Данъци за казаци

 

По данъците ще ги познаете

Повеселили се жителите на село Сапарево по повод руската победа над Османската империя, порадвали се, па се досетили: Сега, когато ще трябва да си строим нова държава, ще трябва да плащаме и повече данъци. За армия пари ще трябват, за министерства, за княз, за учители, съдии… Де ще му излезе краят?!

Намерил се за щастие един учен шоп, който бил чувал, че в Русия казаците данъци не плащат. Нали са нередовна войска, в пусти земи живеят, неверници прогонват, бойни коне гледат. И предложил: Защо пък не станем и ние, сапаревци, казаци?

Речено-сторено. Подрязали опашките на конете си, завирили една рекичка край селото и тръгнали да се упражняват в ездаческо майсторство и преодоляване на водни препятствия. Така ги видели и данъчните инспектори – яхнали коне, мокри до кости и настояващи, че казаци като тях данъци не плащат.

На другия ден от Самоков пристигнала земската войска и бързо сложила край на Сапаревското казачество. Чудите се защо не сте чували по-рано тази весела и поучителна история? Отново данъците са виновни.

Трикратен данък върху една книга

Да вземем хипотетичен пример. Издателство иска да изкара на пазара книгата на Васил Коритаров „Рилски разкази и легенди от долината на Джерман и Скакавица“, откъдето взех горната случка. Печатът и хартията ще струват примерно 5 лв. за брой (тиражът е малък и има архивни снимки). На автора ще се плати 2 лв., толкова и на издателя, на книжарниците поне 3-4 лв. отстъпка.

Върху тези примерно 12 лв. държавата ще начисли 20% ДДС и книгата ще струва на читателя 15 лв., което вече я прави трудно продаваема. Малко по-различно би стоял въпросът в Испания, където ДДС за печатни издания е едва 4%.

Ако данъците демотивират издателската дейност, колко повече тежат те на авторите в България. На мен лично данък бе начислен поне три пъти, докато с лични средства и щедри дарения публикувах последната си книга.

Първо платих ДДС върху хартията и услугата в печатницата. След като книгата бе отпечатана, от цената на всяка продадена бройка се удържа 20% ДДС. Накрая съм задължен да плащам 10% данък върху приходите от продажбата на моя литературен труд.

Не разисквам конкретните проблеми на книгоиздаването в България, а искам отново да обърна внимание на факта, че данъчната политика следва да служи на националната политика. Не само да събира пари, а и да насърчава нещата, които се ценят в едно общество.

В България данъчната политика облагодетелства големия бизнес и хората с много пари. Данъчното бреме се стоварва върху мълчаливото човешко множество.

В името на коктейла

Много спорове се водят около плоския данък в България, но фактът е, че той е със сравнително по-малко значение: държавата събира много повече пари чрез ДДС. Когато начисляват ДДС, българските власти не правят разлика между вода, лекарства, хляб, учебници, яхти, коктейли на плажа. Потребителите на всички категории продукти у нас чинно заплащат еднаква ставка от 20%.

Пардон, има разлика, ДДС мисли за коктейлите. Единствената редуцирана (намалена на 9%) ставка за ДДС в България е за туризма, и то за нощувки в големи хотели. С намален ДДС нашите туристически босове могат да продават по-евтини ваканции на бедните германски пенсионери – от което печелят всички, освен простият български данъкоплатец.

При яхтите е още по-интересно, защото те могат да се закупят на името на фирмата, примерно с обяснението, че служат за разходки на клиенти или за преговори с бизнес партньори. Така ДДС върху една яхта би могъл да бъде изцяло приспаднат.

Спорът дали подоходният данък в България трябва да е плосък и прогресивен е отличен гръмоотвод, тъй като касае по-малко от 1/5 от данъчните приходи в бюджета. Големите милиарди идват от косвените данъци, на първо място ДДС – а в България, за разлика от европейските страни, диференцирани данъчни ставки за социално важни продукти няма.

Редуцираният ДДС в Европа

Да се върнем на испанския пример: там има три ставки за ДДС. 4% е за насъщни продукти и не само хляба, но и книгите попадат в тази категория. После да не се чудим защо има толкова прекрасни писатели, служещи си с испански език. Повечето храни и вина, както и оборотите в туризма, се облагат с 10 процента. 21% данък е за останалите неща, включително за лукс.

