15% от българите са бойкотирали фирми, които не плащат данъци

6Национално представително социологическо проучване зададе за пръв път важни въпроси за данъчната справедливост в България

Икономическото неравенство е сериозен проблем за България и действащата данъчна система го задълбочава. Това е един от изводите от национално представително социологическо проучване, осъществено в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост“.

Според 94.5% от пълнолетните българи икономическото неравенство е проблем за страната, като 77.1% уточняват, че „трябва да се полагат усилия за преодоляването му“.

Данъчната система е най-често използваният лост за преразпределяне на доходи в обществото, но според повечето българи у нас тя не изпълнява функциите си. Повече от половината от анкетираните (50.6%) твърдят, че данъците в България всъщност задълбочават неравенството, а 22.7% считат, че не внасят промени в разпределението на доходите. Около една пета от попитаните не могат да преценят.

Проучването е осъществено от „Маркет Линкс“ в периода 3 – 11 август 2016 г. По метода на прякото лично интервю са анкетирани 1000 пълнолетни граждани, подбрани по пол, възраст, регион и тип населено място. Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се финансира от Европейската комисия и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята“.

Неодобрение към плоския данък 

От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата.

Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Според проведеното социологическо изследване, 32.8% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка от хората с ниски доходи).

За сравнение, крайните привърженици на плоския данък са 12.5% от анкетираните.

3

При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48.3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България.

От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22.8% от респондентите. Значителен (28.9%) е делът на хората в средата, които не дават превес на нито едно от двете твърдения.

Тоест в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера“ на плоския данък.

Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко“, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци“ и „бедните не плащат данъци“.

Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16.1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11.3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24.9%).

Най-силно одобрение от 47.7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.

1

Разточително правителство 

Мерките, които може да повишат данъчните приходи често срещат възражението, че правителството пилее или злоупотребява с парите на данъкоплатците. Проведеното изследване потвърди тази нагласа: 55% от анкетираните са изцяло съгласни с твърдението, че „българското правителство пилее парите, които събира от данъци“.

С тази теза в една или друга степен са съгласни общо 76% от анкетираните. Едва 7.2% считат, че парите от данъци се харчат повече или по-малко разумно.

Същата нагласа проличава в отговорите на въпроса, дали качеството на публичните услуги съответства на данъците, които се събират. 72.3% от респондентите считат, че услугите, които получават струват по-малко от данъците, които плащат.

В групата на тези, които твърдят, че получават повече услуги по сравнение с данъците, които плащат, попадат само 11%. Макар и малък, този процент все пак не е пренебрежим. Отговорилите по този начин са най-често от категориите с най-ниски и с най-високи доходи (съответно до 220 лв. и над 900 лв. на човек от домакинството).

Жителите на София са най-склонни да се съгласят, че публичните услуги, които получават струват повече от данъците, които те плащат (18.1%).

Средната класа е против данъчните убежища 

Почти две трети (63.6%) от българите са на мнение, че офшорните зони трябва да бъдат закрити, тъй като правят възможно укриването на данъци и на собственост. По-малко от 7% заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Делът на хората без мнение или без информация е 29.5%.

4

В това число, едва 11.2% от анкетираните признават, че не знаят какво е офшорна зона. В сравнение с предишни проучвания, има сериозно увеличение на информираността и заслуга за това вероятно имат скорошните разкрития на Документите от Панама.

Най-силно неодобрение за офшорните зони се изразява в София (71.8%) и сред представителите на средната класа, с доходи 500-900 лв. на човек от домакинство (76.8%).

Показателно е, че най-търпими към офшорните зони (т.е. най-нисък процент съгласни с тяхното закриване) са хората с най-ниски доходи, вероятно защото не разполагат с информация за проблема.

Това е още едно потвърждение, че групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент“ на върха на икономическата пирамида – и ощетяващи хората в основата й.

Така или иначе, към момента на провеждане на това проучване българското население вижда в офшорните зони най-вече източник на несправедливост и заплаха.

Да затворим данъчните вратички     

Като цяло, анкетираните заявяват, че неплащането на данъци е неетично и са необходими усилия в посока по-висока данъчна справедливост. Това проличава например в оценката на твърдението „неплащането на данъци е лошо за обществото“ спрямо „неплащането на данъци е добро за частния бизнес“.

59.9% от респондентите заемат твърдата позиция, че неплащането на данъци е нещо лошо. Общо с другите две степени на оценка, на страната на данъчната солидарност застават 80.6% от българите.

5

По-малко от 5% от анкетираните (общо за трите степени на оценка) предпочитат в България да не се плащат данъци и така в частния бизнес да остават повече пари.

Валидността на заявената нагласа е проверена още веднъж с контролен въпрос в самия край на анкетата: „Ако даден индивид или фирма се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, това е…“

Само 6.8% отговарят, че това е „проява на съобразителност“. Повече от половината (51.8%) заявяват, че да се възползваш от данъчни вратички е несправедливо, защото ощетява обществото.

Други 26.8% твърдят, че вратичките в данъчните закони са несправедливи, тъй като изкривяват конкурентната среда. Тоест процентът на даващите морална присъда срещу избягването и укриването на данъци е устойчив: близо 80% от населението.

Двете подоходни категории, които най-често гледат на избягването на данъци като проява на съобразителност, отново са тези с най-високите и с най-ниските доходи.

