Данъците са за малките

DSC_0060„Гнили данъчни ябълки“ сред най-големите фирми в българската икономика  

Десетте компании с най-високи приходи в България са внесли като корпоративен данък в държавния бюджет общо 44 млн. лева през 2015 г. Сумата не е никак голяма, тъй като съвкупният оборот на тези най-големи български фирми (според класацията „Капитал топ 100“) надхвърля 22.6 млрд. лв. Този оборот съответства на ¼ от националния брутен вътрешен продукт – а платените данъци се равняват на 2.3% от общите приходи от корпоративен данък през годината.

Тъй като значителна част от лидерите на българския пазар хронично са на загуба – поне на хартия, челната десятка, взета като цяло, плаща данък печалба, равен на 0.2% от приходите си. Това е десетки пъти по-малко по сравнение с данъчната тежест върху доходите на физическите лица в България (работната заплата представлява приход, а не печалба за индивида и домакинството).

Големите компании ползват редица привилегии, недостъпни за физически лица и малки фирми, например приспадане на ДДС и отдели за корпоративни клиенти в администрацията. В същото време данъчният им принос – ангажиментът им към обществото, в което правят бизнес, остава незначителен.

Чрез разнообразни трикове (свързани компании на входа и изхода, разходи за външни услуги, лицензи, наеми и т.н.) пазарните колоси ерозират данъчната си основа. Нещо повече – най-големите компании в България са се научили и да печелят от данъци.

Невъзможен случай

В таблицата най-долу са показани индивидуални и обобщени данни за приходи, печалби и платени данъци на 10-те най-големи компании в България. Шест от тях са чуждестранна собственост, две български държавни и две български частни дружества. Седем са в сферата най-общо на енергетиката (производство и търговия с горива и енергия), две в търговията, има и един мащабен металургичен обект.

Вижда се, че при 22 656 млн. лв. съвкупни приходи, групата на най-големите компании е декларирала общо 221 млн. лв. печалба. Предвид внушителната печалба от 216 млн. лв. само за Аурубис България, общото постижение е по-скоро посредствено. Загуба са обявили четири компании: Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл – България, Националната електрическа компания и Експрес Логистика и Дистрибуция (определян още като „Дистрибутор в сянка на Булгартабак“).

За последните 10 години само веднъж – през 2007 г., рафинерията в Бургас не е обявявала многомилионна загуба. Натрупаните за периода минуси са в размер на 1.78 млрд. лв. Те трудно може да се оправдаят дори с обещаните мащабни технологични трансформации.

Предизвиква учудване и отрицателният резултат на бензиностанциите на Лукойл: над 6 млн. лв. загуба при 3 млрд. лв. оборот. Значително по-малките търговци на горива ОМВ и Сакса (общо с продажби от около 2 млрд. лв.), записват нелоши печалби – 50 млн. лв.

Много са компаниите, използващи България като данъчен рай, но Лукойл е специален случай. Руската международна империя е декларирала 5.7 трилиона рубли приход за 2015 г. – стойност, двойно по-голяма от БВП на България. Пред руските данъчни власти Лукойл отчита 389 млрд. рубли печалба и внася 96 млрд. рубли данъци (над 1.4 млрд. долара по курс на деня).

По съвсем различен начин се държи компанията с българските данъчни органи. През 2015 г. рафинерията в Бургас не плаща, а получава приход от корпоративен данък в България – в размер на 21 млн. лв.

Държави в държавата

Лукойл за съжаление не е изолиран случай: всъщност, счетоводно погледнато, българският бизнес топ 10 не плаща, а получава данъци в размер на поразяващите 153 млн. лв.

Събирането на данъци е свойствено за държавната и в по-малка степен за местната власт, но явно в България има още един център на власт и влияние, който пред очите на Националната приходна агенция трупа минус върху минус и не само че не плаща данъци, но превръща загубите в данъчен актив.

