Хапче против данъци

MatrixBluePillRedPillАмериканските корпорации опитват да отворят куфарче с 2.1 трилиона долара

Изгрява нов световен лидер във фармацевтичната индустрия: от известно време се подготвя сливане между американския гигант Pfizer и регистрираната в Ирландия компания Allergan (същата онази, която доскоро се казваше Actavis). Новото дружество ще контролира производството и дистрибуцията на огромно разнообразие медикаменти и лекарства – от „Виагра“ до „Ботокс“. С борсова капитализация от над 200 млрд. долара Нюйоркският Pfizer е по-големият играч – но въпреки това се очаква именно той да премести седалището си в сградата на по-малките „Алерган“. Причината за това не е по-приятният ирландски климат, а една добре отработена данъчна хватка, известна като данъчна инверсия.

Корпоративният данък в САЩ е 35%, в Ирландия той е 12.5% – какво да говорим повече. От преференциалния данъчен режим на Зеления остров вече са се възползвали редица мултинационални компании, например мичиганският производител на лекарства Perrigo през 2013 г. купи за 8.6 млрд. долара ирландската фирма Elan и с този ход се „приплъзна“ в зоната на ниския данък. Други фирми от САЩ пък използват данъчни инверсии в посока Канада или Великобритания, където данъците не са толкова ниски като ирландските, но все пак са по-леки от американските. Така „Бъргър Кинг“ в началото на годината премести офиса си в Онтарио, като придоби местен производител на понички, а делауерската „Върджин Медиа“ стана официално британска.

Макар че САЩ поддържат една от най-високите корпоративни данъчни ставки в света, в данъчното законодателство зеят достатъчно дупки и компаниите лесно могат да изнасят печалбите си в офшорни зони, обяснява Саймън Бауерс в коментар за в. „Гардиън“. Но в тази либерална данъчна система има уловка: компаниите трябва да държат печалбите си през цялото време далеч от САЩ, ако искат да не бъдат обложени. Това е причината за рекордното натрупване на налични пари в офшорни сметки. Сега шефовете на много компании опитват да получат ефективен достъп до тези средства, като преместят седалищата си извън Америка.

Вашингтонските политици не гледат на това упражнение особено въодушевено. Кандидатът за президент на Демократическата партия Хилъри Клинтън заяви във връзка с плановете на Pfizer: „Могъщите корпорации твърде дълго се възползваха от вратичките, които им дават възможност да крият печалбите си в чужбина и да плащат ниски данъци“, а конкурентът й от републиканците Доналд Тръмп директно определи подготвяната сделка като „гнусна“. Само че покрай тези лица, които най-вече се стараят да се харесат на хората, за да бъдат избрани, в политическия живот участват и мощни бизнес лобисти.

Такива са представителите на крайно дясното крило на Републиканската партия Орин Хач и Чарлз Бустани, съответно председател на комисията по финанси в Сената и председател на комисията за публичните средства в Камарата на представителите. Освен защитници на агресивното данъчно планиране, те са и яростни противници на данъчната прозрачност, олицетворена от механизма Country by Country Reporting (CBCR), тоест „докладване на финансовите резултати страна по страна“. Ако данъчните служби получат достъп до информация какво печелят и какви данъци плащат мултинационалните корпорации във всяка страна, в която правят бизнес, щяло да има „сериозни проблеми за данъчната конфиденциалност“. В тази връзка също и опитите на Европейската комисия да спре данъчните въртележки на Apple, Starbucks и Amazon се представят като потенциална заплаха за данъчните приходи в САЩ.

Националната асоциация на производителите в Америка (NAM) също се опитва по всякакъв начин да блокира механизма CBCR. Важно е да се отбележи, че негодуванието на бизнес лобистите срещу данъчната прозрачност всъщност е насочено срещу един твърде смекчен проект за CBCR. Сегашният план, който ще се обсъжда от Конгреса на САЩ е изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той предвижда данъчната информация да остане за вътрешно ползване в системата на данъчните служби на отделните страни. Желанието на активистите за данъчна справедливост е тези данни да станат действително публично достояние, така че всеки гражданин да може да разбере какъв е приносът на отделните бизнес субекти към бюджета.

В началото на октомври финансовите министри от Г20 се събраха на празнична вечеря в столицата на Перу, за да отбележат „напредък в данъчните реформи, какъвто се постига веднъж на столетие“. Гръмките фрази в случая не са излишни – все пак мултинационалните компании избягват 240 млрд. данъци годишно. Просто явно те са били прекалено прибързани.  Защото, думите на финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, „ако (пакетът от реформи) не се приложи, той ще си остане една внушителна купчина хартия.“

 

* Данъчна инверсия: сливане на регистрирани в различни страни корпорации, при което по-големият играч се прехвърля в седалището на по-малкия, с цел да се възползва от по-благоприятен данъчен режим.

** Компанията Allergan възниква с данъчна цел: макар и регистрирана в Ирландия, административният й офис е разположен в Ню Джърси – само на 50 км. от седалището на Pfizer в Ню Йорк. 84% от приходите й от продажби идват от САЩ. Един от най-големите заводи на Allergan се намира в Дупница, България.  

*** От 2007 г. Pfizer декларира, че работи на загуба в САЩ и съответно не плаща данък върху печалбата си. В същото време компанията е натрупала 74 млрд. долара в чужбина. Общо скритите в офшорни сметки печалби на американските корпорации (освен Pfizer в челните редици се нареждат и Apple, Google, General Motors и Merck) се оценяват на 2.1 трилиона долара.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s