Данъчен триумф на средната класа в Румъния

Северните съседи съчетават сваляне на данъците с вдигане на заплатите. Това увеличава дефицитите, но страната се превръща в европейски лидер по икономически растеж. Образованите и заможни градски жители печелят най-много от реформата

От Владимир Митев

13324120_10153501549202026_428855613_oРумъния се превръща в най-благосклонната към бизнеса държава в региона. Донякъде тя вече е постигнала статута на данъчен рай. Според Евростат през 2015 г. северната съседка е с втората най-ниска в ЕС данъчна тежест след Ирландия  – 28% от БВП, спрямо 24.4% за островната държава. За България показателят е 29%. Средният за ЕС е 40%.

Независимо от това, от 2015 г. насам Букурещ използва активно фискалната политика и намалява допълнително данъчната тежест, за да стимулира икономиката. От лятото на 2015 г. беше въведена преференциална ставка на ДДС за храните от 9%. От началото на 2016 г. ДДС бе намален на 20%, след като през пролетта на предната година бе 25%. В началото на 2017 г. ДДС ще бъде свален до 19%.

Политика по доходите

Тези данъчни мерки бяха съчетани с активна политика по доходите. Беше вдигната минималната работна заплата от 1050 леи (454 лева) на 1250 леи (541 лв) – в сила от 1 май 2016 г. На 15 ноември т.г. стана ясно, че правителството преговаря със синдикатите за ново повишение на минималната работна заплата някъде в границите между 1300 и 1500 леи (съответно 562 лв и 649 лв), като профсъюзите настояват за 1450 леи (627 лв). То трябва да влезе в сила от новата 2017 г.

Междувременно т.нар. технократско правителството начело с премиера Дачиан Чолош реши на два етапа –  през август 2016 г. и през януари 2017 г. –  да повиши заплатите на 650 000 държавни служители, от което най-много ще спечелят лекарите и преподавателите. След първата фаза на повишението, преподавател с първи клас квалификация ще има базова заплата между 1 896 леи (820 лв) и 2 361 леи (1021 лв). За новозапочнал учител тя ще е между 1 700 и 2 117 леи (916 лв).

Лекар в медицинско заведение ще получава между 2 364 леи (1023 лв) и 2 944 леи (1274 лв) според стажа си, а медицинска сестра ще взема между 1960 леи (848 лв) и 2 441 леи (1056 лв). Извънредният указ на правителството, с който тези повишения бяха въведени, бе гласуван през ноември от парламента, очертал още едно конкретно измерение на увеличението. Заплатите на учителите и лекарите ще скочат с нови 15% от началото на 2017 г.

Да припомним, че през октомври 2015 г. заплатите в здравеопазването вече бяха вдигнати с 25%, а през декември 2015 г. имаше 15% увеличение на заплащането в образованието и 10% в останалата част от публичния сектор.

Общо във всички сектори заплатите в Румъния през първите осем месеца на 2016 г. са нараснали с 14.7%. Изнесените по-горе числа дават ясна представа за посоката, в която е поела румънската финансова политика. Тя се стреми да повиши потреблението и чрез него да стимулира икономическото развитие. Резултатите са вече налице, но те будят и редица опасения.

Кой печели от скока в потреблението

Според румънския Национален статистически институт през първите осем месеца на 2016 г. потреблението на храни, напитки и тютюн е нараснало с 19.6%. С 15.3% се е увеличило потреблението на нехранителни продукти. 11.3% е увеличението на потреблението на горива. Като цяло, през първата половина на 2016 г. се отчита ръст от 18% на общото потребление.

Според прогноза на МВФ през 2016 г. икономическият ръст на Румъния ще бъде най-високият в ЕС – 5%. В същото време инфлацията ще бъде минус 1.5%, а безработицата ще спадне до 6.4% спрямо 6.8% през предходната година. Румънската национална банка изтъква, че през първите осем месеца на тази година преките чуждестранни инвестиции в страната достигат 2.74 млрд. евро – повишение с 18.6% спрямо същия период на 2015 г. Общо за миналата година те възлизат на 3.46 млрд. евро. Така общата стойност на преките чуждестранни инвестиции  в Румъния става 64.4 млрд. евро.

15145112_10153922582377026_595664203_o

С 18% е нараснало потреблението през първото полугодие

Всички тези статистики, пренесени в обществен план означават, че процесите от последните години и държавната политика водят до възникване на силна средна класа, съставена от жители на големите градове. Това са същите румънци, които вече по традиция посещават нашето северно Черноморие през лятото, карат ски в Банско през зимата или отиват в Гърция през ваканциите си, минавайки през България.

Като цяло те подкрепят борбата с корупцията. Много от тях протестират по обществено значими въпроси – например по екологични теми като нелегалния дърводобив, довел до мащабно обезлесяване на страната, или против корумпирани политици.  Те  чувстват, че движат страната напред и в икономически, и в обществен, а дори и в геополитически план.

Именно тази средна класа е единственият електорат, който днес има значение в страната, пише румънският анализатор с леви убеждения Чиприан Шюля. Поглед към партийните програми за предстоящите на 11 декември 2016 г. парламентарни избори показва, че всички партии се стремят да угодят на средната класа с нейните про-пазарни разбирания за общественото устройство. Дори Социалдемократическата партия, която традиционно е презирана от образованите и заможни жители на градовете заради корумпираните си представители и живеещия в по-малки населени места електорат, се стреми да стане изразител на прослойката – победител в румънския преход.

Предизборните програми отразяват доминиращата сила

През октомври 2016 г. румънският парламент прие т.нар. Закон „Драгня“ по името на лидера на социалдемократите Ливиу Драгня, който предвижда отмяната на 102 държавни такси. Сред тях са таксата за радио и телевизия, тази за опазване на околната среда при закупуване на автомобил втора употреба, консулски такси и други. Тяхното финансово измерение за бюджета е незначително – под 1%. Мярката обаче има своето символно значение. Тя показва как социалдемократите, които въвеждат специалната ставка на ДДС за храните през 2015 г., на дело подкрепят намаляването на бюрокрацията в страната.

Ливиу Драгня. Снимка Wikipedia

Ливиу Драгня. Снимка Wikipedia

А това е едно от основните искания на средната класа. „Гишето на администрацията (където се подават документите и се плащат таксите за една или друга административна услуга – бел. ред.) е място на унижението“, заяви Драгня и така опита да демонстрира, че подкрепя „народа срещу държавата-мащеха“.

Законът на Драгня беше част от предизборната програма на социалдемократите, който те решиха да реализират в аванс, тъй като имат нужното влияние в парламента. Всъщност той беше приет без нито един глас против, т.е. с подкрепата на другата голяма партия – Националнолибералната. Ако Социалдемократическата партия обаче спечели изборите през декември и състави правителство, както се очертава към момента, тя смята да реализира много по-смела визия за намаляване на данъците.

Социалдемократите обявяват намерения за намаляване на плоския данък от 16% на 10% върху заплатите и пенсиите, надхвърлящи 2000 леи (865 лв) на месец. Данъкът ще бъде нулев за лекарите и програмистите независимо от заплащането. Хората със свободни професии също няма да плащат данък, ако доходът им е под 24 000 леи (10 383 лв) на година. В случай че надхвърлят тази сума, те ще бъдат обложени с 10%. Ще отпадне ДДС при закупуване на жилище. Пенсионните и здравните осигуровки за хората със свободни професии също ще отпаднат. Удръжките, плащани от държавните служители ще намалеят с над 4%. Ще има спад и на общите разходи на работодател за всеки служител.

Данъчни намаления, макар и в по-малка степен, обещават и либералите. Те поддържат намаляването на ДДС до 19% и ограничаването на социалните осигуровки до три средни брутни заплати за свободните професии.

По-малките партии, които имат шансове да влязат в парламента, избягват конкретика по отношение на данъчната политика. Съюз „Спасете Румъния“ на „алтернативния“ политик Никушор Дан е формация, която най-отчетливо от всички изразява интересите на IT сектора и корпоративните длъжности. Партията на Дан настоява за некорумпирано управление, еднозначно поддържа борбата с корупцията, пропазарно ориентирана е. Тя се утвърждава като антисистемна партия – в смисъл, че е различна от двете основни системни партии: тази на социалдемократите и тази на либералите. Но „антисистемният“ Съюз „Спасете Румъния“ е заявил, че поддържа сегашния премиер Дачиан Чолош за нов мандат начело на правителството.

