От Австралия през Перу до България: спрете Гленкор

Какво свързва Австралия, Перу и България? Огромна мултинационална минна компания, която добива промишлени метали из целия свят, замърсява тежко околната среда – и не плаща данъци.

Glencore със седалище в Швейцария и офис на остров Джърси заема челното десето място в списъка на най-големите компании в света, с приходи от 170 млрд. долара през миналата година. Тя контролира 60% от международната търговия на цинк и 50% от търговията с мед и държи ключови находища на промишлени метали по целия свят.

Едно такова находище е мината „МакАртър Ривър“ в Северната територия на Австралия. Тя носи огромен доход на собствениците си – но стресира живота на местните общности. От години малкият аборигенски народ боролула се бори за земите и водите си, отровени от „Гленкор“. Поминъкът на боролула почти изцяло зависи от риболова, също и питейната си вода те взимат от река МакАртър. Но откакто мината работи, местните жители виждат как цвета на водата им се променя като дъгата.

Гленкор няма право да трови нашата река. Затворете мината и почистете река МакАртър!

Гленкор няма право да трови нашата река. Затворете мината и почистете река МакАртър!

Документи разкриват, че още през 2014 г. компанията е била наясно с повишените нива на тежки метали във водата, както и в рибите и мидите – но не е предприела никакви мерки, за да уведоми и предпази населението. Боролула са твърдо решени да защитят наследството на своите предци.

Днес, 19 май ще се състои годишното събрание на „Гленкор“ в Швейцария. Пред офисите на компанията в Сидни с подкрепата на ActionAid Австралия ще се организира протестна акция на малкия народ, с изсипване на мъртва риба и изпълнение на традиционни барабани.

By Laura Murphy-Oates

By Laura Murphy-Oates

Каква е връзката с нашата страна? В Комбината за цветни метали край Пловдив се преработват цинкови концентрати, идващи от „Искай Крус“ – друга мина на „Гленкор“, разположена в Перу. Металите пътуват над 10 000 километра, за да стигнат от пристанището Каляо до Бургас и после до пещите на КЦМ. Цялата операция се ръководи от поделение на „Гленкор“, регистрирано на Бермудските острови.

Отпадъците и емисиите от добива остават за населението от древното индианско племе ярус, което живее в околностите на гр. Ойон в Андите. Мисия на „За Земята“ през януари установи, че земеделското производство, водните ресурси и потенциалът за доходи от туризъм на местните жители са подложени на стрес заради мината. Заетостта в „Искай Крус” е неустойчива и пряко зависи от прищевките на световните пазари.

DSC_0038

Мина “Искай Крус” – на 4872 м.н.вис. тя мърси прекрасния пейзаж на Андите и прави местното население заложник на световните пазари

Отпадъците и емисиите от преработката на цинковия концентрат пък остават в плодородната Горнотракийска низина. За „Гленкор“ – и за техните партньори в България, остават печалбите.

DSC_0870

Поминъкът на племето ярус също е изложен на риск заради дейността на Гленкор

През финансовата 2013 – 2014 г. шестте поделения на „Гленкор“ в Австралия са реализирали приходи в размер на 22.4 млрд. долара. Върху тях не е платен нито цент данък върху корпоративната печалба. Заради противоречиво търговско споразумение между Перу и ЕС, вносът на метални концентрати е освободен от мита и данъци и също и перуанското правителство е лишено от приходите, нужни за доставяне на важни услуги за населението.

Днес е ден на недоволство срещу „Гленкор“ и множеството подобни компании, които безнаказано изсмукват богатството на земята, докато замърсяват околната среда и отнемат поминъка на местното население. Нека ги накараме да си платят.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s