Търговски вериги, изхранване и отрицателни данъци

Българската земя ражда доста повече, отколкото можем да изядем, но се налага да внасяме храни, защото системата е зациклила на ниски обороти. Част от вината, макар и споделена с потребителя, носят чуждестранните вериги супермаркети.

От Димитър Събев

DSC_0640Всяка година в България се внасят от чужбина храни, напитки и цигари за 100-200 млн. евро повече, отколкото се изнасят от страната. Според данни на Българската народна банка, в периода 2006 – 2015 г. дефицитът в международната търговия с храни е общо 1.6 млрд. евро. Българската земя не се затруднява да изхранва намаляващото си население, но се стига до системна неефективност, дължаща се на съвсем рационално икономическо поведение. Износът на суровини е по-изгоден от производството на храни при сегашните производствени отношения и действащия данъчен режим.

Всъщност търговският ни баланс в аграрния сектор е положителен и за последните 10 години износът надвишава вноса с 6.95 млрд. евро. Нетният плюс се дължи изцяло на износа на суровини: първични стоки, които тепърва ще поскъпват, превръщайки се, образно казано, в брашно, хляб, пасти и т.н. – в неща, които често внасяме. Износът на хранителни суровини от България е нараснал с 330% за разглеждания период, вносът на готови храни – с 270%, докато износът на готови храни с 200%. Може само да гадаем за пропуснатите ползи от това, че суровините се преработват извън България. Междувременно местните производители на храни губят надпреварата с вносителите.food

Подобна тенденция в европейска страна с умерен климат вдъхва учудване и тревога. Тя е свързана със загуба на работни места, забавено технологично развитие, демографска криза в селските райони. Нараства уязвимостта от прищявките на световните пазари. Под заплахата от климатичен стрес, югоизтокът на Европейския съюз се нуждае от по-голяма хранителна сигурност. Фактите сочат, че международните вериги хранителни супермаркети – независимо от ползите, възприемани от потребителя, допринасят за негативните процеси в българския хранителен сектор. 

От времето, когато маркетите бяха мини

Според специализирано изследване, търговските вериги вече заемат 42% от пазара на бързооборотни стоки в България. Те бележат експлозивен ръст в рамките само на десет години, докато за същото време дялът на минимаркетите се свива двойно. В кварталите на София, в големи и малки градове, а и по селата хората се снабдяват с хранителни стоки предимно от супермаркети – по-удобно е, освен всичко друго. „Кауфланд“ е най-голямата търговска верига с 13-14% пазарен дял, следван от Metro, Lidl, Billa със 100 магазина в страната, „Фантастико“, „Пикадили“ и някои други.

В тези супермаркети се продават и много български изделия – но често не с най-добро качество и на спорни цени. При млечните продукти, с изключение на маслото, местните производители държат предимството на географията и навика, но при плодовете, зеленчуците, картофите преобладават доставките от чужбина.

Внася се и значителна част от месото, което масово се купува. Рибните щандове изкарват предимно гръцка култивирана риба, а в Пловдив черните миди родно производство са тройно по-скъпи, отколкото на морето. Като цяло, българските хранителни стоки се губят в супермаркетите. Наскоро се появи масов продукт „Имало едно време… българска леща“.

Веригите подминават българските стоки по ред причини. Доставката на голямо количество еднородна продукция е предизвикателство за местния предприемач, но и платежните политики на самите търговски вериги са спорни. Компанията – майка или нейната банка имат установени отношения с големи европейски доставчици и само „дупките“ остават да се запълват със стандартизирани местни стоки. Самите българи търсят все повече вносни храни, включително от най-ниския клас на хранителните сурогати и от по-високия ценови клас, вносни деликатеси.

Едно от предимствата, които чуждестранните търговски вериги имат пред местните производители и търговци са данъците. Големи търговски вериги декларират, че работят на загуба и не внасят в бюджета корпоративен данък. В същото време семейните предприемачи, които се борят да продължат да работят плащат 15% данък от малката си печалба. Освен с банков кредит, административни услуги, логистика и реклама, големите търговци изпреварват местния бизнес и в спестените данъци.

