Справедливост и/или данъци

Едно яйце, лъжица масло и повесмо (хурка с вълна) искал като данък българският цар Симеон, “и нищо друго не искаше той от своите люде”, според апокрифен източник от XI-XII век. Документът от времето на византийското робство, разбира се, преувеличава до недостоверност изобилието на Симеоновия век и щедростта на царя. Всъщност и други средновековни царе не обременявали с данъци народа – това го правели вместо тях феодалите и църквата по места. Стенещ под данъчна тежест, която  изземвала може би половината от реколтата и доходите, народът очевидно е въздишал по златния век на данъчната невинност.

В наше време в апокрифната икономическа литература се застъпва противоположната идея: „златен век” изживяват тези държави, в които данъците са достатъчно високи. Джоузеф Стиглиц обобщава примера на Швеция: „Една страна трябва да живее според възможностите си. Ако иска да има добра образователна система, здравеопазване, пътна мрежа и социална защита, за тези обществени услуги трябва да се плаща и това изисква наличието на високи данъци. Очевидно е, че страната трябва да разходва средствата си добре и това се отнася както до публичния, така и до частния сектор”.

Само с високи данъци не става, но с прекалено ниски данъци няма как да се справим, ако искаме да живеем в добра държава – гласи синтезираното послание на Нобеловия лауреат. Нещата са още по-сложни, тъй като дори поставената съвсем ниско данъчна летва се заобикаля, или фирмите танцуват лимбо под нея. Не само в българската бизнес култура всяко намаляване плащането на данъци, поне когато не е незаконно, се адмирира. Не е ли справедливостта тъкмо това – държавата да остави най-много пари в хората, вземайки им най-малко като данъци?

Поне според християнския морал, не това е справедливостта. „Кесаревото – кесарю”, отсъжда Спасителят, когато фарисеите лукаво го питат дали е нужно едни свободни хора въобще да плащат дан на мерзката държава. А се оказва, че моралът на честното плащане на данъци има поразителна икономическа логика. Крайното неравенство руши обществото, води до концентрация на богатството в много малко ръце и отнема жизнените шансове на безчет способни деца, които може да допринесат за напредъка на икономиката на една страна. Данъците може да превърнат част от излишъка на едни в живителна влага за други, които имат същите човешки права.

Данъчната система е огледало на ценностите в обществото. Наистина ли българското общество изповядва ценности като дупки по пътищата и отегчени от живота нископлатени учители? И като пръскането на средства от нашите данъци за никому ненужни чиновници, безполезни язовири и предсрочно пенсиониране на фалшиви инвалиди? Ако публичните услуги се финансират с равен принос и от бедни, и от богати, децата на едните тръгват в житейската надпревара от висок старт, а другите – от партер. Наистина ли данъчните мерки, които са в сила да гарантират по-равен старт, са неприемливи за милионите български избиратели и данъкоплатци?

Едно е ясно: въпросът за данъчната справедливост в България трябва да отиде няколко крачки по-напред от импулсивния упрек, че „данъците у нас са достатъчно много, но се харчат лошо.” Какво означава “достатъчно” във връзка с данъците? Кое е най-доброто данъчно управление? Има ли по-добра алтернатива за политиката на ниски доходи и ниски данъци в България? Кого ощетяват офшорните фирми и кой се облагодетелства от тях? И защо данъкът за едноличните търговци у нас е 15%, а за дружествата – само 10%? А замисляли ли се сте колко и какви данъци плащат чуждестранните фирми у нас, например „Лукойл”, “Дънди прешъс” или “Аурубис”?

Този блог ще търси отговорите на подобни въпроси. Глобалното движение за данъчна справедливост е вече на четвърт век и набира сили и нови привърженици. Много от болните места в световния, раздул се като тумор финансов организъм са вече напипани. Стотина думи в бездната на интернет са нищо повече от боцване по кожата на този Левиатан. Но нали с акупунктура се лекуват безднадеждни болести?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s