Микроданъците на Майкрософт

Защо компания, натрупала над 100 млрд. долара от минали печалби тегли банкови заеми

micro

Колаж на Невена Тодорова

26.2 млрд. долара е сумата, която ще заплати „Майкрософт Корпорейшън“, за да придобие регистрираната в САЩ социална мрежа LinkedIn. Огромна покупка – която основаната от Бил Гейтс компания без съмнение може да си го позволи, тъй като в сметките си разполага с близо 103 млрд. долара. Но вместо да прибегне до спестените пари, Microsoft предпочита да тегли банкови заеми, за да получи LinkedIn. Защо?

Отговорът на този въпрос за десетки милиарди се състои от шест букви: данъци. Огромната част от парите на Microsoft стоят на сигурно в офшорни зони. Ако тези пари се прехвърлят в САЩ, за да послужат за договорената сделка, те ще трябва да бъдат обложени – а корпоративният данък в Америка е 35%.

Но това не е всичко, защото в САЩ (както и в много други страни) лихвите, които фирмите плащат по кредитите си се приспадат от данъчната основа. И така, избирайки банковото кредитиране пред разплащане със спестените пари, Майкрософт са на път да спестят от данъци еднократно 9 млрд. долара и много милиони във всяка от последващите години.

Объркан свят, в който една къпеща се в пари компания тегли заеми, защото не иска да плаща данъци“, заявява пред агенция Bloomberg Робърт МакИнтайър от организацията „Граждани за данъчна справедливост“.

В интерес на истината, в периоди с ниски лихви компаниите често прибягват до финансиране със заеми, вместо със спестени средства. Например през 2015 г. „Епъл“ реши да се разплати с акционерите си, като тегли банков заем за 6.5 млрд. долара – вместо да посегне на натрупаните в офшорни зони над 180 млрд. долара.

Според бизнес анализаторите и финансовите директори тук не става дума за данъчен тарикатлък, а за добро корпоративно упралвение. Тим Кук от „Епъл“ дори определи като „лайняни“ критиките срещу вземането на заеми с цел избягване на данъци.

Възмущението на директорите не прави тази практика по-малко противоречива, но работата е там, че поредният хитрец в лицето на „Майкрософт“ може да се размине не само с публично порицание.

Богатата на офшорни сметки корпорация няма кой знае какви финансови ресурси в САЩ (около 3 млрд. долара). В същото време до края на тази година й предстоят големи плащания: за обратно изкупуване на акции и за обявеното придобиване на „ЛинкедИн“. Затова рейтинговата агенция „Мудис“ вече предупреди за възможно намаляване на кредитния й рейтинг.

Според анализатори, американски корпорации държат в чужбина натрупани печалби от 2.4 трлн. долара. Ако искат да върнат тези пари в страната, според сега действащото законодателство компаниите ще трябва да платят над 600 млрд. долара като федерални данъци.

Впрочем значителна част от печалбите, които американските корпорации крият от данъци в чужбина всъщност се намират в инвестиционни сметки, поддържани от американски банки. Например 81% от офшорните пари на Microsoft са вложени в американски държавни облигации.

Майкрософт получава лихви от тези държавни ценни книжа – и в същото време се ползва от данъчни облекчения заради лихвите, които плаща по банкови кредити.

По последни данни, „Епъл“ държи извън САЩ над 200 млрд. долара, „Пфайзър“ над 193 млрд. долара, „Дженерал Илектрик“ 104 млрд., „Гугъл“ 58 млрд. и т.н. Според Bloomberg в момента във Вашингтон активно се лобира за „данъчна ваканция“, за да може тези пари да се върнат в САЩ, но без да бъдат обложени със сегашния висок данък. Компаниите изтъкват, че при по-ниска от 35% ставка печалбите от чужбина ще бъдат инвестирани в САЩ и това ще помогне на икономиката.

Не останаха толкова доверчиви: през 2005 г. администрацията на Джордж Буш организира такъв данъчен юбилей, понижавайки корпоративния данъчк за чуждестранни печалби от 35% на 5.25%. Възползваха се над 800 компании, които върнаха в страната 300 млрд. долара.

Но тези пари не бяха инвестирани, а използвавни за финансови спекулации и бонуси. Доклад на Националното бюро за икономически изследвания показва, че някои от компаниите, които са се възползвали най-активно от данъчната ваканция, малко след това са затворили заводи с десетки хиляди служители.

За тази година на президентски избори по-съществена промяна в данъчното законодателство на САЩ е малко вероятна, но решението на Microsoft да придобие LinkedIn с банков заем само по себе си говори, че компанията се е настроила за благоприятни данъчни реформи.

 

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s