Хазната прелива от данъци, за добро или лошо

С 1.3 млрд. лева повече данъци и акцизи са събрали приходните агенции през първото полугодие на 2015 г. по сравнение със същия период на миналата година. Тази внушителна сума е в основата на чувствителното преизпълнение на планираните бюджетни приходи, като към края на юни, т.е. за шест месеца бюджетният план е изпълнен на 53.5%.  Министерството на финансите побърза да съобщи тези благоприятни предварителни данни като още едно свидетелство за подобрената му работа.

Безспорно е, че доброто изпълнение на данъчните приходи е добър атестат за финансовия министър Владислав Горанов. Той беше подпомогнат от два или три фактора на външната среда. Политическата нестабилност през базовата 2014 г. създаде сред много фирми и граждани усещането, че точно в този момент те може безнаказано да си спестят дължимото към бюджета. Забавеното изплащане на европейските средства пък принуди доста компании да се плъзнат в сивата зона. Сега има действаща администрация, а средствата, които очакваме Брюксел да ни възстанови са едва 100 млн. лв. Сривът на цените на петрола (носещ ДДС върху внос от трети страни) и на горивата (върху тях се начислява „втори“ ДДС) от края на миналата година до голяма степен е стабилизиран.

В същото време по-детайлните данни за изпълнението на бюджета към края на май будят някои въпроси. Оказва се, че при целия отчетен ръст на данъчните приходи от 850 млн. лв. на годишна база за петте месеца, данъците върху доходите на физическите лица са донесли само 36 млн. лв. увеличение. Това говори или за замразени заплати, или за ръст на безработицата във важни сектори на икономиката, най-вероятно за двете едновременно.

Да погледнем на това от друг ъгъл: според данните на националната статистика за брутния вътрешен продукт, като компенсации на наетите (т.е. работни заплати) през 2014 г. са изплатени с 1.3% повече средства по сравнение с 2013 г. (32.892 млрд. лв.). За същия период е отчетен 1.7% икономически растеж. Заплащането на труда в България изостава от увеличението на икономическата продукция с до една трета.

Това разминаване се вижда също и от чувствителното нарастване на приходите от корпоративния данък, като още към края на май данъкът върху печалбите на компаниите възлиза на 56% от годишния план. Явно бизнесът отново печели, но работниците не го усещат. Все пак, физическите лица през първите пет месеца са платили с 220 млн. лв. повече данъци, отколкото корпорациите. Хората с най-ниските заплати в Европа носят данъчната тежест на компаниите – които от своя страна твърдят, че ще фалират, ако себестойността на продукцията им се повиши с няколко десети от процента, запълвайки своя дял от дупката на Националната електрическа компания.

От макроикономическа перспектива, увеличените приходи в бюджета през първото полугодие не означават задължително подем за икономиката. Първо, голяма част от тези приходи са неданъчни, евентуално еднократни. По-важно е, че те не изразяват по-голямо производство и доходи на населението, а отразяват кризисни монетарни процеси.

Според статистиката на централната банка, през май 2015 г. парите сред населението и бизнеса (т.е. извън банките) достигат 10.01 млрд. лв. и се увеличават с почти 13% на годишна база. В същото време равнището на цените продължава да изпитва дефлационен натиск, като годишната инфлация през май е едва 1.22%. Обяснението на този феномен: пари има, но те не се въртят. Те не служат за производство, а вече дори не служат и за натрупване, което да се превърне в инвестиции. Тъй като икономиката на страната няма структура и се развива без план, тези пари мухлясват. Ще го видим и от най-ясния показател за недоверие във финансовата система: по данни на БНБ, увеличението на краткосрочните депозити в чужда валута за периода май 2014 – май 2015 г. е с над 35%, а дълсгосрочните депозити – както в лева, така и в чужда валута, чувствително се свиват.

Фискалният ни резерв е висок, но това отразява на първо място нарасналия обем на българските облигации. Лихвените разходи значително са нараснали и за годината се очаква да достигнат 840 млн. лв., или 1% от БВП. За полугодието са реализирани под 47% от планираните разходи за годината. Предвид очевидната активност по полагането на асфалт по пътищата, редно е да се замислим дали тези икономии не са реализирани на неприемлива за обществото цена, лишавайки от жизнени ресурси някои сфери, които са  много по-съществени от ремонта на магистрали.

Данъчната политика е въпрос на непрестанен баланс. Ако държавата събира по-малко от обективните й нужди, тя ще задлъжнее или няма да е в състояние да предоставя качествени услуги на населението. Ако събира повече от положеното, тя поставя безсмислени пречки на производството и потреблението. Данъците имат не само финансираща, но и преразпределителна роля. Те трябва да смекчават ефектите от неравенството в обществото. Освен това данъците трябва да действат в посока, която отказва населението от социално неприемливи активности или потребление.

Днес в България се събират повече данъци с една главна цел – да се отговори на очакванията на международните кредитори, които ще финансират средносрочните бюджетни дефицити и ще рефинансират падежиращия държавен дълг. Добрите данни на финансовото министерство говорят единствено, че тази задача е под контрол. Може да се предположи, че втората негласна цел – закупуването на бойни самолети, също ще се облагодетелства от данъчните постъпления. Отвъд това, нямаме потвърждения, че добрите данъчни приходи съответстват на подобрения в икономиката.

Да вземем приходите от ДДС – към края на май 2015 г. те нарастват с 330 млн. лева на годишна база до 42.2% от годишния план и това сякаш се отчита за успех. В същото време, приходите от ДДС формират 46% от данъчните приходи в държавния бюджет. У нас се е установила нагласата, че е редно да е така. Но сравнение с данъчните системи в Европейския съюз дава различна перспектива. Според най-новата публикация на Евростат няма страна в ЕС, която да разчита като България на потреблението за данъчните си приходи: през 2012 г. 53% от данъчните приходи у нас идват от облагане на потреблението, докато в повечето силни европейски икономики този дял е под 30%.

Без наличието на диференцирани ДДС ставки в България (с изключение на хотелите), това означава, че данъчната тежест изцяло е паднала върху масата от населението. Доходите на най-богатите индивиди и печалбите на работещите за износ корпорации отново са пожалени за сметка на циганската баница на обикновения човек.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s