Р-р-р-р: данъци!

tax_hero„Защо да даваме пари на корумпирана държава и да храним мързеливи чиновници?!” Това е преобладаващата реакция на българите при повдигането на въпроса за данъчната справедливост. Финансово грамотните хора в България имат ясна представа защо не искат данъците им – най-ниски в Европа, да бъдат увеличавани.

Има и други гледни точки. Преди 15 години датчаните отхвърлиха на референдум предложението да изоставят своята национална валута и да се присъединят към еврозоната. Коментаторите тогава обясниха датското „не” със страха на хората, че еврозоната ще ги принуди да си намалят данъците и това ще сложи край на благоденствието им.

Датчаните са едни от най-щастливите хора на планетата, с развита икономика и съпричастно общество. Българите са категорично най-нещастните европейци, в демографска катастрофа, по-неудовлетворени от битието си спрямо десетки народи в хуманитарна криза, например Хаити и Египет.

Икономическият и социален провал на България няма как да се дължи на нещо друго, освен на икономическата и в частност на данъчната политика, която страната ни следва.

Данъците са необходими далеч не само като източник на средства за пенсии и заплати на чиновници. Всъщност идеята за държава се крепи на данъците, и може да се каже, че каквито са данъците, такава е и държавата.

В англоезичната литература са формулирани четири основни функции на данъците, известни още като „четирите данъчни р”: revenues, redistribution, representation, re-pricing.

Тези базови данъчни функции може да се адаптират на български език като „четирите п”: приходи, представителство, преразпределяне, преоценка. Ето за какво иде реч.

Данъците осигуряват приходи (revenues) на държавата и общините. Без средства публичните услуги са невъзможни. Ако средствата са недостатъчно, публичните услуги са некачествени. Огромни критики се отправят към българското средно образование днес. Възможно ли е учителите да вършат съвестно работата си и да предоставят на нашите деца обучение и възпитание на световно и европейско равнище, ако заплатите им са 300 евро месечно – около екзистенц минимума и 5-10 пъти по-ниски от аналогичните европейски заплати?

Често даван отговор у нас е, че ако искаш по-добро образование, може да избереш частно училище. Но без общи интереси и цели животът помръква. Подходът на „поединичното спасяване” вероятно обяснява голяма част от драматичното българско нещастие, ясно документирано от международните статистици и социолози.

Втората функция на данъците – преразпределяне, redistribution, е също толкова важна. В България има редица икономисти, които твърдят, че преразпределянето едва ли не е вредно за обществото. Но без адекватна система за преразпределяне неравенството рязко се покачва, какъвто е случаят с България след 2007 г. Твърде високото неравенство силно затруднява функционирането на икономиката. Да обмислим следните примери:

Антрополози доказват, че преразпределянето е в основата на възникването на цивилизациите. Без преразпределяне нямаше да има държава, а аморфна маса от себични ловци, които за нищо на света не биха дали някоя кълка на гладуващия звездоброец – и съответно нямаше да знаят нищо за движението на небесните тела, за смяната на сезоните, за подходящото време за сеитба и жътва.

Също и в света на животните преразпределянето е правило, а не вредно изключение. В прайда на лъвовете плячката се дели по специфичен начин и тези, които са убили животното (лъвиците) трябва доста да почакат, преди да се нахранят. На тяхното търпение се гради оцеляването на ловната група.

Да, преразпределяне при паразитите няма. Струва си да се замислим дали икономистите, които изначално отхвърлят преразпределителната функция на данъците, не защитават интересите на икономическите паразити в нашето общество. А те далеч не са инвалидите, майките и пенсионерите – а монополите и фирмите на властта. Власт, крепяща се върху догмата, че ниските данъци някога в бъдеще ще превърнат България в богато общество.

Трето, данъците осигуряват представителство (representation), тоест участие във властта, глас при вземане на решения. Тук е знаменита историята на смелите заговорници от Чаената завера в Бостън през 1773 г., които отхвърлят несправедливостта Великобритания да облага колонията си, без да позволява американски депутати да гласуват в британския парламент. От този смел протест срещу несправедливостта се ражда най-могъщата държава в света.

В български контекст това правило може да се тълкува в смисъл, че българинът малко го е грижа за съдбините на страната му, точно защото данъците му (преките, т.е. видимите) са ниски. Той дава – я дава, я не дава, 10% от доходите си на държавата, и пак му се вижда много. При подобно ниско отчисление той няма мотив да държи управниците (политиците) изкъсо.

Друго нещо е щастливият датчанин. Половината от доходите му отиват в държавата и той е особено взискателен и към дупките по пътищата, и към социалната политика, и към съдебната система, и към националния футболен отбор, и към произхода на храната, която дават на децата му в училище. No taxation – no representation, гласи старата формула и тя отлично обяснява социалната апатия на българина: прекалено ниски данъци.

Преоценката, re-pricing, касае консумацията на някои социално нежелани продукти. Акцизите върху тютюна и бензина на теория имат за цел да създадат нация от трезви велосипедисти – което би спестило много средства на публичното здравеопазване. В интерес на истината, малко финансови министри се водят от подобен идеализъм. Важни са приходите, а не принципите.

И все пак управлението може да използва данъците, за да насочва икономическата активност на населението в желани посоки. В пренаселения богат западен свят данъците върху доходите например може да се използват за отказване на хората от навика да работят на две-три места и да трупат излишъци в банки. До 1950-те най-високата ставка на подоходния данък в САЩ доближава 100% – и принуждава богатите хора да инвестират, вместо да трупат печалби. Данъците са доказан инструмент за преоценка на макроравнище и ролята им в това отношение тепърва ще расте.

Данъците са горчиво лекарство за болестите на обществото. Но все някога някой отговорен лекар ще трябва да го предпише и на България. В противен случай размножилите се паразити ще изсмучат докрай жизнените сокове на социалния ни организъм.

Следващата публикация в блога за данъчна справедливост ще бъде на 15 февруари

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s