Данъчните шмекерии на Люксембург отново на съд

Тези, които разкриват вътрешна информация в обществен интерес заслужават награди, а не присъди

2016-12-12_luxleaks_day-of-action_2_small-3877

Снимка: Ксавие Бешен

Една малка, но изключително богата държава се бори със зъби и нокти да запази статута си на „официално данъчно убежище“. Всеизвестно е, че стотици мултинационални корпорации използват Люксембург като параван за сенчестите си финансови операции. Това не е незаконно – отговарят засегнатите. Вместо да поемат отговорност за непочтените си данъчни практики, те опитват с помощта на съда да запушат устата на смелчаците, дръзнали да извадят наяве уличаваща вътрешна информация.

Бившите служители на „Прайсуотърхаус Купърс“ Антоан Делтур и Рафаел Халет, както и журналистът Едуард Перин на 12 декември отново се изправят пред Люксембургския съд. През юни 2016 г. процесът срещу тях привлече световен интерес и вероятно затова присъдите бяха сравнително меки: заради разкриване на поверителна информация, 30 – годишният Делтур получи 12 месеца условно и 1500 евро глоба. Наказанието за Халет беше малко по-малко, а Перин беше оправдан.

Но нещата не можеха да свършат дотук, след като световни авторитети като Томас Пикети, Паскал Лами и глобални организации като Г20 взеха отношение по ЛюксЛийкс.

Делтур и Халет обжалваха присъдите си, като заявиха, че са се водили единствено от обществения интерес и не са извършили нищо укоримо. Прокуратурата на Люксембург обаче реши, че имиджът на страната е бил уронен, а опасността от изтичане на вътрешна информация става твърде висока: нужно е да се даде урок на бъдещите wistleblowers – хората, които „надуват свирката“.

Разкритията от ноември и декември 2014 г. разтърсиха света доста по-силно от скорошните „Документи от Панама“ – вероятно защото обществеността тогава получи достъп до реални документи. Вече сме сигурни, че стотици мултинационални компании са сключвали и продължават да сключват с правителството на Люксембург секретни данъчни споразумения, с чиято помощ плащат микроскопични корпоративни данъци.

Документите в обем 28 000 страници касаят периода 2002 – 2010 г. и уличават 340 корпорации в скришни данъчни споразумения. Някои корпоративни гиганти са си издействали данъчна ставка от 1%. Така че не е чудно, че Люксембург е световен финансов център, в който са паркирани поне един трилион евро. Страната отдавна е станала малка за толкова много пари: известно е, че само на един люксембургски адрес са били регистрирани 1600 чужди компании.

От едната страна е светът на големите пари, чийто неочакван представител е президентът на Европейската комисия Жан – Клод Юнкер. Като премиер на Люксембург във времето, когато са сключвани тайните данъчни споразумения, Юнкер със сигурност има какво да каже по въпроса.

deltourОт другата, страната на вътрешните информатори, разследващите журналисти и обществения интерес, дотук са се наредили 108 евродепутати, 212 000 европейски граждани, подписали петиция в подкрепа на Делтур, водещи интелектуалци и учени – и огромното мълчаливо мнозинство на хората, които губят благосъстояние заради данъчните шмекерии на големия бизнес.

Все пак, Европейската комисия бе тази, която изчисли, че еворпейските правителства и граждани губят 50-70 млрд. евро годишно заради „данъчни оптимизации“ от Люксембургски тип. Гласоподавателите надали ще са очаровани да разберат колко много „строги икономии“ и орязани социални придобивки щяха да им бъдат спестени, ако големите корпорации честно плащаха дължимите си данъци.

Повторният процес срещу Делтур, Халет и Перин няма да мине незабелязано. Повече от 100 активисти от над 20 европейски страни са планирали акции в Люксембург – демонстрации, конференции, прожекции на филми, бдения. За да се спре повторният възход на фашизма в Европа и в света – нужни са ни #честниданъци

lux

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s