Продавачи на загуба   

Пазарът на бързооборотни стоки у нас се оценява на 10 млрд. лв., а вероятно е и по-голям. Петте най-големи търговски вериги през 2015 г. отчитат продажби на стоки общо за над 3.5 млрд. лв. („Кауфланд“, „Метро“, „Лидл“, „Билла“ и „Фантастико“). Предвид стагнацията на вътрешния пазар, постигнатият за две години 20% ръст на продажбите на пазарните лидери е внушителен.

За разлика от техните финансови резултати: две компании отчитат печалба за пръв път през миналата година. Счетоводната загуба на „Лидл България“ за 2012-2015 г. е общо 144.7 млн. лв., „Билла“ е по-успешна с 35 млн. лв. минус за този период. Това се отразява и на данъците, които посочените фирми не плащат за дейността си в България.

Тъй като българското законодателство дава възможност да се приспадат текущи или минали загуби от дължимия корпоративен данък, понякога се стига до абсурди. За „Лидл“ данъкът е всъщност данъчен приход: 18 млн. лв. са осчетоводени като плюс за четирите години между 2012 и 2015 г. „Билла“ е с по-малки данъчни претенции към държавата, само 3.44 млн. лв. за периода.

Най-добри данъкоплатци са най-големите: „Кауфланд“ миналата година е внесъл корпоративен данък, равняващ се на 0.74% от оборота си. Средно за петте вериги, съотношението „данък/оборот“ е три на хиляда – около 11 млн. лв. през 2015 г.verigi-volume

От посочените търговски вериги само „Фантастико“ е с български собственик, който е разпределил бизнеса си в пет или шест по-малки структури. Прави впечатление, че ЕТ „Валери Николов – ФФ“, фирма, която дълго време играе роля в тази търговска верига, през 2015 г. е на практика изоставена. Обяснението – едноличният търговец в България плаща 15%, докато дружествата само 10%. Колко по-трудно е за наистина малките ЕТ.

Между 2012 и 2015 г. продажбите на ТВ „Фантастико“ нараснаха с 45%, но корпоративният данък намаля с 16%. Тази данъчна оптимизация бледнее пред постижението на „Лидл“: през 2015 г. германската верига най-сетне излезе на печалба в България и следваше да плати данък на държавата, но заради минали загуби всъщност отчете 5 млн. лв. данъчен приход.

Обикни своите окови   

Приносът към бюджета е важен, но не единствен показател, по който да се оцени ролята на търговските вериги в българската икономика. Адвокати на бизнеса изтъкват, че веригите всъщност внасят в хазната значителен ДДС, който при дребните търговци с голяма вероятност ще бъде укрит. От друга страна, супермаркетите очевидно изместват от пазара малките предприемачи и често налагат непосилни условия за местните доставчици. Техните стоки без биография влизат в противоречие с органичните хранителни модели. Тогава, „за“ или „против“?

Може би най-важното обстоятелство е, че пазаруването в супермаркети бързо се превърна в навик за потребителя: той ги търси, така че те ще останат. Удобството да се намери всичко на едно място съкращава времето и усилието за пазаруване. Осигурен е лесен достъп с автомобил. Асортиментът е богат и купувачите се въвличат в избор, който стимулира консуматорското им поведение. Постоянните промоции се възприемат като игра, от която купувачите печелят – и която често води до пристрастяване.

Присъствието на търговски вериги е белег за интеграцията на една страна със световната икономика. Глобалните вериги отсъстват само от най-богатите и от нестабилните държави, затова чуждестранните инвеститори виждат в присъствието им положителен знак за сигурността на капиталите си. В супермаркетите се откриват нови работни места – не само за продавачи, а и за реклама, охранители, чистачи. Там може би плащат по-добри заплати на служителите и повишават удовлетвореността на потребителите, като им предоставят „международно“ преживяване при пазаруване.

Но не трябва да се забравя, че в град като Пещера или Раднево дори само един супермаркет стресира местните търговци. Ефектът от веригите върху местното производство на хранителни стоки е косвен, но без съмнение също толкова реален.

Верижна реакция

През 2015 г. в България са внесени храни, напитки и цигари на стойност 3.5 млрд. лв., което говори, че близо една трета от храната, която купуват българите е вносна. Дялът на вносните стоки в супермаркетите е съответно значително по-голям. Експанзията на супермаркетите доведе до увеличено предлагане на не-български стоки и засили конкуренцията в отрасъла. Пазарните анализатори виждат в това импулс за подобряване на показателите при българските производители, но премълчават, че битката за цената подкопава качеството на продуктите.

