Търси се: световна данъчна реформа

Хората по света носят на плещите си данъците, които корпорациите си спестяват

Половината от световното богатство през 2016 г. ще е в ръцете на 1% от населението на планетата. Толкова изострено неравенство се превръща в заплаха за демокрацията, то разединява обществото и пречи на икономическото развитие. Съществена роля за това ескалиращо разделение между бедни и богати играе глобалната данъчна система, която позволява и дори насърчава корпорациите да прикриват печалбите си и да плащат по-малко в страните, в които работят. Скорошно изследване на UNCTAD (органът за търговия и развитие на ООН) потвърди, че мултинационалните корпорации ощетяват развиващия се свят със 100 млрд. долара годишно, като по един или друг начин избягват да платят една трета от дължимите там данъци. Тази сума е съпоставима с помощите, които богатият свят дава за развитие (135 млрд. долара през 2014 г.).

Глобалната данъчна система е счупена и се нуждае от спешни реформи, като 2015 г. трябва да стане повратна точка в това отношение, заявява в своя декларация Независимата комисия за реформа на международното корпоративно данъчно облагане. Това е група от лидери от сферата на политиката, науката, гражданското общество и вярата, в която влизат личности като бившият финансов министър на Колумбия Хосе Антонио Окампо, нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, адвокатът за човешки права Магдалена Сепулведа. Независимата комисия призовава: „Правилата и институциите, уреждащи международната корпоративна данъчна система трябва да се променят”. Нужна е повече справедливост в облагането на корпоративните печалби по света.

unctad-draft-fig20

Международните корпорации крият от развиващите се страни поне 100 млрд. долара данъци

Тази година е решаваща, тъй като до края й Организацията за икономическо сътрудничество и развитите следва да разработи предложения за реформиране на световната данъчна система. ОИСР получи това поръчение от групата на най-големите световни икономики Г20 преди близо две години. ОИСР, известна още като „клуб на богатите страни”, лансира в тази връзка идеята BEPS – Base Erosion and Profit Shifting, в превод „ерозия на данъчната основа и прехвърляне на печалби”. Някои от предвидените в BEPS мерки действително може да ограничат възможностите на корпорациите да крият данъци, например чрез трансферно ценообразуване. Но както може да се очаква, фундаменталната несправедливост на световната данъчна система не е предмет на разискване в работата на ОИСР.

Затова Независимата комисия и подкрепящите я граждански организации считат, че предложените от ОИСР реформи са твърде недостатъчни, при това в обсъждането им не са включени всички заинтересувани страни. Знаменателно е, че страните извън ОИСР имат право да присъстват като наблюдатели на разискванията за световна данъчна реформа – но не и да гласуват в тях. Това е не само несправедливо, подобен подход не отговаря и на новите икономически реалности. Все пак развиващият се свят вече формира половината от световния икономически продукт. Но правото на глас все още е запазено само за „клуба на богатите”.

Независимата комисия за реформа на международното корпоративно данъчно облагане заявява шест принципа с 34 конкретни предложения за нова световна данъчна система. Принципите и по-важните мерки за прилагането им ще бъдат изложени по-долу.

1) Мултинационалната компания следва да се третира като една фирма, а не като група от отделни фирми. Близо половината от световната търговия в момента се осъществява в рамките на корпоративни структури. Продавайки си една на друга стоки и услуги по вътрешни (трансферни) цени, корпорациите прикриват действителните си печалби и избягват плащането на данъци върху тях. Държавите следва да разработят модели за двустранни и многостранни съглашения, чрез които ще се разпределят дължимите данъчни отчисления за всяка страна, в която корпорацията е работила. В дългосрочен план мултинационалните компании следва да се облагат с помощта на универсални данъчни формули, включващи показатели като брой заети и обем на продажбите, при адекватно прилагане на принципа да се облагат доходите при източника им. Компаниите няма да имат интерес да прехвърлят интелектуалната си собственост в зони с ниски данъци, тъй като ще действа данъчната ставка на мястото, където тази интелектуална собственост е създадена или се продава.

2) Данъчната конкуренция между страните следва да бъде преустановена. Това може да стане, ако ОИСР се споразумее за минимална корпоративна данъчна ставка. Европейската комисия в допълнение може да разгледа някои данъчни преференции за корпорациите като непозволена държавна помощ. Държавите следва да не се намесват по дипломатически или друг начин, ако някоя от техните мултинационални корпорации повдигне данъчен спор с друга страна.

