Европейската комисия погна Епъл, Старбъкс и Фиат

Drapeaux européens devant le Berlaymont

Европейската комисия днес ще обяви, че специалните данъчни споразумения, сключвани между „офшорните зони на Европейския съюз” и определени компании представляват незаконна държавна помощ.

Тези споразумения, наричани още „успокоителни писма”, предвиждат специални данъчни режими за поделенията на някои мултинационални компании в отделните страни. На теория „успокоителните писма” създават предвидимост на бизнес средата. На практика те са зеещи врати за избягване на данъци.

Комисията дотук е разследвала три подобни споразумения: на Apple с Ирландия, на Fiat с Люксембург и на Starbucks с Холандия. Очакват се решения по казусите на Fiat и Starbucks, а „присъдата” за Apple ще се забави.

Веригата кафетарии Starbucks е сключила с Хага данъчно споразумение, съгласно което печалбите на нейното поделение в страната се облагат много по-скромно от типичното за Холандия. Освен това, Starbucks си е издействала от Холандия пренебрежимо нисък данък върху доходи от интелектуална собственост.

Последното дава възможност на поделения на веригата в трети страни, например във Великобритания, да декларират огромни разходи за правото на ползване на търговската марка. С тях те намаляват печалбата си и не плащат почти никакъв корпоративен данък – точно както и поделението на Starbucks в Холандия. ЕК е установила, но не е разследвала в детайли тази данъчна хватка.

Много правителства в ЕС използват специални „частни” данъчни споразумения, за да привлекат в родината си инвестиции от конкретни мултинационални компании. Европейската комисия днес официално заявява, че тази практика представлява нечестна и незаконна държавна помощ, която противоречи на конкурентните принципи на европейската икономика.

Европейският съюз демонстрира колко позитивна роля би могъл да играе на световната данъчна сцена, заявява Мрежата за данъчна справедливост – световна неправителствена организация, имаща за цел да подпомогне установяването на равноправен и честен данъчен режим в света.

„Мултинационалните компании станаха много ловки в това да настройват държавите една срещу друга. Те настояват за данъчни отстъпки и дерегулация в една страна и след това заплашват да напуснат останалите страни, ако не им предложат същото”.

Експертите на Мрежата определят данъчната конкуренция между страните като „надбягване към дъното”. Печален пример в това отношение са Люксембург и Великобритания.

Колкото по-лек става данъчният товар за бизнеса, толкова по-тежко е данъчното бреме върху населението. Много европейски страни, включително България, рязко намалиха обхвата и качеството на публичните услуги, или увеличиха косвените данъци върху потреблението на домакинствата, за да компенсират данъчните подаръци за Големия бизнес.

Засегнатите страни вероятно ще обжалват решенията на Европейската комисия и делата ще се проточат. Данъчните споразумения са специфична материя и оценката доколко те представляват непозволена държавна помощ е субективна. За да ги атакуват успешно в съда, данъчните служби трябва да докажат, че са налице драстични нарушения на международното трансферно ценообразуване.

Дотук „успокоителните писма”, които ЕК разследва са само три – това е върхът на айсберга, при положение, че проектът ЛюксЛийкс разкри хиляди сходни случаи само в Люксембург. Настоящите действия на комисията са най-вече политически сигнал към страните и мултинационалните компании, че преференциалните данъчни режими в ЕС вече стават неприемливи.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s