Данъчни стимули за българския хазарт

Правителството печели от вредните навици и ги насърчава

Около 60 млн. лв. годишно са данъчните постъпления от хазарт в България, сочат данните на Евростат. Сумата е двойно по-ниска по сравнение с периода преди 2014 г., когато БСП и ДПС съществено измениха облагането на хазартната дейност.

С други думи, заради намесата на българските депутати бюджетът ни се лишава от 60 млн. лв. данъчни приходи от хазарт. Сумата е пет пъти по-голяма от разходите на Фонда за лечение на деца. А хазартните компании получават 60 млн. лв. данъчен бонус.

Като няма хляб – играйте хазарт  

Данъците служат не само за пълнене на бюджета, а и са начин да се насърчат или възпрат определени дейности или продукти. Ако даден продукт е вреден, употребата му може да се ограничи с по-високи данъци. И обратно, ако някоя дейност се смята за социално полезна, по-ниските данъци ще увеличат предлагането й.

Хазартът в България очевидно се приема за социално полезна дейност, поне така следва от действащия данъчен модел. И защо не? В страната с най-ниско заплащане на труда и най-ниско качество на публичните услуги в Европейския съюз, големи групи от населението се надяват само на чудо, за да се измъкнат от мизерията.

Хората в България не виждат как със собствени усилия могат да подобрят живота си, освен ако не спечелят от тото или лотария. Добрите депутати – неслучайно от социалистическата партия, са вникнали в надеждите на малкия българин и са свалили данъците на хазартния бизнес, за да може народът да търка по-достъпни билетчета.

Шегата настрана, депутатите от 42-то Народно събрание действително полагат големи усилия, за да „уредят“ данъчното облагане на хазарта. Първото предложение за изменение в Закона за хазарта е внесено на 13 ноември 2013 г. Комисията по бюджет и финанси го гласува само след седмица, още седем дни трае пътят до пленарна зала, второто гласуване не закъснява, и на 19 декември 2013 г., съвсем предколедно, новият подход за облагане на хазарта е факт.

Ефектът върху данъчните приходи от този законотворчески спринт е 50% спад още през следващата 2014 г., както ясно се вижда на графиката.

15% от билетите печелят… за бюджета   

Редно е да кажем кой стои зад това. Вносители на законопроекта са Йордан Цонев от ДПС и милионерът-печатар от БСП Петър Кънев, в компанията на още петима редови соц депутати и четирима парламентарни борци за права и свободи.

Вероятно сме свидетели и на рядък пример на междуинституционално сътрудничество, защото по същото време начело на изпълнителната власт е Пламен Орешарски, който, меко казано, се е срещал с големия хазартен бос на България Васил Божков.

Почеркът на финансиста Орешарски може би прозира зад това, че бюджетът всъщност се облагодетелства от данъчния стимул за хазарта. България докладва пред Евростат по-ниски данъчни приходи от хазарт, но държавните такси, събирани за организирането на хазартна дейност, минават в графата „неданъчни приходи“.

Тези такси са наистина добри. Според доклада на Държавната комисия по хазарт те възлизат на 138 млн. лв. за 2017 г., с ръст от 10.8% на годишна база. Спрямо 2015 г. увеличението е 47 процента.

Тогава, да заключим ли, че предколедните изменения в Закона за хазарта всъщност са подарък за държавния бюджет?

Да – но е важно за чия сметка. Въпросните такси се изчисляват на база стойността на направените залози: държавата прибира 15 (при онлайн залаганията 20) процента от продажната цена на билетчетата, които търка народът.

Хазартните такси, които влизат в бюджета, излизат директно от джоба на хората. Отново да подчертая – не хазартните босове, а хората ги плащат. Така и вълците сити, и агнето изядено:

Бизнес и държава си поделят (в неравна пропорция) печалбите от хорското лековерие, а народът получава съмнителното предимство, че по-ниските данъци увеличават предлагането на хазарт.

Българска рулетка

Свидетели сме на характерен бюджетен модел: българското правителството насърчава употребата на вредни стоки и услуги сред населението, за да събере пари в бюджета. По същия начин, от акциз върху тютюневи продукти през 2017 г. са дошли 2.37 млрд. лв. Цигарените акцизи формират над 8% от данъчните ни приходи, при средно 1.4% за ЕС.

Как ви звучи: от цигари правителството през 2017 г. събра повече пари, отколкото от корпоративен данък. Познайте дали финансовият министър гледа с добро око на мерки, намаляващи тютюнопушенето. По-скоро, той ще държи акциза на възможния минимум, за да „печели от мащаба“ на вредния навик. С 35% дял на пушачите, България е номер едно в Европа.

Същото и за хазарта. Според социологическо проучване,  24% от българите дават над 20 лв. месечно за хазарт. Това е същинска пандемия – предвид платените 138 млн. лв. държавни такси, при 15% облагане на стойността на залозите, българите харчат за хазарт почти 1 млрд. лв. годишно. Един процент от БВП за хазарт не е лошо постижение за най-бедната страна в ЕС.

Помните ли как през 2015 г. Министерството на финансите рекламираше продажбата на цигари с акцизен бандерол, макар че тютюневите реклами са забранени с европейска директива? Същото става с хазарта – то не бяха театрали, гимнастички, знаменитости, които подканват народа да си купи билетче за лотария.

Всъщност без усилията на депутата от БСП – и милионер – Георги Кадиев, данъчният стимул за хазартния бизнес щеше да е дори по-голям. По чудно недоглеждане, през 2014 г. лотариите не бяха обложени с държавна такса, така че тогава бяха събрани с 36 млн. лв. по-малко по сравнение със следващата 2015 г., когато депутатите на ГЕРБ най-сетне неохотно поправиха „недовиждането“ на предшествениците си.

Връзките между тютюнев бизнес и правителство, респективно хазарт и правителство, са дори още по-тесни. Като добронамерени партньори, българските властници пазят пазара за родния бизнес от чужди нашественици. Преди дни управляващите заплашиха с екстра акциз чуждестранните производители на бездимни цигари.

Нищо ново – с промените на Закона за хазарта преди години бяха въведени значително по-тежки изисквания за онлайн залозите. Хазартните онлайн платформи са предимно чуждестранни, за разлика от нашите родни лотарии с търкане на билетчета.

Публикувано в Bodil.bg

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s