Офшорните зони са инструментите на глобалния хаос

Много силно представяне на българските студенти в конкурса за есе на тема „Офшорните зони в новия глобален финансов ред“ отчитат организаторите от Екологично сдружение „За Земята“. За участие в конкурса бяха подадени 23 есета и почти всички те демонстрираха сериозен подход към темата, усет за глобалните й измерения, търсене и намиране на релевантна информация, прекрасни езикови умения и не на последно място здрави граждански ценности.  

Изборът на победител бе труден процес, като трима оценители поставяха независимо един от друг оценки по три различни критерии. В крайна сметка се обединихме около следните 4 имена: Атанас Михнев, Велислава Крачунова, Николай Стоянов, Светлана Попова. Есетата на поне още 4 участници не им отстъпват по достойнства. По-долу публикуваме с малки редакции есето на Светлана Попова, студент V курс във ВСУ „Любен Каравелов“. В следващите седмици ще публикуваме отчасти или изцяло и останалите текстове.
Глобален финансов ред ли? По-скоро бих казала глобален безпорядък, финансов и екологичен хаос. Само привидно светът става по-развит, усъвършенстван и хуманен, но реално продължават старите противопоставяния от времето на робството: богати-бедни, властимащи – народ, като богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. Това е така, защото богатите взимат от бедните, укривайки данъци, които в противен случай биха били полезен принос към държавния бюджет, обществените нужди и прогрес. В банковия сектор липсват равноправен финансов ред и строга регулация. Законодателни пропуски, които толерират ограбването, има във всички държави.

Офшорните зони не са абстракция, а конкретни територии, зад които, разбира се, стоят хора, които облагодетелстват и прикриват други хора – малцинството с парите.  Офшорните компании не дават компенсации за привилегията да правят бизнес, същевременно използват всеобщите природни ресурси като земя, въздух, вода, полезни изкопаеми, публичните ресурси като пътища, инфраструкрура, сгради, както и човешките ресурси. Те получават поле за изява безплатно, без да дадат нещо в замяна за получената възможност. Офшорните зони са бездни, „черни дупки” на бягащите от данъци корпорации, които застрашават обществения интерес в името на своя индивидуален.

Решението на този проблем е премахване на офшорните зони, които създават нелоялна конкуренция и ощетяват най-уязвимите, като задълбочават социалното разслояване в обществото. Необходимо е и радикално преосмисляне на данъчното облагане.  Жизненоважни и полезни за прогреса на човечеството дейности като производство на храни, лекарства, учебници, екосъобразни производства, възобновяеми енергийни източници, някои иновативни технологии – трябва да бъдат толерирани с по-ниски или нулеви данъци. Обикновеният човек трябва да има гарантирана покупателна способност за такива стоки.

Страните обедняват заради липсата на данъчно облагане върху нечии компании. Без данъци не може да се изгради нормална битова среда и вследствие на това се провалят хора, които при нормални условия вероятно щяха да се превърнат в общественозначими личности, които да дадат голям принос на света. Всяко човешко същество на тази планета, която е обща за всички, има право на базовите неща за нормален и достоен живот. Но когато човек е ограничен в стълбицата на потребностите, за да задоволява единствено първичните си нужди, той не може и да си  помисли за нещо повече от насъщния. Той се бори да оживее само още един ден, в същата мизерия. Затова трябва да се подпомагат личността, идеите и възможностите на всеки човек на този свят, а не само на „определени” хора. Само така ще има глобален напредък.

Големите офшорни корпорации ощетяват местни традиции и производства, лишавайки местното население от природни блага и ресурси, без да ги компенсират за това. Унищожават се естествени водоизточници, горски ресурси, подземни изкопаеми, земеделие, замърсява се околната среда. Но кръговратът в природата е винаги в сила: погубвайки всичко това, ние ще погубим накрая всъщност самите себе си – за да може светът да се възстанови отново, но след нас и без нас. Проблемите вървят ръка за ръка и те са не само глобални, но и разностранни. Говорим за влошаване на абсолютно всичко на планетата, не само на финансовите и икономическите показатели. Цената за безотговорността на „богатите данъчни крадци” накрая ще платят всички, а най-вече бъдещите поколения.

Едните ще платят цената с финансовите загуби, които неминуемо ще настъпят, когато изчерпим ресурсите на планетата, а другите ще платят с живота си, защото и без това нямат нищо друго. Честно ли е – неравен старт, неравен живот и неравна….смърт?! Хора умират, защото не могат да се изхранят, това е меко казано нечестно и несправедливо. Чудовищно е да убиваш хора, като ги лишаваш от благата им, но държейки някъде там пари в касичка… В света наистина има изобилие и ако малцинството богаташи не бяха толкова лицемерни и егоистични себелюбци, индивидуалисти, нямаше да има бедност и нищета. Всички държави щяха да са богати, с устойчиво развитие. Не казвам всички да са равни, защото това е утопия – все пак всеки трябва да получи според това, което е дал на света, но поне да не бъде толкова рязка тази разлика в социалните слоеве на обществото. Не е нормално някой да притежава живота на милиарди други хора. Иначе ще започнем да се делим на богати и на… нормални.

