Шаран от национално значение

Или как данъците може да послужат като наказателен инструмент срещу непокорния малък бизнес

От Димитър Събев

Хищни мултинационални корпорации, които чрез безскрупулни адвокати прехвърлят печалбите си в офшорни зони и не плащат данъците, нужни за развитието на една страна – това е най-честата мишена за привържениците на данъчната справедливост.

Но данъците в България понякога имат и друго предназначение, освен да осигуряват ресурс за пенсии и публични услуги. Те служат също и за сплашване и наказване на непослушни бизнесмени. Когато избягването на данъци е национален спорт, данъчните служби по места се превръщат във фактор, предоставящ или отнемащ бизнес предимства.

Това демонстрира случаят на рибовъда от гр. Елхово Стоян Желязков, който от години се бори за поминък, лавирайки между внезапни проверки, противоречиви глоби и компрометирани търгове.

Ден година храни

Традицията да се яде шаран на Никулден превръща 6-ти декември не само в професионален празник на рибаря, но и в най-важен ден за приходите на един рибен магазин. По-точно, пиковите дни са 4-ти и 5-ти декември – навръх празника рибите са вече във фурната или тигана.

img_20160817_135952Така че на 4-ти декември 2015 г. в магазина за жива риба на Стоян Желязков има доста клиенти. За обслужването им помага майката на Стоян, както и друг негов служител – пенсионер. Цари предпразнична суматоха, възрастната жена прибира парите, връща ресто и щрака на касовия апарат.

Което си е истина, истина е: тя не е издавала касов бон на всеки купувач. Това е категорично установено от мобилен екип на Националната агенция по приходите – Бургас, озовал се в магазина на Желязков в сюблимния момент. Фалшив клиент се сдобива с два едри шарана на обща стойност 21.56 лева, без да му връчат касова бележка и капанът щраква.

На Желязков е наложена глоба от общо 800 лв. заради две провинения: неиздаване на фискален касов бон за конкретните два шарана, както и разминаване на парите в касата с показанията на фискалното устройство. За да разберете за какъв мащаб става дума, в касата на магазина в този върхов ден е имало малко над 100 лв., на апарата са „чукнати“ около 40 лв.

По-вредно за бизнеса на Желязков от глобата се оказва разпореждането на НАП магазинът незабавно да се затвори за срок от един месец. Така той изпуска не само продажбите по Никулден, но и Коледните празници – тоест най-силните седмици в годината.

За да няма съмнения, че Желязков е сериозен нарушител, шефът на НАП – Бургас изготвя обемист документ, където обосновава наложеното наказание със следното тълкуване на Административно – процесуалния кодекс: незабавното изпълнение (затварянето на търговския обект) се налагало … „за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси“.

img_20160817_135645На територията на Бургаска област оперира известна чуждестранна компания, която от десетилетие декларира, че работи на загуба. Тя вероятно си е спестила десетки милиони от корпоративни данъци в България, но в нейния казус НАП явно не вижда нуждата да се „защитават особено важни държавни или обществени интереси“. Вместо това, цялата строгост на данъчните закони е стоварена върху един малък квартален обект, пипнат натясно в подходящ момент.

Това само по себе си е достатъчно любопитен факт, за да потърсим по-дълбоките причини.

Партийно поръчение или просто престараване

Земята между Сакар и Странджа е бедна на валежи, но през годините тук са изградени множество язовири и е добре развито рибовъдството от полуинтензивен тип. Клиенти за местните аквакултури не липсват, като особено активни в последните години са румънските прекупвачи.

С бежанската криза, строителството на граничната ограда и разполагането на мобилни патрулиращи екипи в региона, значението на Елхово значително нараства. Неговото местоположение и населението от близо 10 хил. души го правят най-важен пограничен град в Югоизточна България.

Толкова по-важни за управляващата партия са позициите й там: кметът от ГЕРБ Петър Киров през 2015 г. спечели втория си мандат, без да се явява на втори тур, а ГЕРБ имат 10 от 17-те общински съветника.