Партията „Народно движение“ на бившия президент Траян Бъсеску също има дясноориентирана икономическа политика. Подкрепя приватизацията на здравната система и приватизациите въобще, малката държава, децентрализацията и гъвкавия пазар на труда. Тоест тя също изразява интересите на класата на собствениците и на хората със средни и по-високи доходи в страната.

Моделът води до дефицити

Бюджетът за 2017 г., който парламентът прие неотдавна също отразява визията на средната класа за управление на държавата.

„Следващата година Румъния ще има най-ниското ниво на фискалните приходи в своята история – само 25.4% от БВП“, заяви Йонуц Думитру, президент на Данъчния съвет (държавна институция, която дава мнение на властите при изготвянето на данъчната политика). „Всички партии обещават значителни намалявания на данъци и налози. Ще влезем в порочен кръг, от който не зная как ще излезем. Данъкоплатците желаят подобни намаления, но ако продължим до безкрайност с тях, със сигурност се приближаваме към закриване на държавата“, добави Думитру, цитиран от Hotnews.

15139587_10153922593192026_602224146_n

Румънската централна банка изпитва съмнения към прекомерната данъчна свобода

Той подчертава, че паралелно със смъкването на данъци се вдигат заплати. И припомня как през 2015 г., когато удръжката за пенсионно осигуряване беше намалена, се отвори дупка в пенсионната система, която днес възлиза на 2.5% от БВП. В момента една трета от бюджета за пенсии се финансира със заеми.

По-високите разходи за заплати притесняват Румънската национална банка и много от водещите румънски икономисти. Опасенията са, че възникват дисбаланси в резултат от водената фискална политика. Например, управителят на румънската централна банка Мугур Исъреску посочва, че политиката за насърчаване на потреблението е създала повече работни места в чужбина, отколкото в Румъния. Действително, едно от нейните следствия е увеличаването на търговския дефицит на страната.

Нараства и бюджетният дефицит. Тази година се очаква той да приближи 3%, а през 2017 г. и 2018 г. да надхвърли тази стойност. Въпреки че Румъния отчете растеж от 4.4% за третото тримесечие, който е най-високият в ЕС, има различни мнения дали той е устойчив. Много икономисти посочват, че е по-добре икономиката да расте с по 3.5% продължителен период от време, отколкото да се движи по-бързо, но да навлезе в криза.

Страховете са, че е възможно повторение от времената преди световната финансова криза от 2008 г., когато заплати и пенсии бяха вдигнати значително – и после държавата не можеше да ги изплаща. Тогава се наложи вземане на заеми от МВФ и други външни кредитори на обща стойност 25 млрд. евро.

„Данните показват границите на растежа чрез потребление”, обяснява Йонуц Думитру. Икономистът Дан Армяну добавя: “Фискалните стимули не са достатъчни, за да осигурят голям растеж в дългосрочен план. Има нужда и от структурни реформи, но те са трудни за провеждане“. Прогнозите на много икономисти на базата на данните на НСИ за 2015 г. са ръст от 5% през 2016 г. ЕК смята, че той може да достигне и 5.2%.

Слаби места

Според румънския икономист Илие Шербанеску прибягването до фискални средства, за да се постигне растеж се дължи на факта, че румънската държава просто не притежава други средства за развитие, след като е предала контрола върху природните ресурси, индустрията и банките на чуждестранни компании. Нещо повече, намаляването на ДДС не променя вредния баланс между капитал и труд в създаването на БВП, който предопределя бедността и икономическата изостаналост на румънците и страната им.

Според анализи в пресата, над 60% от БВП в Румъния се падат на капитала и под 40% на труда. В Западна Европа пропорцията е обратна – 60-65% за труда и 30-35% за капитала. А във всички основни икономически сфери в Румъния собствениците са предимно чуждестранни, които изнасят огромната част от печалбата навън. За румънските служители и работници и за румънската държава остава малко или нищо.

13334312_10153501548957026_1243004996_o

Из улиците на Брашов

В своята книга „Румъния – една колония в периферията на Европа“ Шербанеску твърди, че за да се развие, страната има нужда от много по-големи капиталови потоци, отколкото фискалната политика може да осигури. Трябва й държавна инвестиционна политика, която никоя от големите партии не обещава в програмата си.

Вместо завръщане към силната икономически държава, моделът, който се реализира в Румъния днес изглежда точно обратният – нейното отстъпление от стопанството продължава. Частният сектор и капитал са тези, от които се очаква да развиват страната и да я модернизират. Пример в това отношение е инвестицията на Airbus в завод за хеликоптери край Брашов. Тя е съчетана с отварянето на съответните специалности в местна техническа гимназия. Подобна практика може да бъде модел как ще се извърши реформата в румънското образование – с всички плюсове и минуси на прилагания модел.

Разбирането у водещите румънски икономически специалисти и управленци днес изглежда е, че бариерите пред капитала трябва да паднат и той да бъде оставен да развива страната на спокойствие. Това вече води и до по-големи неравновесия. Според публикация на румънския ляв сайт Critic Atac нивото на ранно напускане на румънските училища достига 18.1%, а 1/3 от децата, които се обучават, са бедни, независимо че идват от семейства с работещи родители.

Със сигурност в Румъния има и губещи от прехода, които най-често живеят в по-малки населени места или в крайните квартали на големите градове. Печелившият от стопанските реформи, от борбата с корупцията, от западните инвестиции или от личната частна инициатива е заможната средна класа. Изборите от 11 декември допълнително ще засилят нейната доминираща роля в румънското общество.

Advertisements
Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Leave a comment

Офшорен тартор става президент на САЩ

Шест пъти банкрутирал собственик на поне 32 офшорки обещава тлъсти пачки на най-богатите компании на Америка

„Трудно е да си оптимист, когато президентът ти избягва да си плаща данъците, дори е главният укривател на данъци“, сподели наскоро в реч пред Европейския парламент Джоузеф Стиглиц, носител на Нобеловата възпоменателна награда по икономика.

taxtaxДоналд Тръмп е първият кандидат за президентското кресло в Белия дом от 1976 г. насам, който отказа да оповести публично данъчните си задължения. Според експерта по данъчни разследвания Джак Блум, Тръмп вероятно използва „всеки възможен способ за избягване плащането на данъци в САЩ, включително като превръща името си в търговска марка и прехвърля собствеността върху тази марка на офшорна компания“.

По думите на самия Тръмп, той плаща „възможно най-малко данъци“ в САЩ, но тъй като строителният магнат и шоумен не е разкрил подробности за данъчната си история, не е ясно какви методи изпозлва за целта. „Представете си името на президента на САЩ да е собственост на куха офшорка!“, възмущава се Блум.

Не по-подходящо за президент е да обяви банкрут – а Тръмп го е правил точно шест пъти. Това не говори задължително за неумението му да прави бизнес, напротив. Компании с ограничена отговорност от империята на Тръмп теглят непосилни дългове, после се провалят и той остава свободен от задължения, включително от данъчни такива. Избраният за президент на САЩ определя фалитите си като брилянтно бизнес решение. Привържениците на данъчната справедливост са на различно мнение.

По време на кампанията си Тръмп обеща да въведе 10% еднократен данък за компании като Apple и Microsoft, които са натрупали десетки и стотици милиарди в офшорни сметки и не искат да ги връщат обратно заради високия корпоративен данък в САЩ. По този начин той ще се опита да примами в страната онези около 2.4 трилиона долара, които американските компании държат в офшорни зони и инвестират в чужбина, недоволни от родната над 35% корпоративна ставка.

С данъчната полу-амнистия на Тръмп в бюджета вероятно може да влязат до 200 млрд. долара еднократни приходи, а в икономиката да се завъртят 1.5 – 2 трлн. долара частни средства, които може би ще подействат като бизнес стимул. Освен това, ако Тръмп изпълни обещанието си да понижи корпоративната ставка до 15%, САЩ ще привлече доста чуждестранни инвестиции от Европа и Азия.

Но тези мерки ще са с краткосрочен и средносрочен ефект и въздействието им ще се изчерпи още преди края на президентския мандат. След което старите проблеми за неравенството в обществото и за неустойчивия икономически растеж ще се завърнат с още по-голяма сила.

