се от проблемите на други прослойки в обществото, най-богатите българи не са ми толкова познати и не мога да говоря от тяхно име. Но ми се струва, че в неравно общество като нашето дори за най-богатите е трудно да си гарантират високото качество на живота, което биха имали хора не толкова богати, примерно от горната средна класа, в някое друго общество, което поддържа по-здравословен климат за всички.

Според вас, дали наистина неравенството е вредно за икономиката?

Аз съм от хората, които биха направили компромис с икономическия растеж, дори той да е необходим – за сметка на по-ниско неравенство. Мисля, че дългосрочно това е добър избор.

Много икономисти и икономически теории твърдят, че намаляването на неравенството подпомага икономическото развитие. Но за мен това не е чисто рационален икономически избор: общото качество на живота, това човек да е щастлив и да живее добре, зависи от много други неща. Дори ако поддържането на по-ниски нива на неравенство изисква да загубиш малко от икономическия растеж, мисля, че този избор би си струвал.

Вашето лично усещане за неравенството?          

Прави ми впечатление липсата на чувствителност, на емпатия, на разбиране за тези проблеми в нашето общество. Неслучайно политиките, за които споменах, са станали възможни. Станали са възможни, защото много граждани са гласували за тях – като са подкрепили онези, които ги предлагат. Хората подкрепят политики, които накърняват техните интереси… В това има нещо от предисторията ни, може би страх от това, което е било преди, не зная. Но това поведение и политическият избор на нещо, което не е в твой интерес, продължават да ме учудват.

Въпросите зададоха Димитър Събев и Фани Бъчварова

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | 2 Comments

Първи по неравенство

Най-богатите 10% от българите печелят повече, отколкото половината нация. По отношение на разпределението на доходите в обществото, България се движи в противоположната посока на развитите европейски страни

От Димитър Събев

SONY DSC

Бедният човек има много ръце – ако искаш да помогнеш, все някоя ще хванеш. Статуя в Сан Франциско

Кой ли във времето на социалистическия режим вярваше искрено, че в България се строи общество на равенството? Вятърът на промяната затвърди убеждението, че справедливото общество включва и разслояване на доходите, тъй като човекът, който се учи, труди и съзнателно поема рискове следва да се радва на по-добър резултат в сравнение с пасивния и неспособния.

Надали привържениците на тази естествена правда са предполагали колко далеч ще се отмести махалото. Днес България е на дъното на европейските класации по богатство – и начело в списъка на най-неравните общества. Парадоксално, но откакто членува в Европейския съюз, наричан „общество на благоденствието“, неравенството в България се задълбочава.

Прекомерното неравенство нанася големи щети на икономиката и на обществото и това отдавна е известно. Рецептата срещу неравенство е на първо място реформа на данъчната система, а в дългосрочен план – и на образованието. Но за да се случи подобна реформа, политиците трябва да поставят националния интерес пред партийните и класовите съображения.

Долната половина  

Ако населението на България се раздели на две равни части според дохода, който хората получават, за „долната половина“ ще останат 25.3%, а „горната половина“ ще се радва на 74.7%. Данните са на Евростат за 2015 г. С други думи, по-бедната половин България в момента получава една четвърт от националния доход, а по-богатата половинка – три четвърти.

За целия Европейски съюз делът от „питката“, който получава бедната половина от населението, е 29.1%. Единствено в Румъния и Литва долната половина взима по-малък дял от нас – съответно 24.7% и 24.5%. Най-щедра е Словакия, където разпределението е 33.8 : 66.2 процента.

inequality3

Няколко процента разлика са от голямо значение, тъй като в случая става дума за големи групи хора около и на самата линия на бедността. Когато въпросът опира до насъщна храна, отопление, дрехи за зимата и лекарства за децата, сто евро правят огромна разлика.

Също така, България и Румъния са относително бедни общества: 25% от дохода на България далеч не съответства на 30% от дохода на Германия.

Прави впечатление и друга негативна тенденция: в България за последните 10 години порцията на бедната половина чувствително се е смалила. През 2006 г. тя все още взима 28.6% от общия доход – стойност, близка до средната европейска.

Загубата на 3.3 процентни пункта от дохода на „долната България“ е най-изразеното понижение в ЕС. В Румъния за последните 10 години доходът на бедните петдесет процента всъщност нараства – както и в Унгария, Полша, Португалия, Великобритания и ред други страни членки.

Най-бедни, най-богати   

“Най-богатите 10% от населението на САЩ печелят поразителните 29% от националния доход“ – посочва в скорошна статия Калин Анев Янсе. Авторът – българин и генерален секретар на Европейския механизъм за стабилност, намеква за евентуална връзка между високото неравенство и резултатите на изборите в САЩ и референдума във Великобритания.

Защо тогава онези 28.4% от националния доход, които прибират най-богатите 10% от българите, не ни изглеждат „поразителни“? А до какви електорални изненади може да доведат?

Таблиците на Евростат сочат, че единствено в малката радикална Литва богатите десет процента прибират повече, 28.8% от дохода. Нормата за развитите демокрации в ЕС е около 23%.

Калин Анев пише на сайта на Световния икономически форум, че „по-честното и равномерно разпределение на доходите“ в Германия, Франция и Холандия стои в основата на „достъпното първокласно образование, социалното осигуряване срещу черни дни, както и данъчните схеми, открили точния баланс между стимулите за амбициозните хора да работят здраво и осигуряване на достойни доходи за по-малко успешните“.