Този парадокс става възможен заради Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя отрицателния финансов резултат като данъчна загуба, която може да се пренася до изчерпването й в следващите 5 години (ЗКПО, чл. 70). Тя се приспада от печалбата, върху която се дължи данък.

Някои български компании трупат загуби с години и в годишните си финансови отчети вписват данъчните задължения като „данъчен приход“, а не като разход за плащане. Освен Лукойл, подобна практика се наблюдава в бизнес мрежата около „Брикел“, а както показа скорошно разследване – и в поне две западни търговски вериги.

Данъчни шампиони        

Двете компании в топ 10, които са платили най-висок данък в България са с германска собственост – това са Аурубис България и Кауфланд България. Заедно те внасят 76% от данъците, платени от българския топ 10. Най-добър е приносът им също и като съотношение данък / приход – около 0.6%. Следва ги ОВМ България със съотношение 0.4%.

Навлизането на големи търговски вериги на пазара потиска националните производители и търговци, а големите металургични комплекси причиняват дълготрайни и трудно проследими екологични щети. Но като данъкоплатци големите чуждестранни компании с изключение на Лукойл се представят по-добре от българските.

На другия полюс е НЕК, която пренася данъчна загуба от 2014 г. в размер на 176 млн. лв. и затвърждава впечатлението, че българската енергетика представлява държава в държавата, или по-скоро държави в държавата.

В същото време Булгаргаз опровергава тезата, че държавните компании са обречени на загуба: с 20 млн. лв. печалба и 3.5 млн. лв. платени данъци, фирмата строи нелошо на фона на останалите от частния сектор.

Интересен е и казусът на Експрес Логистика и Дистрибуция, водещ доставчик на цигари в България. През 2015 г. фирмата удвоява размера си до близо 1 млрд. лв. продажби – и за втора поредна година отчита загуба. Но минусът е нисък, в размер на 509 хил. лв., а все пак са платени и някакви данъци в размер на 83 хил. лв.

Корпоративния данък може да се заобикаля и без това да бие на очи.

Сходен е подходът и на ЧЕЗ Електро, които внасят в НАП кръгло милион лева – наистина скромен корпоративен налог при 1.4 млрд. лв. оборот.

Гръбнакът на икономиката

Направеният кратък преглед показва, че плащането на данъци не е най-силната черта на най-големите фирми, работещи в България. Западноевропейските собственици обикновено са по-добри данъкоплатци от нашите момчета, макар че във „втория ешалон“ има редица случаи, например Лидл и Билла, където нещата не стоят така. НЕК и Лукойл са „невъзможен случай“, а ЧЕЗ и ЕЛД са се „снишили“.

Неплащането на данъци от страна на корпорациите е проблем в цяла Европа. Но счетоводният запис за 153 млн. лв. данъчен приход общо за групата на водещите български компании не познава аналог. През 2014 г., която е по-типична, най-големите десет в българската икономика са платили по-малко от 9 млн. лв. данък печалба.

Ефектът от това групово избягване е, че държавните разходи трябва да се финансират с по-високи данъци, събирани от потребителите и от малкия бизнес.

Невидимите косвени данъци изсмукват покупателната сила на населението. Данъците върху доходите на физическите лица, макар и ниски в България, са много по-високи от налозите, плащани от големите компании. Всъщност това е планирано: в Бюджета за 2016 г. Министерството на финансите заложи 2.8 млрд. лв. приходи от ДДФЛ и едва 1.8 млрд. лв. от корпоративен данък.

За първото полугодие на 2016 г. се наблюдава крехко положително развитие: планираните за годината приходи от корпоративен данък са изпълнени почти на 60% (част от това се обяснява и с календара на плащанията на подоходен данък от компаниите). Но изнесените факти и сравнения не оставят съмнение, че данъчният режим в България предоставя необясними, неоправдани и недопустими привилегии на най-големите корпоративни играчи.

tax_top10_2015

 

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Uncategorized and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Данъците са за малките

  1. Vess says:

    Проблема не е, че те са можачи, а че им позволяваме, даже и се навеждаме!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s