Щастие и данъци

За изчезващата радост от високата заплата и ситуацията, в която 500 евро са повече от 700

DSC_0344Прогресивните среди по правило активно обсъждат разпределянето на държавния бюджет, настоявайки да се отделят повече средства за социални дейности, околна среда, образование и здравеопазване. Далеч по-пасивни остават те по вероятно по-важния въпрос: как се събират бюджетните средства, които се разпределят, или проблема за данъчната справедливост.

Данъците са не само средство за набиране на приходи в бюджета, но и икономически лост, сърцевина на фискалната политика. Често се изтъква, че те стоят в основата на стойността на фиатните пари. Данъците дават възможност да се стимулира дадена дейност и да се ограничи друга, излишна или нежелана дейност. Ако са прогресивни, те отслабват напрежението, което неравенството на доходите създава в обществото.

Човешки дефекти

Често левите привърженици имат смътна представа за данъчна политика: „да вземем от богатите и да дадем на бедните…“ Този подход е грешен, тъй като в самата същност на хората, включително на бедните е да желаят да станат богати. В кризата мечтата може и да е помръкнала – днес само 20% от американците вярват, че ще станат милионери в рамките на следващите 10 години, но тя продължава да въздейства на психиката на хората, когато те избират своя лидер, често милионер.

Бедните хора продължават да гласуват за интересите на богатите, включително за намаляване на собствените си социални придобивки. Продажбата на публични активи и неизгодното концесиониране на публични услуги остават на заден план заради експлоатираните от радикалната десница базови човешки страхове: сигурност, миграция, морал, религия. Широките слоеве неусетно се застъпват за гарантираните печалби на върхушката, включително като й намаляват данъците.

Необходим е цялостен научно обоснован подход за данъчна справедливост, който отчита този общочовешки дефект, за който стана дума. Тогава данъците, по-точно умно организираната данъчна политика е способна да увеличи щастието на хората.

Как е възможно това? Типично е да се говори за „наказване с данъцина икономическия човек, който желае да увеличи на всяка приемлива цена количеството на парите, активите и контрола си. За него всеки данък е нещастие.

Науката е установила, че нещата не стоят точно така. Нещастие носят не толкова данъците, колкото гонитбата за богатство. След достигане на определено ниво на благосъстояние – все пак по-високо от настоящето в България, прирастът на доходите не води до значим ръст на удоволствието от живота, това е доказано. Но преследването на допълнителен доход със социална санкция допринася за увеличаване на неудовлетворението.

Кога 500 евро са 300 евро

Изследванията на щастието дават потвърждения за това от десетилетия. Беше установено, че удовлетвореността от живота във Франция и в САЩ е еднаква, независимо че доходът на човек във Франция на 35-часовата работна седмица е по-нисък от този в САЩ с 1/3. Държавата Коста Рика – малко под стандарта на живот в България, е една от най-щастливите страни в света, докато България е в групата на най-нещастните.

Обяснението е, че хората оценяват своите успехи, сравнявайки себе си с другите. Няма универсална вътрешна скала: за един човек 500 евро в квартал, в който останалите взимат по 400 евро са повече, отколкото 600 евро в квартал, в който всички взимат по 700 евро. Тогава, колкото по-високо е неравенството в едно общество, толкова по-масово ще е неудовлетворението от живота. България го потвърждава, с най-високо неравенство, най-ниски данъци, най-ниски доходи и най-голямо нещастие в ЕС.

Човек е щастлив, ако чувства, че се справя – и го чувства, когато има поне толкова, колкото останалите хора около него. 

Психологът Даниел Канеман е най-задълбоченият изследовател на „икономиката на щастието“. Известен е поставеният още през 1970-те парадокс на Истърлин, на името на калифорнийския икономист Ричард Истърлин. Друг авторитет, мислил за “капана на щастието” е Ричард Леард, програмен директор в London School of Economics. Следват разсъждения върху някои заключения от книгата му „Щастие: уроци от една нова наука.

Работата като замърсяване

Данъкът е политически управленски механизъм, който има възможност да насърчава социално желаните дейности и да спира социално нежеланите. При достатъчно висок данък върху въглеродните емисии хората щяха да адаптират поведението си, да намерят алтернативи на двигателите с вътрешно горене и замърсяването на атмосферата можеше да намалее. Ако се насочат правилно, данъците не изкривяват – както действително често се случва, а коригират и балансират.

В днешния свят голяма част от работата се е превърнала в „замърсяване“, в нежелана емисия. Хората не са щастливи, тъй като работят твърде много и не им остава място за личен живот и обикновени човешки преживявания със семейство и приятели. Тази самоцелна работа е вредна както за тях и техните семейства, така и за планетата. Тя ускорява темповете за извличане на петрол и метали и увеличава количеството на отпадъците.