Данните принуждават да признаем, че България се движи в точно обратната посока: през последните 10 години пропастта между бедни и богати у нас чувствително се е разширила. През 2006 г. най-бедната десета от българите са печелили 2.8% от дохода – през 2015 г. този дял спада на 2.2%. За същия период най-богатите десет процента увеличават порцията си от 23.9% на 28.4%. Поне в онтосително отношение, бедните у нас стават все по-бедни, а богатите – все по-богати.

През 2015 г. най-богатите 10% от гражданите на Европейския съюз печелят 8.6 пъти повече по сравнение с най-бедните 10%. В Белгия, Чехия, Холандия, Словения, Словакия, Финландия и Швеция разликата в доходите на върха и на дъното е под 6 пъти.

В България тази ключова величина възлиза на 12.9 пъти. Отстъпваме в това отношение на още по-поляризираните гърци, испанци и румънци, но отново сме в „челните редици“.

inequality2

И още едно сравнение, което може да демонстрира положението с неравенството в България. У нас най-богатите 10% от населението печелят повече, отколкото цялата „долна половина“. Подобен случай в ЕС са само още Румъния, Латвия и Литва.

Богатите десет процента българи се радват на с 3.1 процентни пункта по-голям доход от бедната половина от населението. Средно в ЕС, „долната половина“ взима с 5 пр.п. повече от десетте процента най-богати.

Болести и рецепти

Някои икономисти, особено тези, които не виждат в неравенството икономически проблем, изразяват съмнения относно данните за разпределението на доходите. Действително – и най-бедните, и най-богатите хора рядко попадат в извадките на европейската статистическа служба.

Така или иначе, към всички европейски страни се прилага една и съща методология. Ако и да има някакво разминаване относно действителните дялове (които вероятно говорят за още по-голяма поляризация на доходите), то поне може да се разбере къде е всяка една страна на европейската карта на неравенството. Няма съмнение, че България е в крайна позиция.

Затова да припомним отново защо прекомерното неравенство е вредно за икономиката.

  • Повече хора с ниски доходи означава по-малка консумация на вътрешния пазар, съответно по-ниски обороти на фирмите, по-малко работни места, по-слаби държавни приходи.
  • Ако доходите се насочат към богатите, те ги харчат за вносен лукс или спестяват. Именно от тези спестявания се формират имотните и борсовите балони. Ако доходите се отнемат от най-бедните, те заместват липсващото с кредити и общата зависимост на обществото от финансовия сектор се покачва;
  • Бедността се самовъзпроизвежда, ако хората не разполагат със средства за образование на децата си. Бедните имат по-лош здравен статус и ниска производителност на труда.
  • В неравните общества асоциалното поведение е по-често срещано явление, а това чувствително увеличава публичните разходи и намалява възприятието за благосъстояние;
  • В общества с голямо разслоение хората на дъното не виждат реални шансове да се доберат до върха. Успехът на малцината създава усещането, че играта не е честна. Това отнема стимулите на обикновените хора да се борят да подобрят положението си. Институциите са в упадък;

Лекарството срещу прекомерното неравенство е прогресивна данъчна система с необлагаем минимум. Също така, доходът от ренти следва да се облага по-строго, отколкото доходът от труд.

Превенцията срещу неравенството е образование: някои страни залагат на ранно професионално обучение, други – на високо общо ниво, което приближава „икономиката на знанието“.

Преди да избягаме в Космоса

Все още се случва икономисти да слагат знак за равенство между ръста на брутния вътрешен продукт и добрия икономически резултат – без да отчитат как този продукт се разпределя. Но каква е ползата за обществото като цяло, ако ръстът на БВП се „паркира“ при най-богатите и в същото време финансовите механизми правят бедните още по-бедни?

Каква е ползата и за елитите, ако в процеса на своето безспирно забогатяване унищожат обекта, който се стремят да управляват – обществото? Унищожението не е метафора. Според прочутия физик Стивън Хокинг, живеем в най-опасния момент от човешката история, защото „разполагаме с технология да унищожим планетата, на която живеем, но още не сме развили способността да я напуснем“ – и по тази причина не може да си позволим да игнорираме неравенството.

В скорошна статия за в. „Гардиън“ Хокинг обясни как технологичният прогрес е позволил на много малки групи хора да правят невъобразими печалби, докато масите губят традиционните си работни места във фабрики и на полето. Благодарение на новите средства за комуникация днес неравенството може да се види от всеки кът на планетата. Резултатите са миграция, мизерни предградия, загуба на толерантност, подклаждане на политически популизъм.

Светът воюва срещу себе си, вместо да търси решения на проблеми като промяна на климата, недостиг на храни, свръхнаселение, масово изтребване на хора, епидемии, окисляване на океани. „Тъй като ресурсите се концентрират във все по-малко ръце, ще трябва да се научим да споделяме – много повече, отколкото досега“, заключава Хокинг.

Скандинавия в Източна Европа

Някои твърдят, че неравенството е задължителна цена за икономическия растеж. Правителствата трябва да избират какво ще толерират: равенство или развитие на икономиката. Догонващо развитие без ръст на неравенството е невъзможно – гласи постулатът на неоконсерваторите.

