Четири алтернативи на помощите

Големите финансови залози на конференцията в Адис Абеба

Световната конференция под егидата на ООН „Финансиране за развитие“ в Адис Абеба си поставя за цел да разшири източниците на финансиране, за да осигури паричен ресурс за действията по новите 17 Цели на устойчивото развитие след 2015 г., които ще бъдат окончателно формулирани през септември в Ню Йорк.

Традиционният подход е борбата с глобалните злини да се финансира с „официална помощ за развитие“, която богатите страни плащат от солидарност и исторически задължения към оставащите 6 милиарда жители на планетата. Но в последните години бюджетни икономии доминират западната икономическа политика, което свива ресурса за глобално развитие до 135 млрд. долара годишно. Нуждите нарастват, включително заради нестабилния климат и по-високите стандарти. Финансовата пропаст се разтваря широко.

Предмет на дискусия тази седмица в Адис Абеба ще бъдат четири алтернативи на официалните помощи за развитие. Западните лидери изказват мнение, че за устойчивия глобален напредък е необходимо да се привлече частен капитал, тъй като именно частни компании се очаква да разкриват работни места. Има редица примери на успешни частни инициативи за развитие, например при ваксиниране и предоставяне на храна на крайно нуждаещите се. Но активистите за световно развитие предупреждават, че по този път без силни глобални институции хуманитарният аспект може да остане на заден план, за сметка на печалбите на частните компании.

Сходни принципи следва вторият източник на финансиране: международните банки за развитие очакват възвращаемост и избягват проекти с малък мащаб, макар и свързани с огромна потенциална полза. Международният валутен фонд, Световната банка и пет големи регионални банки за развитие обявиха финансиране за третия свят в размер на 400 млрд. долара през следващите три години. Но и това не решава проблема на развитието: оценките на UNCTAD говорят за нужди от разходи за борба с бедността, глада и жаждата, епидемиите, неравенството на половете, неграмотността, климатичните промени и др. към 3-4 трилиона евро годишно.

На този фон първата опция – финансиране чрез частен капитал, изглежда неизбежна. Но не трябва да се пропуска, че това финансиране е свързано с трансфер на собственост и контрол от бедния към богатия свят. Става дума за природните ресурси и политическата ориентация на „третия свят“, така че цената на частната помощ може да се окаже твърде висока. Частният капитал, вложен в развитие освен всичко друго ще е уязвим от спекулации на световните борси. „Развитието“ може да се превърне в нов инвестиционен балон – development след dot-com, mortgages, renewables. В светлината на подготвянето глобално споразумение за услугите TiSA, многонационалните компании ще получат обширен и слабо наситен нов пазар в развиващия се свят.

Вътрешният източник на финансиране е несравнимо по-надежден от горните два. Той е тясно преплетен с четвъртия „фонд“: борбата с незаконните парични потоци.  Оценките за укритите данъци от мултинационални компании, дължими в страни от третия свят достигат 100 млрд. долара. Компаниите „икономисват“ поне още толкова напълно законно. През последните години бизнесът, особено добивната индустрия оказва постоянен натиск за най-благоприятни данъчни режими в развиващите се страни.

В някои случаи (Сенегал, Уганда) данъците и концесиите, които международните компании плащат, не са достатъчни дори да покрият публичните услуги и субсидиите, които страната домакин предоставя на чуждите инвеститори: правителства в развиващия се свят се явяват нетни донори на мултинационалните компании. Експертите са единни, че прилагането на справедливо данъчно облагане на печалбите на големия бизнес в третия свят ще осигури ресурс, съпоставим с официалните помощи за развитие.

В този план ключов източник на финансиране за развитие се оказва инициативата в рамките на ООН да се учреди независим междуправителствен данъчен орган. Има основателни притеснения, че оставайки в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (на богатите страни), подготвяната в момента световна данъчна реформа няма да си позволи да ощети водещите многонационални компании.

Конференцията в Адис Абеба привлича погледа към Африка. Маки Сал, президентът на Сенегал изтъква поразяваща  статистика: населението на Черния континент днес е 1 млрд. души, 74% от тях са на възраст под 24 г., а 61.3% са жени. Само след едно поколение, през 2040 г. по прогнози на ООН в Африка ще живеят 2 млрд. души, 70% от тях по-млади от 25 г. „Тези млади мъже и жени се нуждаят – и все по-силно настояват за качествено образование и работни места …в основата е да се мобилизират по-значителни приходи от вътрешни източници.“

В момента ОИСР разработва новия данъчен режим BEPS (подкопаване на данъчната основа и прехвърляне на печалби), който цели да намали изтичането на необлагани капитали от третия свят към офшорни зони. Но интересът на африканските държави, изтъква Сал, е да се отиде отвъд BEPS и да се уредят и по-широки въпроси, свързани с данъчните отстъпки за чуждите компании, срещащи се в различни закони за инвестициите, за мините и за петрола, които тежат на бюджетите на африканските страни.

„Сменя се парадигмата“ – коментира пред Financial Times сър Сума Чакрабарти, президент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Изданието коментира: В следкризисния свят, където цари остеритет, разговорът се е пренесъл към начините да се включат частни инвеститори – дали с традиционни форми на филантропия или със специални облигации, които определят размера на дивидента в зависимост от изпълнените цели по развитието. Пари има: всяка година населението по света спестява 22 трлн. долара, а глобалните финансови активи се оценяват от ООН на 218 трилиона.

Хилъри Джун от Oxfam изтъква: „Частните инвестиции имат своята роля, но ние трябва да определим правилата. Трябва да има механизми и критерии, ако се харчат публични пари заедно с частните разходи, за да се гарантира, че те се дават за устойчиво развитие. Проверявали сме как са се разходвали пари в минали проекти. Донорите често губят контрол по веригата и парите се използват за заграбване на земя и нарушаване на човешките права“.

По думите на Джак Лю, финансов министър на САЩ, през последните 15 години е постигнат впечатляващ напредък за намаляване на крайната бедност и подобряване на хигиенните условия за стотици милиони хора в развиващите се страни. Независимо от това, един на седем души на планетата все още живее с по-малко от 1.25 долара на ден.

Огромният икономически растеж на Севера не е облагодетелствал в подобаваща степен страните от глобалния Юг. Съществуват подозрения, че иновативните частни финанси – рецептата, предписана от богатия свят, служи на първо място за засилване на собствения му анемичен растеж.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s