Хиляди финансови експерти и политици ще се стекат на третата международна конференция „Финансиране за развитие“, която ще се проведе след две седмици в столицата на Етиопия Адис Абеба.
Целта на тази среща на най-високо равнище под егидата на ООН е да осигури финансовите средства за изпълнение на новите Цели за устойчиво развитие (SDG, Sustainable Development Goals). Тези цели, които светът трябва да преследва след 2015 г., са амбициозни и включват например пълно изкореняване на крайната бедност и премахване на смъртността сред децата.
Тежката дългова криза на развития свят означава все по-малко официални помощи за най-бедните страни. Затова в светлината на прожекторите днес са т.нар. иновативни финанси.
Този термин е споменат още през 2002 г. на първата конференция „Финансиране за развитие“, състояла се в Мексико. Независимо че се използва от все по-широк кръг разнородни експерти, все още не е еднозначно ясно какво точно означава „иновативни финанси за развитие“.
Според Ендрю Уейнър, политически директор в организацията „Спасете децата“ – САЩ има два основни подхода спрямо иновациите за финансиране на развитието. Единият касае данъците и като цяло ООН стои зад него.
Пример за иновативно финансиране с помощта на данъци е UNITAID. Тази инициатива е учредена през 2006 г. от Бразлия, Чили, Франция, Норвегия и Великобритания и оттогава е постигнала значителни резултати в борбата срещу СПИН, туберкулоза и малария в развиващия се свят. Половината от годишния й бюджет от 2.4 млрд. долара идва от специален данък върху самолетните билети, наложен от някои страни.
„Солидарният данък“ възлиза на няколко долара на билет, но ефектът с натрупване е голям. В момента девет държави прилагат подобен данък, включително Конго и Корея. През януари 2013 г. Франция изчисли, че от въвеждането му през 2006 г. с този иновативен механизъм са събрани 1 млрд. евро. Норвегия допринася за UNITAID с част от приходите си от въглеродния данък в страната.
Според черновия вариант на ООН за декларацията след срещата в Адис Абеба, иновативните данъци за развитие може да приемат формата на „данъци върху финансовите транзакции, въглеродни данъци, данъци върху горивата, използвани в международния самолетен и корабен превоз, или допълнителни данъци върху тютюневите изделия“.
Подходът на други организации към иновациите във финансирането на развитието, на първо място на USAID – службата за международна помощ на САЩ, е почти противоположен. По думите на Уейнър, за тази гледна точка „иновативното финансиране“ винаги включва някаква форма на взаимодействие с частния сектор, а не нови данъци.
Моделите на застъпниците на частното участие включват публично – частни партньорства и организации за кредитиране на развитието. Почти винаги се визира съдействието на големия бизнес, който очаква да извлече печалба от помощта си за изпълнение на Целите за устойчиво развитие.
Класически пример на подобен подход е GAVI – Глобалният алианс за ваксини и имунизация. GAVI систематизира нуждите от ваксини в развиващите се страни и чрез крупни дарения на прочути донори осигурява дългосрочно и предвидимо финансиране за новите производители на ваксини. Без подобна организационна „шапка“ частните производители не биха работили по въпроса, тъй като не биха имали гаранция за печалбите си.
„Това е велик пример как правителствените донори променят пазара, за да стане той печеливш за частния сектор. Това е чудесно за децата в бедните страни, тъй като по тази програма са имунизирани 370 млн. деца в целия свят“ – твърди Уейнър.
В един идеален свят, споменатите два подхода към финансирането на развитието не би следвало да си противоречат, а да се допълват. Така или иначе, главната цел на иновативното финансиране, независимо какъв е неговият източник, е не да донесе печалби на бизнеса, а да отговори на нуждите на бедните на този свят.