Ситуацията в България сякаш потвърждава това „правило“, в което обаче има твърде много изключения в непосредствена близост до нас. България не е единствената страна от бившия социалистически лагер, която изживява преход от планова към пазарна икономика. В Чехия, Словакия, Словения, Унгария и отчасти в Полша прирастът на благосъстоянието е по-съществен от българския, но взрив на неравенството не се наблюдава.

В Чехия най-богатите 10% днес печелят само 5.3 пъти повече, отколкото най-бедните 10%. Същият е делът в Словения, в Словакия той е 5.8 пъти, в Унгария 6.8 пъти. Пропастта между най-бедни и най-богати в успешните страни от някогашния СИВ е поне два пъти по-тясна от България. В Полша дистанцията е малко по-голяма, 8 пъти – но все пак е под средната за ЕС.

Европейското сравнение поставя Вишеградската четворка и Словения в една група по равенство на доходите с Швеция, Финландия, Белгия и Нидерландия. На другия полюс – много по-отдалечен от средните значения на ЕС, са Румъния, България, Латвия и Литва в компанията на Кипър.

Свидетели сме на две рязко откроени стратегии за развитие, или модели на преход към пазарна икономика: догонване чрез скок на неравенството (Балтийско – Балкански), и конвергенция чрез стабилност в обществото (Вишеградски).

По каква причина конкретната страна е попаднала в своя коловоз, е труден въпрос. Дали моделът е бил неизбежен предвид стопанските и социалните дадености, или е бил наложен – отвън или отвътре?

Това, което данните говорят за България, е, че през 2006 г. доходите са се разпределяли много по-равномерно в обществото. Промяна настъпва през 2007 г., годината на приемане на България в ЕС и на въвеждането на 10% ставка за корпоративния данък. С преминаване към 10% плосък данък върху доходите на физическите лица ситуацията през следващата година се задълбочава.

inequality1

Възможно е притокът на чуждестранни капитали да е донесъл „европейски доходи“ на малък брой водещи специалисти и администратори, които се открояват на общия фон на евтин труд. Но на каква цена се осигурява въпросният „евтин труд“? Толерираното неравенство върви ръка за ръка със загубата на население: около 500 хил. души за разглеждания 10 – годишен период.

Една огромна крачка

Представените по-горе данни касаят дохода, а не богатството – и затова представят много по-лицеприятна от действителната картина на неравенството в България и Европа.

Някои данни за спестяванията на населението, изготвяни от БНБ дават основание да се предположи, че 1% от най-богатите българи държат 26-28% от паричното богатство. Това е на крачка от концентрацията на имущество във върхушката, при която според френския икономист Томас Пикети сред населението започват революционни настроения (35%).

В условията на тежка демографска криза и изтичане на мозъци, революционните процеси в България са потиснати. Сегашният политически елит на практика няма вътрешен коректив за своята икономическа политика, задълбочаваща неравенството.

И данъчната система, и паричният режим от десетилетия насърчават превръщането на България в зона на евтин труд, удобна за аутсорсинг (изнасяне на производства от страни с по-скъп труд).

Избраната стратегия е обречена на самоунищожение. Тя черпи от човешкия капитал, в които е инвестирано в предишни периоди и не се грижи за придобиването на нови умения и знания от работниците. А и общия брой на работната ръка неизменно спада – без елитите да отделят ресурс за ефективни демографски политики.

Неравенството е следствие, не първопричина за икономическите проблеми на България. В средата на 1990-те, когато е формулирана сегашната икономическа политика, познанието ни не е било на нужното ниво, за да отчете всички негативни последици от прекомерното неравенство на доходите (контролирана масова бедност).

20 години по-късно, когато вече виждаме плодовете от приложените политики, настъпва време за радикална промяна на посоката.

 

Текстът е публикуван в сайта bodil.bg. Съдържанието отразява единствено вижданията на автора 

Posted in Uncategorized | Tagged | 1 Comment

Коя е най-лошата офшорна зона в света

Четири членки на ЕС са в черния списък на Оксфам

img_20160124_161152054

Данъците, които Големият бизнес укрива може да спасят живота на милиони деца в развиващия се свят

Преди десет години средната ставка на корпоративния данък в света е била 27.5% – днес е четири процентни пункта надолу. Богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие преди десет години са събирали корпоративни данъци, равни на 3.6% от брутния вътрешен продукт – сега този дял е спаднал до 2.8% от БВП.

Данъчната тежест върху корпорациите става все по-лека, включително благодарение на нарастващото ползване на офшорни зони. Но публичните услуги струват пари, така че все отнякъде данъци трябва да дойдат. И те идват – от джобовете на домакинствата, които плащат все по-висок ДДС и акцизи, докато компаниите се радват на все повече данъчни привилегии.

На дъното

Нов доклад на глобалната организация за развитие „Оксфам“ изследва вредния процес, известен в литературата като „надбягване към дъното“, race to the bottom. Същността му е, че правителствата се опитват с ниски данъци да „подкупят“ мултинационалните компании да правят бизнес в тяхната страна.

Съседните държави гледат една към друга и всяка иска да е „данъчният рай“, в който големият бизнес ще разположи седалището си. Това носи ползи, например работни места и инвестиции в офис сгради. Но вредите са далеч повече: държавният бюджет се лишава от приходите, нужни за образование и здравеопазване. На чуждия бизнес се дава предимство за сметка на националния.

