Европа завладя света с… данъци


В навечерието на Първата световна война 84% от планетата се намира под владичеството на европейски страни. Давани са множество обяснения за тази феноменална експанзия: индустриализацията, случайността, дребната шарка, огнестрелните оръжия… Филип Хофман, професор по икономика и история в Харвард твърди, че нито един от досегашните отговори не е убедителен. Според него причините трябва да се търсят по-скоро в разделението на Европа и в данъчните системи.

Логиката на автора е следната: след падането на Римската империя Европа остава разпокъсана за повече от хилядолетие и половина. Множеството съседни държави са в непрекъснати конфликти помежду си и военните действия между тях водят до постоянно усъвършенстване на оръжията и бойната тактика. Тези най-напреднали оръжия и тактики след XVI в. поставят света в нозете на европейците.

Но всичко това не би било възможно, ако в ръцете на ранните европейски монарси не се намираха достатъчно средства за водене на войни. Изчисленията на Хофман сочат, че над 80% от държавния бюджет на Англия и Прусия в периода 1688 – 1790 г. се харчи за войни.

Има още по-показателна статистика и тя е, че в края на XVIII в. данъците на човек от населението във Франция са 15 пъти по-високи, отколкото в Китай – а в Англия 40 пъти по-високи. Разполагайки с толкова много ресурси за кораби, крепости, оръжия, обози и т.н. страните от Европа нямат конкурент на бойното поле на планетата.

Не е коректно споменатите данни за данъците на човек от населението да се тълкуват като свидетелство за данъчната тежест изобщо. Така например в Англия през ранното Средновековие кралската хазна е събирала едва 2% от доходите на хората – но данъчната тежест е надхвърляла 50%, предвид отчисленията за църквата и феодала (Turchin, Nefedov. Secular Cycles. 2009, p. 45). Така че надали китайските селяни са се радвали необезпокоявани на плодовете от труда си.

Така или иначе, „без този едностранчив фокус върху войната и без тази изключителна способност да облагат с данъци, Европейските империи може би никога нямаше да ги има”, заявява проф. Хофман. Идеите на автора, изложени в новата му книга „Why did Europe conquer the world”, са систематизирани в статия със сходно име, публикувана през октомври в сп. “Foreign Affairs”.colonial

Тогава да намалим данъците, за да постигнем световен мир? В това предположение има логика, но пътят дотам ще бъде много дълъг. Да се пропагандира за най-ниски данъци днес означава да се отказва на страните от Третия свят онова развитие и сигурност, с което се гордее богатият Запад. Полза от данъчните намаления в наши дни извличат не пацифистите, а най-богатият 1%.

Междувременно Европейските империи продължават да контролират света с юздите на данъците. В преговорите за учредяване на нов световен данъчен ред, колкото и да изглежда това абсурдно в наши дни, право на глас имат единствено богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Над 80% от държавите по света, в които живеят над 6 млрд. души, днес са допуснати единствено като наблюдатели на тези преговори, и то не до всички заседания и работни групи.

Глобалното решение за данъците следва да се търси в изграждането на данъчна комисия към ООН, в която всички държави са равнопоставени. Формулата BEPS, която развива “клубът на богатите”, страда от непреодолим вътрешен порок: тя съществува на първо място, за да брани интересите на богатия свят.

Слабо известен факт е, че оттегляйки се от колониите, европейските империи са оставили финансови механизми, които продължават да държат зависими новоосвободените страни. Според д-р Гари Буш 14 бивши френски колонии в Африка продължават да плащат истински колониален данък на Париж.

Бенин, Буркина Фасо, Гвинея – Бисау, Бряг на Слоновата Кост, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Камерун, Централноафриканска Република, Чад, Конго – Бразавил, Екваториална Гвинея и Габон са задължени да държат във Френската централна банка 85% от валутните си резерви в специални „операционни сметки”. В такива сметки по оценка на активисти се намират до 500 млрд. евро. Френският финансов министър има право да се разпорежда с тях, например да ги инвестира във (френски) ценни книжа.

Изброените африкански страни нямат възможност да ползват повече от 15% от своите валутни резерви в рамките на една календарна година. Ако им се наложи да изхарчат повече, те са принудени да вземат „назаем” от своите си валутни резерви, за което старата европейска империя им начислява лихва.

На теория тази лихва се връща в националните „операционни сметки”, но кой може да каже дали става така? Финансовите взаимоотношения със старите колонии са една от най-строго пазените европейски тайни.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s