Коя е най-лошата офшорна зона в света

Четири членки на ЕС са в черния списък на Оксфам

Данъците, които Големият бизнес укрива може да спасят живота на милиони деца в развиващия се свят

Преди десет години средната ставка на корпоративния данък в света е била 27.5% – днес е четири процентни пункта надолу. Богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие преди десет години са събирали корпоративни данъци, равни на 3.6% от брутния вътрешен продукт – сега този дял е спаднал до 2.8% от БВП.

Данъчната тежест върху корпорациите става все по-лека, включително благодарение на нарастващото ползване на офшорни зони. Но публичните услуги струват пари, така че все отнякъде данъци трябва да дойдат. И те идват – от джобовете на домакинствата, които плащат все по-висок ДДС и акцизи, докато компаниите се радват на все повече данъчни привилегии.

На дъното

Нов доклад на глобалната организация за развитие „Оксфам“ изследва вредния процес, известен в литературата като „надбягване към дъното“, race to the bottom. Същността му е, че правителствата се опитват с ниски данъци да „подкупят“ мултинационалните компании да правят бизнес в тяхната страна.

Съседните държави гледат една към друга и всяка иска да е „данъчният рай“, в който големият бизнес ще разположи седалището си. Това носи ползи, например работни места и инвестиции в офис сгради. Но вредите са далеч повече: държавният бюджет се лишава от приходите, нужни за образование и здравеопазване. На чуждия бизнес се дава предимство за сметка на националния.

Но веднъж излязъл от бутилката, духът трудно може да се напъха обратно. Страните се избиват да се конкурират помежду си с все по-ниски данъци. Доскоро със своя 10% корпоративен данък България беше най-евтина дестинация в Европа – дори под Ирландия с нейните 12.5% ставка. Унгария напоследък иска да въведе 9% корпоративен данък и да „изпревари“ всички. Кой пръв ще предложи 8%?

Ситуацията е още по-сложна, тъй като правителствата сключват с корпорациите тайни данъчни споразумения и им предоставят по-изгодни условия спрямо останалите на пазара. Люксембург предоставя на стотици чужди компании до 1% ставка на корпоративния данък, както се разбра от аферата „ЛюксЛийкс“. Ирландия е облагала печалбите на Apple със ставка от 0.005%. Белия не е стояла встрани, и т.н.

Съвсем различни са измеренията на „надбягването към дъното“ в развиващия се свят. Според ООН, мултинационални компании укриват 100 млрд. долара данъци в Глобалния Юг. С тези пари може да се направят много неща – например училища за 124-те милиона деца без  достъп до образование и медицински грижи, които ще спасят живота на 6 милиона деца – и пак ще остане.

Други 138 млрд. долара годишно големият бизнес успява да си спести като данъци в развиващите се страни напълно законно. Нигерия дава данъчни отстъпки на чуждестранни компании в размер 2.9 млрд. долара – двойно повече, отколкото страната харчи за образование. Кения – където 1 на 40 деца умират при раждане, глези чуждия бизнес с 1.1 млрд. долара данъчни улеснения. Това е двойно повече от националния бюджет за здравеопазване.

Когато предоставят все по-щедри данъчни отстъпки на компаниите, правителствата правят грешен залог. Прехвърлянето на данъчната тежест от корпоративния данък към ДДС ощетява най-уязвимите слоеве от населението и задълбочава социалното разслояване и хроничната бедност.

Заедно с това, държавите режат клона, на който седят. Глобалното изследване на конкурентността на Световния икономически форум показа кои са най-важните причини за една голяма компания да прави бизнес в дадена страна. Ниските данъци са назад в списъка – по-важни са добрата инфраструктура, , стабилността на институциите, наличието на образована и здрава работна ръка.

Недостигът на средства – следствие от „данъчното надбягване“, подкопава конкурентните предимства. Оказва се, че в опитите си да привлекат чуждестранни инвеститори днес, правителствата се лишават от възможност да задържат тези инвеститори при себе си в бъдеще.

Бахамите, Кайманите – и Европейския съюз

Корпоративният спорт за избягване на данъци нямаше да е възможен без офшорни зони – места, където компаниите крият не само печалбите, но и имената си. Малки късчета земя насред океана служат като канали за огромни финансови потоци, които директно допринасят за перманентната икономическа криза и за покачващата се нестабилност в света.

Тук и там някои политици са изказвали желание да се борят с офшорните зони, но данъчните убежища безнаказано продъллжават своето съществуване и дори увеличават влиянието си. На Бермудските острови американски компании са отчели за една година 80 млрд. долара печалби – повече, отколкото са печалбите им в Япония, Китай, Германия и Франция, взети заедно.

Изследвания на ООН сочат, че всяка мултинационална компания има средно 70 поделения, регистрирани в офшорни зони. 90% от големите компании имат клон поне в едно данъчно убежище.

А тези, които няма къде да се укрият, обикновените хора – са изправени пред неизбежния ДДС и акциз, освен това са облъчвани с постоянния недостиг на средства за публично важни дейности.

„Черните списъци на офшорните зони“ са начин да се обърне внимание на обществото към проблема. Работата е там, че организациите, които изготвят въпросните списъци са принудени да се съобразяват с твърде много интереси. В много случаи очевидна офшорна зона е изключена, тъй като е членка на Европейския съюз или споделя данъчна информация с приходните агенции на останалите страни. Или просто защото е твърде влиятелна.

Догодина „черен офшорен списък“ са обещали да изготвят и Г20, и ЕС. Но критериите им не са обективни: юрисдикция с 0% данък лесно може да се окаже извън списъка, ако от време на време пише писма до приходните агенции на богатите страни.

Експертите на Оксфам са приложили по-надеждни критерии, и на тази база са определили 15-те най-лоши офшорни зони в света. Първо място в списъка заемат Бермудите, до тях са Каймановите острови. По петите ги следват… Холандия и Швейцария – страни с по принцип високи данъци, но и с много ниска финансова прозрачност, които при това са склонни да предоставят „сладки данъчни сделки“ на големия бизнес.

Сингапур, Ирландия, Люксембург, Кюрасао, Хонконг, Кипър, Бахамите, Джърси, Барбадос, Мавриций и Британските Вирджински острови допълват списъка. Великобритания е извън, но не съвсем – четири от най-лошите офшорки в света са под юрисдикцията на британската корона.

Какво да направим  

Сред серията мерки, които препоръчва глобалното движение за данъчна справедливост, изпъкват следните:

• Глобален данъчен орган към ООН, който ще гарантира, че в реформата на световната данъчна система развиващите се страни ще имат право на глас;
• Пълноценен черен списък на офшорните зони и строги санкции за включените там юрисдикции;
• Кооперация между правителствата и глобалните организации, за да се преустанови „надбягването къмм дъното“ и да се уличат вредните данъчни практики. Правителствата трябва да потвърдят ангажиментите си за постигане на Целите за устойчиво развитие;
• Данъчна прозрачност – докладване на данъчна информация „страна по страна“ и обнародване на скришните данъчни споразумения на страните и компаниите;
• Компаниите следва да покажат истинска „корпоративна социална отговорност“ и не просто да се съобразяват с минималните изисквания, а да преследват по-широки цели, които включват и обществото – тяхната жизнена среда.