Но веднъж излязъл от бутилката, духът трудно може да се напъха обратно. Страните се избиват да се конкурират помежду си с все по-ниски данъци. Доскоро със своя 10% корпоративен данък България беше най-евтина дестинация в Европа – дори под Ирландия с нейните 12.5% ставка. Унгария напоследък иска да въведе 9% корпоративен данък и да „изпревари“ всички. Кой пръв ще предложи 8%?

Ситуацията е още по-сложна, тъй като правителствата сключват с корпорациите тайни данъчни споразумения и им предоставят по-изгодни условия спрямо останалите на пазара. Люксембург предоставя на стотици чужди компании до 1% ставка на корпоративния данък, както се разбра от аферата „ЛюксЛийкс“. Ирландия е облагала печалбите на Apple със ставка от 0.005%. Белия не е стояла встрани, и т.н.

Съвсем различни са измеренията на „надбягването към дъното“ в развиващия се свят. Според ООН, мултинационални компании укриват 100 млрд. долара данъци в Глобалния Юг. С тези пари може да се направят много неща – например училища за 124-те милиона деца без  достъп до образование и медицински грижи, които ще спасят живота на 6 милиона деца – и пак ще остане.

Други 138 млрд. долара годишно големият бизнес успява да си спести като данъци в развиващите се страни напълно законно. Нигерия дава данъчни отстъпки на чуждестранни компании в размер 2.9 млрд. долара – двойно повече, отколкото страната харчи за образование. Кения – където 1 на 40 деца умират при раждане, глези чуждия бизнес с 1.1 млрд. долара данъчни улеснения. Това е двойно повече от националния бюджет за здравеопазване.

Когато предоставят все по-щедри данъчни отстъпки на компаниите, правителствата правят грешен залог. Прехвърлянето на данъчната тежест от корпоративния данък към ДДС ощетява най-уязвимите слоеве от населението и задълбочава социалното разслояване и хроничната бедност.

Заедно с това, държавите режат клона, на който седят. Глобалното изследване на конкурентността на Световния икономически форум показа кои са най-важните причини за една голяма компания да прави бизнес в дадена страна. Ниските данъци са назад в списъка – по-важни са добрата инфраструктура, , стабилността на институциите, наличието на образована и здрава работна ръка.

Недостигът на средства – следствие от „данъчното надбягване“, подкопава конкурентните предимства. Оказва се, че в опитите си да привлекат чуждестранни инвеститори днес, правителствата се лишават от възможност да задържат тези инвеститори при себе си в бъдеще.

Бахамите, Кайманите – и Европейския съюз

Корпоративният спорт за избягване на данъци нямаше да е възможен без офшорни зони – места, където компаниите крият не само печалбите, но и имената си. Малки късчета земя насред океана служат като канали за огромни финансови потоци, които директно допринасят за перманентната икономическа криза и за покачващата се нестабилност в света.

Тук и там някои политици са изказвали желание да се борят с офшорните зони, но данъчните убежища безнаказано продъллжават своето съществуване и дори увеличават влиянието си. На Бермудските острови американски компании са отчели за една година 80 млрд. долара печалби – повече, отколкото са печалбите им в Япония, Китай, Германия и Франция, взети заедно.

Изследвания на ООН сочат, че всяка мултинационална компания има средно 70 поделения, регистрирани в офшорни зони. 90% от големите компании имат клон поне в едно данъчно убежище.

А тези, които няма къде да се укрият, обикновените хора – са изправени пред неизбежния ДДС и акциз, освен това са облъчвани с постоянния недостиг на средства за публично важни дейности.

„Черните списъци на офшорните зони“ са начин да се обърне внимание на обществото към проблема. Работата е там, че организациите, които изготвят въпросните списъци са принудени да се съобразяват с твърде много интереси. В много случаи очевидна офшорна зона е изключена, тъй като е членка на Европейския съюз или споделя данъчна информация с приходните агенции на останалите страни. Или просто защото е твърде влиятелна.

Догодина „черен офшорен списък“ са обещали да изготвят и Г20, и ЕС. Но критериите им не са обективни: юрисдикция с 0% данък лесно може да се окаже извън списъка, ако от време на време пише писма до приходните агенции на богатите страни.

Експертите на Оксфам са приложили по-надеждни критерии, и на тази база са определили 15-те най-лоши офшорни зони в света. Първо място в списъка заемат Бермудите, до тях са Каймановите острови. По петите ги следват… Холандия и Швейцария – страни с по принцип високи данъци, но и с много ниска финансова прозрачност, които при това са склонни да предоставят „сладки данъчни сделки“ на големия бизнес.

Сингапур, Ирландия, Люксембург, Кюрасао, Хонконг, Кипър, Бахамите, Джърси, Барбадос, Мавриций и Британските Вирджински острови допълват списъка. Великобритания е извън, но не съвсем – четири от най-лошите офшорки в света са под юрисдикцията на британската корона.

Какво да направим  

Сред серията мерки, които препоръчва глобалното движение за данъчна справедливост, изпъкват следните:

  • Глобален данъчен орган към ООН, който ще гарантира, че в реформата на световната данъчна система развиващите се страни ще имат право на глас;
  • Пълноценен черен списък на офшорните зони и строги санкции за включените там юрисдикции;
  • Кооперация между правителствата и глобалните организации, за да се преустанови „надбягването къмм дъното“ и да се уличат вредните данъчни практики. Правителствата трябва да потвърдят ангажиментите си за постигане на Целите за устойчиво развитие;
  • Данъчна прозрачност – докладване на данъчна информация „страна по страна“ и обнародване на скришните данъчни споразумения на страните и компаниите;
  • Компаниите следва да покажат истинска „корпоративна социална отговорност“ и не просто да се съобразяват с минималните изисквания, а да преследват по-широки цели, които включват и обществото – тяхната жизнена среда.