Доналд Тръмп на бейсболен мач. Снимка Wikipedia

Доналд Тръмп на бейзболен мач. Снимка Wikipedia

Според бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, следствието от данъчната щедрост на Тръмп ще е безконтролно нарастване на държавния дълг. Очакванията за данъчен стимул в икономиката, освен това, няма да се сбъднат: „Богатите най-вероятно ще спестят голяма част от данъчните отстъпки или ще отидат на ски в Швейцария, вместо да ги похарчат в своята лишена от търсене общност“, твърди Варуфакис.

Името „Доналд Тръмп“ се появи 3540 пъти в масива на „Документите от Панама“, но тъй като то е продадено като търговска марка на чуждестранни инвеститори, това не значи нищо. Според разследващите журналисти от ICIJ, в изтеклите файлове на адвокатската кантора „Мосак Фонсека“ има сведения за 32 офшорни компании, които принадлежат на Доналд Тръмп.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | Leave a comment

Бюджетът се пълни с токсични пари

dsc_1024Сякаш всички забравиха, че акцизите служат не само за събиране на държавни приходи, но и за отказване на населението от нежелано потребление

Парите не миришат – гласи старата поговорка, която се приписва на император Веспасиан. Но в българския случай парите, с които се пълни държавният бюджет миришат силно на цигарен дим. Според отчетите на Министерството на финансите, през 2015 г. в страната са събрани 2.08 млрд. лв. от акцизи върху тютюневите изделия. Сумата е над три пъти по-висока от предвидените за култура разходи и е равна на издръжката на цялата държавна администрация – парламент, министерства, държавни комисии и агенции, областни администрации и така нататък.

Акцизът върху тютюневите изделия е наистина важен за хазната. За последните 10 години (от началото на 2007 г. до края на септември 2016 г. ) от облагането на вредния навик у нас са събрани 17.255 милиарда милиона лева – над десет пъти повече от средствата, нужни за завършването на магистрала „Хемус“. Както и да звучи това, цигарените акцизи са по-съществени за финансовата ни стабилност от европейските фондове.excise

Въпреки всичко, това са „вредни пари“ и държавата следва да положи усилия, за да намали събираемостта им. Разбира се, не чрез отваряне на вратата за още контрабанда, а чрез ефективни мерки за намаляване на тютюнопушенето.

Колко струват цигарите на икономиката

Цигарите са вредни за икономиката не по морални, а по съвсем рационални причини. Ето някои от тях:

  • Свързаните с тютюнопушене заболявания натоварват бюджета на общественото здравеопазване и на социалното осигуряване;
  • Заради тютюнопушене производителността на труда спада, губи се работоспособност;
  • Свързаните с тютюнопушене болести водят до загуба на доход в семействата, съответно намаляват шансовете за образование и реализация на децата;
  • Тютюнопушенето сред бедните слоеве отклонява доходи, нужни за насъщни разходи като образование и храна: бедността се мултиплицира, икономическото развитие се забавя;
  • Тютюнопушенето нанася щети, които трудно се поддават на икономическа оценка – например върху жизнеността, генетичния ресурс и националната сигурност (супер-икономически фактори);

Изброените неща си имат цена и тя е внушителна. През 2009 г. голямо изследване по поръчение на Европейската комисия стигна до конкретни заключения колко струва тютюнопушенето на Европейския съюз и на всяка отделна страна членка. Направени са оценки също и за България.

Изчислено е, че 2.7% от публичните разходи за здравеопазване у нас са пряко свързани със заболявания, причинени от тютюнопушене (цигарите са отговорни за 82% от случаите на рак на белите дробове, за 56% от рака на горните дихателни пътища, за 8% от сърдечно – съдовите болести и др.). Предвид бюджета за обществено здравеопазване през 2014 г., това означава 124 млн. лв. публични средства.

Освен това, заради причинени от тютюнопушене болести са загубени около 102 хил. работни дни, което при равнището на средната работна заплата в страната съответства на около 4 млн. лв. Трайната загуба на работоспособност при пушачите е оценена у нас на още 35 млн. лв. Това са пари, които се губят от домакинствата, но те пак тежат на цялата икономика.

Това е само върхът на айсберга: според официалното изследване на ЕК, увеличената смъртност и намалената продължителност на живота нанасят щети, равни на 9.3 млрд. евро – или 12% от брутния вътрешен продукт. Тази оценка е направена при база 52 хил. евро стойност на една загубена година човешки живот заради преждевременна смърт. У нас загубените години живот заради тютюнопушене са около 179 000 годишно.

Ежегодно около 17 800 души в България умират заради болести, причинени от цигари. Дори да застанем зад спорната теза, че цената на живота в най-бедната членка на ЕС следва да се оцени по-ниско, и вземем за база средната загуба на БВП заради пушене в съюза (4.4%), за България щетите от тютюнопушенето възлизат на 3.8 млрд. лв.

Тоест, икономиката на България губи от тютюнопушене двойно повече от това, което бюджетът печели от акцизите на цигарите.

Геополитика на пушенето

Развитите страни в света отдавна са извършили горните изчисления, оценили са рисковете, взели са нужните мерки и това се изразява в значително по-нисък дял на пушачите там по сравнение с развиващите се страни. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, делът на редовните пушачи сред населението на възраст над 15 г. в Швеция е 11.9%, в САЩ 12.9%, в Австралия 13%.

В развитите страни намаляването на този показател се е превърнало в национална политика, която се провежда чрез серия от рестриктивни мерки, например забрана за пушене на обществени места, забрана на рекламите на цигари, повишаване на акцизите до „отказващо ниво“, т.нар. plain packaging (еднотипни цигарени кутии) и редица други.

Всичко това, разбира се, не е по вкуса на тютюневите компании, които се сблъскват с безпрецедентно ограничаване на своя най-платежоспособен пазар – двойно и тройно само за 50 години. През 1960 г. във Франция пушат редовно 57% от възрастните мъже, а през 2014 г. този дял спада на 25.8%. За британците за същия период понижението е от 61% на 22%, а за мъжете в САЩ – от 52 на 14%.world

На някои места тютюневите концерни съдят държавите, които им отнемат печалбите със строгите си регулации, с пример заведеното от „Филип Морис“ арбитражно дело срещу Австралия. Но по-често срещан отговор е изместване на тютюневия пазар – и на маркетинговите стимули – от развития към развиващия се свят. Така в Индонезия през 1995 г. пушат 53.9% от мъжете, а през 2011 г. този процент нараства до 67%. Близко до ума е, че в развиващите се страни мерките за ограничаване на вредния навик се прилагат с по-малка прецизност.

Ситуацията с пушенето в света потвърждава библейската мъдрост, че който има – на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и онова, което мисли, че има. Богатите страни печелят допълнително богатство, като ограничават тютюнопушенето, а бедните пропиляват в дим и малкото, което имат.

България, с 42.4% дял на мъжете пушачи и с 28.2% пушачи при жените (данни за 2015 г. на Световната здравна организация) е някъде по средата между богатите страни и света на пушачите.

Световният опит показва, че склонността към пушене сред хората се пречупва при прилагане на съвкупност от допълващи се мерки и само 5-7 години са достатъчни за маргинализиране на цигарите, съответно за намаляване на макроикономическите им щети. Но има ли у нас политическа платформа, дозряла за подобни държавнически мерки?

Фанатици, реклами, бандероли

Установен факт е, че ако бъдат прекомерно „плашени“ за вредата от цигарите (например със страшни надписи и снимки върху цигарените кутии), пушачите се закоравяват. Те приемат рестрикциите върху цигарите като посегателство върху човешките си права. В същото време те като цяло са съгласни, че са необходими мерки за ограничаване на пушенето в обществото, особено сред младежите. Типичната нагласа е „Имам право да правя със здравето си каквото поискам, но все пак е добре младите да не започват.“ Необходимо е голямо усилие, за да се преодолее тази разбираема защитна реакция – и в много случаи надали е нужно.

Голямата задача на прогресивната макроикономическа политика не е да воюва със заклетите пушачи, а да спре попълването на броя на пушачите. Това може да стане единствено с промяна на стереотипите в обществото. Пушенето трябва да се направи да изглежда не толкова „вредно“, колкото „странно“, старомодно.

