Данъците – на съд

Защо „данък вредни храни“ е невъзможен, а данъчните преференции – почти вечни

Британската мултинационална компания „Водафон“ днес има около 180 млн. клинети в Индия. Гигантският телеком зае стратегически позиции на огромния индийски пазар през 2007 г., като закупи контролен дял в индийския доставчик „Хътчинсън Есар“ за 11.1 млрд. долара. Според индийското законодателство „Водафон“ дължи 2.5 млрд. долара данък върху тази сделка и данъчните служби отдавна настояват да си ги получат. „Водафон“ обаче не мисли така.

Първо, сделката през 2007 г. е осъществена от холандско поделение на „Водафон“. Второ, купувачът придобива дял в индийското дружество не директно, а чрез няколко офшорни „буфери“ – основният е регистриран на Каймановите острови, а спомагателен на остров Мавриций. Сделката е сключена извън страната и за нея не се дължи данък в Индия – независимо че става дума за доставчик на услуги на стотици милиони индийци.

През 2012 г. индийското правителство се опитва да промени закона със задна дата, за да събере дължимите милиарди. „Водафон“ отговаря с иск в международен трибунал по механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава (ISDS). Един от аргументите на корпорацията е, че съществува инвестиционно споразумение от 1995 г. между Индия и Холандия, което не позволява на Ню Делхи данъчни „своеволия“ по отношение на холандски инвеститори.

Това дело за милиарди е само частен случай в по-големия въпрос за данъчната справедливост в отношенията между държава и инвеститори. Въпросът е все по-наболял предвид подготвяните съглашения за свободна търговия TPP и TTIP, съответно между САЩ и Тихоокеанския регион и между САЩ и Европейския съюз. Тези съглашения разчитат на системата ISDS, която дава възможност на инвеститори да атакуват правителствени решения, които засягат техните бизнес интереси. Оказва се, че данъците – доскоро изцяло атрибут на държавния суверенитет, все по-често се оспорват в международни арбитражни съдилища.

Поне 24 са държавите, изправени на съд заради данъчната си политика – установява нов доклад, подготвен от разследващата журналистка Клер Провост. Освен Индия, в международни арбитражи вече са разглеждани данъчни спорове между инвеститори и Корея, Украйна, Русия, Канада, Полша, Румъния, Молдова, Грузия, Словакия и редица други страни. Показателен в това отношение е примерът на Мексико. През 2004 г. страната въвежда нов данък върху напитките с високо съдържание на фруктозен царевичен сироп: страната е в здравна криза, а тези напитки са идентифицирани като основен причинител на затлъстяване сред младежите.

Този „данък вредни храни“ е обречен: няколко мултианционални гиганти от САЩ, сред тях „Каргил“ и ADM, завеждат дела в международни трибунали и ги печелят. Правителството е задължено да им плати милиони за нанесени щети със своя данък. Правителството във Вашингтон завежда паралелен иск срещу Мексико в Световната търговска организация.

Проблемът за данъците и ISDS споровете има много измерения. Някои по-бедни страни в отчаяна нужда от работни места и инвестиции са сключвали с инвеститори споразумения, предвиждащи специални данъчни отстъпки, както и тежки санкции за държавата, ако тези отстъпки бъдат отменени. Така Сиера Леоне подарява на глобалния бизнес 199 млн. долара данъци годишно – тройно повече от годишния бюджет на страната за здравеопазване. Общо предоставените данъчни облекчения струват на Глобалния юг 138 млрд. долара годишно.

Когато се появява преди около половин век, системата ISDS има своето значение: тя, например, дава гаранции на инвеститорите, че бизнесът им в дадена страна няма да бъде внезапно национализиран при смяна на правителството. През последните 15 години подходът в международните арбитражи чувствително се променя. Корпорациите и техните агресивни адвокатски екипи активно търсят как да се възползват от различните инвестиционни споразумения и данъчни убежища, за да минимизират данъчните и другите си задължения.

По принцип в много такива съглашения се включват специални данъчни клаузи, които изключват данъчната политика от обхвата на инвестиционното споразумение. Но практиката на арбитражните съдилища показва, че данъчните клаузи не са универсално решение: често те просто дават на адвокатите и съдиите повече теми, по които да спорят.

Споровете в международни арбитражни съдилища са скъпи и изискват специална експертиза. Често правиетлствата отказват да притесняват мултинационалните компании по какъвто и да е начин, включително с данъци, тъй като се опасяват, че може да загубят в ISDS. Дори да спечелят, те рядко възстановяват съдебните си разходи, изтъква Клер Провост.

По този начин демократични държави умишлено ограничават своя суверенитет и в редица случаи се оказват с вързани ръце в опитите си да премахнат несправедливо предоставени в миналото данъчни привилегии на големите компании. Още по-тревожно е, че правителствата не разполагат с паралелен на ISDS механизъм, в който да съдят мултинационалните компании за техните „грехове“, например петролни разливи или замърсявания от мини. Държавите са поставени единствено в позицията на „подсъдими“.

Несправедливостите, свързани със сегашния формат на световните и двустранните търговски съглашения пораждат все по-голямо недоволство сред населението. Загубата на работни места и доходи в САЩ заради „свободната търговия“ се превръща в централен момент на кандидат – президентската надпревара перз 2016 г. Дори и Международният валутен фонд отдавна отправя предупреждения към развиващите се страни да внимават много, преди да сключват инвестиционни спогодби.

Държавите се нуждаят от гъвкавост в данъчната си политика, за да може да събират адекватни на нуждите приходи и да насочват инвестиции към перспективни икономически отрасли. По думите на ветеран – арбитър в инвестиционни дела, системата на ISDS поставя под въпрос самата легитимност на данъците. В последно време в Брюксел се правят опити за промяна на ISDS модела в търговското споразумение със САЩ, за да се смекчи общественото подозрение. Това е грешен път: вместо да се циментира системата с козметични промени, следва да се отнеме възможността на големите корпорации да блокират данъчните политики на държавите.

Докладът „Данъците на подсъдимата скамейка: как търговските споразумения нарушават данъчната справедливост“ с автор Клер Провост е издаден на английски език от Transnational Institute и Global Justice Now. Докладът е преведен и разпространен на български език от Екологично сдружение „За Земята“ с финансовата помощ на Европейския съюз по проект „Заедно за данъчна справедливост“.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s