Малко правителство – голям растеж? Нищо подобно

Предишната публикация тук показа, че България е сред страните с най-ниски държавни разходи в Европейския съюз. Бе аргументирана тезата, че тази наша особеност е много вредна както за обществото, така и за икономиката. Има и друга, противоположна гледна точка: малката държава оставя повече пространство за бизнеса и затова е благотворна.

Данните и анализите не подкрепят хипотезата за икономическата полза от малката държава. На долната графика ясно се вижда, че не съществува зависимост между конкурентоспособността на една държава и дела на публичните разходи в нейния брутен вътрешен продукт.AGR-vs-Competitiveness

Средни приходи на правителството и резултат в Индекса за глобална конкурентоспособност 2012-2013

Страни като Финландия, Швеция, Норвегия и Дания, където държавата преразпределя значителна част от БВП, се оказват по-конкурентоспособни от Австралия и Ирландия, където държавата е доста по-малка. Тази съпоставка между държави със сходен БВП, направена наскоро от Мрежата за данъчна справедливост, е поредното доказателство, че няма зависимост между размер на държавните разходи и икономически резултати на една страна.

Същата теза отдавна защитава Мартин Улф, известният финансов анализатор на The Financial Times:

„Разликата в средните данъчни ставки на отделните страни е твърде голяма: 26% от БВП делят Япония и Дания. Доста изненадващо е, че подобна разлика сякаш няма ефект върху икономическия резултат. Данъчна тежест в рамките на 30 до 55 процента от БВП не казва нищо за икономическия резултат на страните. Тя далеч повече е отражение на различните социални преференции за ролята на държавата. Това, което има много по-голямо значение е културата, качеството на институциите, включително законите, равнището на образование, качеството на бизнеса, склонността към търговия, силата на конкуренцията и така нататък. Заключението ми е, че фокусът върху данъчната тежест е подвеждащ. По-скоро, в това отношение икономическите аргументи са прикритие за (напълно разбираеми) лични интереси“.

Трябва да подчертаем, че това са думи на авторитетен автор от десния политически спектър. Също така, в горната графика е използвана класация за конкурентоспособността на държавите, изготвена от Световния икономически форум, която е предубедена в полза на слабо регулираните държави с ниски данъци. Така че несъстоятелността на тезата, че малката държава е добра за икономиката, изпъква още по-силно.

Икономистът Пол Кругмън наскоро също потвърди, че „икономическият растеж е изцяло неутрален към политиката. Франция и САЩ са на полюсите на различните икономически режими на развитите страни, но няма особена разлика между техните дългосрочни резултати“.

Въпреки всички доказателства, множество организации, лобиращи за интересите на едрия бизнес и най-богатите физически лица продължават да настояват, че ниските данъци са разковничето на успеха. Една подобна лобистка група, наричаща се ALEC (Американски съвет за законодателна обмяна), използва 15 критерия, за да подреди бизнес перспективите на отделните щати в САЩ.

Според тази класация, щатът Ню Йорк има най-лоши перспективи, а най-добре стоят нещата в щата Айова. Според ALEC най-много „точки“ трябва да получат щатите, в които няма регламентирана минимална работна заплата, или заплащането на труда е най-ниско. „Шампионите“ също така трябва да имат най-малко публични служители и най-ниски – по възможност плоски данъци.

Това насилие над реалността е толкова драстично, че про-бизнес медията Bloomberg е принудена да вземе отношение. Тя цитира няколко задълбочени иконометрически анализи, които ясно доказват, че критериите, използвани от ALEC нямат никаква връзка с икономическия растеж. Нещо повече: установена е отрицателна зависимост. Тоест, ако се изключат независими променливи като урбанизация и климат се оказва, че колкото по-„дружелюбен към бизнеса“ е един щат, толкова по-слабо нараства икономиката му.

Това не е изненадващ резултат: все пак данъците са трансфер в рамките на икономиката, а не разход. Съответно нищо не гарантира, че понижаване на данъци ще засили икономиката. За съжаление, гласът на сериозната икономическа наука рядко се чува в медиите. Заслужава внимание следното обобщение във връзка с грешния подход на ALEC:

„… те упорито не признават откъде идва богатството на отделните щати, както и жизненоважната роля на инвестициите на щатското правителство за осигуряване на ефективно икономическо развитие. Вместо това те се фокусират върху мерки, които ще доведат до растеж без развитие – или просто ще улеснят натрупването на още повече богатство от онези, които и без друго вече са най-богати“.

Да разгледаме и друг аспект на размера на държавните разходи. Тази графика ясно показва връзката между детска бедност и държавни разходи. Данните са към началото на XXI век, но е твърде вероятно осъвременяването им да даде още по-полярни резултати: в страните, където доктрината за малката държава е победила, обществото е загубило. Страните с високи данъци са постигнали социалните си цели, без това да увреди по някакъв начин икономиката.

Child-Poverty-vs-Tax-revenueGDP

Детска бедност и данъчни приходи в богатите страни от ОИСР

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s