Фактът, че потребителите с помощта на търговските вериги търсят по-малко български стоки засяга производителя. Той и без друго изостава от международните конкуренти, тъй като каналите за доставка на продукцията са в чужди ръце. Българските мащаби са отлични за създаване на продукти с гарантирано качество, но по-скоро малки за износ. Съответно местните предприемачи са принудени да работят с веригите, ако искат да продават – или да се откажат.

Българското селско стопанство им дава достатъчно поводи за последното, тъй като то е печелившо още преди етапа на преработка. Арендатори сеят и жънат зърнени и технически култури в стопанства от десетки хиляди декари или хектари. Те разполагат с модерна и производителна техника, купена при добри финансови условия. Ежегоден нетен доход от милион не е рядкост в българското земеделие, освен това има добре платени работни места за механизатори и агрономи. Този модел тежко засяга демографията и поминъка на българските села – но се е наложил, тъй като е печеливш.DSC_0571

От национална гледна точка нещата изглеждат различно: без преработка доходът на единица площ от българската земя е по-нисък от потенциалния, съответно нацията губи богатство. Дори не коментираме разпределението на този доход, предвид факта, че каймакът на субсидиите в селското стопанство обира кръг от 100-150 души.

От макроикономическа гледна точка, сегашната система за доставка на храни в България е неефективна. Хроничен хранителен дефицит в страна с благоприятен климат и почви е съчетан с мащабен износ на суровини за производство на храни. Машинизираното зърнопроизводство работи с печалба за арендаторите и общият резултат на системата е положителен – но няма развитие, нито замогване за повече хора. Зърното е възможно най-стандартизираният международен продукт със сравнително бърза възвращаемост и нисък риск. При това няма данъци върху земеделските ренти. Затова арендаторът рядко помисля за преработка, а дори да опита, конкуренцията във веригите и бавната администрация скоро го отказват.

Бият в сметката

Работещите в България търговски вериги се стремят да не постигат висока печалба, която ще се обложи с корпоративен данък. Майките продават на дъщерните си поделения някои продукти много скъпо – и заедно с това ги принуждават да правят промоции. В счетоводните книги се надуват разходите за външни услуги: общо за петте изследвани случаи те наближават 250 млн. лв. и са приблизително колкото разходите за персонала. Сключват се скъпи договори за наем с компания от групата, която притежава търговските обекти.

lentilИздига се бариера пред достъпа на българските производители на храни и напитки до българския потребител. Нараства дялът на вносните стоки в „продоволствието на нацията“. И въпреки всичко – веригите са тук и те ще останат (независимо че конкуренцията непрестанно изтиква неуспялите лидери и на този пазар във всеки момент може да очакваме фалити и сливания и придобивания). За да живеем по-добре с тях, уместно е да обсъдим няколко предложения за регулация на сектора.

  • Общините да организират подходящи Пазари на Производителите на плодове, зеленчуци и храни. Да не се допуска откриване на нови супермаркети в централните зони на населените места;
  • В супермаркети да се прави Щанд на малкия производител, който да стане задължителен за търговските вериги, открили обект в селски район;
  • Да се насърчат търговските вериги да разпространяват български вина в други страни;
  • Да се подпомага кооперацията между дребни производители (радикално преосмисляне на ДФ „Земеделие“ и Българската банка за развитие);
  • Големите вериги с над 300 млн. лв. оборот да дължат данък не върху печалбата, а върху оборота си.

Тези препоръки може да намерят място например в отдавна коментирания нов закон за търговията с храни. Вместо да е насочен „срещу веригите“, този акт следва да държи сметка за националното изхранване. Впрочем суровинната специализация е характерна за цялата икономика на България, не само за хранителния сектор. Износът на дървен материал за десетгодишен период е почти 7 млрд. лв., а вносът на хартия и картон близо 8.5 млрд. лв. Подобно е положението при тютюните: изнесли сме (по официални данни) цигари за 1.3 млрд. евро, а суров тютюн – за 1.4 млрд. евро.

Внасяме си и търговски вериги. Ако някой прояви достатъчно ловкост, бихме могли да ги научим не само да плащат данъци, а дори и да изнасят български продукти.

 

По изследването работи и Цвета Мутафчиева, стажант в ЕС „За Земята“

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s