Реформаторският блок пуска офшорките през задния вход

Каймановите и Вирджинските острови вече не са офшорни зони, след като Реформаторите тръгнаха да поправят закона Пеевски – Цонев

България е сред малкото страни в Европейския съюз, които може да се похвалят със законодателство, ограничаващо бизнеса на офшорните компании в сфери с висок обществен интерес – банково и застрахователно дело, енергетика, добив на полезни изкопаеми, медии, хазарт, приватизация и редица други. Но преди приетият през 2014 г. закон да проработи истински и да доведе до изсветляване на бизнеса и повече данъчни приходи, той е на път да бъде изпразнен от съдържание в резултат на законодателна инициатива на Реформаторския блок.

През ноември 2015 г. шестима депутати от Реформаторския блок внесоха предложение за изменение и допълнение на закона, уреждащ бизнеса с компании, регистрирани в юрисдикции с преференциални данъчни режими (абревиатурата на закона е ЗИФОДРЮПДРСТЛТДС). Това предложение бе представено като резултат от комуникация с Европейската комисия, която уж ни съветва да прецизираме небалансиран нормативен документ.

В някои медии се възбуди дискусия относно едно от предложенията на вносителите: забраната за офшорните компании да не е пълна и все пак да се допусне до 10% офшорен дял, за да не се пречи безсмислено на дружества с широко акционерно участие.

По всичко личи, че тази дискусия е за отвличане на внимание от същинските промени в закона, а те са с териториален характер. След намесата на Реформаторите – и ако предложението им бъде прието, Вирджинските острови, Каймановите острови, Бермудските острови, Нидерландските Антили и редица други световно известни офшорни зони ще излязат от категорията „юрисдикции с преференциален данъчен режим“. Същото може да се окаже вярно и за Сейшелските острови. В крайна сметка почти всички офшорни територии, през които в момента се влагат анонимни пари в България, може да се окажат „не-офшорни“.

Разбира се, тези промени се правят деликатно. Вместо да изреждат страна по страна, депутатите от Реформаторския блок просто са написали, че регламентите няма да важат за Отвъдморските територии на ЕС – 25 на брой, голяма част от които образци за офшорни зони. Възможно е на нашите политици да е бил оказан натиск от Лондон или Хага, но не съществува такъв закон, който да простира принципа за свободно движение на капитали също и към Отвъдморските територии. Така че опитът на Реформаторите да скрият про-бизнес законотворчеството си зад гърба на Брюксел е, меко казано, некоректен.

Очаква се законопроектът за изменение и допълнение на закона за офшорките да бъде гласуван през следващите седмици в парламента. Текстът е минал без възражения през комисията по бюджет и финанси и икономическата комисия на Народното събрание. Междувременно, чрез минали незабелязано промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, действащият доскоро български списък с 47 „официални“ офшорни зони е отменен, считано от 01.01.2016 г.

За да си обясним този ход на Реформаторския блок е нужно да си припомним как беше приет самият закон. Вносителите му бяха депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски. Многобройни разследвания в последващите години доказаха, че бизнесът на Пеевски също използва офшорни дружества, но „неофициални“ – такива, които са регистрирани в Лихтенщайн и Люксембург, например. Тези, както и ред други страни осигуряват анонимност на капитала, макар и данъчните режими в тях да са по-високи.

Може да се заключи, че докато са били на власт, депутатите от ДПС са приложили регулация, която издига бизнес бариера за конкурентните „обръчи от фирми“, по думите на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Законът за офшорките, който забранява например издаване на лицензи за зелена енергия на офшорни фирми, е насочен към привържениците на англосаксонските островни данъчни убежища – а за тях може да се предполага, че симпатизират на либералния Реформаторски блок.

Според действащия доскоро списък на офшорните зони в българското законодателство и по данни на БНБ, у нас през 2014 г. са инвестирани 2.15 млрд. евро от офшорни фирми. Заедно с неофициални европейски офшорки като Кипър, Лихтенщайн и Малта, размерът на преките офшорни чуждестранни инвестиции в България достига 15 млрд. лв., тоест една пета от всички официални чуждестранни инвестиции в България са офшорни.

offАко предложението на Реформаторския блок влезе в сила, от въпросните 2.15 млрд. евро поне ¾ ще трябва да се третират като не-офшорни. Само Британските Вирджински острови са инвестирали 865 млн. евро. Изключение от действието на офшорния закон е предвидено също и за страните по Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. Сейшелите и Панама са наблюдатели по това споразумение, със съответно 335 и 195 млн. евро инвестирани у нас.

В крайна сметка, цялата строгост на закона ще остане да важи за неизвестни острови като Вануату, Ниуе и Гуам, с инвестиции в България за по 100 хил. евро. Конфликтът на интереси на родни политици и олигарси, който е истинският мотив за въвеждането на подобен закон, ще остане да се шири безнаказано и безпрепятствено.

Ако именно Европейската комисия е наредила на София да не пречи на офшорния бизнес и това се разчуе в Европа, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ще има нови сериозни проблеми с гражданския сектор. Все пак е по-вероятно българските депутати да използват авторитета на комисията, за да минимизират подозренията, докато оказват услуга на приятелски бизнес кръгове.

Депутатите от Реформаторския блок, които внесоха законопроекта за изменение и допълнение на закона за офшорките, са: Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Танев, Антони Тренчев и Найден Зеленогорски.

Повече по темата в bodil.bg

Рисунка Мирела Николова

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s