От ключово значение за постигане на тази цел е забраната на всякаква форма на реклами на тютюнопушене. България като страна, подписала Рамковата конвенция за контрол на тютюневите изделия още през 2004 г. се е задължила да стори това – и така да последва примера на десетки страни, отчели сериозен спад на броя на пушачите след пълна забрана на рекламите. За съжаление ставаме свидетели точно на обратното: държавен маркетинг на цигарите с бандерол.

dsc_1023Средносрочната бюджетна рамка предвижда чак през 2018 г. да въведем минималния за ЕС акциз на цигарите (90 евро за 1000 къса), но политическа нестабилност или вълна от криво разбран популизъм може да отложат този момент още по-далеч във времето. Неспазването от страна на държавата на законите във връзка с тютюневите изделия е упорито: все пак по закон 1% от приходите от тютюневия акциз (т.е. над 20 млн. лв.) следва да се използват за намаляване употребата на тютюневи изделия – но тези пари потъват някъде другаде.

В проектобюджета за 2017 г. е заложено през същата година да се съберат близо 2.5 млрд. лв. от тютюневи акцизи – с над 1 млрд. лв. повече по сравнение с нивото от 2010 г. Цигарите напоследък се очертават като по-важен източник на приходи за хазната дори от акциза върху горивата.

Това не променя принципните положения: потреблението и на тютюневи изделия, и на бензин и дизел е нежелано от гледна точка на обществото. Именно затова върху тези стоки се начислява акциз, който да увеличи цената и да намали консумацията им.

Само че политиците, фокусирани върху изпълнението на бюджетните си цели забравят за това. За тях акцизите съществуват единствено, за да пълнят „касичката“. Мерките, насочени към намаляване на доходоносното вредно потребление се избягват. Вместо да въведе пълна забрана на рекламите на тютюн, държавата сама рекламира своите цигарени бандероли.

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , | Leave a comment

Бахама Мама клати Брюксел

Като директор на офшорка Нели Крус е нарушила две правила за еврокомисарите и обещава да поеме отговорност

Нова серия изтекли секретни документи, разкриващи неподозирани офшорни връзки на влиятелни бизнесмени и политици, беше обнародвана на 21.09 от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Масивът „Бахама Лийкс“ съдържа около 1.3 млн. документа за над 175 000 компании, регистрирани на Бахамските острови между 1990 и началото на 2016 г.

Това трудно ще впечатли някого, след изтеклите над 11 млн. офшорни следи в „Документите от Панама“, повдигащи завесата пред богатството на действащи и пенсионирани държавни глави, министри, спортисти и други знаменитости. Но в „Бахама Лийкс“  все пак има щипка сол: това е името на Нели Крус, дългогодишен еврокомисар по конкуренцията и дигитализирането, както и вицепрезидент на Европейската комисия.

Оказа се, че политикът, който толкова често призоваваше за прозрачност и олицетворяваше лидерската роля на ЕС за гарантиране на равни (включително данъчни) условия за стопанските субекти на Общия пазар, в свободното си от красиви речи време е правила нещо далеч не толкова благородно.

През борда

Между 2000 и 2009 г. г-жа Нели Крус е била директор на фирмата Mint Holdings Ltd, регистрирана на Бахамските острови. Виж документа. С това тя е нарушила едновременно две официални изисквания към еврокомисарите: да нямат работа извън Европейската комисия – независимо дали с идеална или със стопанска цел, и да декларират всичките си корпоративни и финансови интереси за предходните 10 години.

Крус започва работа в Комисията през 2004 г. и не е декларирала нищо, свързано с фирма на Бахамите. Според обясненията на адвоката й, компанията Mint Holdings Ltd би следвало да е заличила името на Крус още през 2002, но това не е станало поради недоглеждане. Въпреки това, „Крус формално е трябвало да декларира директорската си позиция“ и е готова да поеме пълна отговорност за това, че не го е направила.

След като напуска Европейската комисия през 2014 г., Нели Крус влиза в борда на множество мултинационални компании, попадащи под нейния надзор, докато тя е била на висок пост в Брюксел. Компанията за таксиметрови услуги Uber (обект на конкурентно разследване в редица европейски страни), Bank of America Merrill Lynch и McDonalds са само някои от големите имена, които през последните две години са се възползвали от услугите на работливата холандка.

75 – годишната Крус далеч не е сама в противоречивото си прескачане от публичния в частния сектор. Президентът на Еврокомисията, при когото тя е служила – Жозе Мануел Барозу, през юли стана председател на международния бизнес на агресивната банка Goldman Sachs. Това впрочем накара хиляди служители в европейските институции да се включат в подписка, която настоява да се отнемат пенсионните привилегии на бившия еврофункционер от десницата, който вреди на репутацията на ЕС.

Девет от 26-те бивши еврокомисари в двете комисии на Барозу са преминали на високоплатена работа в корпоративния свят – в банки, телекоми, инвестиционни компании и други подобни. Сред тях е отговарящата за правосъдието Вивиан Рединг, както и Карл де Гухт, холандският комисар по търговията, който положи основите на проекта за TTIP – договора за свободна търговия между САЩ и ЕС.

Wikipedia

Снимка Wikipedia

Еврокомисията между търговията с оръжия и Enron

Адвокатът на Крус твърди, че клиентката му не е сторила нищо укоримо. Въпросната компания Mint Holdings била учредена от йордански бизнесмен, Амин Бадр-Ел-Дин, който й бил приятел. Целта била с помощта на група инвеститори да се закупят международните енергийни активи на Enron – може би най-известната фалирала американска компания.

Крус, която освен другото е и бивш транспортен министър на Холандия, била наета в Mint заради „стратегическата си визия“. Малко след началото на преговорите, в началото на 2000 г. Enron фалира. Йорданският бизнесмен се отказал от сделката в края на лятото на същата година заради очакваните трудности, свързани със счетоводните оценки. Ако сделката се беше осъществила, активи на стойност 6 – 8 млрд. долара щяха да се прехвърлят в консорциума, в чийто съвет на директорите щеше да е и Крус.

Името „Енрон“ отдавна се е превърнало в нарицателно за мръсен бизнес и това е достатъчно да хвърли сянка върху реномето на Крус и на ЕС. Но нещата са дори по-груби, тъй като според ICIJ бизнесменът Бадр-Ел-Дин е направил състоянието си чрез реинвестиране на печалбите от продажба на оръжия в Обединените Арабски Емирства.

По тази линия неговата OAE Offsets Group е контактувала с американския оръжеен гигант Lockheed Martin – а Крус, преди да стане еврокомисар, била лобист на „Локхийд Мартин“. Сред международните активи на „Енрон“, които йорданецът искал да купи през 2000 г., попадат електроцентрали, находища на нефт и газ, танкери, терминали и дори международен газопровод, припомня в. Guardian.

Според адвоката на Крус, името й не е заличено от списъка на директорите на Бахамската фирма още през 2002 г. само по недоглеждане. Така или иначе, ако не беше разкритието на „Бахама Лийкс“, така и нямаше да разберем какви интереси е имала холандката в бизнеса с природен газ и оръжия.

Крус беше тази, която с натиска за „повече конкуренция“ на европейския газов пазар принуди големите компании да отделят производствените от преносните си активи. E.On и GDF бяха глобени с общо над 1 млрд. евро заради подозрения за картел и много ценни активи бяха изкарани на публична продан. От това цените на вътрешния пазар не се повлияха особено, но дали някой друг „приятел“ на еврокомисарката не се е възползвал?

Еврокомисарят по конкуренцията разполага с достъп до изключително чувствителна информация. Затова е много важно той да е извън всяко подозрение за конфликт на интереси. Истината излезе наяве: Крус не е отговаряла на нужните изисквания. Още по-малко го прави днес, когато лобира срещу данъчната сметка на Apple в Ирландия на стойност 13 млрд. евро.

През 2012 г. посещението на Нели Крус в България и нейните забележки във връзка с медийната свобода у нас бяха широко отразени от някои издания. За съжаление, напоследък те не бяха толкова активни да покажат какво всъщност се крие зад красивата фасада.

Братя по офшорки

По принцип не е незаконно да притежаваш или да управляваш офшорна компания, и понякога има основателни бизнес причини за учредяване на такава. Но заедно с това е важно обществените служители да обявяват свързаността си с офшорни дружества – заявяват журналистите от ICIJ.

„Бахама Лийкс“ разкрива, че също и Карлос Кабалеро Аргаес, бивш колумбийски министър на минното дело и енергетиката, е бил президент и секретар на компания на Бахамите, както и директор на друга такава.

