Българските офшорни милиарди

offs

Почти 30 млрд. долара са изнесени от България през периода 1980 – 2010 г. и са вложени в офшорки. Това твърди Джеймс Хенри, бивш главен икономист на авторитетната консултантска компания McKinsey, който наскоро публикува мащабно изследване за „тайния живот” на офшорните зони.

Изтеклите от страната ни пари са само капка в глобалното море: богаташите на света са източили от родните си икономики общо между 21 до 32 трилиона долара, според Хенри. Той е стигнал до този резултат, като е съпоставил данните на Банката за международни разплащания и Международния валутен фонд с анализи на частни компании. В цитираната сума не се включват яхтите, палатите, диамантите и златните кюлчета в трезорите.

По думите на организацията „Мрежа за данъчна справедливост”, която е поръчител на изследването със заглавие “Отново за цената на офшорките”, от десетилетия насам изключително по своя размер богатство изчезва в пукнатините на световната финансова система, като се трупа в офшорните сметки на малцината супер богаташи.

Едно от следствията от новия доклад е, че неравенството в света е много по-силно изразено, отколкото е прието да се счита. Статистиците са съгласни: много рядко някой, попадащ в горния 1% на богатството, е включван в социологическите проучвания, за да разберем каква е действителната пропаст между богати и нормални.

Тази оценка на българските офшорни милиарди не е първата по рода си, но посочената сума е няколкократно по-голяма от досегашните хипотези. 29.8 млрд. долара, които според Хенри са източени от България за последните 30 години, са долари от 2000 г. – в долари от 2011 г. изходящият капиталов поток се равнява на близо 39 млрд. USD, което пък според курса на деня е над 60 млрд. лв.

Най-смелото предположение за броя на офшорните български милиарди досега посочваше числото 15 млрд. лв. Действително, има голямо разминаване с данните на Хенри, но също така трябва да се отчете, че не всички източени през годините българските пари са останали в офшорните сметки; част от тях бързо са били вложени в недвижими имоти, похарчени или обратно инвестирани у нас.

За сметка на това изнесените в чужбина пари са носели доход на своите български собственици, определен от изследването на 20.9 млрд. долара. Общият размер на офшорния капитал на анонимните богати българи през 2010 г. е бил 43.8 млрд. долара: 4 до 5 пъти повече от досегашната преценка.

Хенри сравнява офшорните зони с черните дупки на астрофизиката, включително по това, че те могат да бъдат опасни за този, който ги наблюдава твърде отблизо.

Новите изчисления са съществен аргумент в подкрепа на движението за данъчна справедливост. Ако правителството успее да таксува тези милиарди „без да убива златната гъска”, то може да реши много от проблемите си. Ако приемем, че българските офшорни капитали се увеличават със скромните 3% годишно, то плоският ни данък върху тези пари може да донесе на бюджета повече от 600 млн. лв. годишно.

Сметките на Хенри показват учудващо сходство между размера на националния външен дълг за някои държави и сумите, които са избягали от тези страни и сега се крият в офшорните зони.

Споменатата зависимост е в сила и за България: общият обем на изнесените от страната средства след 1980 г. се равнява на 89% от размера на натрупания за същия период външен дълг. Според Хенри през последните 30 години в офшорни зони са изнасяни средно годишно по 5% от националния доход на България. Това е сравнително висок процент за света: само страни като Русия и Венецуела с 6% и Украйна с 9% ни изпреварват.

Някои от прочутите световни длъжници всъщност са световни кредитори, ако се вземат под внимание и парите, вложени в офшорни зони, посочва се в доклада. Авторът се възмущава от тайнствения ореол, който самите правителства създават около този проблем.

Едно от по-общите заключения на новото изследване е, че класическата теория за „ефективните” капиталови пазари не е валидна. На света има над 29 000 индивиди с богатство от над 100 млн. долара и повечето от тях са анонимни.

 

Поради засиления обществен интерес към “офшорните” въпроси публикуваме без изменения този текст на Димитър Събев от октомври 2012 г. Навремето той не бе приет за отпечатване във водещо българско списание

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s