Голяма крачка за ЕС – малък напредък за данъчната справедливост

Европейските институции обявиха че работят за честно и справедливо данъчно облагане – и оставиха зеещи възможности за „данъчна ефективност“ на бизнеса

Нови данъчни правила и общ подход към данъчното облагане на големи компании договориха страните членки на 21 юни. Дни по-рано финансовите министри одобриха предложения от Европейската комисия през януари пакет мерки против избягването на данъци (Anti-Tax Avoidance Package). Макар че комисията изрази задоволство за „поразителната бързина“, с която това законодателство е одобрено от страните, експедитивността се дължи по-скоро на възможностите, произтичащи от обтекаемите формулировки на новите данъчни правила, отколкото на отдаденост на данъчните приходи.

Избягването на корпоративни данъци е проблем, оценен на 50-70 млрд. евро в Европейския съюз. Това е приблизително равно на една пета от лихвите, които задлъжнелите европейски правителства плащат по кредитите си всяка година. Без съмнение, тези приходи са добре дошли, но икономическата политика, която кредитните пазари насърчават се базира на друга математика. Консервативните политици се водят от убеждението, че по-голямата данъчна отговорност и прозрачност ще засегне конкурентноспособността на европейските компании.

Въпреки това, Европейската комисия успя да прокара регулации, касаещи пет области с риск за избягване на данъци:

а) Ограничаване на лихвени плащания (interest limitation). Те влизат в сила, ако корпорация отпусне кредит с висока лихва на дъщерно предприятие през компания, регистрирана в трета страна с ниски или никакви данъци. Високите лихвени плащания се приспадат от данъчната основа в ЕС, изнесеният доход не се облага и в третата страна.

б) Облагане при излизане (exit taxation). Ще се използва в сферата на интелектуалната собственост и патентите. ЕК дава следния пример: фармацевтична компания разработва нов продукт в страна членка и приспада разходите за изследвания от данъчната си основа. Щом активът започне да носи печалба, тя учредява нова компания в офшорна зона и прехвърля там патента. Така стойността, създавана от интелектуалната собственост не се таксува никъде. Страната членка вече ще може да обложи стойността на продукта, преди да е изнесен в чужбина.

в) Избягване на хибриди (hybrids). Някои компании експлоатират разликата в дефинициите на дадени разходи в различните страни и ги приспадат двукратно. Други компании са в необлагодетелствано положение – принудени са да да плащат данък върху един и същ доход в различни страни членки.

г) Правило за контролирани чуждестранни компании (Controlled Foreign Company Rule). За такива се признават дружества в юрисдикции с ниски или никакви данъци, в които над 50% участие имат данъчни резиденти на страната – членка. Страната членка следва да обложи рентите, които регистрирана в ЕС компания отчислява в офшорна „касичка“.

д) Общи правила за противодействие на данъчните злоупотреби (General Anti – Tax Abuse Rule).

Запълването на посочените празнини в европейското законодателство излиза извън препоръките на ОИСР и предложения модел анти – BEPS. Европейската комисия заявява и мерки, свързани с глобалната данъчна справедливост: подкрепа за данъчните администрации на развиващите се страни, общи действия против корпоративните данъчни злоупотреби. Сключвайки търговски договори с партньорите си, страните от ЕС ще имат и „просветителска роля“ за налагането на добри данъчни практики в света. Добра данъчна история ще е нужна и при усвояването на еврофондовете. Трети страни, които не поддържат добри данъчни стандарти, ще се вписват в списък. Ще се развива кооперацията между данъчните администрации, за да се постигне ефективност в CBCR (докладване на данъчна информация страна по страна)

Всичко това звучи многообщаващо, но конкретни текстове на новите данъчни правила показват друго. На първо място, регулациите ще влязат в сила най-рано през 2019 г., тоест компаниите разполагат с 2.5 години, в които да изнесат безнаказано патентите и централите си от ЕС в офшорни зони. Правилото за ограничаване на лихвените плащания оставя възможност за до 30% отчисление от данъчната основа под формата на лихви по кредити. Така тази мярка няма да спре, а само ще ограничи мащаба на данъчните трикове за придобиване на активи с дълг.

По дерогация, от данъчната основа се приспадат и лихви в размер до 3 млн. евро – което насочва към друг дефект на новото европейско данъчно законодателство. Докато регулациите касаят наистина най-големите, компаниите от „втория ешалон“ се радват на специални условия. Големите, но не най-големи фирми – с оборот под 750 млн. евро, няма да разкриват данъчна информация „страна по страна“. Така за над 85% от европейския бизнес данъчната прозрачност ще е само добро пожелание. От друга страна, за компании с годишни печалби под 0.75 млн. евро не се прилага правилото за контролирани чуждестранни компании.

Европейската комисия затруднява агресивното данъчно планиране, но все пак оставя на фирмите вратичка, през която да си спестят облагането при излизане. Ако компанията измести седалището си в страна членка или в страна от Европейското икономическо пространство (ЕС + Лихтенщайн, Исландия и Норвегия), тя може да разрочи дължимия „данък изход“ в 5-годишен период. Данъчни убежища като Кипър, Ирландия и България дори може да спечелят, като приютят доходоносните патенти.

Европейската комисия препоръчва модела BEPS като минимален стандарт на страните членки, който да бъде въведен до 2024 г. Особено внимание се обръща на 7-те страни на ЕС, които не членуват в ОИСР – сред тях и България с Румъния, Хърватия, Латвия, Литва, Кипър и Малта. Към тях се отправят остри думи заради мудността си и това, че пропускат да осигурят ефективно облагане на приходите на големите компании на своя територия. От останалите 21 страни се очаква да отидат и по-далеч от BEPS.

Търсят се данъчни шампиони – но дали се предлагат? Без действия срещу конкретни компании и данъчни убежища постигнатите с толкова преговори европейски правила няма да заработят. По думите на германския евродепутат Фабио Де Маси, всяка страна е получила своето малко сладко изключение. Великобритания не позволи новите правила за данъчна прозрачност да се пренесат върху отвъдморските й територии, които са сред най-важните офшорни зони в света. Дори България, в очакване на европейски „черен списък“ на данъчните убежища наскоро отмени своя действащ списък на офшорните зони и така влезе в опасно „междузаконие“.

Добрата новина е, че Европейската комисия не се е отказала от идеята за публичен CBCR – тоест разкритата данъчна и фирмена информация да не остава за служебно ползване на данъчните власти, а да се отвори за достъпа на журналисти и неправителствени организации. Но това усилие най-вероятно ще бъде оставено за следващ случай.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s