Ключова фигура сред общинарите на ГЕРБ е Кирил Киров, председател на Местната инициативна група и собственик на две фирми, занимаващи се със селскостопански бизнес. Освен с аренда на няколко хиляди декара земеделска земя и с ресторант, Киров се занимава и с рибовъдство, като държи два язовира в региона. Негов е и втория магазин за жива риба в Елхово.

Ако съдим по отчетите в Търговския регистър, продажбите на общинския съветник не са внушителни: 58 хил. лв. са нетните приходи от продажба на риба за 2013 г. на фирмата му „А.Т.Е.“ ЕООД. При наличието на магазин, ресторант и два язовира, това навежда на извода, че Киров има причина да не е доволен от рибния си бизнес.

Предвид твърде малкия рибен оборот на общинаря, може да се запитаме дали НАП прилага еднакви критерии към двата магазина за риба в Елхово. Така или иначе, Киров е извлякъл косвени облаги от затварянето на бизнеса на прекия си конкурент.

Но може би е преувеличение да се търси партийно поръчение в действията на НАП. Икономистът – специалист по социални дейности Татяна Кънчева беше назначена за директор на важната регионална приходна агенция през лятото на 2015 г. изненадващо за всички. Вероятно тя се е впуснала с прекалено голямо рвение в новото си поприще и на моменти е преминала границата на целесъобразността.

Показателно е, че Районният съд в Бургас през юни 2016 г. отмени наложена от НАП глоба в размер на 500 лв., санкционираща продавачка на алабаш и бяла ряпа на общинския пазар, която също не издала касова бележка. Съдът се произнася, че това е „маловажен случай на административно нарушение“, несъответстващ на глобата. (Решение 899/16.06.2016 г.)

С какво тогава бизнесът на Желязков е толкова по-важен и от продавачите на бензин, и от търговците на алабаш, че за два шарана се е наложило да се затвори магазина му за цял месец?

Черната овца на Елхово става шпионин

Жителят на големия град трудно разбира социалната структура на малкото населено място. В малкия български град човек не съществува сам по себе си – той първо принадлежи на род, партия, махала, ловна дружинка и т.н., и чак след това има право на личен живот в незаетото пространство. Стоян Желязков не произлиза от някой тежък Елховски род, в същото време инициативността и професионалната му квалификация го правят независим. В този регион това е взривоопасна комбинация.

Звучи комично, но не е шега, че през 2012 г. Желязков е глобен с 300 лв. заради нерегламентиран превоз в конска каруца на един шаран и няколко дребни каракуди. Рибите били без декларация за произход, постановява инспекторът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – който случайно се озовава на междуселския път точно в момента, когато оттам минава шаранът на Желязков.

По-рано през същата година рибовъдът става жертва на схема, която стига и до министър председателя. Дълго време Стоян Желязков стопанисва големия общински язовир в с. Трънково, но на проведения търг за преотдаването му той е принуден да наддава и да заяви нереално висок наем и съответно не подписва протокола. Вторият търг се провежда в партизански условия (обявен е единствено в ямболския в. „Време“) и е спечелен от правилния човек на правилната цена. Това е държавният служител Иван Кафеджиев, който се явява като пълномощник на тъща си.

Желязков отвръща с операция, на която би завидял и опитен разследващ журналист. Той кани в магазина си новия наемател Кафеджиев, както и свързаният полицай Георги Вълчев, и провежда с тях „откровен“ разговор – който обаче се записва от скрити под тезгяха свидетели. От записа става ясно, че действителният нов наемател на единия язовир в Трънково е…кметът на Елхово Петър Киров („Не мога да говоря с кмета за друг човек в неговия язовир… язовирът е негов!“ – ясно се чува да говори Кафеджиев, който по това време работи в МОСВ ).img_20160817_135411

Също така се разбира, че силните на деня в Елхово ще използват новонаетия язовир, за да печелят европейски проекти – като начинът за това бил „да се влезе в тъмната стаичка и да се издруса крушата“. Потвърдена е версията на Желязков, че му е предложен подкуп, за да се откаже от наддаването. В записа изплуват имената на бащата на районната прокурорка на Елхово, шефът на ИАРА в Ямбол и редица други „тежки“ хора.