Тя служи на безкрайния икономически растеж, който унищожава, на практика излишно, невъзобновимите ресурси. Сравнявайки се с другите, хората се чувстват нещастни, ако нямат “достатъчно”. От алчност или суета те посягат на публичните блага, на природно и културно наследство. Губи се представата за непаричната стойност на света, който ни заобикаля. В плен на икономическата машина, човекът бяга от дебнещото го чувство за нещастие, като разрушава света около себе си.

Дори да звучи абсурдно, данъците може да помогнат на хората да са по-щастливи. В човешката природа е заложен стремеж за по-висок статус, било то чрез доходи, кредити или предприемачество, и данъците може да овладеят деструктивните му импулси. Данъците ще направят хората в богатия свят по-щастливи, като ги накарат да работят по-малко.

Изчезващата радост от високата заплата

Да търси щастие чрез сравнение е присъщо на човека, но това в материален план е така или иначе непостижимо. Рядко удовлетворението е дълготрайно и човек бързо забравя това, което получава. Допълнителният доход първо ни прави щастливи. После свикваме с него и за да изпитаме отново същата тръпка, изоставяме източниците на истинско щастие: семейство, приятели, каузи.

Работата обсебва и се самоувеличава. Хората бързо привикват към доброто, а над определено ниво на доходите повечето пари не носят същото удоволствие, както в началото. Експериментално е установено, че за една година изчезва 40% от доволството от повишението на заплатата. Ако заплатата ви тази година е вдигната от 400 на 500 евро, на следващата година вие ще се чувствате така, сякаш имате 460 евро, а на третата година значението на увеличението на практика ще изчезне.

Хората се пристрастяват към нарастването на дохода си също като към цигарите. Или към наркотиците: трябва постоянно да увеличаваш дозата, за да чувстваш същото. Ако заложат на дохода, за да останат щастливи хората трябва да работят все повече и повече. Те трябва да бягат, за да останат на едно място.

Това са черти, свойствени за човека, които нямат нищо общо с лявата или дясната му политическа ориентация. Не може да се счита, че от сегашните предпоставки ще се родятнови леви“ хора, които ще са доволни от малкото, което имат. При първа възможност бедният човек ще се превърне в богат, после в още по-богат. Данъците са прогресивна политика, която може да отказва хората от нерационално поведение.

Анти дядо Коледа

Според друга лекция на Ричард Леард, прекратяването на описания порочен кръг изисква данък върху дохода от порядъка на 60-65%. След това ниво на изземване хората губят стимул да работят, и това ги предпазва от паричния наркотик, от клопката на постоянната гонитба на сравнение и статус. Това може да се определи като екологично отговорно таксуване, тъй като отдавна знаем, че в днешния свят има достатъчно доходи, но не и достатъчно работа за всички хора.

Това е човешки въпрос, политически непопулярен както за лявото, така и за дясното. Факт е, че в средата на XX век в САЩ в период на най-голям просперитет нивото на маргиналния подоходен данък се движи около 80-90%. Далеч по-скромни предложения днес не намират своите политически представители в лицето на т.нар. социалдемокрация. Няма прогрес за всеобщ данък на Тобин, „данък милиардер“, глобален въглероден данък, отмяна на вредните субисдии за въглеродните горива, данък върху оборота.

Икономистът Джон Куигин описва теорията за „двамата Дядо Коледи“: ако левите предлагат подобрения в икономиката чрез увеличение на публиичните разходи, „десните“ отговарят с предложения за намаляване на данъците. Каквото и да кажат след това левите – и за данъците, и за разходите, те ще са в положение на анти – дядо Коледа.

Политическият финт, с който консервативният журналист Джуд Уаниски помогна за първата предизборна победа на Роналд Рейгън, паразитира върху най-важния атрибут на развития свят – споделената отговорност. Ниските данъци и икономиите от социални разходи надали са направили някоя страна по-богата, но по всичко личи, че допринасят за намаляване на удовлетвореността от живота.

Половината щастие 

Ако са качествени, тоест достатъчно финансирани, важни публични функции като образование, здравеопазване и сигурност вдъхват задоволство на населението. Авторът установи съществена закономерност. Корелационната зависимост между данъци и щастие в страните по света е 0.48, или казано по друг начин, половината от по-голямото щастие на една страна кореспондира с по-високите данъци, които се плащат там.

До този резултат стигнах, като сравних разходите за данъци като процент от БВП и удовлетвоореността от живота, установена от глобалното изследване на “Галъп Интернешънъл” за 150 държави: на практика всички по-значими страни по света с изключение на някои острови, включително офшорни убежища. Резултатите следва да се прецизират. Дотук, коефициент на Пирсън от 0.48 говори за средна към силна зависимост между щастието в една страна и плащането там на по-високи данъци.

Picture1

Димитър Събев. Данъци и щастие. Публикацията е на база на доклад, изнесен на конференция на ПП “Българската левица” на 28.05.2016

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s