Офшорните зони и тяхната роля в новия Глобален финансов ред

 

От Атанас Михнев

Данните за офшорните зони са като че ли категорични – в тях „лошите корпорации“ крият милиарди долари от данъчно облагане, а тези средства може да помогнат на стотиците милиони крайно бедни по света да имат достъп до храна, вода и елементарно здравеопазване, образование и хигиена. За да бъде това твърдение поставено в контекст: според Световната Банка 10.7% от населението на земята или близо 800 милиона души живеят с под 1.90 долара на ден, което е и прагът на крайната бедност. Три от ​неизпълнените 8 Цели на хилядолетието за устойчиво развитие на ООН, приети още през 1999 година (Ликвидация на крайната бедност, достъп до образование и намаляване на детската смъртност), може да бъдат постигнати, ако за целта се “впрегнат” тези около 240 милиарда, които големите фирми спестяват годишно като прекарват приходите си през офшорни зони.

Горепосоченото е безспорно и на първо четене скандално. Да допуснем, че утре видео в YouTube за тази “кражба на парите на крайно бедните“ събере 4 милиарда гледания и всеки гледал се подпише под петиция за унищожаването на офшорни зони. ООН се събира да премахне офшорните зони и да въведе единен световен данъчен ред.

Кои точно зони са офшорни?

Дипломатите, разбира се, ще започнат от дефиницията. Изхождайки от предложената от Блога за данъчна справедливост трактовка, говорим за много ниска данъчна тежест за чуждестранни фирми и физически лица, секретност във финансовите институции, тоест анонимност на инвеститорите и благоприятна среда за откриване на нов бизнес и финансови операции. Със сигурност, посланикът на Барбадос в ООН би попитал коя данъчна тежест е ниска и коя висока? 10% ли е ниско? 8 ли? Къде свършва границата на дискретността на финансовите институции – нима една банка е длъжна да публикува имената на вложителите си и размера на сметките им във Фейсбук? Какво е лошото в това финансовите операции да са бързи и да можеш да регистрираш фирма за 3-4 дни? Та нали това е една от основните мерки, които се предлагат, за да се стимулира предприемачеството по света.

Зад тези въпроси прозира ​щекотливостта на офшорност-та. Знаете ли, че съществуват три различни списъка на офшорните финансови центрове по света – на Международния валутен фонд (МВФ), на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Мрежата за Данъчна Справедливост. Един от индексите включва дори развити страни като Канада и Норвегия (известна с пословично високите си данъци) и разбива мита, че данъчният рай е малък топъл остров с две палми отпред. Самият факт, че даже не съществува единен списък с имената на офшорните зони говори за следното: дори да допуснем, че на емпирично ниво осъзнаваме проблема (доста голямо допускане само по себе си), на нивото на вземане на политически решения ​липсва ясен критерий и разбирателство за това кои са офшорните зони​, камо ли да се пристъпи към тяхното регулиране, забраняване и т.н.

Международните организации работят на базата на консенсус и изглежда, че самите офшорни зони трябва да се съгласят да бъдат забранени днес, за да се промени финансовият ред утре. Само при споменаването на тази възможност иначе сигурно хрисимият делегат на Барбадос и още десетина като него се наежват като таралежи и се въоръжават с редица международно-правни, дефиниционни и философски въпроси, с които ООН и група британски учени могат да се занимават до 2040 година.

Офшорните зони като Робин Худ

Икономическата логика стои на страната на Антигуа и Барбуда, поне от тяхна гледна точка. Та преди да въведат този данък от пет-шест процента върху печалбите на корпорациите и юридическите лица, Пепси не са си и представяли, че ще регистрират представителството си за Северна Америка там, например. А 5-6% от няколко милиарда е доста повече от 20% от 0. Политиката на ниски данъци и дискретност може да превърне малка страна с нулево отношение към глобалните корпорации в предпочитан партньор на големите буквално за ден. Оказва се, че ставайки данъчен рай бедни страни могат да осигурят приходи на бюджета си, за които не са и мечтали преди. Да вземат от богатите американски потребители и да дадат на бедните барбадосци, например. С парите от данъци се строят училища, пътища, болници. Друг е въпросът колко от събраните данъци отиват за тази благородна цел, и колко – по други направления. Президентът на Панама харесва това.

Все пак, никоя голяма корпорация не би се преместила например от Швеция в Естония, ако данъците в Швеция не бяха 70%. „Причината за създаването на данъчния рай е данъчният ад“, както отбелязва Институтът за пазарна икономика. Възходът на офшорните финансови операции датира исторически от средата на ХХ век, когато следвоенните данъци в развитите страни са скромните 60, 70 до 90 процента. Между другото, днес правителствените разходи в развитите държави са в някои случаи дори по-големи от тези през 50-те и 60-те години. Данъци и дълг, дълг и данъци. Не е трудно да се види, че тази среда е била и продължава да е убийствена за всяка частна инициатива и е било логично бизнесът да потърси изход. Било е и логично търсенето да бъде срещнато от предлагане. Освен роднини на Робин Худ, офшорните зони са уникална пресечна точка на интереса на големия бизнес и на лидерите на малки правно суверенни държави и територии, които предпочитат малък – и правилно разпределен – данък върху много печалби на анонимни инвеститори пред голям данък върху добива на банани например. Офшорният феномен се ражда когато парите се срещнат с двусмисленото и отворено за тълкувания международно право и неговото съществуване е сигурна част от финансовото настояще и бъдеще.

