Данъчни фарисеи

Те ловко доказват, че данъци трябва да плащат не богатите, а бедните. Но краят им ще е позорен

Данъците са нещо изключително важно. Младежът, който живее ден за ден ден или работникът, който получава всеки месец заплатата си „с някакви удръжки“, трудно ще разберат това. Не е така с хората на бизнеса и с политиците. Те знаят добре, че данъците определят както размера на печалбата, така и характера на обществото, в което живеем.

Може ли да е иначе? На учителите, на лекарите, на учените се плаща с пари от данъци. В развития свят данъците са над една трета от икономическия продукт. Далеч не само размерът им има значение, а и кой точно в обществото ги плаща – и как. И какво получава насреща.

Програмата на консервативните икономически експерти е доста скучна. Те имат само три припокриващи се задачи, за които следят: 1) да държат данъците за бизнеса ниски; 2) да държат цената на труда ниска; 3) да ограничават количеството на парите сред хората.

Всички останали проблеми, по които те взимат отношение – дефицитът в държавния бюджет, размерът на пенсиите, осигурителните прагове, външните дългове, мигрантите, оградите по границата – тези неща са производни. Важното е на големия бизнес да се гарантират евтина работна ръка и ниски данъци. Животът на всички нас е подчинен на тази тяхна цел.

В опитите си да докажат, че хората с много пари и големите компании трябва да плащат по-малко данъци по сравнение с малките и бедните, консервативните експерти не се свенят да кажат на черното бяло. С широки ръце те посягат към святи думи като „справедливост“, „Библия“ и „добро“, за да убедят народа, че привилегиите на най-богатите са им дар свише.

Нищо ново под слънцето: фарисеите преди тях също са лобирали за ниски данъци. Нали сме Божи народ, защо да плащаме данъци на езичниците – провокирали фарисеите Исус.

Добре е да се знае, че въпросът за данъците е едно от последните изпитания на Исус Христос. И в трите евангелия, в които се разказва историята за данъчните фарисеи, тя идва в края, скоро преди Разпятието. След като се провалят и в този свой жалък опит, фарисеите разбират, че нямат друг шанс, освен да посегнат на живота на Исус.

„Учителю, знаем, че ти си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого“… – сякаш мед капе от устата на фарисея, но той бързо изважда ножа: „Как ти се струва: право ли е да се дава данък на императора, или не?“ (Евангелие от Матей 22:15-22).

Ако Исус каже: „Право е!“ – тогава фарисеите ще го наклеветят пред хората. „Нали го чухте, братя евреи, този ще ни направи завинаги слуги на Рим. Той не мисли за благоденствието на своя народ, за сирачетата и вдовиците!“

Ако Исус каже: „Не е право!“ – тогава фарисеите незабавно ще отидат при Пилат с обвинението „Той подбужда народа да не плаща данък на императора.“

Но Исус видя лукавството им и рече: Защо ме изкушавате, лицемери! Вижте образа на тази монета, той е на императора. Дайте Божието на Бога, а императорското – на императора.

Евангелистите Матей, Марко и Лука свидетелстват, че след този отговор фарисеите са млъкнали и са си отишли засрамени. Но в наши дни те пак са се завърнали и ни пробутват своята лицемерна данъчна програма.

• Като цяло, не е добре да се събират данъци, защото правителството може да злоупотреби с тях.

• Дори и най-бедните хора трябва да плащат данъци върху дохода си, за да се чувстват съпричастни към тази държава.

• Най-богатите хора не трябва да плащат по-високи данъци върху доходите си, защото не трябва да наказваме най-способните членове на обществото.

• Данъците върху печалбите на големите компании не трябва да се увеличават, защото бизнесът може да избяга в други страни.

• Не трябва да се въвеждат по-ниски данъци за хляба, лекарствата и учебниците, защото на служителите в НАП ще им е трудно да ги изчисляват.

• Каквото и да ни говорите, ще държим преките данъци ниски – защото се виждат. Ще държим косвените данъци високи – защото не се виждат. Офшорните компании няма да притесняваме. С осигурителната система ще се занимаваме само в краен случай, и то като замитаме, без да разбутваме боклуците в нея.

Кога най-богатите станаха най-способни: преди или след като забогатяха? Но който много хитрува, накрая нищо не струва. Маргарет Тачър в края на кариерата си като политик беше унизена от своята Консервативна партия, защото британците не издържаха и масово излязоха на протест срещу несправедливата й данъчна политика.

Няма да е по-славно бъдещето на системата, която осигурява най-некачествените публични услуги в Европейския съюз и прехвърля огромната част от данъчния товар върху плещите на обикновените български данъкоплатци, които всеки ден се борят да свържат двата края.

Защото, когато бедните хора с мъка плащат своя данък хляб, а богатите се подсмиват заради поредната привилегия за своя данък печалба, това никак не остава незабелязано. Казано ни е да даваме на държавата каквото й е нужно, но има още едно нещо. Нещо много голямо.

Advertisement