С неравенството идва нова Голяма депресия

USA-bgНеравенството в САЩ днес е на приблизително същото равнище, както преди 100 години: според Световната база данни на богатството и доходите, през 2014 г. 1% от населението на САЩ с най-високи доходи събира 17.85% от националния доход. През 1913 г. този дял е бил 17.96%.

Прекомерното неравенство е вредно за икономиката. Ако малцина имат твърде много, мнозинството остава с по-малко ресурси. Без покупателна способност на вътрешния пазар производителите не могат да пласират продукцията си, губят се работни места, отказват се инвестиции. Безработицата и липсата на житейски перспективи унищожават обществото. Престъпността и асоциалното поведение нарастват. Често емиграцията е единствен шанс за достойно съществуване. Но нерядко просто вече няма къде да избягаш – особено ако имаш дългове.

В навечерието на Големия срив от 1929 г., който бележи началото на Голямата деперсия на 1930-те, неравенството в САЩ приема исторически най-високи стойности. През последното десетилетие неравенството в най-голямата световна икономика се изкачва до същите значения. Няма ли това да отприщи същите негативни финансови и икономически тенденции? От историческата графика се вижда, че богатството на най-богатите има свойството да се саморегулира, но за съжаление това се случва на твърде висока социална цена.

Още две неща правят впечатление на графиката. В периода 1952 – 1985 г. богатите в САЩ имат най-малки претенции към общото богатство. Това може би намира обяснение в антагонизма на двете тогавашни световни системи: империалистическият капитализъм и империалистическият социализъм. Заплахата от световна победа на социализма принуждава западните страни да бъдат по-щедри към своите работещи класи, като държат на данъчна каишка богатата върхушка.

В края на втория мандат на Рейгън картината се променя. През 1987 г. най-високата ставка на подоходния данък се понижава от 50% на 38.5%. Година по-късно най-високата данъчна ставка е вече 28%. Какъв е ефектът върху разпределението на богатството се вижда на графиката.

Неравенството може да стане причина за много социални и икономически беди, но и самото то е следствие: пряко следствие от изкривена данъчна политика, а косвено следствие от загуба на усещане за социална справедливост.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s