Данъците са за малките

„Гнили данъчни ябълки“ сред най-големите фирми в българската икономика  

Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като корпоративен данък в държавния бюджет общо 44 млн. лева през 2015 г. Сумата не е никак голяма, тъй като съвкупният оборот на тези най-големи български фирми (според класацията „Капитал топ 100“) надхвърля 22.6 млрд. лв. Този оборот съответства на ¼ от националния брутен вътрешен продукт – а платените данъци се равняват на 2.3% от общите приходи от корпоративен данък през годината.

Тъй като значителна част от лидерите на българския пазар хронично са на загуба – поне на хартия, челната десятка, взета като цяло, плаща данък печалба, равен на 0.2% от приходите си. Това е десетки пъти по-малко по сравнение с данъчната тежест върху доходите на физическите лица в България (работната заплата представлява приход, а не печалба за индивида и домакинството).

Големите компании ползват редица привилегии, недостъпни за физически лица и малки фирми, например приспадане на ДДС и отдели за корпоративни клиенти в администрацията. В същото време данъчният им принос – ангажиментът им към обществото, в което правят бизнес, остава незначителен.

Чрез разнообразни трикове (свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н.) пазарните колоси ерозират данъчната си основа. Нещо повече – най-големите компании в България са се научили и да печелят от данъци.

Невъзможен случай

В таблицата най-долу са показани индивидуални и обобщени данни за приходи, печалби и платени данъци на 10-те най-големи компании в България. Шест от тях са чуждестранна собственост, две български държавни и две български частни дружества. Седем са в сферата най-общо на енергетиката (производство и търговия с горива и енергия), две в търговията, има и един мащабен металургичен обект.

Вижда се, че при 22 656 млн. лв. съвкупни приходи, групата на най-големите компании е декларирала общо 221 млн. лв. печалба. Предвид внушителната печалба от 216 млн. лв. само за Аурубис България, общото постижение е по-скоро посредствено. Загуба са обявили четири компании: Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл – България, Националната електрическа компания и Експрес Логистика и Дистрибуция (определян още като „Дистрибутор в сянка на Булгартабак“).

За последните 10 години само веднъж – през 2007 г., рафинерията в Бургас не е обявявала многомилионна загуба. Натрупаните за периода минуси са в размер на 1.78 млрд. лв. Те трудно може да се оправдаят дори с обещаните мащабни технологични трансформации.

Предизвиква учудване и отрицателният резултат на бензиностанциите на Лукойл: над 6 млн. лв. загуба при 3 млрд. лв. оборот. Значително по-малките търговци на горива ОМВ и Сакса (общо с продажби от около 2 млрд. лв.), записват нелоши печалби – 50 млн. лв.

Много са компаниите, използващи България като данъчен рай, но Лукойл е специален случай. Руската международна империя е декларирала 5.7 трилиона рубли приход за 2015 г. – стойност, двойно по-голяма от БВП на България. Пред руските данъчни власти Лукойл отчита 389 млрд. рубли печалба и внася 96 млрд. рубли данъци (над 1.4 млрд. долара по курс на деня).

По съвсем различен начин се държи компанията с българските данъчни органи. През 2015 г. рафинерията в Бургас не плаща, а получава приход от корпоративен данък в България – в размер на 21 млн. лв.

Държави в държавата

Лукойл за съжаление не е изолиран случай: всъщност, счетоводно погледнато, българският бизнес топ 10 не плаща, а получава данъци в размер на поразяващите 153 млн. лв.

Събирането на данъци е свойствено за държавната и в по-малка степен за местната власт, но явно в България има още един център на власт и влияние, който пред очите на Националната приходна агенция трупа минус върху минус и не само че не плаща данъци, но превръща загубите в данъчен актив.

Този парадокс става възможен заради Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя отрицателния финансов резултат като данъчна загуба, която може да се пренася до изчерпването й в следващите 5 години (ЗКПО, чл. 70). Тя се приспада от печалбата, върху която се дължи данък.

Някои български компании трупат загуби с години и в годишните си финансови отчети вписват данъчните задължения като „данъчен приход“, а не като разход за плащане. Освен Лукойл, подобна практика се наблюдава в бизнес мрежата около „Брикел“, а както показа скорошно разследване – и в поне две западни търговски вериги.

Данъчни шампиони        

Двете компании в топ 10, които са платили най-висок данък в България са с германска собственост – това са Аурубис България и Кауфланд България. Заедно те внасят 76% от данъците, платени от българския топ 10. Най-добър е приносът им също и като съотношение данък / приход – около 0.6%. Следва ги ОВМ България със съотношение 0.4%.

Навлизането на големи търговски вериги на пазара потиска националните производители и търговци, а големите металургични комплекси причиняват дълготрайни и трудно проследими екологични щети. Но като данъкоплатци големите чуждестранни компании с изключение на Лукойл се представят по-добре от българските.

На другия полюс е НЕК, която пренася данъчна загуба от 2014 г. в размер на 176 млн. лв. и затвърждава впечатлението, че българската енергетика представлява държава в държавата, или по-скоро държави в държавата.

В същото време Булгаргаз опровергава тезата, че държавните компании са обречени на загуба: с 20 млн. лв. печалба и 3.5 млн. лв. платени данъци, фирмата строи нелошо на фона на останалите от частния сектор.

Интересен е и казусът на Експрес Логистика и Дистрибуция, водещ доставчик на цигари в България. През 2015 г. фирмата удвоява размера си до близо 1 млрд. лв. продажби – и за втора поредна година отчита загуба. Но минусът е нисък, в размер на 509 хил. лв., а все пак са платени и някакви данъци в размер на 83 хил. лв.

Корпоративния данък може да се заобикаля и без това да бие на очи.

Сходен е подходът и на ЧЕЗ Електро, които внасят в НАП кръгло милион лева – наистина скромен корпоративен налог при 1.4 млрд. лв. оборот.

Гръбнакът на икономиката

Направеният кратък преглед показва, че плащането на данъци не е най-силната черта на най-големите фирми, работещи в България. Западноевропейските собственици обикновено са по-добри данъкоплатци от нашите момчета, макар че във „втория ешалон“ има редица случаи, например Лидл и Билла, където нещата не стоят така. НЕК и Лукойл са „невъзможен случай“, а ЧЕЗ и ЕЛД са се „снишили“.

Неплащането на данъци от страна на корпорациите е проблем в цяла Европа. Но счетоводният запис за 153 млн. лв. данъчен приход общо за групата на водещите български компании не познава аналог. През 2014 г., която е по-типична, най-големите десет в българската икономика са платили по-малко от 9 млн. лв. данък печалба.

Ефектът от това групово избягване е, че държавните разходи трябва да се финансират с по-високи данъци, събирани от потребителите и от малкия бизнес.

Невидимите косвени данъци изсмукват покупателната сила на населението. Данъците върху доходите на физическите лица, макар и ниски в България, са много по-високи от налозите, плащани от големите компании. Всъщност това е планирано: в Бюджета за 2016 г. Министерството на финансите заложи 2.8 млрд. лв. приходи от ДДФЛ и едва 1.8 млрд. лв. от корпоративен данък.

За първото полугодие на 2016 г. се наблюдава крехко положително развитие: планираните за годината приходи от корпоративен данък са изпълнени почти на 60% (част от това се обяснява и с календара на плащанията на подоходен данък от компаниите). Но изнесените факти и сравнения не оставят съмнение, че данъчният режим в България предоставя необясними, неоправдани и недопустими привилегии на най-големите корпоративни играчи.

 

Advertisement