Демократична инициатива за преразпределяне на данъчната тежест в България
Данъчната система олицетворява ценностите, които преобладават в дадено общество. Няма справедлив обществен ред с несправедлив данъчен модел. Национално благоденствие е възможно само тогава, когато „големите“ и „малките“ са еднакво отговорни към данъчните си задължения.
Данъчната система в България днес е грубо изкривена.
Данъчното бреме пада върху плещите на скромните български семейства, докато компаниите и хората с най-големи възможности се възползват от многобройни писани и неписани вратички в данъчните закони. Сравнението с останалите страни членки говори, че данъчната система в България не е от европейски тип. Преките данъци у нас са ниски за сметка на най-високите в Европа косвени, тоест невидими данъци. През 2015 г. 50,3% от данъчните приходи в България идват от данъци върху продукти, докато тяхното средно значение за Европейския съюз е 28%.
Българската хазна се пълни от данъчното облагане на хляба, на лекарствата, на горивата, на книгите.
Това са стоките, които обикновеният човек купува, за да може семейството му да живее. В България, противно на останалите европейски страни, липсват редуцирани ставки на ДДС за продукти от първа необходимост. За българската хазна няма значение дали купуваш яхта или учебник за детето: върху всичко се начислява 20% данък. И това е само една от проявите на дълбоката данъчна несправедливост у нас.
В България няма необлагаем минимум за доходите.
За разлика от развитите западни демокрации, в България прогресивният данъчен модел е сменен с „плосък“. Още по-негативно е, че в България няма необлагаем минимум за доходите и стотици хиляди бедни хора, борещи се за минимална работна заплата, буквално отделят от залъка си, за да си платят налозите.
Фирмите са в по-изгодна позиция спрямо гражданите.
В същото време, благодарение на максималните осигурителни прагове, хората с най-високи заплати внасят по-малък процент от дохода си за осигуровки в сравнение с работещите бедни. Собствениците на фирми имат възможност да приспадат ДДС от личните си разходи. Например, превръщайки личните си автомобили във „фирмени“. Компании с огромни обороти години наред декларират счетоводни загуби и изобщо не плащат данък печалба, докато малките производители са парализирани от бюрокрация и наказателни проверки. Наскоро бяха обезсилени и регулациите за бизнеса с офшорни зони.
Големият бизнес и най-богатите допринасят минимално за бюджета.
През последните десетилетия в България целенасочено се осъществява данъчна стратегия, която стъпка по стъпка сведе до минимум бюджетния принос на големия бизнес и най-богатите, стоварвайки бремето върху мълчаливото мнозинство. Политическите партии на статуквото – без изключения, изиграха ключова роля в този ограбващ процес. Най-позорна е ролята в него на онези, които се представят за политически „защитници на онеправданите и трудовите хора“.
Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите се увеличава.
Изследвания показаха, че разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 10% от българите е вече 13 пъти, докато в Европейския съюз е 8,5 пъти, а в съизмерими с нас страни като Чехия, Словакия и Словения – под 6 пъти. Безотговорна данъчна политика дълбае пропасти, които заплашват целостта и бъдещето на българското общество и държава.
За въвеждане на необлагаем минимум и гъвкав ДДС.
Сегашният данъчен модел в България ощетява обществения интерес. Призоваваме за всеобхватна данъчна реформа, която да започне от следните мерки:
- Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата – 460 лева месечно.
- Въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% (каквито са за туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги
Убедени сме, че благоденствието на България е възможно само след възстановяване на баланса в данъчната система.
Смелата данъчна реформа е неизбежна, ако България вижда бъдещето си като европейска демокрация.
Абсолютно подкрепям да се въведе необлагаем минимум и ниска ДДС ставка за храни и санитарни материали. Даже, би било отлично ако необлагаемият минимум е доста висок, 1000лв. например – тъй като смятам, че не трябва да се наказват хората, които работят. Вместо данъци върху доходите обаче, трябва да има данъци върху потреблението. По-конкретно, трябва да има данъци, съобразени с екологичните щети от производствата. Например високи данъци върху горивата, нулеви данъци върху велосипедните части, високи данъци върху опаковките и еднократните консумативи, нулеви данъци върху рециклирани материали и т.н.
LikeLike
Много ми хареса мнението на един икономист за прогресивните данъци: https://mobilnamedia.com/archives/7813
LikeLike