Офшорен тартор става президент на САЩ

Шест пъти банкрутирал собственик на поне 32 офшорки обещава тлъсти пачки на най-богатите компании на Америка

„Трудно е да си оптимист, когато президентът ти избягва да си плаща данъците, дори е главният укривател на данъци“, сподели наскоро в реч пред Европейския парламент Джоузеф Стиглиц, носител на Нобеловата възпоменателна награда по икономика.

taxtaxДоналд Тръмп е първият кандидат за президентското кресло в Белия дом от 1976 г. насам, който отказа да оповести публично данъчните си задължения. Според експерта по данъчни разследвания Джак Блум, Тръмп вероятно използва „всеки възможен способ за избягване плащането на данъци в САЩ, включително като превръща името си в търговска марка и прехвърля собствеността върху тази марка на офшорна компания“.

По думите на самия Тръмп, той плаща „възможно най-малко данъци“ в САЩ, но тъй като строителният магнат и шоумен не е разкрил подробности за данъчната си история, не е ясно какви методи изпозлва за целта. „Представете си името на президента на САЩ да е собственост на куха офшорка!“, възмущава се Блум.

Не по-подходящо за президент е да обяви банкрут – а Тръмп го е правил точно шест пъти. Това не говори задължително за неумението му да прави бизнес, напротив. Компании с ограничена отговорност от империята на Тръмп теглят непосилни дългове, после се провалят и той остава свободен от задължения, включително от данъчни такива. Избраният за президент на САЩ определя фалитите си като брилянтно бизнес решение. Привържениците на данъчната справедливост са на различно мнение.

По време на кампанията си Тръмп обеща да въведе 10% еднократен данък за компании като Apple и Microsoft, които са натрупали десетки и стотици милиарди в офшорни сметки и не искат да ги връщат обратно заради високия корпоративен данък в САЩ. По този начин той ще се опита да примами в страната онези около 2.4 трилиона долара, които американските компании държат в офшорни зони и инвестират в чужбина, недоволни от родната над 35% корпоративна ставка.

С данъчната полу-амнистия на Тръмп в бюджета вероятно може да влязат до 200 млрд. долара еднократни приходи, а в икономиката да се завъртят 1.5 – 2 трлн. долара частни средства, които може би ще подействат като бизнес стимул. Освен това, ако Тръмп изпълни обещанието си да понижи корпоративната ставка до 15%, САЩ ще привлече доста чуждестранни инвестиции от Европа и Азия.

Но тези мерки ще са с краткосрочен и средносрочен ефект и въздействието им ще се изчерпи още преди края на президентския мандат. След което старите проблеми за неравенството в обществото и за неустойчивия икономически растеж ще се завърнат с още по-голяма сила.

Доналд Тръмп на бейсболен мач. Снимка Wikipedia

Доналд Тръмп на бейзболен мач. Снимка Wikipedia

Според бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, следствието от данъчната щедрост на Тръмп ще е безконтролно нарастване на държавния дълг. Очакванията за данъчен стимул в икономиката, освен това, няма да се сбъднат: „Богатите най-вероятно ще спестят голяма част от данъчните отстъпки или ще отидат на ски в Швейцария, вместо да ги похарчат в своята лишена от търсене общност“, твърди Варуфакис.

Името „Доналд Тръмп“ се появи 3540 пъти в масива на „Документите от Панама“, но тъй като то е продадено като търговска марка на чуждестранни инвеститори, това не значи нищо. Според разследващите журналисти от ICIJ, в изтеклите файлове на адвокатската кантора „Мосак Фонсека“ има сведения за 32 офшорни компании, които принадлежат на Доналд Тръмп.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s