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Данъчните шмекерии на Люксембург отново на съд

Тези, които разкриват вътрешна информация в обществен интерес заслужават награди, а не присъди

2016-12-12_luxleaks_day-of-action_2_small-3877

Снимка: Ксавие Бешен

Една малка, но изключително богата държава се бори със зъби и нокти да запази статута си на „официално данъчно убежище“. Всеизвестно е, че стотици мултинационални корпорации използват Люксембург като параван за сенчестите си финансови операции. Това не е незаконно – отговарят засегнатите. Вместо да поемат отговорност за непочтените си данъчни практики, те опитват с помощта на съда да запушат устата на смелчаците, дръзнали да извадят наяве уличаваща вътрешна информация.

Бившите служители на „Прайсуотърхаус Купърс“ Антоан Делтур и Рафаел Халет, както и журналистът Едуард Перин на 12 декември отново се изправят пред Люксембургския съд. През юни 2016 г. процесът срещу тях привлече световен интерес и вероятно затова присъдите бяха сравнително меки: заради разкриване на поверителна информация, 30 – годишният Делтур получи 12 месеца условно и 1500 евро глоба. Наказанието за Халет беше малко по-малко, а Перин беше оправдан.

Но нещата не можеха да свършат дотук, след като световни авторитети като Томас Пикети, Паскал Лами и глобални организации като Г20 взеха отношение по ЛюксЛийкс.

Делтур и Халет обжалваха присъдите си, като заявиха, че са се водили единствено от обществения интерес и не са извършили нищо укоримо. Прокуратурата на Люксембург обаче реши, че имиджът на страната е бил уронен, а опасността от изтичане на вътрешна информация става твърде висока: нужно е да се даде урок на бъдещите wistleblowers – хората, които „надуват свирката“.

Разкритията от ноември и декември 2014 г. разтърсиха света доста по-силно от скорошните „Документи от Панама“ – вероятно защото обществеността тогава получи достъп до реални документи. Вече сме сигурни, че стотици мултинационални компании са сключвали и продължават да сключват с правителството на Люксембург секретни данъчни споразумения, с чиято помощ плащат микроскопични корпоративни данъци.

Документите в обем 28 000 страници касаят периода 2002 – 2010 г. и уличават 340 корпорации в скришни данъчни споразумения. Някои корпоративни гиганти са си издействали данъчна ставка от 1%. Така че не е чудно, че Люксембург е световен финансов център, в който са паркирани поне един трилион евро. Страната отдавна е станала малка за толкова много пари: известно е, че само на един люксембургски адрес са били регистрирани 1600 чужди компании.

От едната страна е светът на големите пари, чийто неочакван представител е президентът на Европейската комисия Жан – Клод Юнкер. Като премиер на Люксембург във времето, когато са сключвани тайните данъчни споразумения, Юнкер със сигурност има какво да каже по въпроса.

deltourОт другата, страната на вътрешните информатори, разследващите журналисти и обществения интерес, дотук са се наредили 108 евродепутати, 212 000 европейски граждани, подписали петиция в подкрепа на Делтур, водещи интелектуалци и учени – и огромното мълчаливо мнозинство на хората, които губят благосъстояние заради данъчните шмекерии на големия бизнес.

Все пак, Европейската комисия бе тази, която изчисли, че еворпейските правителства и граждани губят 50-70 млрд. евро годишно заради „данъчни оптимизации“ от Люксембургски тип. Гласоподавателите надали ще са очаровани да разберат колко много „строги икономии“ и орязани социални придобивки щяха да им бъдат спестени, ако големите корпорации честно плащаха дължимите си данъци.

Повторният процес срещу Делтур, Халет и Перин няма да мине незабелязано. Повече от 100 активисти от над 20 европейски страни са планирали акции в Люксембург – демонстрации, конференции, прожекции на филми, бдения. За да се спре повторният възход на фашизма в Европа и в света – нужни са ни #честниданъци

lux

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Leave a comment

Президентът и седемте офшорки

Най-малко петима действащи държавни глави са забъркани с офшорни фирми, разкриха преди време Документите от Панама. Един от тях е Маурисио Макри – президентът на Аржентина, който през декември 2015 г. смени на поста лявата Кристина Кирхнер. Прозрачността и борбата с корупцията бяха централни в предизборната реторика на Макри, който натрупа много точки с критики на предходното правителство.

panama-papers-2181840w640Документите от Панама разкриха, че Маурисио Макри – заедно с баща си Франсиско и по-младия си брат Мариано, е бил директор на компания, регистрирана на Бахамските острови. Нещо, което борещият се за прозрачност бизнесмен и два мандата кмет на Буенос Айрес по някаква причина е пропуснал да декларира.

Макри реагира светкавично: още на следващия ден след разкритието той даде интервю, в което заяви, че въпросната офшорка, наречена Fleg Trading Limited, е основана през 1998 г. с цел да посредничи за сделка в Бразилия. Сделката не се осъществила и бахамската компания станала ненужна. Не била декларирана, защото не се използвала, и била заличена през 2008 г.