Главната причина за неравенството е на първо място икономическата несправедливост. „Богатите са станали богати с ум и труд, а бедните са такива заради мързел и ниска култура…“ Всички знаем, че не е точно така. Някои бедни нямат вина, че не могат да се развият, тъй като нямат равен старт с останалите. Може би държавата, в която са се родили те и родителите им, не им го е предоставила.

Дали държавата е длъжна да го прави –– да взима от богатите и да дава на бедните? Тук някой би се противопоставил например на незаслужените социални придобивки за ромското население в България, както и по света, и би казал: Всеки сам да се оправя,  нали капитализмът изисква всеки да получава според заслуженото. Но и по отношение на ромите проблемът е абсолютно същият: хора, работещи в сивия сектор и укриващи данъци, укриващи доходите си, се възползват неправомерно от помощи и социални облекчения, като по този начин лишават действително нуждаещите се. Тоест, липсва достатъчен контрол, който да е насочен към всички: както към големите фирми, така и към гражданите.

Несправедливост е превръщането на света в глобална офшорна зона, в която цари неравнопоставеност и беззаконие. Нали точно това са целите на държавността и съвременните световни политики – хората, държавите, нациите да се обединяват, за да са по-силни и да растат заедно, да си помагат, като бъдат справедливи спрямо всички? Ето тук е парадоксът и противоречието на офшорните зони! В противен случай, защо изобщо говорим за съюзи, за държавата като такава, за обществени услуги, здравни осигуровки, за държавни училища, за социални осигуровки и пенсии? Ами да оставим всички тези глупости, хората да си спестяват парите, да ги укриват както искат и да се оправят сами. Има и частни болници и частни училища и всеки да се оправя според парите, възможностите и труда си.

Решението на проблема трябва да е глобално, не индивидуално. Не бива всеки да гледа да оправи само собственото си положение. Тоест, има нужда от данъци, адекватни спрямо положението на всеки човек и спрямо всяко производство. По-високите данъци ще спомогнат за облагородяване на средата, в която живеят всички. Резултатите ще са прогрес на родината, а не ограбването й, по-малко бедност в страните, по-малко бежанци и престъпност, повече благополучие в света.

Офшорните страни в момента контролират повече пасиви, отколкото САЩ или Китай. Също така, парите, които се съхраняват в офшорните зони са колкото бюджетът на страните от еврозоната – или дори повече, защото никой не знае със сигурност. Легендата за Бермудския триъгълник и изчезващите в него кораби днес звучи така:  към Бермудските и други подобни острови – в „данъчния рай“, изчезват много пари на анонимни  компании. Това са места за укриване на средства от наркотици, оръжия, проституция, контрабанда, които клатят регулираните пазари и създават финансови и икономически кризи. Компаниите после инвестират в неща, които са по-оборотни, по-ликвидни. Тоест те искат парите, „спестени” от данъци, да им донесат възможно най-бързо още повече печалби. По този начин те „изпират” парите си и стават все по-богати.

Когато предоставят все по-щедри данъчни отстъпки на компаниите, правителствата правят грешен залог. Прехвърлянето на данъчната тежест от корпоративния данък към ДДС ощетява най-уязвимите слоеве от населението и задълбочава социалното разслояване и хроничната бедност. Заедно с това, държавите сами си копаят гроба, надявайки се да привлекат по-този начин инвестиции на големи компании, които ще създадат работни места и ще подобрят икономиката. Но никой не иска да прави бизнес в страна със слаба инфраструктура, необразована и болна работна ръка, било тя и евтина. Сложното законодателство и нормативната база в страните очевидно не работят – трябват по-прости, интуитивни и глобални решения на проблема.

Всъщност всички виждаме решението, което е много просто, но се заблуждаваме, защото знаем, че ще навредим на нечии интереси. А хората с възможности после може да навредят на нас, слабите и онеправданите. Разсъждавайки така, ние се обричаме на робство. Нашите поробители са и ще са парите и властта. Хората с офшорните компании са тези, които правят законодателството, от което могат да се измъкнат. Решението е на власт да застават само хора, които доказано нямат бизнес: независими професионалисти, но не и бизнесмени. Някой ще каже – ами ако нямат бизнес, как ще  взимат решенията за развитието на бизнеса? Много просто, и аз не съм готвач, но мога да готвя. Не е нужно да си бизнесмен, за да разбираш от бизнес, а дори да си такъв, никога не е гаранция, че си успешен и решенията ти са най-правилните.

