Споразумения за избягване на данъчно облагане

Данъчното наследство от колониалната епоха продължава да изцежда финансовите ресурси на Африка

Замбия няма право да удържа данъци върху дивиденти, лихви и ренти на швейцарски граждани и компании, нито да облага доходите от консултантски услуги за техническа помощ и мениджмънт. Уганда няма възможност да таксува капиталовите печалби на холандски физически и юридически лица. Петнадесет години навътре в XXI век, най-бедният континент продължава да служи като донор на богатите страни – включително „благодарение“ на многобройните данъчни споразумения, сключени уж с цел избягване на двойното данъчно облагане.

Обзорното изследване „Международните данъчни договори в  Африка на юг от Сахара“ от 2015 г., издадено от Африканската мрежа за данъчна справедливост, не си поставя за цел да оцени колко точно струва подлата данъчна игра на богатия свят. Задачата е много по-трудна: да се обърне внимание на този потулван проблем. Богатият свят е свикнал да се хвали с благотворителната си дейност. Но икономическите изследвания показват, че това, което Западът дава на бедните страни с едната си ръка, го взима с лихвата с другата. Според някои активисти за данъчна справедливост, съотношението помощи: нечестна печалба е едно към осем или десет.

UNECA – поделението на ООН, което отговаря за развитието на Африка, официално твърди, че западните компании ежегодно крадат от Черния континент 30 до 60 млрд. долара. До 20% от брутния вътрешен продукт на Чад се изнасят незаконно от страната. Между 2003 и 2012 г. глобалните корпорации са ощетили развиващия се свят общо с 6.6 трилиона долара. Има доста подобни оценки на авторитетни източници. Но е важно да се изтъкне, че бедните страни биват ощетявани и напълно законно – тоест според международните и собствените им данъчни закони.

Напускайки колониите, старите метрополии им завещават купчини данъчни договори. Някои страни като Уганда и Танзания ги отменят с цената на отлив на чуждестранни инвестиции и технологии. Други, като Нигерия и Кения, предоговарят данъчните споразумения през 1970-те, когато вече са натрупали някакъв административен и финансов капацитет. Но в трета група държави като Замбия и Малави все още действат някои двустранни данъчни споразумения от колониалната епоха, които жестоко ощетяват бюджета на раздираните от бедност страни.

Според цитираното изследване, Уганда губи 16 млн. долара годишно, тъй като е в сила старо данъчно споразумение с Холандия за 0% данък върху дивидентите и едва 5% данък лихва. Замбия губи 42 млн. долара заради специални данъчни отстъпки, договорени със седем държави – най-важни международни инвеститори. Над 45% от децата на Замбия на възраст под 5 години страдат от недохранване, а 74% от населението живее с по-малко от 1 долар на ден.

Но защо компаниите от богатите страни държат да ощетяват развиващия се свят и специално Африка с неплащане на данъци? Освен тежките морални дефекти на днешния финансов модел, действат и други фактори. С ниски данъчни разходи правителствата на богатите страни опитват да осигурят конкурентни предимства в международната надпревара на своите национални компании – и така работни места, социални придобивки и т.н. у дома.

Често става дума за откровена геополитика. Замбия например наскоро бе принудена да подпише неизгодно данъчно споразумение с Китай, за да има поне някакъв шанс за нови работни места и бюджетни приходи. Работещите там западни компании, на първо място Glencore категорично отказват да увеличат приноса си към развитието на африканската държава. Вследствие на това отчаяно данъчно споразумение с Китай, позициите на Замбия в преговорите за данъчна ревизия с Великобритания се разклащат.

Франция и Великобритания имат сключени общо около 40 двустранни данъчни споразумения с африкански страни. На сегашното равнище на счетоводна отчетност избягването на двойно данъчно облагане може да се извърши и без подобни неравноправни споразумения. В днешния свят те, освен че са вредни за развитието, са и до голяма степен ненужни.

Счита се за доказано, че добросъвестните външни инвеститори не се влияят от наличието на данъчно споразумение, когато решават дали да дойдат в някоя страна. По-скоро фактори като инфраструктура, работна ръка и др. под. определят избора на инвестиционна дестинация. Но колониалната инерция, продължаваща да пълни джобовете на малцината избрани, продължава да лишава най-бедните в света от данъчни приходи – и с това от възможност да развиват човешкия и природния си потенциал.

Сегашната световна данъчна система води до перверзна специализация: бедните се специализират да са бедни доставчици на ресурси, богатите – в това да са богати инвеститори. Това положение е крайно неустойчиво. Дори ОИСР – организацията на 34-те най-богати страни, съветва развиващите се държави да се опитат да предоговорят, а в краен случай – едностранно да прекратят неизгодни двустранни данъчни споразумения.

Така през 2012 г. Монголия развали данъчните си договори с Австрия и Люксембург заради злоупотреби от страна на минни компании, същото направи през 2008 г. Аржентина спрямо Австрия, в последните години и с Испания и Швейцария. Натискът на гражданското общество в момента принуждава правителствата на Ирландия и Холандия да предоговарят  данъчните си споразумения със Замбия.

Цитираният доклад препоръчва на африканските страни да се обединят около 15% данъчна удръжка върху „консултантските такси“, капиталовите печалби, дивидентите и т.н. (в добавка към данък печалба и всички останали корпоративни налози.) Когато се определя този „справедлив минимум“ върху пасивния доход, придобит в изостанала Африка, редно е и българският читател да се запита за някои неща.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s