Братът на първата дама на Екваториална Гвинея и четирима сегашни и бивши министри на енергетиката в богатата на ресурси африканска държава също имат фирми в Бахамите. Там стоят и 19 директори в джойнт венчъра на Exxon Mobil с Азербайджан.

Потвърдено е, че бащата на бившия премиер на Великобритания Дейвид Камерън е използвал Бахамска офшорка, за да не плаща данъци в течение на 30 години.

В „Бахама Лийкс“ изплува адресът на златодобивна компания от Монголия, в чийто съвет на директорите е бил Сукбаатар Батболд – минен предприемач, по-късно станал министър председател на страната.

От черния в сивия списък

Бахамските острови са една от най-известните офшорни зони в света. Данъчните служби на САЩ започват да се интересуват от архипелага още през 1930-те, а през 1960-те експерти изчисляват, че в тях годишно изтичат по 20 млрд. долара, основно криминални пари. През 2000 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ги постави в „Черния списък на офшорните зони“.

Бахамите реагираха, промениха някои закони – и бяха извадени от черния списък, но само за да бъдат включени през 2009 г. отново в т.нар. Сив списък на ОИСР. От 2015 г. Бахамските острови са също и в специалния списък на Европейската комисия на 30-те офшорни зони, които не си сътрудничат по данъчни въпроси.

На Бахамските острови няма данъци върху корпоративната печалба, капиталовите печалби, доходите и наследството. За регистрация на компания там не е необходимо да се посочва пред властите кои са действителните собственици. Така че не е чудно, че в малката островна държава са паркирани активи за над 222 млрд. долара.

Сред клиентите на Бахамите се нареждат Аугусто Пиночет, Садам Хюсеин, президентът на Аржентина Маурисио Макри, бившият премиер на Катар шах Хамад ал Тани и още много величия от подобен ранг.

Търсачка във файловете на Офшор Лийкс, Панама Пейпърс и Бахама Лийкс

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

15% от българите са бойкотирали фирми, които не плащат данъци

6Национално представително социологическо проучване зададе за пръв път важни въпроси за данъчната справедливост в България

Икономическото неравенство е сериозен проблем за България и действащата данъчна система го задълбочава. Това е един от изводите от национално представително социологическо проучване, осъществено в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост“.

Според 94.5% от пълнолетните българи икономическото неравенство е проблем за страната, като 77.1% уточняват, че „трябва да се полагат усилия за преодоляването му“.

Данъчната система е най-често използваният лост за преразпределяне на доходи в обществото, но според повечето българи у нас тя не изпълнява функциите си. Повече от половината от анкетираните (50.6%) твърдят, че данъците в България всъщност задълбочават неравенството, а 22.7% считат, че не внасят промени в разпределението на доходите. Около една пета от попитаните не могат да преценят.

Проучването е осъществено от „Маркет Линкс“ в периода 3 – 11 август 2016 г. По метода на прякото лично интервю са анкетирани 1000 пълнолетни граждани, подбрани по пол, възраст, регион и тип населено място. Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се финансира от Европейската комисия и се изпълнява от Екологично сдружение „За Земята“.

Неодобрение към плоския данък 

От началото на 2008 г. в България действа т.нар. плосък данък със ставка от 10%, с която се облагат както доходите на най-богатите, така и на хората, които получават възнаграждения, по-ниски от минималната работна заплата.

Почти девет години по-късно, сред българите преобладават негативните нагласи към този данъчен модел. Според проведеното социологическо изследване, 32.8% от българите са категорични, че трябва да се въведе прогресивен данък върху доходите (т.е. хората с по-високи доходи да се облагат с по-висока данъчна ставка от хората с ниски доходи).

За сравнение, крайните привърженици на плоския данък са 12.5% от анкетираните.

3

При задаването на този въпрос е използвана скала от 1 до 7, която регистрира различните степени на съгласие или несъгласие с твърдението. Общо 48.3% от анкетираните подкрепят, повече или по-малко, връщането към прогресивен данък върху доходите в България.

От другата страна – тези, които малко или много желаят плоския данък да остане, са 22.8% от респондентите. Значителен (28.9%) е делът на хората в средата, които не дават превес на нито едно от двете твърдения.

Тоест в момента на провеждане на изследването привържениците на прогресивния данък в България са над два пъти повече от „лагера“ на плоския данък.

Контролният въпрос потвърждава тази нагласа: „Кое от изброените твърдения се доближава най-много до представата ви за данъчна справедливост?“, с възможни отговори „богатите плащат повече, останалите по-малко“, „всички плащат малки или никакви данъци“, „всички плащат високи данъци“ и „бедните не плащат данъци“.

Българите нямат особени сантименти към Скандинавския модел с високи данъци и качествени публични услуги (16.1% одобрение). Вариантът, в който най-бедните са освободени от данъчна тежест, също не намира подкрепа (11.3%). Изненадващо, също и нулевите данъци са по вкуса само на една четвърт от анкетираните (24.9%).

Най-силно одобрение от 47.7% респондентите дават за прогресивния модел: богатите плащат повече, бедните по-малко.

1

Разточително правителство 

Мерките, които може да повишат данъчните приходи често срещат възражението, че правителството пилее или злоупотребява с парите на данъкоплатците. Проведеното изследване потвърди тази нагласа: 55% от анкетираните са изцяло съгласни с твърдението, че „българското правителство пилее парите, които събира от данъци“.

С тази теза в една или друга степен са съгласни общо 76% от анкетираните. Едва 7.2% считат, че парите от данъци се харчат повече или по-малко разумно.

Същата нагласа проличава в отговорите на въпроса, дали качеството на публичните услуги съответства на данъците, които се събират. 72.3% от респондентите считат, че услугите, които получават струват по-малко от данъците, които плащат.

В групата на тези, които твърдят, че получават повече услуги по сравнение с данъците, които плащат, попадат само 11%. Макар и малък, този процент все пак не е пренебрежим. Отговорилите по този начин са най-често от категориите с най-ниски и с най-високи доходи (съответно до 220 лв. и над 900 лв. на човек от домакинството).

Жителите на София са най-склонни да се съгласят, че публичните услуги, които получават струват повече от данъците, които те плащат (18.1%).

Средната класа е против данъчните убежища 

Почти две трети (63.6%) от българите са на мнение, че офшорните зони трябва да бъдат закрити, тъй като правят възможно укриването на данъци и на собственост. По-малко от 7% заявяват, че офшорните зони не следва да се закрият. Делът на хората без мнение или без информация е 29.5%.

4

В това число, едва 11.2% от анкетираните признават, че не знаят какво е офшорна зона. В сравнение с предишни проучвания, има сериозно увеличение на информираността и заслуга за това вероятно имат скорошните разкрития на Документите от Панама.

Най-силно неодобрение за офшорните зони се изразява в София (71.8%) и сред представителите на средната класа, с доходи 500-900 лв. на човек от домакинство (76.8%).

Показателно е, че най-търпими към офшорните зони (т.е. най-нисък процент съгласни с тяхното закриване) са хората с най-ниски доходи, вероятно защото не разполагат с информация за проблема.

Това е още едно потвърждение, че групата на най-бедните и неинформираните често неволно защитава позиции, облагодетелстващи „единия процент“ на върха на икономическата пирамида – и ощетяващи хората в основата й.

Така или иначе, към момента на провеждане на това проучване българското население вижда в офшорните зони най-вече източник на несправедливост и заплаха.

Да затворим данъчните вратички     

Като цяло, анкетираните заявяват, че неплащането на данъци е неетично и са необходими усилия в посока по-висока данъчна справедливост. Това проличава например в оценката на твърдението „неплащането на данъци е лошо за обществото“ спрямо „неплащането на данъци е добро за частния бизнес“.

59.9% от респондентите заемат твърдата позиция, че неплащането на данъци е нещо лошо. Общо с другите две степени на оценка, на страната на данъчната солидарност застават 80.6% от българите.

5

По-малко от 5% от анкетираните (общо за трите степени на оценка) предпочитат в България да не се плащат данъци и така в частния бизнес да остават повече пари.

Валидността на заявената нагласа е проверена още веднъж с контролен въпрос в самия край на анкетата: „Ако даден индивид или фирма се възползва от вратичка в закона, за да плати по-малко данъци, това е…“

Само 6.8% отговарят, че това е „проява на съобразителност“. Повече от половината (51.8%) заявяват, че да се възползваш от данъчни вратички е несправедливо, защото ощетява обществото.

