Данъчната реформа на ОИСР не гарантира прозрачност и лишава от глас над 100 държави
Ако на долната графика не виждате последната колона, това не говори задължително за лошо зрение: там са показани данъците, платени от поделение на най-голямата мултинационална компания. През една типична година, 2011, регистрираната в Ирландия Apple Sales International отчита приход преди данъци от 22 млрд. долара, облагаем доход от 77 млн. и платени данъци от 5 млн.
Тази ултра-ниска данъчна тежест отдавна е привлякла вниманието на европейското данъчно разследване и Ирландия може да бъде формално задължена да потърси от виртуалния гигант данъчни приходи – към 8 млрд. долара, според Bloomberg Intelligence.
Този и ред други подобни примери засилиха натиска върху европейските институции да предприемат смели действия срещу укриването и избягването на данъци, които струват милиарди евро годишно на затъналите в дългова криза правителства. CBCR – разкриване на данъчна информация страна по страна, е ценен механизъм за подобряване на неблагоприятните международни данъчни практики.
Еврокомисията внесе своето предложение за CBCR на 12 април и то вероятно ще бъде гласувано на срещата на европейските финансови министри (ЕКОФИН) на 25 май.
За съжаление, комисията застава зад препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които ощетяват развиващите се страни и не осигуряват достатъчна прозрачност за действията на мултинационалните корпорации. С подкрепата на Великобритания и Франция и несъгласие от страна на Германия, Австрия и Испания, въпросът все пак не е решен окончателно.
Защо предлаганият от ОИСР път няма да донесе по-голяма прозрачност: в него не се предвижда публичен достъп до данъчната информация, а само „автоматичен обмен на информация“ между данъчните администрации. Освен това, изискването за разкриване касае само най-големите корпорации с оборот над 750 млн. евро – нещо, което оставя 85-90% от корпоративния бизнес на ЕС извън съвременен данъчен надзор.
Компаниите ще са длъжни да осигуряват данни страна по страна за 28-те членки на ЕС, но с обобщени за останалите „трети страни“ данни, за следните въпроси:
- Кратко описание на дейността
- Брой заети
- Нетен приход, включително на свързани компании
- Печалба преди корпоративен данък
- Начислен данък
- Платен данък
- Натрупани приходи
Най-противоречив се оказва върпосът за т.нар. „вторично докладване“. Той предвижда, че поделенията на компании със седалища в трети страни, които работят на територията на ЕС също следва да подават такава информация и това да е задължително от 2017 г.
Германската позиция, изразена от финансовия министър Волфганг Шойбле е, че разкриването на подобна данъчна информация може да е единствено въпрос на добра воля. Той изтъква: „Понякога има противоречие между прозрачност и ефективност“.
Това становище защитава на първо място интересите на големите германски концерни, свързани със САЩ и Китай, които прехвърлят значителни суми помежду си (от дебатите за ТТИП стана известно, че една трета от търговията между ЕС и САЩ е в рамките на компаниите).
Освен това, в Германия преобладава обществена нагласа, че плащането на данъци е личен, суверенен въпрос. Затова и министър-председателите на провинциите са като цяло против налагане на общи за ЕС изисквания за данъчно разкриване.
Германският бизнес елит и ценностите, даващи приоритет на правото на личен живот стават неочакван съюзник на данъчната справедливост: те може да сложат прът в колелото на псевдореформата на ОИСР, макар и не от безкористни подбуди.
Снимка: Eurodad
Защо е важно да се избере различен от ОИСР модел за световна данъчна реформа: над 100 страни днес на практика са изключени от правото да преговарят за световния данъчен ред. Организацията на 34-те най-напреднали страни ОИСР е със седалище в Париж. Изискването да се поддържа постоянно представителство там, за да се участва в данъчните преговори не е по джоба на много развиващи се държави, които се борят да постигнат целите на устойчивото развитие: изкореняване на глада и образование и здравеопазване на приемливо равнище.
Ако процесът на реформиране на световния данъчен ред премине през структура на ООН (Данъчна комисия), ще бъде осигурена демократичност – всяка страна ще има 1 глас, при по-ниски представителни разходи за страните. Дори поемането на пътните разходи от ООН е от полза за групата на най-изостаналите държави.
Когато гласуват на 25 май правилата за разкриване на данъчна информация в ЕС, финансовите министри няма как да скрият, че имат зад гърба си една лошо функционираща световна данъчна система – и тези, които са най-тежко засегнати от нея, не получават право на глас в опитите за реформа. Международният валутен фонд посочва, че чрез глобални данъчни трикове развиващите се страни губят сума, по-голяма от световните помощи за развитие.
Решенията на ЕС имат въздействие на глобално ниво и следва да се съобразят с това, че определянето на правилата на данъчната игра от „клуба на богатите“, както наричат ОИСР, е неустойчиво и недемократично. Селективното разкриване съгласно модела BEPS не е решение.
След „Документите от Панама“ самият Шойбле коментира, че е приемливо да се даде достъп на журналисти и НПО до събраната данъчна информация. Сред другите мерки, които финансовият министър предлага за справяне с данъчните измами, е да се отнеме привлекателността на агресивното данъчно планиране и да се публикува официален списък на офшорните зони. Нещо, на което Великобритания няма да се противи – стига нейните 15 отвъдморски територии да останат приятно изключение.
Данъчна справедливост 