Съкращаване на CO2 емисии с 2-5% годишно е наблюдавано единствено по време на тежка рецесия или война. Според някои учени, вече ни е нужен 10% спад на СО2 емисиите
„Единственият начин да се ограничи затоплянето на планетата с до 2 градуса е да се изключи цялата глобална икономика“, твърди Иво де Бьор, бивш изпълнителен секретар на Рамковата конвенция за промяната на климата на ООН. За да можем да се надяваме на устойчиво бъдеще на планетата, въглеродните емисии в света трябва да се понижат чувствително и незабавно. Някои автори прогнозират, че е достатъчно 2% годишно намаляване, други изчисляват, че ще трябват поне 8%. Има и авторитети, според които драстичната промяна на климата с тежки последици върху цялото общество е вече неизбежна, каквото и да правим.
Така или иначе, задават се тежки сътресения в икономиката. Ще са нужни огромни средства: за изграждане на нов тип енергетика, транспорт и селско стопанство, за адаптация към новите климатични условия, а и за покриване на щетите от зачестилите екстремни климатични явления. Оценките на тези глобални финансови нужди отдавна боравят не с милиарди, а с трилиони. Според едно изследване на ООН, през следващите 40 години ще са нужни по 1.9 трилиона долара годишно, за да „се преборим с бедността, да увеличим производството на храни и да изкореним глада, без да деградираме допълнително земеделската земя и водните ресурси, и да предотвратим катастрофата, свързана с промяната на климата“.
Откъде може да дойде тази фантастична сума? Значи борбата за по-добър свят е обречена? Канадската писателка Наоми Клайн в последната си книга „Това променя всичко“, която е посветена на ефектите от промяната в климата върху световната икономическа система, вдъхва оптимизъм. Заради дефекти в данъчните системи, в света огромни парични потоци се пренасочват към най-богатата върхушка. Премахването на нечестните данъчни привилегии е напълно достатъчно, за да осигури средствата, нужни за създаване на икономиката на пост-въглеродната епоха. Ето от кои източници според Клайн може да се наберат нужните средства:
-
От данък върху финансовите транзакции. Според важна резолюция на Европейския парламент, облагането на сделките с финансови активи с много малък данък (от 0.01% до 0.05%) може да донесе на глобално ниво 650 млрд. долара приходи. Освен събраните ресурси, страничната полза от подобен ход ще е по-малка уязвимост от финансови спекулации.
-
От закриване на данъчните убежища. Според Мрежата за данъчна справедливост, в офшорни зони са скрити индивидуални спестявания на стойност между 21 и 32 трилиона долара. Ако тези пари се извадят на светло и се обложат с 30% подоходен данък, годишният приход може да достигне минимум 190 млрд. долара.
-
„Данък милиардер“: в документ на ООН, посветен на иновативните финанси се цитират следните статистики. В началото на 2012 г. в света има 1226 индивиди, притежаващи богатство от над 1 млрд. долара. Общото им богатство е 4.6 трилиона. Облагането на това богатство със само 1% данък годишно може да донесе 46 млрд. долара приход. Според авторите, този данък ще е едновременно „честен и ефективен“.
-
Ако военният бюджет на петте страни в света с най-високи военни разходи се съкрати с 25% годишно, ще се освободят 325 млрд. долара, според данните на Стокхолмския институт за изследване на международния мир. Разбира се, най-големи икономии (т.е. приходи) ще се реализират в САЩ.
-
Въглеродният данък крие огромен потенциал – само с 25 долара за тон въглеродни емисии (създаван от около 5000 км. пробег на кола със среден разход на гориво) ще се съберат глобално 250 млрд. долара. При по-висок данък от 50 долара за тон, глобалните приходи ще са 450 млрд. долара.
-
Според консервативни оценки, правителствата в света предоставят под една или друга форма 775 млрд. долара субсидии за въглеродни горива. Премахването на тези подаръци за нефтения, газовия и въглищния бизнес ще доведе до положителен ефект в поне три насоки: от една страна, ще има на разположение повече средства за развитие и борба с климатичните промени, от втора – състоянието на публичните финанси на държавите ще се подобри, от трета – въглеродните горива ще поскъпнат, консумацията им ще намалее, а с тях и емисиите.
Рамката, която предлага Наоми Клайн е ценна с това, че показва ясно възможностите за финансиране на планетарна инициатива, която освен върху климата ще се фокусира върху бедността, неравенството, образованието, здравеопазването – върху човешкото развитие. Това е коренно противоположен подход на този, предлаган от Джефри Сакс и други икономисти от средите на Световната банка и МВФ. Те вменяват водеща роля на частния капитал, който ще инвестира в обществено полезни проекти и след това ще търси дивидент.
Ползата за частните инвеститори, освен очакваната печалба, е, че карайки парите си да работят за развитие те се предпазват от нови данъчни претенции заради нарастващите глобални нужди. От друга страна, ефективността на частните инвестиции за развитие може да се окаже по-ниска в сравнение с публичните, когато става дума за преследване на хуманитарни планетарни цели. Двата подхода имат своите защитници и на световните форуми в последните години тече усилена дискусия кой от тях да получи приоритет.
Следва да се отбележи, че приходите от някои видове данъци намаляват във времето. Например, данъкът върху финансовите транзакции се очаква да ограничи броя им, оттам и събраните приходи. От друга страна, въглеродният данък, орязването на военните бюджети (армията е сред най-големите консуматори на горива в света) и премахването на въглеродните субсидии ще са от полза не само за събиране на приходи за борба с климатичните промени, но ще доведат и до ограничаване на нежеланата консумация на въглеродни горива.
Тези разсъждения показват, че данъчните лостове са комплексно „оръжие“, което работи на много нива. Ако правителствата в света действително имат намерение да се борят за ограничаване на промените в климата на планетата, те трябва да са готови пълноценно да го използват.
Стресирано от сушата поле с киноа в Боливия. Промяната в климата ще засегне най-тежко най-бедните
Данъчна справедливост 