Други 26.8% твърдят, че вратичките в данъчните закони са несправедливи, тъй като изкривяват конкурентната среда. Тоест процентът на даващите морална присъда срещу избягването и укриването на данъци е устойчив: близо 80% от населението.

Двете подоходни категории, които най-често гледат на избягването на данъци като проява на съобразителност, отново са тези с най-високите и с най-ниските доходи.

Жителите на София, както и хората с доходи над 500 лв. са най-склонни да заклеймяват „данъчните вратички“ като вредни за конкурентната среда, което е още един белег за по-високата им икономическа култура. От друга страна, жителите на столицата са най-склонни да виждат в избягването на данъци проява на съобразителност (15.3%).

Да плащат децата  

Моралната присъда срещу неплащането на данъци, макар и ясно изразена, е повече или по-малко абстрактна: тя касае „Другите“. Като потвърждение на това, над 70% от българите са убедени, че най-големите данъчни хитреци спадат към „големия бизнес“.

В същото време, изправени пред перспективата от данъчно увеличение, българите са изключително чувствителни. Това се вижда от отговорите на централен въпрос в изследването: „Ако властта в България изпита сериозни финансови затруднения, кой от изброените варианти според вас е за предпочитане?“

Вариантите, накратко, са: теглене на заеми, вдигане на данъци, инфлация, съкращаване на публични разходи, друго. Оказва се, че само 11.9% са готови да  преглътнат данъчно увеличение, докато 18% предпочитат да се вземе държавен заем.

„Затягането на колана“ като начин за справяне с финансови проблеми на държавата е по вкуса на 12.5% от респондентите, но този процент всъщност е по-висок, тъй като значителен дял от анкетираните са предложили свои рецепти, включващи главно уволнение на държавни служители и борба с корупцията.

Защо българите са по-склонни да се теглят държавни заеми, вместо да се вдигнат данъците е интересен въпрос. Вероятният отговор се намира отново по оста „Аз – Другите“. По-високите данъци се плащат периодично и лично, докато дълговете се правят сега и се изплащат в далечното бъдеще от някой друг.2

Данъците не са само за експерти

В отговорите на горния въпрос проличава друг важен феномен: 44.6% от анкетираните заявяват, че не могат да изберат начин за справяне с финансовите проблеми на държавата. Тоест те прехвърлят решението на компетентните политици или експерти. Сред жителите на малките градове се затрудняват да отговорят близо 50%.

Като цяло, данъчна култура демонстрират близо половината от анкетираните българи. Беше използван контролен въпрос: Кой тип данъци е най-важен източник на средства за хазната? 25.6% признават, че не са информирани. От респондентите, които имат мнение преобладават верните отговори: 42.1% правилно отговарят, че това е ДДС. Верният процент е още по-висок в София (49%) и при хората с доходи над 900 лв. (57.8%).

Зададен бе и въпросът за ролята на гражданите при изработване на данъчната политика. Крайните мнения: че гражданите не трябва да вземат отношение към този експертен въпрос, или че трябва да се прибягва до протестни действия, ако данъчните очаквания са излъгани, получават съответно 10.5% и 21.4% подкрепа.

Превес (53.8%) има становището, че е нужно да се изработят системни механизми, чрез които гражданите пряко да влияят върху данъчната система и начина за изразходване на публичните средства.

Около една четвърт от респондентите твърдят, че са предприемали някаква форма на протест, когато са разбирали, че дадена фирма не плаща данъци. 14.8% са прилагали бойкот на нейни продукти, а около 20% са изпращали протестни сигнали до самата фирма или до НАП. Преобладаващото множество (74%) все пак още не са реагирали активно.

Крачка напред в развитието  

Проектът „Заедно за данъчна справедливост“ се фокусира върху страните от Глобалния Юг, тъй като укриването и избягването на данъци от мултинационалните компании има най-негативен ефект върху най-бедната част от населението на планетата.

Над 60% от българите заявяват, че световната данъчна система трябва да се реформира – като 40% са за радикална реформа, а 20.4% са за постепенни подобрения. По-малко от 2% считат, че днешната данъчна система е задоволителна.

От привържениците на глобална данъчна реформа, 33.5% твърдят, че ЕС трябва да има водеща роля в света. Сходен обаче е делът и на тези, които заявяват, че главната задача на ЕС е да запази данъчния суверенитет на отделните страни.

59.9% от българите считат, в една или друга степен, че България е развиваща се, а не развита страна. Само 10.8% е делът на българите, които поставят страната си в групата на развитите държави.

Това от своя страна обуславя отговорите на въпроса, дали България трябва да дава финансова помощ на по-бедните държави, или сама да получава пари от по-богатите. 16.5% от респондентите са съгласни страната да е международен донор. 56% са на мнение, че по-богатите държави трябва да ни дават пари.

Макар и да представя мозаечна картина за данъчните нагласи на българите, проведеното изследване е първото, което задава някои важни въпроси. Част от резултатите са очаквани: правителството пилее парите на данъкоплатците, хората считат, че данъчната тежест е твърде висока и като цяло очакват „богатите“ да им дадат пари.

От друга страна, неплащането на данъци получава изненадващо остра морална присъда. Офшорните зони са в „лошия списък“. Изразява се подчертана склонност за връщане към прогресивния данъчен модел. Икономическото неравенство се разпознава като проблем практически от всички българи.

Някои по-неясни нагласи също крият прогресивен потенциал: например активната реакция на 25% от населението срещу данъчните тарикати под формата на потребителски бойкоти, сигнали до данъчните служби и т.н. Важен е и фактът, че 20% от най-заможните българи са склонни да плащат по-високи данъци, за да бъде качеството на публичните услуги наистина високо.

 

 

 

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Шаран от национално значение

Или как данъците може да послужат като наказателен инструмент срещу непокорния малък бизнес

От Димитър Събев

Хищни мултинационални корпорации, които чрез безскрупулни адвокати прехвърлят печалбите си в офшорни зони и не плащат данъците, нужни за развитието на една страна – това е най-честата мишена за привържениците на данъчната справедливост.

Но данъците в България понякога имат и друго предназначение, освен да осигуряват ресурс за пенсии и публични услуги. Те служат също и за сплашване и наказване на непослушни бизнесмени. Когато избягването на данъци е национален спорт, данъчните служби по места се превръщат във фактор, предоставящ или отнемащ бизнес предимства.

Това демонстрира случаят на рибовъда от гр. Елхово Стоян Желязков, който от години се бори за поминък, лавирайки между внезапни проверки, противоречиви глоби и компрометирани търгове.

Ден година храни

Традицията да се яде шаран на Никулден превръща 6-ти декември не само в професионален празник на рибаря, но и в най-важен ден за приходите на един рибен магазин. По-точно, пиковите дни са 4-ти и 5-ти декември – навръх празника рибите са вече във фурната или тигана.

img_20160817_135952Така че на 4-ти декември 2015 г. в магазина за жива риба на Стоян Желязков има доста клиенти. За обслужването им помага майката на Стоян, както и друг негов служител – пенсионер. Цари предпразнична суматоха, възрастната жена прибира парите, връща ресто и щрака на касовия апарат.

Което си е истина, истина е: тя не е издавала касов бон на всеки купувач. Това е категорично установено от мобилен екип на Националната агенция по приходите – Бургас, озовал се в магазина на Желязков в сюблимния момент. Фалшив клиент се сдобива с два едри шарана на обща стойност 21.56 лева, без да му връчат касова бележка и капанът щраква.

На Желязков е наложена глоба от общо 800 лв. заради две провинения: неиздаване на фискален касов бон за конкретните два шарана, както и разминаване на парите в касата с показанията на фискалното устройство. За да разберете за какъв мащаб става дума, в касата на магазина в този върхов ден е имало малко над 100 лв., на апарата са „чукнати“ около 40 лв.

По-вредно за бизнеса на Желязков от глобата се оказва разпореждането на НАП магазинът незабавно да се затвори за срок от един месец. Така той изпуска не само продажбите по Никулден, но и Коледните празници – тоест най-силните седмици в годината.

