Офшорка ли е България

Или защо „наш’та система 10-10-10” е обречена на провал

След като се допита до страните членки, Европейската комисия публикува на 17 юни черен списък на държавите и юрисдикциите, които не отговарят на критериите за добро данъчно управление – с други думи, на данъчните убежища.

Организациите, застанали зад каузата на данъчната справедливост от години настояват Брюксел да предприеме този ход. Офшорните парични потоци възлизат на десетки трилиони долари. Огромни средства се въртят насам-натам, без да допринасят за благоденствието на страните, в които са спечелени. Най-сетне комисията посочи 30 държави или независими данъчни юрисдикции, които са неизрядни в данъчно отношение. ЕК обеща ежегодно да актуализира списъка.

България надлежно е сътрудничила в това начинание, като още през декември 2014 г. е докладвала на Брюксел кои страни според нея са данъчни убежища. Впрочем въпросът кои са офшорните зони е отдавна уреден в българското законодателство в допълнителните разпоредби към Закона за корпоративното подоходно облагане.

Явно сме по-строги от Европейската комисия, тъй като в нашия закон сме идентифицирали 47 офшорни зони, включително Гибралтар, остров Ман, Фолклендските острови и Сан Марино, които са останали извън полезрението на Брюксел.

Въпросът е, че в процеса на консултации за изготвянето на европейския черен данъчен списък някои страни членки са посочвали като данъчно убежище също и България. Гърция със сигурност е „докладвала” за данъчни нередности в България. В предишни сходни консултации и други членки са определяли като „офшорките на Европейския съюз” Кипър, България, Малта, Ирландия – и, забележете, Люксембург.

Начело на Европейската комисия днес е не друг, а Жан – Клод Юнкер, дългогодишен премиер на Люксембург. Именно по време на неговото 18 – годишно управление на Великото херцогство се осъществиха тайните споразумения с прочути световни компании, лъснали в скандала ЛюксЛийкс.

През 2014 г. бяха разкрити документи, доказващи, че над 300 мултинационални компании са използвали Люксембург като данъчен параван и в някои случаи са плащали 1% данък върху печалбите си. Юнкер е прочут приятел на България и особено на нашия настоящ премиер, но това в случая не е важно. Докато шефът на еврокомисията пази лицето на Люксембург, България също няма да бъде унизена като офшорна зона.

Междувременно популярността на България в Европа като място за криене на данъци нараства. Белгийска компания за данъчни консултации съветва клиентите си: „Забравете за 11-11-11, в България ще получите 10-10-10”.

Това е много цинична реклама на нашата страна, тъй като белгийското движение „11-11-11” вече половин век се бори за развитието в Третия свят: за умиращите от глад, жажда, епидемии и неграмотност.

Вместо да се занимават с подобни досадни въпроси, данъчните експерти съветват компаниите: Изберете България! Там корпоративният данък е 10%, данъкът върху доходите е 10%, данъкът върху дивидента може да се спести или в най-лошия случай да се намали до 1-2%. И за десерт, разходите за труд в България са само 10% от тези в Белгия.

Черният списък на Европейската комисия на данъчните убежища в света засега не е свързан с някакви санкции за изобличените страни или за компаниите, които ги използват. Така че той е нещо като „измиване на ръцете”: първа, но твърде малка стъпка, макар и в правилната посока.

Все пак комисията признава, че е време да се сложи край на избягването на данъци с помощта на различните данъчни режими в различните страни: както в рамките на Общия пазар, така и в глобален план.

Дискусията за данъчната справедливост и за минималния корпоративен данък тепърва започва. Ако реши да брани политиката си на най-ниски данъци, и то при положение, че тя е доказано вредна за икономиката, България отново ще избере грешната страна в европейската политика.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s