Коя е най-лошата офшорна зона в света

Четири членки на ЕС са в черния списък на Оксфам

img_20160124_161152054

Данъците, които Големият бизнес укрива може да спасят живота на милиони деца в развиващия се свят

Преди десет години средната ставка на корпоративния данък в света е била 27.5% – днес е четири процентни пункта надолу. Богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие преди десет години са събирали корпоративни данъци, равни на 3.6% от брутния вътрешен продукт – сега този дял е спаднал до 2.8% от БВП.

Данъчната тежест върху корпорациите става все по-лека, включително благодарение на нарастващото ползване на офшорни зони. Но публичните услуги струват пари, така че все отнякъде данъци трябва да дойдат. И те идват – от джобовете на домакинствата, които плащат все по-висок ДДС и акцизи, докато компаниите се радват на все повече данъчни привилегии.

На дъното

Нов доклад на глобалната организация за развитие „Оксфам“ изследва вредния процес, известен в литературата като „надбягване към дъното“, race to the bottom. Същността му е, че правителствата се опитват с ниски данъци да „подкупят“ мултинационалните компании да правят бизнес в тяхната страна.

Съседните държави гледат една към друга и всяка иска да е „данъчният рай“, в който големият бизнес ще разположи седалището си. Това носи ползи, например работни места и инвестиции в офис сгради. Но вредите са далеч повече: държавният бюджет се лишава от приходите, нужни за образование и здравеопазване. На чуждия бизнес се дава предимство за сметка на националния.

Но веднъж излязъл от бутилката, духът трудно може да се напъха обратно. Страните се избиват да се конкурират помежду си с все по-ниски данъци. Доскоро със своя 10% корпоративен данък България беше най-евтина дестинация в Европа – дори под Ирландия с нейните 12.5% ставка. Унгария напоследък иска да въведе 9% корпоративен данък и да „изпревари“ всички. Кой пръв ще предложи 8%?

Ситуацията е още по-сложна, тъй като правителствата сключват с корпорациите тайни данъчни споразумения и им предоставят по-изгодни условия спрямо останалите на пазара. Люксембург предоставя на стотици чужди компании до 1% ставка на корпоративния данък, както се разбра от аферата „ЛюксЛийкс“. Ирландия е облагала печалбите на Apple със ставка от 0.005%. Белия не е стояла встрани, и т.н.

Съвсем различни са измеренията на „надбягването към дъното“ в развиващия се свят. Според ООН, мултинационални компании укриват 100 млрд. долара данъци в Глобалния Юг. С тези пари може да се направят много неща – например училища за 124-те милиона деца без  достъп до образование и медицински грижи, които ще спасят живота на 6 милиона деца – и пак ще остане.

Други 138 млрд. долара годишно големият бизнес успява да си спести като данъци в развиващите се страни напълно законно. Нигерия дава данъчни отстъпки на чуждестранни компании в размер 2.9 млрд. долара – двойно повече, отколкото страната харчи за образование. Кения – където 1 на 40 деца умират при раждане, глези чуждия бизнес с 1.1 млрд. долара данъчни улеснения. Това е двойно повече от националния бюджет за здравеопазване.

Когато предоставят все по-щедри данъчни отстъпки на компаниите, правителствата правят грешен залог. Прехвърлянето на данъчната тежест от корпоративния данък към ДДС ощетява най-уязвимите слоеве от населението и задълбочава социалното разслояване и хроничната бедност.

Заедно с това, държавите режат клона, на който седят. Глобалното изследване на конкурентността на Световния икономически форум показа кои са най-важните причини за една голяма компания да прави бизнес в дадена страна. Ниските данъци са назад в списъка – по-важни са добрата инфраструктура, , стабилността на институциите, наличието на образована и здрава работна ръка.

Недостигът на средства – следствие от „данъчното надбягване“, подкопава конкурентните предимства. Оказва се, че в опитите си да привлекат чуждестранни инвеститори днес, правителствата се лишават от възможност да задържат тези инвеститори при себе си в бъдеще.

Бахамите, Кайманите – и Европейския съюз

Корпоративният спорт за избягване на данъци нямаше да е възможен без офшорни зони – места, където компаниите крият не само печалбите, но и имената си. Малки късчета земя насред океана служат като канали за огромни финансови потоци, които директно допринасят за перманентната икономическа криза и за покачващата се нестабилност в света.

Тук и там някои политици са изказвали желание да се борят с офшорните зони, но данъчните убежища безнаказано продъллжават своето съществуване и дори увеличават влиянието си. На Бермудските острови американски компании са отчели за една година 80 млрд. долара печалби – повече, отколкото са печалбите им в Япония, Китай, Германия и Франция, взети заедно.

Изследвания на ООН сочат, че всяка мултинационална компания има средно 70 поделения, регистрирани в офшорни зони. 90% от големите компании имат клон поне в едно данъчно убежище.

А тези, които няма къде да се укрият, обикновените хора – са изправени пред неизбежния ДДС и акциз, освен това са облъчвани с постоянния недостиг на средства за публично важни дейности.

„Черните списъци на офшорните зони“ са начин да се обърне внимание на обществото към проблема. Работата е там, че организациите, които изготвят въпросните списъци са принудени да се съобразяват с твърде много интереси. В много случаи очевидна офшорна зона е изключена, тъй като е членка на Европейския съюз или споделя данъчна информация с приходните агенции на останалите страни. Или просто защото е твърде влиятелна.

Догодина „черен офшорен списък“ са обещали да изготвят и Г20, и ЕС. Но критериите им не са обективни: юрисдикция с 0% данък лесно може да се окаже извън списъка, ако от време на време пише писма до приходните агенции на богатите страни.

Експертите на Оксфам са приложили по-надеждни критерии, и на тази база са определили 15-те най-лоши офшорни зони в света. Първо място в списъка заемат Бермудите, до тях са Каймановите острови. По петите ги следват… Холандия и Швейцария – страни с по принцип високи данъци, но и с много ниска финансова прозрачност, които при това са склонни да предоставят „сладки данъчни сделки“ на големия бизнес.

Сингапур, Ирландия, Люксембург, Кюрасао, Хонконг, Кипър, Бахамите, Джърси, Барбадос, Мавриций и Британските Вирджински острови допълват списъка. Великобритания е извън, но не съвсем – четири от най-лошите офшорки в света са под юрисдикцията на британската корона.

Какво да направим  

Сред серията мерки, които препоръчва глобалното движение за данъчна справедливост, изпъкват следните:

  • Глобален данъчен орган към ООН, който ще гарантира, че в реформата на световната данъчна система развиващите се страни ще имат право на глас;
  • Пълноценен черен списък на офшорните зони и строги санкции за включените там юрисдикции;
  • Кооперация между правителствата и глобалните организации, за да се преустанови „надбягването къмм дъното“ и да се уличат вредните данъчни практики. Правителствата трябва да потвърдят ангажиментите си за постигане на Целите за устойчиво развитие;
  • Данъчна прозрачност – докладване на данъчна информация „страна по страна“ и обнародване на скришните данъчни споразумения на страните и компаниите;
  • Компаниите следва да покажат истинска „корпоративна социална отговорност“ и не просто да се съобразяват с минималните изисквания, а да преследват по-широки цели, които включват и обществото – тяхната жизнена среда.

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s