За да няма съмнения, че Желязков е сериозен нарушител, шефът на НАП – Бургас изготвя обемист документ, където обосновава наложеното наказание със следното тълкуване на Административно – процесуалния кодекс: незабавното изпълнение (затварянето на търговския обект) се налагало … „за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси“.

img_20160817_135645На територията на Бургаска област оперира известна чуждестранна компания, която от десетилетие декларира, че работи на загуба. Тя вероятно си е спестила десетки милиони от корпоративни данъци в България, но в нейния казус НАП явно не вижда нуждата да се „защитават особено важни държавни или обществени интереси“. Вместо това, цялата строгост на данъчните закони е стоварена върху един малък квартален обект, пипнат натясно в подходящ момент.

Това само по себе си е достатъчно любопитен факт, за да потърсим по-дълбоките причини.

Партийно поръчение или просто престараване

Земята между Сакар и Странджа е бедна на валежи, но през годините тук са изградени множество язовири и е добре развито рибовъдството от полуинтензивен тип. Клиенти за местните аквакултури не липсват, като особено активни в последните години са румънските прекупвачи.

С бежанската криза, строителството на граничната ограда и разполагането на мобилни патрулиращи екипи в региона, значението на Елхово значително нараства. Неговото местоположение и населението от близо 10 хил. души го правят най-важен пограничен град в Югоизточна България.

Толкова по-важни за управляващата партия са позициите й там: кметът от ГЕРБ Петър Киров през 2015 г. спечели втория си мандат, без да се явява на втори тур, а ГЕРБ имат 10 от 17-те общински съветника.

Ключова фигура сред общинарите на ГЕРБ е Кирил Киров, председател на Местната инициативна група и собственик на две фирми, занимаващи се със селскостопански бизнес. Освен с аренда на няколко хиляди декара земеделска земя и с ресторант, Киров се занимава и с рибовъдство, като държи два язовира в региона. Негов е и втория магазин за жива риба в Елхово.

Ако съдим по отчетите в Търговския регистър, продажбите на общинския съветник не са внушителни: 58 хил. лв. са нетните приходи от продажба на риба за 2013 г. на фирмата му „А.Т.Е.“ ЕООД. При наличието на магазин, ресторант и два язовира, това навежда на извода, че Киров има причина да не е доволен от рибния си бизнес.

Предвид твърде малкия рибен оборот на общинаря, може да се запитаме дали НАП прилага еднакви критерии към двата магазина за риба в Елхово. Така или иначе, Киров е извлякъл косвени облаги от затварянето на бизнеса на прекия си конкурент.

Но може би е преувеличение да се търси партийно поръчение в действията на НАП. Икономистът – специалист по социални дейности Татяна Кънчева беше назначена за директор на важната регионална приходна агенция през лятото на 2015 г. изненадващо за всички. Вероятно тя се е впуснала с прекалено голямо рвение в новото си поприще и на моменти е преминала границата на целесъобразността.

Показателно е, че Районният съд в Бургас през юни 2016 г. отмени наложена от НАП глоба в размер на 500 лв., санкционираща продавачка на алабаш и бяла ряпа на общинския пазар, която също не издала касова бележка. Съдът се произнася, че това е „маловажен случай на административно нарушение“, несъответстващ на глобата. (Решение 899/16.06.2016 г.)

С какво тогава бизнесът на Желязков е толкова по-важен и от продавачите на бензин, и от търговците на алабаш, че за два шарана се е наложило да се затвори магазина му за цял месец?

Черната овца на Елхово става шпионин

Жителят на големия град трудно разбира социалната структура на малкото населено място. В малкия български град човек не съществува сам по себе си – той първо принадлежи на род, партия, махала, ловна дружинка и т.н., и чак след това има право на личен живот в незаетото пространство. Стоян Желязков не произлиза от някой тежък Елховски род, в същото време инициативността и професионалната му квалификация го правят независим. В този регион това е взривоопасна комбинация.

Звучи комично, но не е шега, че през 2012 г. Желязков е глобен с 300 лв. заради нерегламентиран превоз в конска каруца на един шаран и няколко дребни каракуди. Рибите били без декларация за произход, постановява инспекторът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – който случайно се озовава на междуселския път точно в момента, когато оттам минава шаранът на Желязков.

По-рано през същата година рибовъдът става жертва на схема, която стига и до министър председателя. Дълго време Стоян Желязков стопанисва големия общински язовир в с. Трънково, но на проведения търг за преотдаването му той е принуден да наддава и да заяви нереално висок наем и съответно не подписва протокола. Вторият търг се провежда в партизански условия (обявен е единствено в ямболския в. „Време“) и е спечелен от правилния човек на правилната цена. Това е държавният служител Иван Кафеджиев, който се явява като пълномощник на тъща си.

Желязков отвръща с операция, на която би завидял и опитен разследващ журналист. Той кани в магазина си новия наемател Кафеджиев, както и свързаният полицай Георги Вълчев, и провежда с тях „откровен“ разговор – който обаче се записва от скрити под тезгяха свидетели. От записа става ясно, че действителният нов наемател на единия язовир в Трънково е…кметът на Елхово Петър Киров („Не мога да говоря с кмета за друг човек в неговия язовир… язовирът е негов!“ – ясно се чува да говори Кафеджиев, който по това време работи в МОСВ ).img_20160817_135411

Също така се разбира, че силните на деня в Елхово ще използват новонаетия язовир, за да печелят европейски проекти – като начинът за това бил „да се влезе в тъмната стаичка и да се издруса крушата“. Потвърдена е версията на Желязков, че му е предложен подкуп, за да се откаже от наддаването. В записа изплуват имената на бащата на районната прокурорка на Елхово, шефът на ИАРА в Ямбол и редица други „тежки“ хора.

Ефектът от това разкритие е предаване в телевизия с национално покритие, публикация в седмично списание – и разпореждане на премиера да се извърши проверка, за която отговаря… кметът на Елхово. Класически случай, когато на заподозряния се нарежда да провери сам себе си. Няма защо да питаме какъв е резултатът.

Има и други последици за Желязков след обнародването на този запис: многобройни проверки и санкции по всевъзможни причини в следващите години. Изнесената информация леко повдига завесата пред кръвосмешението между власт и бизнес в региона, но и това, което се вижда е достатъчно да ни убеди, че независимите малки бизнесмени са трън в очите на „особено важните държавни и обществени интереси“.

В крайна сметка, Стоян Желязков наема при добри условия друг микроязовир в съседната община Болярово, но гонението, на което е бил подложен в родната му община Елхово оставя в него горчиво разочарование.

Три незагасени цигари

„Знам, ако отида и падна на колене, ако им целуна ръцете, ще ме оставят най-сетне“ – жалва се Стоян на брега на новия си язовир, ден преди крайния срок за плащане на глобата за неиздадената касова бележка. След малка пауза добавя: „Но никога няма да го направя, все едно да си плюя на лицето.“ Тъмно е в полето над Боляровското село Попово, само плачът на чакалите смущава нощната тишина.

В един момент зад отсрещния хълм блясва светлина. Стоян скача от стола, вади прожектор и осветява силует на кола. Колата бавно се движи по междуселския път покрай язовира, на около километър от нас, сякаш се старае да я забележим. Внезапно лумва огън – горят сухите треви по банкета на пътя, на хвърлей от сеновала. Виждат се три отчетливи гнезда на огъня. Тайнственият автомобил отсреща ускорява. Стоян се мята на колата си и дава газ след него.

img_20160817_013705Авторът на този текст и негов приятел – авторитетен български журналист, бързаме към пожара. Кой го запали, и защо? Трудно е да отхвърлим версията „сплашване“ предвид факта, че подпалвачите се забавиха точно толкова, колкото бе нужно да ги забележим. След неизбежното объркване на телефон 112, след час пристига пожарна кола да загаси огъня. Междувременно гонката с тайнствения автомобил е приключила неуспешно, Стоян се е присъединил към нас и тримата говорим един през друг на пожарникарите:

„Колата беше комби, на кръчмата в селото долу има камера, ако искате, ще разберете коя е, още й е топъл двигателят…“ Пожарникарите извръщат очи: „Абе, сигурно някой е изхвърлил незагасена цигара.“ С колегата журналист настояваме: „На три места пламна, едновременно, висок огън, храсталаците залети с бензин…“ Пожарникарите си знаят: „Цигара е било.“

На другия ден пристигат и полицаи, за да проверят кой е вдигал пожарната посред нощ. Те продължават да ни убеждават: „Незагасена цигара, това е.“ И може би, поне отчасти и за малко, разбираме нещо за взаимоотношението човек – институции в малкия български град.