Разследване на аржентинското прогресивно издание Pagina 12 твърди, че Макри подвежда публиката със своята версия. Официални регистри и балансови отчети сочат, че сделката в Бразилия всъщност се е състояла. Fleg Trading е била „флагман“ на мрежа от офшорки, също собственост на семейство Макри.

Бразилските власти разполагат с извлечение от банкови сметки на групата около Fleg Trading, които показват, че през тях са прехвърлени над 11 млн. долара. Операцията имала за цел да се изгради в Бразилия местен клон на системата за електронно разплащане Easy Pay.

След изнасянето на тези уличаващи го данни, аржентинският президент е казал само: „Това, което знам е, че не знам дали компанията е била активна, или не“. В момента Федералният съд на Аржентина проверява разкритията, направени от Pagina 12.

SOCMA, фамилната бизнес империя на Макри, е сред най-големите индустриални конгломерати на Аржентина. В нея конците дърпа роденият в Италия магнат Франсиско, а Маурисио – сегашният президент на страната, има няколко десетилетия стаж в семейния бизнес под зоркия надзор на баща си. Дотук са разкрити седем офшорни компании, свързани със SOCMA.

По думите на разследващия журналист Томас Лукин, офшорните операции на SOCMA демонстрират нещо повече от поредния случай на корупция или на мръсна политика. Те говорят за поведение, общо за целия аржентински елит: да се укрие размерът на натрупаното богатство, за да не може държавата да задава въпроси откъде се е появило то.

Според различни оценки, незаконните финансови потоци от и в Аржентина възлизат на 236 – 500 млрд. долара, като горната сума съответства на 80% от националния БВП. По този показател Аржентина изпреварва страни като Бразилия и Мексико.

Изтичането на капитали отдавна е разпознато като пречка за развитието на Латинска Америка, изтъква Лукин. Но ако преди (през неолибералния период 1976 – 2001) то се е осъществявало главно по линия на външния дълг, през последните години капиталите бягат от страната чрез външна търговия, тоест при подценяване на износа и надценяване на вноса, и с доларизация.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , | Leave a comment

Данъчен триумф на средната класа в Румъния

Северните съседи съчетават сваляне на данъците с вдигане на заплатите. Това увеличава дефицитите, но страната се превръща в европейски лидер по икономически растеж. Образованите и заможни градски жители печелят най-много от реформата

От Владимир Митев

13324120_10153501549202026_428855613_oРумъния се превръща в най-благосклонната към бизнеса държава в региона. Донякъде тя вече е постигнала статута на данъчен рай. Според Евростат през 2015 г. северната съседка е с втората най-ниска в ЕС данъчна тежест след Ирландия  – 28% от БВП, спрямо 24.4% за островната държава. За България показателят е 29%. Средният за ЕС е 40%.

Независимо от това, от 2015 г. насам Букурещ използва активно фискалната политика и намалява допълнително данъчната тежест, за да стимулира икономиката. От лятото на 2015 г. беше въведена преференциална ставка на ДДС за храните от 9%. От началото на 2016 г. ДДС бе намален на 20%, след като през пролетта на предната година бе 25%. В началото на 2017 г. ДДС ще бъде свален до 19%.

Политика по доходите

Тези данъчни мерки бяха съчетани с активна политика по доходите. Беше вдигната минималната работна заплата от 1050 леи (454 лева) на 1250 леи (541 лв) – в сила от 1 май 2016 г. На 15 ноември т.г. стана ясно, че правителството преговаря със синдикатите за ново повишение на минималната работна заплата някъде в границите между 1300 и 1500 леи (съответно 562 лв и 649 лв), като профсъюзите настояват за 1450 леи (627 лв). То трябва да влезе в сила от новата 2017 г.

Междувременно т.нар. технократско правителството начело с премиера Дачиан Чолош реши на два етапа –  през август 2016 г. и през януари 2017 г. –  да повиши заплатите на 650 000 държавни служители, от което най-много ще спечелят лекарите и преподавателите. След първата фаза на повишението, преподавател с първи клас квалификация ще има базова заплата между 1 896 леи (820 лв) и 2 361 леи (1021 лв). За новозапочнал учител тя ще е между 1 700 и 2 117 леи (916 лв).

Лекар в медицинско заведение ще получава между 2 364 леи (1023 лв) и 2 944 леи (1274 лв) според стажа си, а медицинска сестра ще взема между 1960 леи (848 лв) и 2 441 леи (1056 лв). Извънредният указ на правителството, с който тези повишения бяха въведени, бе гласуван през ноември от парламента, очертал още едно конкретно измерение на увеличението. Заплатите на учителите и лекарите ще скочат с нови 15% от началото на 2017 г.

Да припомним, че през октомври 2015 г. заплатите в здравеопазването вече бяха вдигнати с 25%, а през декември 2015 г. имаше 15% увеличение на заплащането в образованието и 10% в останалата част от публичния сектор.

Общо във всички сектори заплатите в Румъния през първите осем месеца на 2016 г. са нараснали с 14.7%. Изнесените по-горе числа дават ясна представа за посоката, в която е поела румънската финансова политика. Тя се стреми да повиши потреблението и чрез него да стимулира икономическото развитие. Резултатите са вече налице, но те будят и редица опасения.

