Странен съюзник на данъчната справедливост

Данъчната реформа на ОИСР не гарантира прозрачност и лишава от глас над 100 държави

Ако на долната графика не виждате последната колона, това не говори задължително за лошо зрение: там са показани данъците, платени от поделение на най-голямата мултинационална компания. През една типична година, 2011, регистрираната в Ирландия Apple Sales International отчита приход преди данъци от 22 млрд. долара, облагаем доход от 77 млн. и платени данъци от 5 млн.

Тази ултра-ниска данъчна тежест отдавна е привлякла вниманието на европейското данъчно разследване и Ирландия може да бъде формално задължена да потърси от виртуалния гигант данъчни приходи – към 8 млрд. долара, според Bloomberg Intelligence.apple tax

Този и ред други подобни примери засилиха натиска върху европейските институции да предприемат смели действия срещу укриването и избягването на данъци, които струват милиарди евро годишно на затъналите в дългова криза правителства. CBCR – разкриване на данъчна информация страна по страна, е ценен механизъм за подобряване на неблагоприятните международни данъчни практики.

Еврокомисията внесе своето предложение за CBCR на 12 април и то вероятно ще бъде гласувано на срещата на европейските финансови министри (ЕКОФИН) на 25 май.

За съжаление, комисията застава зад препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които ощетяват развиващите се страни и не осигуряват достатъчна прозрачност за действията на мултинационалните корпорации. С подкрепата на Великобритания и Франция и несъгласие от страна на Германия, Австрия и Испания, въпросът все пак не е решен окончателно.

Защо предлаганият от ОИСР път няма да донесе по-голяма прозрачност: в него не се предвижда публичен достъп до данъчната информация, а само „автоматичен обмен на информация“ между данъчните администрации. Освен това, изискването за разкриване касае само най-големите корпорации с оборот над 750 млн. евро – нещо, което оставя 85-90% от корпоративния бизнес на ЕС извън съвременен данъчен надзор.

Компаниите ще са длъжни да осигуряват данни страна по страна за 28-те членки на ЕС, но с обобщени за останалите „трети страни“ данни, за следните въпроси:

  • Кратко описание на дейността
  • Брой заети
  • Нетен приход, включително на свързани компании
  • Печалба преди корпоративен данък
  • Начислен данък
  • Платен данък
  • Натрупани приходи

Най-противоречив се оказва върпосът за т.нар. „вторично докладване“. Той предвижда, че поделенията на компании със седалища в трети страни, които работят на територията на ЕС също следва да подават такава информация и това да е задължително от 2017 г.

Германската позиция, изразена от финансовия министър Волфганг Шойбле е, че разкриването на подобна данъчна информация може да е единствено въпрос на добра воля. Той изтъква: „Понякога има противоречие между прозрачност и ефективност“.

Това становище защитава на първо място интересите на големите германски концерни, свързани със САЩ и Китай, които прехвърлят значителни суми помежду си (от дебатите за ТТИП стана известно, че една трета от търговията между ЕС и САЩ е в рамките на компаниите).

Освен това, в Германия преобладава обществена нагласа, че плащането на данъци е личен, суверенен въпрос. Затова и министър-председателите на провинциите са като цяло против налагане на общи за ЕС изисквания за данъчно разкриване.

Германският бизнес елит и ценностите, даващи приоритет на правото на личен живот стават неочакван съюзник на данъчната справедливост: те може да сложат прът в колелото на псевдореформата на ОИСР, макар и не от безкористни подбуди.

26463573402_901fc7d3bc_o

Снимка: Eurodad

Защо е важно да се избере различен от ОИСР модел за световна данъчна реформа: над 100 страни днес на практика са изключени от правото да преговарят за световния данъчен ред. Организацията на 34-те най-напреднали страни ОИСР е със седалище в Париж. Изискването да се поддържа постоянно представителство там, за да се участва в данъчните преговори не е по джоба на много развиващи се държави, които се борят да постигнат целите на устойчивото развитие: изкореняване на глада и образование и здравеопазване на приемливо равнище.

Ако процесът на реформиране на световния данъчен ред премине през структура на ООН (Данъчна комисия), ще бъде осигурена демократичност – всяка страна ще има 1 глас, при по-ниски представителни разходи за страните. Дори поемането на пътните разходи от ООН е от полза за групата на най-изостаналите държави.

Когато гласуват на 25 май правилата за разкриване на данъчна информация в ЕС, финансовите министри няма как да скрият, че имат зад гърба си една лошо функционираща световна данъчна система – и тези, които са най-тежко засегнати от нея, не получават право на глас в опитите за реформа. Международният валутен фонд посочва, че чрез глобални данъчни трикове развиващите се страни губят сума, по-голяма от световните помощи за развитие.

Решенията на ЕС имат въздействие на глобално ниво и следва да се съобразят с това, че определянето на правилата на данъчната игра от „клуба на богатите“, както наричат ОИСР, е неустойчиво и недемократично. Селективното разкриване съгласно модела BEPS не е решение.

След „Документите от Панама“ самият Шойбле коментира, че е приемливо да се даде достъп на журналисти и НПО до събраната данъчна информация. Сред другите мерки, които финансовият министър предлага за справяне с данъчните измами, е да се отнеме привлекателността на агресивното данъчно планиране и да се публикува официален списък на офшорните зони. Нещо, на което Великобритания няма да се противи – стига нейните 15 отвъдморски територии да останат приятно изключение.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s