Стоян Желязков в никакъв случай не е безгрешен. Неиздаването на касова бележка е нарушение, което заслужава санкция, а със сигурност той има и други провинения пред Търговския закон. Но санкциите трябва да са съразмерни и с нарушението, и с материалното състояние на провинилия се. При това аршинът трябва да е еднакъв и за големите мултинационални компании, и за фирмите с връзки във властта, и за независимия малък бизнес.

Избирателното прилагане на данъчните правила е характерен национален дефект. Когато хората окончателно се убедят, че на големите измамници се връчват отличия, а за малките риби са предвидени всички наказания, икономиката и обществото рухват. Уморени да се борят срещу своята държава, хората, които не умеят да коленичат, си тръгват – кой в друга община, кой зад граница. И никаква бодлива ограда не може да ги спре.

Posted in Uncategorized | Tagged , , , | Leave a comment

Данъците са за малките

DSC_0060„Гнили данъчни ябълки“ сред най-големите фирми в българската икономика  

Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като корпоративен данък в държавния бюджет общо 44 млн. лева през 2015 г. Сумата не е никак голяма, тъй като съвкупният оборот на тези най-големи български фирми (според класацията „Капитал топ 100“) надхвърля 22.6 млрд. лв. Този оборот съответства на ¼ от националния брутен вътрешен продукт – а платените данъци се равняват на 2.3% от общите приходи от корпоративен данък през годината.

Тъй като значителна част от лидерите на българския пазар хронично са на загуба – поне на хартия, челната десятка, взета като цяло, плаща данък печалба, равен на 0.2% от приходите си. Това е десетки пъти по-малко по сравнение с данъчната тежест върху доходите на физическите лица в България (работната заплата представлява приход, а не печалба за индивида и домакинството).

Големите компании ползват редица привилегии, недостъпни за физически лица и малки фирми, например приспадане на ДДС и отдели за корпоративни клиенти в администрацията. В същото време данъчният им принос – ангажиментът им към обществото, в което правят бизнес, остава незначителен.

Чрез разнообразни трикове (свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н.) пазарните колоси ерозират данъчната си основа. Нещо повече – най-големите компании в България са се научили и да печелят от данъци.

Невъзможен случай

В таблицата най-долу са показани индивидуални и обобщени данни за приходи, печалби и платени данъци на 10-те най-големи компании в България. Шест от тях са чуждестранна собственост, две български държавни и две български частни дружества. Седем са в сферата най-общо на енергетиката (производство и търговия с горива и енергия), две в търговията, има и един мащабен металургичен обект.

Вижда се, че при 22 656 млн. лв. съвкупни приходи, групата на най-големите компании е декларирала общо 221 млн. лв. печалба. Предвид внушителната печалба от 216 млн. лв. само за Аурубис България, общото постижение е по-скоро посредствено. Загуба са обявили четири компании: Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл – България, Националната електрическа компания и Експрес Логистика и Дистрибуция (определян още като „Дистрибутор в сянка на Булгартабак“).

За последните 10 години само веднъж – през 2007 г., рафинерията в Бургас не е обявявала многомилионна загуба. Натрупаните за периода минуси са в размер на 1.78 млрд. лв. Те трудно може да се оправдаят дори с обещаните мащабни технологични трансформации.

Предизвиква учудване и отрицателният резултат на бензиностанциите на Лукойл: над 6 млн. лв. загуба при 3 млрд. лв. оборот. Значително по-малките търговци на горива ОМВ и Сакса (общо с продажби от около 2 млрд. лв.), записват нелоши печалби – 50 млн. лв.

Много са компаниите, използващи България като данъчен рай, но Лукойл е специален случай. Руската международна империя е декларирала 5.7 трилиона рубли приход за 2015 г. – стойност, двойно по-голяма от БВП на България. Пред руските данъчни власти Лукойл отчита 389 млрд. рубли печалба и внася 96 млрд. рубли данъци (над 1.4 млрд. долара по курс на деня).

По съвсем различен начин се държи компанията с българските данъчни органи. През 2015 г. рафинерията в Бургас не плаща, а получава приход от корпоративен данък в България – в размер на 21 млн. лв.

Държави в държавата

Лукойл за съжаление не е изолиран случай: всъщност, счетоводно погледнато, българският бизнес топ 10 не плаща, а получава данъци в размер на поразяващите 153 млн. лв.

Събирането на данъци е свойствено за държавната и в по-малка степен за местната власт, но явно в България има още един център на власт и влияние, който пред очите на Националната приходна агенция трупа минус върху минус и не само че не плаща данъци, но превръща загубите в данъчен актив.

Този парадокс става възможен заради Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя отрицателния финансов резултат като данъчна загуба, която може да се пренася до изчерпването й в следващите 5 години (ЗКПО, чл. 70). Тя се приспада от печалбата, върху която се дължи данък.

Някои български компании трупат загуби с години и в годишните си финансови отчети вписват данъчните задължения като „данъчен приход“, а не като разход за плащане. Освен Лукойл, подобна практика се наблюдава в бизнес мрежата около „Брикел“, а както показа скорошно разследване – и в поне две западни търговски вериги.

Данъчни шампиони        

Двете компании в топ 10, които са платили най-висок данък в България са с германска собственост – това са Аурубис България и Кауфланд България. Заедно те внасят 76% от данъците, платени от българския топ 10. Най-добър е приносът им също и като съотношение данък / приход – около 0.6%. Следва ги ОВМ България със съотношение 0.4%.

Навлизането на големи търговски вериги на пазара потиска националните производители и търговци, а големите металургични комплекси причиняват дълготрайни и трудно проследими екологични щети. Но като данъкоплатци големите чуждестранни компании с изключение на Лукойл се представят по-добре от българските.

На другия полюс е НЕК, която пренася данъчна загуба от 2014 г. в размер на 176 млн. лв. и затвърждава впечатлението, че българската енергетика представлява държава в държавата, или по-скоро държави в държавата.

В същото време Булгаргаз опровергава тезата, че държавните компании са обречени на загуба: с 20 млн. лв. печалба и 3.5 млн. лв. платени данъци, фирмата строи нелошо на фона на останалите от частния сектор.

Интересен е и казусът на Експрес Логистика и Дистрибуция, водещ доставчик на цигари в България. През 2015 г. фирмата удвоява размера си до близо 1 млрд. лв. продажби – и за втора поредна година отчита загуба. Но минусът е нисък, в размер на 509 хил. лв., а все пак са платени и някакви данъци в размер на 83 хил. лв.

Корпоративния данък може да се заобикаля и без това да бие на очи.

Сходен е подходът и на ЧЕЗ Електро, които внасят в НАП кръгло милион лева – наистина скромен корпоративен налог при 1.4 млрд. лв. оборот.

Гръбнакът на икономиката

Направеният кратък преглед показва, че плащането на данъци не е най-силната черта на най-големите фирми, работещи в България. Западноевропейските собственици обикновено са по-добри данъкоплатци от нашите момчета, макар че във „втория ешалон“ има редица случаи, например Лидл и Билла, където нещата не стоят така. НЕК и Лукойл са „невъзможен случай“, а ЧЕЗ и ЕЛД са се „снишили“.

Неплащането на данъци от страна на корпорациите е проблем в цяла Европа. Но счетоводният запис за 153 млн. лв. данъчен приход общо за групата на водещите български компании не познава аналог. През 2014 г., която е по-типична, най-големите десет в българската икономика са платили по-малко от 9 млн. лв. данък печалба.

Ефектът от това групово избягване е, че държавните разходи трябва да се финансират с по-високи данъци, събирани от потребителите и от малкия бизнес.

Невидимите косвени данъци изсмукват покупателната сила на населението. Данъците върху доходите на физическите лица, макар и ниски в България, са много по-високи от налозите, плащани от големите компании. Всъщност това е планирано: в Бюджета за 2016 г. Министерството на финансите заложи 2.8 млрд. лв. приходи от ДДФЛ и едва 1.8 млрд. лв. от корпоративен данък.

За първото полугодие на 2016 г. се наблюдава крехко положително развитие: планираните за годината приходи от корпоративен данък са изпълнени почти на 60% (част от това се обяснява и с календара на плащанията на подоходен данък от компаниите). Но изнесените факти и сравнения не оставят съмнение, че данъчният режим в България предоставя необясними, неоправдани и недопустими привилегии на най-големите корпоративни играчи.

tax_top10_2015

 

Posted in Uncategorized | Tagged , , , , | 1 Comment