Страната на невидимите данъци

Данъчният режим в България не е типичен за европейска държава: повечето данъчни индикатори я нареждат на полюсите по сравнение с другите страни членки. С най-голям дял в Европейския съюз на косвените данъци в данъчните приходи, с над 50% принос на данъците върху консумацията, с много ниска данъчна тежест за капитала и още по-ниска цена на труда, България би заела квадранта „ниски данъци – висока социална тежест“ на съответната графика.

Годишните обзори на Евростат за данъците в ЕС показват, че преките данъци през 2012 г. са дали едва 18.8% от данъчните приходи в България, при средно 33.4% за съюза. Обяснението на Евростат за по-високите преки данъци в Западна Европа е „електорален ефект”: по-високото данъчно облагане на богатото малцинство е инструмент за изборен популизъм.

В данъчната политика на България се вижда същия ефект, но с обратен знак. Ниските преки данъци се рекламират като начин за задържане на бизнеса, от който се очаква да избяга в чужди юрисдикции, ако бъде притеснен.  Затова управляващите партии преди избори неизменно обещават на бизнеса и международните партньори да не променят данъчния модел.

tax-1България е страната с най-ниски преки данъци в ЕС: 10% индивидуален при 39.4% средна ставка за най-високодоходните групи в ЕС. Корпоративният данък от 10% съответства на 30% средно за ЕС. Но тези ниски ставки трябва да се компенсират – и това се прави с невидимите, подмолни косвени данъци. Делът им в данъчната тежест в България е 55.3% при средно 34.5% за ЕС.

Оказва се, че като поддържа преките данъци демонстративно ниски, държавата се лишава от малко. Хората в България мислят, че плащат малки данъци от малките си заплати, а държавата всъщност им взима много повече с косвените данъци върху потреблението. Когато купуват храна, лекарства, учебници и т.н., обикновените хора компенсират бюджета за преките данъци, спестени на фирмите и на богатите.

Диференцираните ставки на ДДС се използват в цяла Европа за насърчаване и подпомагане. В Австрия има диференцирана ставка на ДДС за храни и преса. В България след 2007 г. дори този типично социален данъчен инструмент влезе в услуга на бизнеса – с 9% налог върху нощувките в хотели. В Румъния диференцираните ставки на ДДС от последната година се отчитат като успех, у нас се търсят аргументи защо те няма да проработят.

tax-2България събира с над 20 процентни пункта повече косвени данъци, отколкото е средното за ЕС. Тъй като данъците са инструмент за насърчаване или сдържане на една или друга икономическа активност, с високия дял на данъците върху консумацията и сравнително ниския товар на данъците върху труда българската държава сякаш заявява на своите граждани: „Работи, не яж!“

На практика, ниските заплати ограничават потребителските бюджети, свиват вътрешния пазар и спъват стопанската активност – кредитният ръст от години е нулев или негативен. Това прави спестяванията безсмислени. В 1% от банковите сметки у нас се държат около 35% от парите.

Данъчната структура в България не преразпределя тежестта в обществото и с това утежнява данъчния товар върху уязвимите групи. Не се прави данъчна разлика между пенсионери с най-ниските доходи в ЕС, ученици, студенти, социално слаби. Всеки, който участва в социалния живот, с всяка своя покупка внася ДДС и акцизи. В България няма и необлагаем минимум на доходите – такъв има в Белгия. Неслучайно неравенството на доходите в България е най-високото в ЕС.

Трудът в България се поддържа евтин по много способи, ниските данъци върху труда са още един. Социалните вноски с 25.8% от данъчната тежест у нас са по-ниски, но все пак съпоставими със средните за ЕС 32.4%. По-отчетливо е привилегированото онтошение на капитала, с 3.9% дял в данъчната тежест в България, при 8.2% средно за ЕС.

Общата данъчна тежест в България в периода 2000-2012 г. е намаляла с 15 пункта. Към 2013 г., от тогава са най-новите данни, тя е 28.1% от БВП, на предпоследно място в ЕС след Литва. За съюза от 28 държави, данъците и задължителните социални вноски дават средно 40% от БВП.

Прави впечатление, че енергийните данъци и данъците върху тютюна и алкохола в България са с най-висок дял в общите данъчни приходи спрямо останалите европейски държави. Не става дума за drink and drive, а че България с членството в ЕС е принудена да въведе минималните за ЕС акцизи за горивата и тютюните. При ниска обща консумация, тези проценти всъщност показват колко голям дял в домакинските бюджети имат потребителските стоки.  България отново е в несвойствена за ЕС данъчна ситуация. tax-3

Да имаш най-ниски преки данъци не означава да имаш най-ниски данъци. България събира значително по-малко данъци от средното за ЕС, но ги събира най-вече от потреблението на мнозинството от ниско заплатени работници, селяни, пенсионери, деца на издръжка.

Отказвайки на населението необлагаем минимум и диференцирани ставки за ДДС, българското управление влошава екзистенциалното положение на милиони души около и под линията на бедността. Това, което в българското данъчно облагане е спестено на най-слабите, заради липсата на прогресивен елемент е дадено като привилегия на компаниите и на хората с високи доходи.

Още една слабост на българската данъчна система е, че тя предоставя едва 3% от данъчните приходи на местната власт, при 11% средно претеглено за ЕС. Локалните средства постъпват в централния бюджет, след което от гледна точка на гражданина разходването им става невидимо,  точно както невидим е ежедневният човешки принос пред косвените данъци.

По-високите данъци допринасят за богатството на народите

На най-долната графика е показана зависимостта между данъчна тежест и икономически продукт на страните от ЕС (без Люксембург). С просто око се вижда, че страните, които имат по-нисък дял на данъците в БВП, имат също така и по-нисък БВП. И обратно: богатите държави имат високи данъци.

Статистическият анализ доказва, че 43% от размера на БВП на човек от населението на една европейска страна може да се обясни с размера на данъчните приходи.

tax-5

Зависимостта на практика е по-силна, тъй като в ЕС има редица случаи на малки периферни страни с ниски данъци като Естония, Латвия, Литва и Ирландия. Те тежат точно толкова, колкото икономическите колоси на Европа Германия, Франция, Великобритания и Холандия – страни с много висок  БВП на човек от населението и високи данъци.

Ако се използват данни на по-ниско териториално ниво, или данните за страните се претеглят през БВП, ще се окаже, че това дали даден регион в ЕС е беден или богат до голяма степен зависи от това дали той поддържа ниски или високи данъци.

Данъчната политика не е единственият фактор, който определя богатството на народите, но страните с по-високи данъци по правило имат и по-висок жизнен стандарт. Те създават институции, които оползотворяват по-голямата въвлеченост в обществените дела на обложените с високи данъци граждани и компании.

Не така стоят нещата в България – страната с най-ниски преки данъци в ЕС, най-ниска цена на труда – и най-тежък данъчен товар върху ежедневното потребление на обеднялото население.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Страната на невидимите данъци

  1. Pingback: Bitka za minimalnu plaću u Bugarskoj | Bilten

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s