Водещата световна финансова сила

Опитните футболисти не обръщат внимание на финтовете на противника, а следят къде е топката. По същия начин опитните икономисти, които се питат какво става в света не се подвеждат по думите на политиците, а внимават къде са парите. Парите са в офшорни зони.

bis_1

Графиката е изготвена на база на статистическите данни, периодично обнародвани от Банката за международни разплащания в Базел (Таблица 6А). Тя показва пасивите по външните позиции на банковия сектор на 44-те главни финансови центрове в света.

По думите на БМР, тази статистика е показателна за „ролята на банките и финансовите центрове в посредничество на международните капиталови потоци“.

Казано с прости думи, от графиката няма да разберем в коя страна работят най-много заводи – а коя страна контролира най-много заводи. Коя е най-влиятелната финансова сила в глобалната икономика?

Оказва се, че това не е САЩ: външните позиции на банките от Великобритания са по-големи. Номер едно е еврозоната. Дори след като от нея е извадена статистиката за официалната офшорка Люксембург, зоната на общата валута е с най-големи международни банкови пасиви.

Но покрай тези очаквани колоси стърчи една друга колона: офшорните финансови центрове. Данните към края на 2014 г. показват, че те например контролират повече пасиви, отколкото САЩ и осем пъти повече от Китай.

Разбира се, парите „паркирани“ в офшорни черни дупки идват отнякъде: какъв точно е делът на бягащите от данъчните служби американски и британски корпорации и какъв на криещите се от светлината петролни шейхове и бивши комунистически величия е трудно да се каже.

Така или иначе, международните пасиви на офшорните банки действително са най-големите в света, тъй като към официалните 4.256 трилиона долара е редно да се добавят люксембургските 868 милиарда и значителна част от швейцарските 740 млрд. долара. Международните банкови пасиви на еврозоната възлизат на 5.6 трилиона долара.

Мотивът да се прикриват собственици и да се бяга от данъци очевидно е номер едно в света.

bis_2

Друг важен ракурс дават данните за промяната в обема на външните позиции на световните банки през последните пет години. От втората графика се вижда, че почти всички световни финансови центрове губят паричен ресурс – който се стича в офшорните зони.

Федералният резерв на САЩ се поти да създава пари, за да стимулира с тях икономиката, но огромната част от количествените улеснения през последните години са се просмукали в посока към офшорните зони.

Тези графики са ясно свидетелство, че приказките за по-равноправен световен финансов ред, за по-строга регулация на банковия сектор, за споделено глобално устойчиво развитие и т.н. нямат корен в реалния свят. Само радикално преосмисляне на принципите на данъчното облагане ще донесе устойчивост на този свят.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s