Кой печели от скока в потреблението

Според румънския Национален статистически институт през първите осем месеца на 2016 г. потреблението на храни, напитки и тютюн е нараснало с 19.6%. С 15.3% се е увеличило потреблението на нехранителни продукти. 11.3% е увеличението на потреблението на горива. Като цяло, през първата половина на 2016 г. се отчита ръст от 18% на общото потребление.

Според прогноза на МВФ през 2016 г. икономическият ръст на Румъния ще бъде най-високият в ЕС – 5%. В същото време инфлацията ще бъде минус 1.5%, а безработицата ще спадне до 6.4% спрямо 6.8% през предходната година. Румънската национална банка изтъква, че през първите осем месеца на тази година преките чуждестранни инвестиции в страната достигат 2.74 млрд. евро – повишение с 18.6% спрямо същия период на 2015 г. Общо за миналата година те възлизат на 3.46 млрд. евро. Така общата стойност на преките чуждестранни инвестиции  в Румъния става 64.4 млрд. евро.

15145112_10153922582377026_595664203_o

С 18% е нараснало потреблението през първото полугодие

Всички тези статистики, пренесени в обществен план означават, че процесите от последните години и държавната политика водят до възникване на силна средна класа, съставена от жители на големите градове. Това са същите румънци, които вече по традиция посещават нашето северно Черноморие през лятото, карат ски в Банско през зимата или отиват в Гърция през ваканциите си, минавайки през България.

Като цяло те подкрепят борбата с корупцията. Много от тях протестират по обществено значими въпроси – например по екологични теми като нелегалния дърводобив, довел до мащабно обезлесяване на страната, или против корумпирани политици.  Те  чувстват, че движат страната напред и в икономически, и в обществен, а дори и в геополитически план.

Именно тази средна класа е единственият електорат, който днес има значение в страната, пише румънският анализатор с леви убеждения Чиприан Шюля. Поглед към партийните програми за предстоящите на 11 декември 2016 г. парламентарни избори показва, че всички партии се стремят да угодят на средната класа с нейните про-пазарни разбирания за общественото устройство. Дори Социалдемократическата партия, която традиционно е презирана от образованите и заможни жители на градовете заради корумпираните си представители и живеещия в по-малки населени места електорат, се стреми да стане изразител на прослойката – победител в румънския преход.

Предизборните програми отразяват доминиращата сила

През октомври 2016 г. румънският парламент прие т.нар. Закон „Драгня“ по името на лидера на социалдемократите Ливиу Драгня, който предвижда отмяната на 102 държавни такси. Сред тях са таксата за радио и телевизия, тази за опазване на околната среда при закупуване на автомобил втора употреба, консулски такси и други. Тяхното финансово измерение за бюджета е незначително – под 1%. Мярката обаче има своето символно значение. Тя показва как социалдемократите, които въвеждат специалната ставка на ДДС за храните през 2015 г., на дело подкрепят намаляването на бюрокрацията в страната.

Ливиу Драгня. Снимка Wikipedia

Ливиу Драгня. Снимка Wikipedia

А това е едно от основните искания на средната класа. „Гишето на администрацията (където се подават документите и се плащат таксите за една или друга административна услуга – бел. ред.) е място на унижението“, заяви Драгня и така опита да демонстрира, че подкрепя „народа срещу държавата-мащеха“.

Законът на Драгня беше част от предизборната програма на социалдемократите, който те решиха да реализират в аванс, тъй като имат нужното влияние в парламента. Всъщност той беше приет без нито един глас против, т.е. с подкрепата на другата голяма партия – Националнолибералната. Ако Социалдемократическата партия обаче спечели изборите през декември и състави правителство, както се очертава към момента, тя смята да реализира много по-смела визия за намаляване на данъците.

Социалдемократите обявяват намерения за намаляване на плоския данък от 16% на 10% върху заплатите и пенсиите, надхвърлящи 2000 леи (865 лв) на месец. Данъкът ще бъде нулев за лекарите и програмистите независимо от заплащането. Хората със свободни професии също няма да плащат данък, ако доходът им е под 24 000 леи (10 383 лв) на година. В случай че надхвърлят тази сума, те ще бъдат обложени с 10%. Ще отпадне ДДС при закупуване на жилище. Пенсионните и здравните осигуровки за хората със свободни професии също ще отпаднат. Удръжките, плащани от държавните служители ще намалеят с над 4%. Ще има спад и на общите разходи на работодател за всеки служител.

Данъчни намаления, макар и в по-малка степен, обещават и либералите. Те поддържат намаляването на ДДС до 19% и ограничаването на социалните осигуровки до три средни брутни заплати за свободните професии.

По-малките партии, които имат шансове да влязат в парламента, избягват конкретика по отношение на данъчната политика. Съюз „Спасете Румъния“ на „алтернативния“ политик Никушор Дан е формация, която най-отчетливо от всички изразява интересите на IT сектора и корпоративните длъжности. Партията на Дан настоява за некорумпирано управление, еднозначно поддържа борбата с корупцията, пропазарно ориентирана е. Тя се утвърждава като антисистемна партия – в смисъл, че е различна от двете основни системни партии: тази на социалдемократите и тази на либералите. Но „антисистемният“ Съюз „Спасете Румъния“ е заявил, че поддържа сегашния премиер Дачиан Чолош за нов мандат начело на правителството.

Партията „Народно движение“ на бившия президент Траян Бъсеску също има дясноориентирана икономическа политика. Подкрепя приватизацията на здравната система и приватизациите въобще, малката държава, децентрализацията и гъвкавия пазар на труда. Тоест тя също изразява интересите на класата на собствениците и на хората със средни и по-високи доходи в страната.