Офшорните зони като дилема на затворника

Знаем приказката: двама приятели извършват престъпление и полицитя ги разпитва. Ако и двамата мълчат, няма как да бъдат разкрити. Ако някой издаде другия, то той ще получи само 2 години, а съучастникът му – 10. Полицаите казват и на двамата “говори бързо, защото приятелят ти ще те издаде”. И така, един или и двамата признават. С други думи: ако всички съдействаме резултатът ще е най-добър за всички ни, но е в егоистичен интерес на всеки от играчите да действа за себе си – така той със сигурност ще има повече за себе си.

Сега си представете тази игра с над 200 държави и юрисдикции. Ако всички дължим 20% данък например, ще се съберат най-много средства за всички държавни бюджети. Но един или няколко от 200 държавни и правителствени глави решава, “ако аз сложа 5% данък, аз ще събера много пари за моята страна, какво ме интересуват другите”. Данъчните ставки за чужденци се оказват проблем на общите блага, подобен на опазването на околната среда или построяването на парк в даден град – кой да плати за парка? Всички по равно ли? Или живеещите най-близо да дадат най-много? Това е задача без оптимално решение, и то с много висока сложност. Пречупено през гледната точка на Шеруудската гора: защо Панама да не отчупи по-голямо парче от световния данъчен пай? Та една болница там би била 5 пъти по-полезна от нова болница в Швеция, където и без това имат най-доброто здравеопазване и най-висока средна продължителност на живота.

Данъчните ставки са огледало на народопсихологията

И все пак – как е възможно в Обединените арабски емирства корпоративната данъчна ставка да е 55%, в САЩ – около 30%, в Унгария – 9%, а в Науру – 0%? Според taxfoundation.com средната корпоративна ставка в света е 22.5%, а най-високата данъчна ставка върху личните доходи е 60%, в Швеция. Данъчните ставки, исторически погледнато, отразяват начина на мислене на една нация: те произтичат от социалното съглашение за това дали здравеопазването и училищното образование ще са безплатни, дали билетът за железопътен транспорт ще бъде дотиран, дали трамваят ще бъде безплатен, дали земеделието ще бъде субсидирано, колко големи ще бъдат пенсиите, дали ще има 3 години майчинство и помощи за безработни и т.н. Вариациите са много – в скандинавските страни държавата се грижи за всичко това и събира високи данъци (дали това е свързано с рекордния брой самоубийства е предмет на отделно проучване), а в десни страни с ниски данъци като Унгария държавата осигурява оперирането на по-малко сектори, а гражданите с оставащия по-голям процент от доходите им се грижат за нуждите, които не се подсигуряват от държавния бюджет.

Да, съществена част от големите корпоративни печалби минават през дестинации с нулеви или ниски данъчни ставки за бизнеса. Може би в идеален свят ООН може да вземе драконовски мерки и да каже, че корпоративното данъчно облагане става единно по целия свят. Ако се въведе световната средно-аритметична ставка от 22.5% навсякъде, държавите, чиито бюджети зависят от 40-50 процентови данъци ще останат на сухо. Как ще кажем на белгийците, които са свикнали на огромните си пенсии и на луксозните си болници, че от утре тези привилегии изчезват, за да не си крие Епъл милиардите в Аруба? Как ще кажем на българския бизнес, че данъците му се удвояват? Та нали бедните държави, които сега привличат приходи в бюджета си именно чрез ниските ставки за международни корпорации, изведнъж ще изгубят тези средства?!

Премахването на офшорните зони и робството имат нещо общо

Войната за независимостта на САЩ започва като данъчен спор, отчасти. Оттогава датира и слоганът “No taxation without representation”, най-общо значещ “Няма да плащаме данъци, ако нямаме представителство във властта”. Тоест, за да се съгласят губещите държави (разбира се, както демонстрирах по-горе, всеки би се мислил за губещ от единната световна данъчна ставка) да предадат статута си на “данъчен рай”, на тях трябва да им се предложи все пак някой – например богатите страни, да им строи болниците и пътищата. Тогава възниква въпросът как да се разпределят средствата: световен парламент и правителство няма. Кой ще каже къде да се достави вода и къде да се строят училища с парите на международните корпорации? Защо доходите от Икея да не си останат за паркове в Швеция?

Бащите-основатели на САШ казват, че робството е именно да плащаш данъци и да нямаш право да си представен във властта, която ги харчи. Това негодувание срещу английската корона, която им е събирала данъци и ги е харчела само във Великобритания, ражда революция. Въвеждането на световен данък без световно правителство и парламент може да доведе до подобни последици, както и всяко събитие, при което суверенът – хората, не могат да контролират властимащите и администрацията.

В заключение: офшорните зони са проблем на колективното вземане на решения в света, част от настоящето и бъдещето.

 В 2017-а година сме далеч от избора на световен премиер, министри и депутати и сякаш не сме готови да даваме от данъците си, пък били те и корпоративни, на малки и далечни страни. Може би затова малките страни правят това преразпределение сякаш насилствено, по пътя на “данъчния офшорен рай”. Парадоксално в процеса се облагодетелстват богатите вложители и лидерите на островни държави – така е устроен финансовият свят днес.

За премахването на офшорните финансови центрове в нашето съвремие липсва информираност, воля, механизми и авторитет, а “адвокатът на дявола” може да измисли 50 аргумента против всяко предложение в тази насока. Изглежда, че това е поредният от списъка глобални проблеми, с които човечеството не може да се обедини и справи, редом с глобалното затопляне, ядреното въоръжаване и други. Може би новият световен финансов ред може да помисли за отстраняването на причината, а не на симптомите – разумно харчене от страна на правителството, прозрачност в публичните финанси, ограничаване на корупцията и повишаване на ефективността на държавния сектор може би ще намалят дълговите нива и високите данъчни ставки в развития свят, така че корпорациите и богатите да не се принуждават да крият приходите си в Панама. Надявам се това да е пътят на един нов “нов Глобален финансов ред”.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s