Брюкселска данъчна дантела

Данъчната прозрачност - неудобна тема за Европейската комисия

Данъчната прозрачност – неудобна тема за Европейската комисия

Под натиска на САЩ Юнкер отваря широки дупки за данъчни шмекерии в Европа

Европейската комисия е на път да обезсили важна данъчна регулация, която засяга интересите на мултинационалните компании – и на всички европейски граждани. Според чернова на документ, видяна от The Financial Times, Брюксел възнамерява да отвори широки дупки в подготвяния регламент за CBCR (Country by country reporting, Разкриване на данъчна информация страна по страна). Те на практика ще обезсмислят инициативата, зад която стоят Европейският парламент и широк фронт от граждански организации.

Според изчисления на самата Европейска комисия, загубата на публични средства заради избягване на данъци в ЕС достига 1 трилион евро годишно. Само защото компаниите използват „агресивно данъчно планиране“, тоест изнасят печалбите си в офшорни зони, бюджетите на страните членки губят между 50 и 70 млрд. евро. В сравнителен план загубите за най-бедните страни от глобалното криене на данъци са дори по-големи.

Предложението за CBCR възнамерява да сложи край на това. Този регламент предвижда всяка голяма компания на направи публично достояние къде прави бизнес и къде плаща данъците си – за всяка една страна, в която има присъствие. Масовата практика е големият бизнес да генерира печалби в страни с евтин труд и после да прехвърля тези печалби към юрисдикции с охлабени данъчни режими. Подобна „традиция“ ощетява обществото, освен това тя е деструктивна от гледна точка на икономическата устойчивост.

Механизмът за разкриване на данъчна информация страна по страна работи от няколко години в банковия и в минния сектор. След препоръка на Европейския парламент от есента на миналата година се очакваше през април комисията да представи предложение за европейско законодателство, уреждащо въпроса за CBCR на широка база, в името на по-голямата данъчна прозрачност. Предполагаше се, че тази Европейска комисия, която изповядва идеологията на свободния пазар, не следва да се противи на осигуряването на повече информация за бизнеса.

Но изтеклите документи хвърлят сянка върху тази надежда. Първо, брюкселските чиновници вдигат твърде високо летвата за CBCR: според черновата, задължение да разкриват данъчна информация страна по страна ще имат само компаниите с годишен оборот над 750 млн. долара. Това означава, че изискването ще важи за едва 10-15% от мултинационалните компании. По думите на Тове Мария Райдинг, координатор по данъчна справедливост в Европейската мрежа за дълг и развитие Eurodad, след намесата на Брюксел механизмът за CBCR става „безсмислен“: на 85 или 90 процента от корпорациите „няма да им се наложи да разкриват нищо“.

Второ, изпразнено от съдържание е дори името на механизма CBCR: предложението на комисията е да се разкрива информация не „страна по страна“, а по блокове: например, обща информация за данъците и за бизнеса на корпорациите в Европейския съюз, за страните от ОИСР, за останалия свят. Трето, съобразявайки се с исканията на работодателски организации, Брюксел обмисля дори тази окастрена данъчна информация да не става обществено достояние, а да се предоствя само за служебно ползване на данъчните служби.

Ричард Мърфи, член на Мрежата за данъчна справедливост и един от най-влиятелните данъчни експерти в света, коментира много негативно този заден ход на Европейската комисия във връзка с данъците. Според него, причината се крие в бизнес интересите на САЩ. „В САЩ на разкриването на данъчна информация страна по страна се гледа като на европейско насилие над американските компании – независимо че това всъщност е тема, повдигната в ОИСР. Републиканците в САЩ са изключително недоволни от нея…“

Според проф. Мърфи, Европейската комисия се опасява от правен иск от страна на САЩ, ако Брюксел задължи Вашингтон да разкрива данъчна информация за регистрираните отвъд Атлантика компании – майки. В същото време експертът посочва три механизма, с които европейските власти биха могли да противодействат на крайно дясното крило в САЩ, включително по линия на Международния стандарт за финансова отчетност (IFRS), основан от европейски страни. Тоест, ако имаше политическо желание, можеше да се намери и приемлива законова форма за CBCR регулацията.

Но явно чиновниците в комисията са избрали да си затворят ушите за исканията на европейските депутати и на глобалната общественост, и вместо това да „угодят на САЩ“.

За да защитят позицията си против данъчната прозрачност, чиновниците и работодателските организации използват един звучащ гръмко, но в същността си спорен аргумент: CBCR щяла да „подкопае конкурентните предимства на европейските фирми“. Освен за начислените и платените данъци, механизмът CBCR изисква от компаниите да разкриват данни за брой работници, оборот, печалба или загуба преди данъчно облагане.

Здравата житейска логика говори, че загубата на конкурентоспособност е много по-слаб мотив за опозиция на регулацията по сравнение с очакваната загуба на възможност да се крият печалби в кухи фирми. Известно е, че 50-те най-големи европейски компании притежават почти 5000 поделения, регистрирани в офшорни зони.

Даже про-бизнес ориентираните журналисти на Financial Times признават, че „в някои отношения, (новите) предложения са дори по-слаби от вече съществуващите правила за разкриване на информация страна по страна, въведени в ЕС през 2015 г.“ Те цитират германския евродепутат от Групата на Зелените Свен Гиголд, според когото изтеклият чернови вариант е неудовлетворителен и комисията ще трябва да ревизира окончателното си предложение.

Разкритието на The Financial Times е пореден пример, че настоящият състав на Европейската комисия толерира същите противоречиви данъчни практики като онези, довели до скандала Люкслийкс. През 2014 г. в публичното пространство изтекоха документи, показващи, че държавата Люксембург е сключвала години наред секретни данъчни споразумения с 340 мултинационални корпорации, включително с Ikea и Pepsi. По този начин компаниите са си намалявали дължимите данъци понякога до ниво от 1%. Това е ставало включително по времето, когато Жан-Клод Юнкер, сегашният председател на комисията, е бил премиер на Люксембург.

Призовете европейските политици да подкрепят данъчната прозрачност и CBCR, като подпишете петицията

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s