Жителите на София, както и хората с доходи над 500 лв. са най-склонни да заклеймяват „данъчните вратички“ като вредни за конкурентната среда, което е още един белег за по-високата им икономическа култура. От друга страна, жителите на столицата са най-склонни да виждат в избягването на данъци проява на съобразителност (15.3%).

Да плащат децата  

Моралната присъда срещу неплащането на данъци, макар и ясно изразена, е повече или по-малко абстрактна: тя касае „Другите“. Като потвърждение на това, над 70% от българите са убедени, че най-големите данъчни хитреци спадат към „големия бизнес“.

В същото време, изправени пред перспективата от данъчно увеличение, българите са изключително чувствителни. Това се вижда от отговорите на централен въпрос в изследването: „Ако властта в България изпита сериозни финансови затруднения, кой от изброените варианти според вас е за предпочитане?“

Вариантите, накратко, са: теглене на заеми, вдигане на данъци, инфлация, съкращаване на публични разходи, друго. Оказва се, че само 11.9% са готови да  преглътнат данъчно увеличение, докато 18% предпочитат да се вземе държавен заем.

„Затягането на колана“ като начин за справяне с финансови проблеми на държавата е по вкуса на 12.5% от респондентите, но този процент всъщност е по-висок, тъй като значителен дял от анкетираните са предложили свои рецепти, включващи главно уволнение на държавни служители и борба с корупцията.

Защо българите са по-склонни да се теглят държавни заеми, вместо да се вдигнат данъците е интересен въпрос. Вероятният отговор се намира отново по оста „Аз – Другите“. По-високите данъци се плащат периодично и лично, докато дълговете се правят сега и се изплащат в далечното бъдеще от някой друг.2

Данъците не са само за експерти

В отговорите на горния въпрос проличава друг важен феномен: 44.6% от анкетираните заявяват, че не могат да изберат начин за справяне с финансовите проблеми на държавата. Тоест те прехвърлят решението на компетентните политици или експерти. Сред жителите на малките градове се затрудняват да отговорят близо 50%.

Като цяло, данъчна култура демонстрират близо половината от анкетираните българи. Беше използван контролен въпрос: Кой тип данъци е най-важен източник на средства за хазната? 25.6% признават, че не са информирани. От респондентите, които имат мнение преобладават верните отговори: 42.1% правилно отговарят, че това е ДДС. Верният процент е още по-висок в София (49%) и при хората с доходи над 900 лв. (57.8%).

Зададен бе и въпросът за ролята на гражданите при изработване на данъчната политика. Крайните мнения: че гражданите не трябва да вземат отношение към този експертен въпрос, или че трябва да се прибягва до протестни действия, ако данъчните очаквания са излъгани, получават съответно 10.5% и 21.4% подкрепа.

Превес (53.8%) има становището, че е нужно да се изработят системни механизми, чрез които гражданите пряко да влияят върху данъчната система и начина за изразходване на публичните средства.

Около една четвърт от респондентите твърдят, че са предприемали някаква форма на протест, когато са разбирали, че дадена фирма не плаща данъци. 14.8% са прилагали бойкот на нейни продукти, а около 20% са изпращали протестни сигнали до самата фирма или до НАП. Преобладаващото множество (74%) все пак още не са реагирали активно.

Крачка напред в развитието  

Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се фокусира върху страните от Глобалния Юг, тъй като укриването и избягването на данъци от мултинационалните компании има най-негативен ефект върху най-бедната част от населението на планетата.

Над 60% от българите заявяват, че световната данъчна система трябва да се реформира – като 40% са за радикална реформа, а 20.4% са за постепенни подобрения. По-малко от 2% считат, че днешната данъчна система е задоволителна.

От привържениците на глобална данъчна реформа, 33.5% твърдят, че ЕС трябва да има водеща роля в света. Сходен обаче е делът и на тези, които заявяват, че главната задача на ЕС е да запази данъчния суверенитет на отделните страни.

59.9% от българите считат, в една или друга степен, че България е развиваща се, а не развита страна. Само 10.8% е делът на българите, които поставят страната си в групата на развитите държави.

Това от своя страна обуславя отговорите на въпроса, дали България трябва да дава финансова помощ на по-бедните държави, или сама да получава пари от по-богатите. 16.5% от респондентите са съгласни страната да е международен донор. 56% са на мнение, че по-богатите държави трябва да ни дават пари.

Макар и да представя мозаечна картина за данъчните нагласи на българите, проведеното изследване е първото, което задава някои важни въпроси. Част от резултатите са очаквани: правителството пилее парите на данъкоплатците, хората считат, че данъчната тежест е твърде висока и като цяло очакват „богатите“ да им дадат пари.

От друга страна, неплащането на данъци получава изненадващо остра морална присъда. Офшорните зони са в „лошия списък“. Изразява се подчертана склонност за връщане към прогресивния данъчен модел. Икономическото неравенство се разпознава като проблем практически от всички българи.

Някои по-неясни нагласи също крият прогресивен потенциал: например активната реакция на 25% от населението срещу данъчните тарикати под формата на потребителски бойкоти, сигнали до данъчните служби и т.н. Важен е и фактът, че 20% от най-заможните българи са склонни да плащат по-високи данъци, за да бъде качеството на публичните услуги наистина високо.

 

 

 

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s