Ефектът от това разкритие е предаване в телевизия с национално покритие, публикация в седмично списание – и разпореждане на премиера да се извърши проверка, за която отговаря… кметът на Елхово. Класически случай, когато на заподозряния се нарежда да провери сам себе си. Няма защо да питаме какъв е резултатът.

Има и други последици за Желязков след обнародването на този запис: многобройни проверки и санкции по всевъзможни причини в следващите години. Изнесената информация леко повдига завесата пред кръвосмешението между власт и бизнес в региона, но и това, което се вижда е достатъчно да ни убеди, че независимите малки бизнесмени са трън в очите на „особено важните държавни и обществени интереси“.

В крайна сметка, Стоян Желязков наема при добри условия друг микроязовир в съседната община Болярово, но гонението, на което е бил подложен в родната му община Елхово оставя в него горчиво разочарование.

Три незагасени цигари

„Знам, ако отида и падна на колене, ако им целуна ръцете, ще ме оставят най-сетне“ – жалва се Стоян на брега на новия си язовир, ден преди крайния срок за плащане на глобата за неиздадената касова бележка. След малка пауза добавя: „Но никога няма да го направя, все едно да си плюя на лицето.“ Тъмно е в полето над Боляровското село Попово, само плачът на чакалите смущава нощната тишина.

В един момент зад отсрещния хълм блясва светлина. Стоян скача от стола, вади прожектор и осветява силует на кола. Колата бавно се движи по междуселския път покрай язовира, на около километър от нас, сякаш се старае да я забележим. Внезапно лумва огън – горят сухите треви по банкета на пътя, на хвърлей от сеновала. Виждат се три отчетливи гнезда на огъня. Тайнственият автомобил отсреща ускорява. Стоян се мята на колата си и дава газ след него.

img_20160817_013705Авторът на този текст и негов приятел – авторитетен български журналист, бързаме към пожара. Кой го запали, и защо? Трудно е да отхвърлим версията „сплашване“ предвид факта, че подпалвачите се забавиха точно толкова, колкото бе нужно да ги забележим. След неизбежното объркване на телефон 112, след час пристига пожарна кола да загаси огъня. Междувременно гонката с тайнствения автомобил е приключила неуспешно, Стоян се е присъединил към нас и тримата говорим един през друг на пожарникарите:

„Колата беше комби, на кръчмата в селото долу има камера, ако искате, ще разберете коя е, още й е топъл двигателят…“ Пожарникарите извръщат очи: „Абе, сигурно някой е изхвърлил незагасена цигара.“ С колегата журналист настояваме: „На три места пламна, едновременно, висок огън, храсталаците залети с бензин…“ Пожарникарите си знаят: „Цигара е било.“

На другия ден пристигат и полицаи, за да проверят кой е вдигал пожарната посред нощ. Те продължават да ни убеждават: „Незагасена цигара, това е.“ И може би, поне отчасти и за малко, разбираме нещо за взаимоотношението човек – институции в малкия български град.

Стоян Желязков в никакъв случай не е безгрешен. Неиздаването на касова бележка е нарушение, което заслужава санкция, а със сигурност той има и други провинения пред Търговския закон. Но санкциите трябва да са съразмерни и с нарушението, и с материалното състояние на провинилия се. При това аршинът трябва да е еднакъв и за големите мултинационални компании, и за фирмите с връзки във властта, и за независимия малък бизнес.

Избирателното прилагане на данъчните правила е характерен национален дефект. Когато хората окончателно се убедят, че на големите измамници се връчват отличия, а за малките риби са предвидени всички наказания, икономиката и обществото рухват. Уморени да се борят срещу своята държава, хората, които не умеят да коленичат, си тръгват – кой в друга община, кой зад граница. И никаква бодлива ограда не може да ги спре.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s