Потънала в мизерия страна дари 3.3 млрд. долара на Shell и компания

nigerКогато я назначили за директор на начално училище в Делтата на Нигер Дафи Роуз знаела, че я очакват трудности, но действителността надминала опасенията й. В училището няма тоалетни, черни дъски и образователни пособия. За учениците от първи до шести клас има само три класни стаи и се налага помещенията да се преграждат на две с картони и парцали. Децата от детската градина са дори по-ощетени – за тях няма място в училище, класната им стая е старо мангово дърво, под което те седят върху платнище, съшито от стари чували. От дървото току падат едри мравки, завират се под дрехите им и ги хапят. Благодарение на усилията на Дафи, безкрайно бедната местна общност е събрала някакви пари и е купила пластмасови столчета, а местната църква временно е приютила детската градина.

Иронията е, че всичко това се случва на хвърлей камък от най-модерни инсталации за производство на втечнен природен газ, чиито международни собственици печелят милиарди, експлоатирайки природните ресурси на Нигерия. На теория някаква част от тези печалби следва да остане в страната под формата на корпоративен данък, който да покрие публичните нужди. На практика корпорациите вече повече от десетилетие не плащат данъци на Нигерия и така добавят още няколко процента към огромния си финансов резултат – изстискани от страна, в която 10.5 милиона деца в училищна възраст не ходят на училище. Въпросните компании са Shell, Total и Eni. По най-консервативни прогнози Нигерия им е подарила 3.3 млрд. долара.

Нов доклад на международната организация за развитие ActionAid разказва цялата история в детайли и отправя препоръки за данъчна справедливост на национално, регионално и международно ниво. Данъчната схема е зачената още през 1990 г., когато международните инвеститори заявяват намерение да строят завод, но влиза в сила през 1999 г., когато мощностите започват да функционират. Масова практика в Нигерия е на инвеститори с големи първоначални разходи да се дава пет годишна „данъчна ваканция“, след което в сила е корпоративна данъчна ставка от 30%, дължи се и 2% извънреден данък за образование. Съответно в периода 1999 – 2004 г. заводът за втечнен газ „по подразбиране“ не плаща данъци и пропуснатите ползи не са отразени в оценката за загубените 3.3 милиарда.

Но споразумението от 1990 г. предвижда също, че консорциумът няма да плаща данък на държавата и в следващите 5 години – тоест до 2009 г. включително. Корпоративните отчети показват, че между 2005 и 2009 г. са спечелени чисто 14.5 млрд. долара. С малки букви в данъчния договор са предвидени редица допълнителни привилегии за международните инвеститори, така че най-скромната прогноза за данъчните загуби за Нигерия е 3.9 млрд. Но това далеч не е всичко, тъй като в посочения периода са направени много инвестиционни разходи, които може да се приспаднат от счетоводната печалба в следващи години. Между 2010 и 2012 г. компанията си е спестила по този начин над 3.8 млрд. долара данъци.

Следва да се отбележи, че международните инвеститори държат само 51% от газовия проект, в това число 25.6% са за Shell и 15% за Total. Нигерийската държавна газова корпорация разполага с 49% и в доклада на ActionAid се приема, че нейният дял от данъчните разходи е бил изплатен на бюджета. За съжаление няма сведения дали това се е случило в действителност. Със сигурност може да се твърди, че минимум 3.3 млрд. долара данъчни разходи са били спестени на трите корпорации – тоест държавният бюджет на Нигерия се е лишил от тях. Чак през 2013 г. са начислени някакви реални данъчни задължения за завода за втечнен газ, но до този момент консорциумът не се е издължил по тях.

Нигерия е сред най-многолюдните държави и един от най-големите производители на петрол в света, но какво означават за нея 3.3 млрд.? Над 60% от населението на страната живее в екстремна бедност: 110 милиона нигерийци разполагат с по-малко от 1 долар на ден. Бюджетът за образование на Нигерия е 2.4 млрд. долара, за здравеопазване се харчат 1.4 млрд. долара. Пресметнато е, че с 3.3 млрд. долара може да се помогне на 4 милиона нигерийци да покрият базовите изисквания на Целите за развитие на хилядолетието (дневен прием на калории, достъп до течаща вода, основни медицински услуги и др.под.).

15 от всеки 100 деца, родени в Нигерия не доживяват до петата си година. Една четвърт от тези, които оцеляват са недохранени. 30-годишната Елохор Сякиере, която живее в Делтата – там, където се печелят милиардите, разказва: „Бях бременна и когато започнаха болките, ме превозиха с кану до Укперхрен, там ме качиха на мотор и поехме към болницата в Уарри. Но пътят беше много лош и падах на земята много пъти. В болницата докторът ми каза, че бебето е мъртво. Оперираха ме, за да го извадят. Чувствах се много зле.“ Само за няколко месеца пет деца са починали в тази общност от 6000 души, живееща в регион с несметни подземни богатства, разделена от дълбока река и 15 км ужасен път от най-близкия медицински център.

Какво може да се направи? Международните финансови институции от години предупреждават развиващите се държави да не се борят за инвеститори с ниски данъци. Това е „надбягване към дъното“ и победителят в надбягването ще се озове именно на дъното. Доказано е статистически, че данъчната тежест не е водещ критерий за избор на инвеститорите къде да вложат парите си. Нещо повече – смъквайки данъците, държавите се лишават от приходи и нямат сили да поддържат на добро ниво онези свои преимущества, които са наистина важни за чуждите компании: образована и здрава работна сила, инфраструктура, сигурност.

Въпросът за неуместните данъчни ваканции не присъства в пакета от данъчни реформи, подготвян от ОИСР и големите световни икономики. Това е още едно потвърждение, че въпросът за глобалната данъчна справедливост може да се реши единствено от глобална структура в рамките на ООН. А мултинационалните корпорации Shell, Total и Eni , за които 3.3 млрд. долара са само 4% от съвкупните им печалби в рамките на една година, би следвало сериозно да се замислят за онова, което е останало от тяхната репутация.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s