3) Ефективно правораздаване. Незаконните данъчни практики следва да се криминализират.  На компаниите се препоръчва да разработят системи, които автоматично да отчисляват дължимия данък преди начисляване на лихви и дивиденти между свързани в група, но работещи през граница компании. Държавите следва да гарантират, че данъчната администрация разполага с достатъчно ресурси и компетенции. Мултинационалните компании следва да публикуват и да се придържат към етични принципи, свързани с плащането на данъци, като изрично посочват, че плащането на данъци е тяхна гражданска отговорност към държавите, в които работят.

4) Прозрачност. Държавите следва да изискват от мултинационалните корпорации да подават доклади за дейността си страна по страна (country-by-country reporting). Тези доклади следва да са публични и свободни за ползване от данъчните администрации във всички страни. Имената на физическите лица, които са собственици на акциите в корпорациите, следва да се разкрият и да се впишат в публични корпоративни регистри. Специално в добивната промишленост мултинационалните корпорации следва да разкриват страна по страна и проект по проект плащанията, които те правят на правителствата. Всички поделения на корпорациите следва да бъдат включвани в техните годишни отчети.

5) Реформа на данъчните споразумения. Страните следва да избягват да включват в договори за предпазване на инвеститорите, в съглашения за извличане на ресурси и в други споразумения клаузи, които отслабват или заобикалят данъчните закони. В данъчните споразумения не следва да се включват клаузи, забраняващи на отделни страни да събират принудително дължимите им данъци от мултинационални компании.

6) Международна данъчна кооперация. Проектът BEPS на ОИСР е стъпка в правилната посока, но следва да отрази и приоритетите на развиващите се страни, давайки им равни права на глас. Структурите на ООН и ОИСР следва да подчертаят, че задължението да се плащат данъци е първостепенна проява на корпоративна социална отговорност. Държавите следва да започнат преговори и да изработят проект за конвенция, касаеща разпределението на данъците между страните, в които работят мултинационалните корпорации. Експертната комисия на ООН за международно сътрудничество по данъчните въпроси следва да прерасне в междуправителствена данъчна комисия, снабдена с подходящите ресурси. Търсенето на най-ефективните механизми за регулиране на корпоративното облагане в света следва да продължи.

Tax-warsДанъчната система, съгласно която днес се облагат корпоративните печалби в света е създадена в началото на XX век – когато по правило отделни фирми са търгували с други фирми от други страни и колонии, основно с аграрни и промишлени стоки. Днес светът е станал несравнимо по-взаимосвързан, а 63% от глобалния икономически продукт се формира от услуги. Време е данъчната система да се промени: в съответствие с глобалния публичен интерес, а не предоставяйки специални привилегии на богатите. Данъчните политики на една страна може да окажат огромни и отрицателни ефекти върху възможностите на друга страна да събира бюджетните приходи, необходими за осигуряване на базови социални услуги като образование за децата, адекватно здравеопазване, безопасни пътища и мостове.

Днес, когато много правителства предприемат драстични мерки за строги икономии, некоректните данъчни практики на корпорациите будят обществено възмущение. Трудно е да се дефинира какво означава „честна” данъчна система, но всеки разбира какво е характерно за „нечестната”. Например това, че корпорациите – сред тях някои от най-известните в света, плащат на армии от счетоводители и данъчни съветници, само и само да не поемат своя дял от финансирането на публичните услуги на страните, в които работят. Има случаи, в които компаниите лобират и си създават дупки в данъчните закони на страните, след което претендират, че работят по правилата и не нарушават закона.

Независимата комисия декларира, че тази корпоративна недобросъвестност е основна пречка в борбата срещу бедността и за повече човешки права. „Малцината богати имат огромни интереси сегашната нефункционална система да се запази, а живеещите в бедност момчета и момичета, жени и мъже, уязвимите и маргинализираните, губят най-много от нея”. Когато корпорациите не плащат своя честен дял от данъците, жизненоважните обществени услуги се свиват, а данъчната тежест се прехвърля върху обикновените хора – обикновено под формата на регресивни данъци върху потреблението от типа на ДДС. Данъците, които компаниите си спестяват, може да са въпрос на живот и смърт за много хора по цялото земно кълбо.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s