В близко време ще изготвя детайлен списък за какви неща страните в Европейския съюз прилагат диференцирани ДДС ставки, но и следващият бегъл поглед е достатъчен. В Австрия ДДС е намален на 10% за основни храни, книги и вестници, публичен транспорт, наеми, лекарства. Музеите и стопаните, които директно продават своето вино, плащат 13%.

В Белгия ДДС е 6% за храни, лекарства, наеми на социални жилища, жилищни ремонти, спорт, вода, изкуство и публикации. В Хърватия 5% ДДС се плаща за хляб и мляко, някои лекарства и книги. В Чехия ставката за храни и някои услуги е редуцирана на 15%. В Дания книгоиздателите не плащат ДДС, а данък върху оборота си, който възлиза на 3.5%.

Във Франция 5.5% е ДДС за: храни, стоки за инвалиди, грижи за възрастни хора, газ, електричество, отопление, книги, концерти, социални жилища, енергийна ефективност в жилищата, внос на произведения на изкуството, и т.н.

В Германия са по-строги, 7% ДДС се плаща за: насъщни храни, обществен транспорт, книги, хотели и пансиони. От ДДС са освободени посещенията при доктор.

В Унгария ДДС е бреме за населението, но и там намалена ставка от 5% се прилага за лекарствата и книгите. В Италия с редуцирана ставка от 4% се облагат насъщните храни, вестниците и продажбата на жилища, а с междинна ставка от 10% се таксуват останалите храни, електричеството, лекарствата и артистичните изпълнения.

… и в България

В България, страната с най-ниски доходи в ЕС, няма данъчни облекчения за социално чувствителни продукти като насъщни храни и лекарства. Няма данъчни привилегии за хората на перото, артистите и музикантите. Освен това липсва необлагаем минимум върху доходите.

Но за модерните казаци днешната българска държава е помислила добре. За босовете в туризма е единствената редуцирана ДДС ставка. Големите фирми приспадат ДДС върху разходите си. Десетки компании с обороти от стотици милиони и дори милиарди с цели петилетки декларират счетоводна загуба и не плащат данък върху печалбите си. Въведени са максимални осигурителни прагове, благодарение на които богатите хора плащат по-малък процент осигуровки от доходите си – и още, и още.

Всички тези факти трудно намират път до ума на обикновения българин, включително защото данъкът върху книгите и вестниците в България е 3, 4 или 5 пъти по-висок по сравнение с този в европейските страни.

Където ни остави Ботев

Данъците са централен въпрос на държавността. Не се ли върнахме там, където ни остави Христо Ботев? Нашият голям поет и журналист обстойно разглеждаше данъчните проблеми. На една от последните страници на в. „Знаме“ през 1875 г. той заяви:

„В Турското Царство, като в никое друго, има данък голям. Десятъкът се продава. Купувачите са се сговорили с чиновниците, та прибират десет път повече, отколкото трябва. Разбира се, че по този способ на събиране селянинът остава длъжен. „Ти плати, райо, пък иди се оплаквай комуто щеш.“

„Освен това, честити Господа, данък, харач, пусули за земята, аскерие – всичко трябва да плаща злощастната рая. Броенето на добитъка от памтивека се върши с най-голямо безредие. Турските броители не броят турския добитък, а на бедния християнин, ако има 10 крави, казват, че има 30. Кому да се оплакваш? На Али! Кой ще те съди? Али!“

Не сте чели данъчните коментари на Христо Ботев? Та кой би искал до хората да достигат подобни послания, че после да си правят вредни сравнения:

„Когато (събирачите на данъка) дойдат в някое село, дето има много сиромаси, които хляб нямат да ядат, а не данък да плащат, заптиите отбират няколко от тях, откарват ги вън селото, връзват ги, повалят ги като заклани добитъци на земята, натрупват отгоре им шубрак и сено, а всичко това покриват с някоя черга, пак от селото взета, и сядат на този жив одър да си правят кефа и да пият ракия. Под тежестта на телата на тези зверове пъшкат клетите сиромаси, задушават се от топлина и захваща да тече из устата и носовете им тяхната и без това отслабнала и разредена от глад и лишения кръв. След като си направят кефа и се настоят над живия одър, пазителите на обществената безопасност дръпват по един бой на сиромасите и ги изгонват от себе си“.

Bodil.bg

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s