Моделът води до дефицити

Бюджетът за 2017 г., който парламентът прие неотдавна също отразява визията на средната класа за управление на държавата.

„Следващата година Румъния ще има най-ниското ниво на фискалните приходи в своята история – само 25.4% от БВП“, заяви Йонуц Думитру, президент на Данъчния съвет (държавна институция, която дава мнение на властите при изготвянето на данъчната политика). „Всички партии обещават значителни намалявания на данъци и налози. Ще влезем в порочен кръг, от който не зная как ще излезем. Данъкоплатците желаят подобни намаления, но ако продължим до безкрайност с тях, със сигурност се приближаваме към закриване на държавата“, добави Думитру, цитиран от Hotnews.

15139587_10153922593192026_602224146_n

Румънската централна банка изпитва съмнения към прекомерната данъчна свобода

Той подчертава, че паралелно със смъкването на данъци се вдигат заплати. И припомня как през 2015 г., когато удръжката за пенсионно осигуряване беше намалена, се отвори дупка в пенсионната система, която днес възлиза на 2.5% от БВП. В момента една трета от бюджета за пенсии се финансира със заеми.

По-високите разходи за заплати притесняват Румънската национална банка и много от водещите румънски икономисти. Опасенията са, че възникват дисбаланси в резултат от водената фискална политика. Например, управителят на румънската централна банка Мугур Исъреску посочва, че политиката за насърчаване на потреблението е създала повече работни места в чужбина, отколкото в Румъния. Действително, едно от нейните следствия е увеличаването на търговския дефицит на страната.

Нараства и бюджетният дефицит. Тази година се очаква той да приближи 3%, а през 2017 г. и 2018 г. да надхвърли тази стойност. Въпреки че Румъния отчете растеж от 4.4% за третото тримесечие, който е най-високият в ЕС, има различни мнения дали той е устойчив. Много икономисти посочват, че е по-добре икономиката да расте с по 3.5% продължителен период от време, отколкото да се движи по-бързо, но да навлезе в криза.

Страховете са, че е възможно повторение от времената преди световната финансова криза от 2008 г., когато заплати и пенсии бяха вдигнати значително – и после държавата не можеше да ги изплаща. Тогава се наложи вземане на заеми от МВФ и други външни кредитори на обща стойност 25 млрд. евро.

„Данните показват границите на растежа чрез потребление”, обяснява Йонуц Думитру. Икономистът Дан Армяну добавя: “Фискалните стимули не са достатъчни, за да осигурят голям растеж в дългосрочен план. Има нужда и от структурни реформи, но те са трудни за провеждане“. Прогнозите на много икономисти на базата на данните на НСИ за 2015 г. са ръст от 5% през 2016 г. ЕК смята, че той може да достигне и 5.2%.

Слаби места

Според румънския икономист Илие Шербанеску прибягването до фискални средства, за да се постигне растеж се дължи на факта, че румънската държава просто не притежава други средства за развитие, след като е предала контрола върху природните ресурси, индустрията и банките на чуждестранни компании. Нещо повече, намаляването на ДДС не променя вредния баланс между капитал и труд в създаването на БВП, който предопределя бедността и икономическата изостаналост на румънците и страната им.

Според анализи в пресата, над 60% от БВП в Румъния се падат на капитала и под 40% на труда. В Западна Европа пропорцията е обратна – 60-65% за труда и 30-35% за капитала. А във всички основни икономически сфери в Румъния собствениците са предимно чуждестранни, които изнасят огромната част от печалбата навън. За румънските служители и работници и за румънската държава остава малко или нищо.

13334312_10153501548957026_1243004996_o

Из улиците на Брашов

В своята книга „Румъния – една колония в периферията на Европа“ Шербанеску твърди, че за да се развие, страната има нужда от много по-големи капиталови потоци, отколкото фискалната политика може да осигури. Трябва й държавна инвестиционна политика, която никоя от големите партии не обещава в програмата си.

Вместо завръщане към силната икономически държава, моделът, който се реализира в Румъния днес изглежда точно обратният – нейното отстъпление от стопанството продължава. Частният сектор и капитал са тези, от които се очаква да развиват страната и да я модернизират. Пример в това отношение е инвестицията на Airbus в завод за хеликоптери край Брашов. Тя е съчетана с отварянето на съответните специалности в местна техническа гимназия. Подобна практика може да бъде модел как ще се извърши реформата в румънското образование – с всички плюсове и минуси на прилагания модел.

Разбирането у водещите румънски икономически специалисти и управленци днес изглежда е, че бариерите пред капитала трябва да паднат и той да бъде оставен да развива страната на спокойствие. Това вече води и до по-големи неравновесия. Според публикация на румънския ляв сайт Critic Atac нивото на ранно напускане на румънските училища достига 18.1%, а 1/3 от децата, които се обучават, са бедни, независимо че идват от семейства с работещи родители.

Със сигурност в Румъния има и губещи от прехода, които най-често живеят в по-малки населени места или в крайните квартали на големите градове. Печелившият от стопанските реформи, от борбата с корупцията, от западните инвестиции или от личната частна инициатива е заможната средна класа. Изборите от 11 декември допълнително ще засилят нейната доминираща роля в румънското общество.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Leave a comment