Разточително ли е българското правителство

С публични пари в България без съмнение се злоупотребява в големи размери. В медиите редовно се появяват прочувствени новини как страната ни има най-голям брой прокурори, правителствени автомобили, полицаи и т.н. на човек от населението в Европейския съюз.

Картината става по-различна, ако разгледаме нещата на макрониво. В графиката по-долу са обобщени официални данни на Евростат. Оказва се, че през последните десет години българското правителство харчи с между една пета до една четвърт по-малко по сравнение с останалите европейски правителства, съпоставено с националния доход.

public_expenditureС други думи, ако българската държава изземва и харчи около 35-38% от брутния вътрешен продукт, останалите европейски държави харчат 45-50%.

Има два основни начина да погледнем на този факт. Първият е: харчим по-малко, защото сме бедни. Вторият гласи: бедни сме, защото харчим по-малко. Помислете за това.

Интерес представлява не само абсолютната разлика със средното ниво в ЕС, а и тенденцията през годините. Във времето на икономическата криза 2009 – 2012 г., точно когато публичните разходи в ЕС нарастват, в България те намаляват.

Рестриктивната политика на държавните разходи подсили негативните ефекти от кризата у нас. Да съкращаваш държавни разходи по време на криза означава да сгъстиш страха сред хората и бизнеса. Да предоставиш по-малко ресурс, отколкото е нужно икономиката да се движи. Подобна политика гарантира депресията, в която отдавна сме потънали.

Някой ще възрази, че по-високите държавни разходи в ЕС доведоха до дългова криза на Стария континент. Разбира се, важно е не само колко, а и за какво се харчат парите. Европа извади много пари, за да спаси закъсалите си безотговорни банки и пренебрегна инвестициите.

Въпросът е там, че също и в България публичният дълг започна да се повишава – след като народът бе измъчен със строги икономии, а належащите инвестиции бяха зачеркнати. И да харчиш, и да не харчиш в този финансов свят дългът явно не спира да расте.

Българската ситуация е още по-неприятна, защото сериозна част от и без това ниските държавни разходи потъва в черната дупка на пенсионната система (около 5 млрд. лв. в последните години). Големи пари се изразходват и от силовите министерства.

В крайна сметка за образование, здравеопазване и социална инфраструктура – колоните, върху които се крепи бъдещето на икономиката и на нацията, не остава почти нищо.

От тази макроикономическа гледна точка внушенията, че българските правителства са разточителни, са силно подвеждащи. Със сигурност много от медийните съобщения за пилеене на пари от държавната администрация обслужват частните интереси на най-богатите хора и на големите компании у нас.

Разбира се, публичната власт в България краде и пилее много пари. Но това няма да се промени, ако свием още повече държавните разходи. Умният подход е да прочистим администрацията и да увеличим капацитета й, така че тя да може успешно да управлява адекватни на европейската ни ориентация държавни разходи.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

One Response to Разточително ли е българското правителство

  1. Тази статия, както и други, показват картината на публичните разходи, която несъмнено трябва да се промени, ако очакваме положителна промяна в сферата на образованието, високите технологии и обществените услуги след десетилетие, да речем. Все пак някой би ли дал и идея как практически публичната власт в страната да бъде прочистена, за да може да работи реално? Аз не се сещам за “безкръвни методи”, по простата причина, че времето на “преход” (към пазарна икономика), което вече би трябвало да е приключило, гледайки статистическата информация, струва ми се не е. Ние виждаме противостояние за пред хората, на политици, които са представители на уж различни партии, които би трябвало да имат различни виждания, подходи и политики и консенсус само по дългосрочните за страната приоритети, а всъщност задкулисно има разбирателство за това “кой какво ще разпредели” от държавната хазна и по кои направления. Съмнявам се, че по един цивилизован начин могат да бъдат отстранени хранениците, които за съжаление са толкова много, още повече че силовите структури им се подчиняват.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s