Поддръжниците на офшорните зони твърдят, че те спестяват данъци на компаниите и правят продукцията им по-евтина и качествена, като по този начин стимулират продажбите и развитието на компанията. Но на каква цена, щом някои хора така или иначе не могат да си позволят да купуват? Богат на беден не вярва. И за какво ни е това безумно производство – свръхпроизводство от всичко по много и в най-различни вариации? Производството и потреблението са неравномерно разпределени по света и премахването на офшорните зони ще спомогне за изглаждане на тази неравномерност, защото „офшорките” създават монополи и унищожават местни и национални бизнеси, или възможности за развитието на такива.

Но защо да взимаме повече данъци от тези, които работят повече, така ще ги демотивираме – твърдят поддръжниците на „укритията”. Ще се вземе повече, защото работейки и произвеждайки повече, те ползват повече поле за изява: терени, трудови ресурси и т.н . Но аз ще попитам обратното: защо този, който работи и произвежда най-много, да бъде насърчаван с по-ниски данъци? Той все пак получава печалбата си, нали? И данъкът ли трябва да влезе в графа „печалба”? Това е нелогично.

А не губят ли мотивация хората, които са просто работници и заплатите им отиват в плащане на косвени данъци, докато на работодателя е простено, че се възползва от труда им и печели от стоките, които продава на същите тези работници? Например в България, когато обикновените хора купуват храна, лекарства, учебници и т.н – неща от първостепенна нужда, те всъщност компенсират дупките в бюджета, получени от невнесените данъци на фирмите. Чрез високия данък върху консумацията и ниския върху труда се ограничава покупателната способност на населението и се намаляват разходите за бизнеса. Утежнява се данъчният товар върху най-уязвимите групи, като не се прави разлика между производители, работници, пенсионери, студенти, ученици или деца. Така се поражда голямото неравенство на доходите и в социалния живот. Ниските фирмени данъци в България лишават населението от сигурност, адекватни публични услуги и насърчават корупцията.

Офшорните зони се оправдават като решение на голямата данъчна тежест в другите страни. Обаче богатите държави имат високи данъци, но и по-висок жизнен стандарт, сигурност и работещи институции. Политиците, подкрепящи „офшорките” в момента подпомагат икономическия елит, от който са част и самите те. Правителствата се опитват да подкрепят мултинационални, чуждестранни компании да правят бизнес в тяхната страна, за да увеличават работните места, но същото би се получило и при насърчаване на местния бизнес, а не чрез лишаване на държавния бюджет от средства, необходими за здраве, образование и култура. Не трябва да се дава предимство на чуждия бизнес – това е застрашаване на националния интерес.

Тоест офшорните зони са заплаха за националния интерес. Държавите сами подкопават конкурентоспособността си и бъдещия си прогрес. Независимо дали става въпрос за преки, косвени или каквито и да било данъци – става въпрос само и единствено за пари. А парите са общо право, както и земните блага. Офшорните фирми създават нелоялна конкуренция, която е незаконна, защото ощетява коректните фирми, които плащат реални данъци и не ги укриват в страни с ниска данъчна тежест. Това е реална кражба.

Твърдението, че ще насърчим и дадем по-голяма власт на  някои лоши диктатори и те ще водят повече войни, ако им дадем повече пари от данъци в държавната хазна, е абсурдно. Рисковете съществуват така или иначе. Да не би сега войните да са спрели – винаги ще ги има и дори е по-опасно, ако повечето пари са разпределени само в няколко човека, отколкото в цялото население. Сега се води война от богатите за унищожение на най-уязвимите. Да си представим, че не говорим за пари, а за човешки животи и съдби. Тогава 62-ма милиардери разполагат с живота на 3.5 млрд. души и имат реалната възможност и власт да ги контролират или да ги унищожат, ако пожелаят. Трябва ли да им даваме тази привилегия? Нима те не са хора като всички останали? Никой не отнася в гроба парите си. Плащането на данъци е отговорност към обществото. По-ниските данъци или липсата им водят до некачествени публични услуги, лоши пътища, ниска сигурност, лошо здравеопазване и образование. Данъците са солидарно споделен разход и инвестиция в бъдещите поколения и в подобряване на жизнения стандарт на населението. Спомагат за развитието и поддържането на обществото като цяло, защото без това развито общество  къде ще се продават новите произведени стоки и услуги?

Не – в света няма нищета, ние изкуствено я създаваме. В света има  излишък, но ние не използваме своя потенциал. Офшорните компании трябва да покажат социална отговорност към държавите и обществото – защото се предполага, че произвеждат именно, за да оставят нещо положително на света, а не да го разрушат. Глобален проблем било това, откъде да се вземат парите и в какво да се инвестират! Аз не виждам проблем тук – всяко човешко същество интуитивно знае какво е необходимо за благото на света, но понякога е заблудено от алчност и себични подбуди. Осъзнаването на нацията и човечеството ще допринесе за предотвратяване на финансовата и екологична криза на планетата, които са взаимосвързани, защото в природата нищо не се губи – то е просто поток. Дали това ще продължи да е офшорен поток е наш избор. В какъв свят искаме да живеем?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s